РЕШЕНИЕ
№ 562
гр. Търговище, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Женя Люб. Иванова
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20233530100914 по описа за 2023 година
Предявен е иск, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от
ГПК за сумата от 280,29 лв.- главница и лихви.
Ищецът твърди в исковата си молба, че ответника е клиент на
дружеството, с кл. № ********** за обект на потребление с аб.№ **********
в с.Студенец, ул.****, като отношенията между страните се регулират от ОУ
на ДПЕЕ на ищцовото дружество. Твърди, че за периода 23.06.2022 г. -
23.08.2022 г. ответника не е изпълнявал задължението си по чл.17 от ОУ на
ДПЕЕ и не е заплатил ползвана и отчетена ел.енергия на обща стойност
261,31 лв., като поради забавата дължал и мораторна лихва в размер на 18,98
лв., за което вземане ищецът е издал фактури. Ищецът твърди, че се е
снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за процесното
вземане, но длъжника възразил, че не дължи вземането по заповедта и на
ищеца били дадени указания да установи вземането си по исков ред.
Съобразно указанията на съда ищецът моли да бъде постановено решение, с
което да се признае за установено, че ответника му дължи сумите, за които
има издадена заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 693 / 2023 год. на РС -
Търговище, ведно със законната лихва от подаване на заявлението, като се
1
присъдят и направените по делото и в заповедното производство разноски. В
съдебно заседание, чрез процесуален представител заявява, че след завеждане
на исковата молба е извършено погасяване на вземането, чрез плащане, но
поддържа искането за присъждане на разноски в исковото и заповедно
производство.
В дадения месечен срок не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. В съдебно заседание ответникът се явява лично, като твърди, че не
е ползвател на имота, но ползваната ел.енергия е заплатена от
ползвателите.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното : Безспорно е по делото, че ответникът е клиент на
ищеца, с кл. № **********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на
потребление, находящ се на адрес в с.Студенец, ул.******, общ.Разград. От
приложените по делото фактури и извлечение от сметката на клиента се
установява, че за периода 14.05.2022 год. – 13.08.2022 год., за обекта, ползван
от ответника е отчетена по фактури, издадени в периода 23.06.2022 год. –
23.08.2022 г., но незаплатена ел.енергия на стойност 261,31 лв., като падежа
на последната фактура е 26.09.2022 г. Поради непогасяване на задължението
ищецът е начислил лихва за забава за периода 25.07.2022 год. – 21.04.2023
год. в размер на 18.98 лв. От приложената по делото справка за
потреблението на ответника, в обект на потребление с.Студенец, ул.*****, за
периода май 2022 год. – август 2022 год. е видно, че в обекта има отчетена
консумация на ел.енергия.
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 693 / 2023 год. на РСТ
ищецът е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Подаденото от ищеца заявление по
чл.410 от ГПК е било уважено и съдът е издал Заповед за изпълнение № 323 /
30.05.2023 год., за сумата от 261.31лв., представляваща сбор от дължими
суми – главница, за ползвана ел.енергия по фактури издадени в периода
23.06.2022 г. до 23.08.2022 г. за аб.№ ********** и кл.№ ********** за обект
в Студенец, ул.***, както и за сумата от сумата от 18.98лв., сбор от
мораторни лихва от падежа на всяка фактура до 21.04.2023г., ведно със
законна лихва от 09.05.2023г. до изплащане на задължението. Присъдени са и
разноски в заповедното производство. Срещу издадената заповед за
2
изпълнение ответникът е депозирал възражение, с което е заявил, че не дължи
изпълнение на вземането за което е издадена заповедта. Съдът, на осн. чл.415
от ГПК е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си
против ответника. Това определя правния интерес на ищеца от предявяване
на настоящия иск, с правно осн. чл.422 от ГПК. От представеното по делото
извлечение от фактури и плащания, изходящо от ищеца се установи, че
дължимите по издадените фактури за периода юни 2022 г. – август 2022 г.
суми, представляващи стойността на консумирана ел. енергия от ответника са
заплатени на 28.07.2023 год., погасени са чрез плащане и задълженията за
лихви, като погасяването на задълженията е след издаване на заповедта за
изпълнение. В съдебно заседание ищецът признава, че вземането му по
издадената заповед за изпълнение, предмет на настоящия иск е погасено чрез
плащане, след издаване за заповедта за изпълнение и предявяване на иска по
чл.422 от ГПК.
При така установеното съдът прави следните изводи : Ищеца основава
иска си на твърденията, че ответницата не е изпълнила задълженията си
вменени в чл. 17 от ОУ на ДПЕЛ на дружеството да заплати стойността на
използвана в имота на потребителя ел.енергия в сроковете и по начините
посочени в ОУ. Основното възражение на ответницата е, че не е ползвала
реално соченото от ищеца количество ел.енергия, тъй като в процесния
период, а и преди него не е била реален ползвател на обекта в с.Студенец.
