№ 36644
гр. С., 16.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Частно гражданско дело № 20221110151449 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Подадена е молба с вх. № 114920/2023 г. от процесуалния представител на длъжника
с искане за допълване в частта за разноските на определението, с което заповедта по чл. 410
ГПК е обезсилена, като му бъде присъдено на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатско
възнаграждение в размер на 150 лв. – пропорционално на оспорената част от вземанията по
заповедта.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е подаден отговор от заявителя.
Искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е направено в законоустановения срок, поради което е
допустимо.
По същество молбата е частично основателна по следните съображения:
По делото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
на 11.11.2022 г. В своето възражение длъжникът е посочил, че е платил в 2-седмичен срок
от връчването на заповедта всички задължения без лихвата върху таксата дялово
разпределение, чиято дължимост е оспорил със същото възражение. Поради несвоевременно
докладване на възражението на председателя на състава с Разпореждане № 25557/2023 г. са
дадени указания на заявителя по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за предявяване на искове за
вземанията по заповедта. След докладване на възражението съдът е дал указания до
заявителя по реда на чл. 414а, ал. 3 ГПК. В отговор заявителят е посочил, че с плащането на
сума в общ размер на 308.76 лв. длъжникът е изплатил в цялост задълженията си, поради
което за дружеството липсва правен интерес от продължаване на съдопроизводствените
действия. Поради това с Определение № 11617/27.03.2023 г. е обезсилена издадената по
делото заповед и производството е прекратено.
Щом в резултат на упражненото от длъжника право на възражение се е стигнало до
нейното обезсилване и до прекратяване на производството, налице е акт, с който делото
1
приключва в съответната инстанция, поради което и на основание чл. 81 ГПК съдът следва
да се произнесе по искането за разноски. В случая липсва такова произнасяне, като
пропускът следва да бъде отстранен по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото. В случая по делото се установява, че в хода на производството длъжникът е
извършил плащане на всички задължения без това за лихва върху сумата за дялово
разпределение. Този извод не се променя от становището на заявителя, че задълженията са
изцяло погасени, след като той самият сочи, че му е платена именно сума, съответстваща на
сбора на всички признати от длъжника задължения. Следователно не е налице пълно
погасяване на задълженията по заповедта, а по отношение на оспореното вземане заповедта
е обезсилена и производството е прекратено по искане на заявителя. От това следва, че
разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК е приложима за такава част от разноските на длъжника,
която е пропорционална на оспореното вземане на заявителя.
По същите съображения съдът намира, че на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 и т.
3 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 4 ГПК на процесуалния представител на длъжника се дължи
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ, но съразмерно на
оспорената част от задълженията по заповедта. Така е, защото осъществената от него защита
срещу оспореното вземане, макар и чрез формално средство – подаване на възражение, се е
оказала ефективна.
Адвокатското възнаграждение за подаване на възражение не следва да бъде
изчислено съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, защото тази разпоредба има предвид защитата, която се
осъществява в полза на заявителя и която се състои в изготвяне на редовно заявление за
издаване на заповед за изпълнение, в който случай правното съдействие на адвоката
съответства на правното съдействие при изготвяне на редовна искова молба, т. е.
представлява специализиран труд, изискващ съответните правни познания на адвокат,
поради което минималното адвокатско възнаграждение е обвързано с материалния интерес
по делото. Не е такъв случаят при подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжника,
което не изисква обосноваване. То няма самостоятелен характер и е само формална
предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не
израз на материалноправна защита на длъжника. Ето защо регламентираните в чл. 7, ал. 7
вр. ал. 2 от наредбата минимални размери на адвокатското възнаграждение не намират
приложение в разглеждания случай. Следва да се съобрази също така, че към заповедта за
изпълнение винаги е приложен образец на бланка за възражение с подробни указания
относно попълването му, който се връчва на длъжника. В случая възражението е подадено
от надлежно упълномощен адвокат, осъществил безплатна правна помощ на длъжника в
заповедното производство. Дейността по попълване на бланката за възражение може да се
отнесе към чл. 6, ал. 1, т. 5 от наредбата – за изготвяне на други молби, за което
минималното адвокатско възнаграждение, на което съответства и възнаграждението за
оказана безплатна адвокатска помощ, възлиза на 200 лв.
2
По изложените съображения съдът намира, че на процесуалния представител на
длъжника се дължи адвокатски хонорар за оказаната безплатна адвокатска помощ в размер
на 8 лв., представляващ съразмерна на оспорената част от вземанията по заповедта част от
минималния хонорар от 200 лв.
Следователно искането за допълване в частта за разноските на определението за
обезсилване на заповедта и прекратяване на производството е частично основателно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА в частта за разноските Определение № 11617/27.03.2023 г., постановено
по ч. гр. д. № 51449/2022 г. по описа на СРС, 85 състав, като ОСЪЖДА „********“ ЕАД,
ЕИК *******, да заплати на адв. Р. Л. Д. от САК, с личен № **********, с адрес: гр. С., бул.
„АДРЕС", на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 8
лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на длъжника Л. Ц. Л..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 114920/2023 г. в останалата й част.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в 1-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3