Това възражение съдът счита за недоказано. Съгласно чл.4, ал.1 от ОУ
потребител на ел.енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или
ползвател на имота, присъединен към електроразпределителната мрежа, а
чл.6 от ОУ дава възможност потребител на ел.енергия за битови нужди да
бъде и друго лице, за което собственикът, или носителят на вещно право на
ползване на имота е дал съгласие в писмена нотариално заверена форма.
Безспорно е, че именно ответницата е регистрирана при ищеца като
потребител на ел.енергия по смисъла на чл.4, ал.1 от ОУ, като същата е имала
задължение в 30 дневен срок да уведоми ищцовото дружество при промяна в
собствеността на обекта, в който се доставя енергия, съгласно чл.16, т.2 от
ОУ, като в случай на неизпълнение отговаря за заплащане на ползваната
ел.енергия. Доказателства , установяваща, че ответницата е уведомила ищеца
за промяна в собствеността, или ползването на обекта по делото не са
представени, поради което и възраженията на същата се явяват
3
неоснователни.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи,
че ответницата, в качеството си на потребител на ел.енергия, по смисъла на
чл.4, ал.1 от ОУ е имала задължение към ищеца, произтичащо от незаплатени
суми за ползвана ел.енергия в обект в с.Студенец, общ.Разград, като след
издаване на заповедта за изпълнение и предявяване на иска е погасила изцяло
задължението си, заплащайки на ищеца стойността на ползваната ел.енергия-
главница и лихвите за забавено плащане. Принципно положение в
гражданския процес е, че съдът взема предвид и фактите настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право - чл. 235, ал.3 от
ГПК и поради това следва да се вземе предвид извършеното от ответницата
плащане в рамките на висящия спор, още повече, че същото е признато от
ищеца. Съобразявайки плащането на задължението съдът счита, че искът за
установяване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 693 / 2023 г. следва да се отхвърли, поради погасяване на вземането на
ищеца чрез плащане.
По разноските : Ищецът е направил искане за присъждане на
направените разноски в исковото производство, както и на тези в заповедното
производство, като е представил списък на същите по чл.80 от ГПК.
Действително, както беше посочено по-горе, ответницата в хода на съдебното
производство по установяване вземането на ищеца, за което има издадена
заповед за изпълнение е изплатила дължимите като главница и лихва за
забава суми, на 28.07.2023 год., но видно от ч. гр. д. № 693 / 2023г. на РСТ
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено от ищеца на
04.05.2023 г., а исковата молба е от 14.07.2023 г., като причина за образуване
на исковото производство е подаденото от ответницата възражение в
заповедното производство за недължимост на вземането. Поради това съдът
приема, че с поведението си ответницата е станал причина за завеждане на
делата, а погасяване на вземането, чрез плащане в хода на производството не
я освобождава от задължението да заплати сторените от ищеца разноски,
както в заповедното, така и в исковото производство и то в пълен размер,
доколкото е безспорно, че задължението е съществувало към момента на
подаване на заявлението и към момента на предявяване на иска по чл.422 от
ГПК. С оглед на горното ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца разноски в заповедното производство в размер на 75 лв. и разноски в
4
исковото производство в размер на 175 лв., съгласно представения списък по
чл.80 от ГПК.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ Енерго - Про Продажби ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр.Варна, район Владислав
Варненчик, бул.******, представлявано от П. С. С., Я. Д. и Д., действащи чрез
пълномощник юрисконсулт Е. М. против Ф. А. А., ЕГН: ********** от с.
Л...., ул.“*****, общ. Търговище иск, с пр.основание чл.422 от ГПК във вр. с
чл.415 от ГПК, за установяване съществуването на вземане в размер на 261.31
лв., представляваща сбор от дължими суми – главница, за ползвана ел.енергия
по фактури, издадени в периода 23.06.2022 г. до 23.08.2022 г., за аб. №
********** и кл.№ **********, за обект в Студенец, *****, както и за
вземане в размер на 18.98 лв., сбор от мораторни лихва от падежа на всяка
фактура до 21.04.2023г., ведно със законна лихва, считано от 09.05.2023 г. до
изплащане на задължението, за което има издадена Заповед за изпълнение №
323 / 30.05.2023 г. по ч. гр. д. № 693 / 2023 г. на РСТ, като неоснователен,
поради погасяване на вземането чрез плащане.
ОСЪЖДА Ф. А. А., ЕГН: ********** от с. Л...., ул.“ Сердика“ №
9*****, общ. Търговище да заплати на „ Енерго - Про Продажби ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр.Варна, район Владислав
Варненчик, бул.*****, представлявано от П. С. С., Я. Д. и Д. Д., действащи
чрез пълномощник юрисконсулт Е. М. направените по делото разноски в
размер на 175 лв., както и направените в заповедното производство разноски
в размер на 75 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5