Р Е Ш
Е Н И Е
№ 48 06.01.2020
г. град Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ХХІ-ви
граждански състав
На трети декември две хиляди и деветнадесета
година
В публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Моника Яханаджиян
при секретаря:Жасмина
Славова, като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гражданско дело №4802
по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „Теленор България” ЕАД, ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление: ..........................,
за приемане за установено по отношение на ответника Х.Р.Х.,
ЕГН **********, адрес ***, че дължи на ищеца сумата от
1023,06 лева, представляваща неплатени далекосъобщителни услуги, за които има
издадени фактури с №№**********/18.08.2016 г., №**********/15.09.2016 г.,
№**********/18.09.2016 г., №**********/15.10.2016 г., №**********/18.10.2016
г., №**********/15.11.2016 г., №**********/18.11.2016 г.,
№**********/15.12.2016 г. и №**********/18.12.2016 г., ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410
от ГПК до окончателното плащане.
Сочи се в
исковата молба, че между страните са сключени договори за мобилни услуги за посочените
номера и договор за лизинг от 01.05.2016 г. и 16.06.2016 г., като
ответникът не е изпълнил задълженията си по тях, които са в общ размер на 1023,06 лева и за които има
издадени фактури с №№**********/18.08.2016 г., №**********/15.09.2016
г., №**********/18.09.2016 г., №**********/15.10.2016 г.,
№**********/18.10.2016 г., №**********/15.11.2016 г., №**********/18.11.2016
г., №**********/15.12.2016 г. и №**********/18.12.2016 г., сумите по които са в
общ размер на 1023,06 лева, включват стойността на получени от ответника
мобилни услуги, лизингови вноски и неустойки поради предсрочно прекратяване на
договорите и които суми не са платени от ответника.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В съдбено заседание ищецът не се представлява, представя молба-становище, вх.№47846/28.10.2019 г. и вх.№54615/29.11.2019 г.
В срока по чл.131 от ГПК ответната
страна чрез особен представител депозира писмен отговор на иска, в който
оспорва иска и въвежда редица възражения, сред които и това за изтекла погасителна
давност.
В съдебно заседание ответникът се представлява от
надлежно упълномощения си процесуален представител-адв.Ч.,
който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения
установителен иск е по чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
При преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото са приети
писмени доказателства - договор за мобилни услуги от 05.10.2015 г., допълнително
споразумение от 01.05.2016 г. към него, договор за лизинг от 01.05.2016 г.,
договор за мобилни услуги от 11.05.2016 г., допълнително споразумение от
16.06.2016 г. към него и договор за лизинг от 16.06.2016 г., от съдържанието на
които е видно, че са подписани от страните по настоящето дело – „Теленор
България“ ЕАД и ответника Х., както и че по силата на лизинговите договори
ответникът е получил телефонни апарати ........................... и ...........................
Налице са данни,
че във връзка със сключените договори мобилният оператор е издал общо девет броя
фактури, приети като доказателства по делото, сумите по които
няма данни да са платени от страна на ответника, а този факт не се оспорва и от
назначения от съда особен представител, който въвежда редица други възражения,
сред които това, че услугите по тези фактури не са предоставени на ответника, а
претендираните вземания са погасени по давност.
По делото е
приложено ч.гр.д.№2127/2019 г. по описа на РС-Бургас,
от съдържанието на което е видно, че е образувано на 12.03.2019 г. по заявление
на „Теленор България“ ЕАД, по което има издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №1146/13.03.2019 г., с която е разпоредено
длъжникът Х.Р.Х. да заплати на заявителя сумата от
1023,06 лева, представляваща неплатени задължения по издадените фактури с №№**********/18.08.2016 г., №**********/15.09.2016 г.,
№**********/18.09.2016 г., №**********/15.10.2016 г., №**********/18.10.2016
г., №**********/15.11.2016 г., №**********/18.11.2016 г.,
№**********/15.12.2016 г. и №**********/18.12.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от 12.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
При така
приетото за установено се налагат следните изводи:
Съдът
констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано производството по
гражданско дело №4802 по описа на Бургаски районен съд за 2019 г., против
длъжника в заповедното производство по ч.гр.д.№2127/2019
г. по описа на РС-Бургас, е подадена в едномесечния срок от уведомяването,
съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с разпореждане от 15.04.2019 г., от
лице легитимирано да предяви иск, поради което и същият се явява допустим.
В тежест на
ищеца бе да се установи наличието на облигационна връзка с ответника, като
същата се установява от приетите като писмени доказателства договори за мобилни
услуги, сключени между страните на 05.10.2015 г. и на 01.05.2016 г., допълнителни
споразумения към тях, както и на два броя договори за лизинг на телефонни
апарати съответно от 05.10.2015 г. и от 01.05.2016 г.
Доказателства в
подкрепа на твърдението на ищеца, че е изправна страна по облигационното
правоотношение с ответника по повод предоставянето на мобилни услуги не се
събраха в настоящето производство, поради което и съдът приема, че с приетите
като доказателства седем броя фактури с №№**********/18.08.2016
г., №**********/15.09.2016 г., №**********/18.09.2016 г.,
№**********/15.10.2016 г., №**********/18.10.2016 г., №**********/15.11.2016
г., №**********/18.11.2016 г., се доказват само вземанията на ищеца за такси и
лизингови вноски, тъй като техните размери са установени отнапред в сключените
между страните договори, поради което и вземанията за тях се дължат по силата
на изтеклия период от време, като същите са в общ размер на 126,13 лева.
В останалата им
част, фактурите като частен документ, оспорен от насрещната страна, не доказват
реалното използване на услугите, за които са издадени, поради което и за тази
част искът се явява недоказан по основание и размер и следва да се отхвърли
като такъв.
Що се отнася до
фактури с №№**********/15.12.2016 г. и №**********/18.12.2016
г., с които са начислени неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги и вноски за лизинг след 01.01.2014 г., на обща стойност и за
двете фактури 1698,45 лева, и която се претендира частично от ищеца (74,97 лева
– неустойка и 277,21 лева вноски лизинг по фактура №**********/15.12.2016 г. и
52,47 лева – неустойка и 350,03 – вноски лизинг по фактура
№**********/18.12.2016 г.), то съобразявайки нормата на чл.26 от ЗЗД, съдът
счита, че сборната сума не се дължи от ответника. Основанието за издаването им
е нормата на чл.12 от ОУ, която дава право на ищеца в
качеството на лизингодател да се откаже от изпълнение на договора и/или да
обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми. Настоящият съдебен състав
намира, че тази клауза от ОУ е неравноправна и противоречи на добрите нрави по
смисъла на чл.26 ЗЗД, поради което и е нищожна, тъй
като противното означава, че без лизингът да действа занапред,
лизингодателят ще може да претендира всички лизингови вноски, оставащи до края
на срока на договора. При положение, че договорите за мобилни услуги са
прекратени и клиентът не може да осъществява разговори, то договорът за лизинг
става безпредметен за в бъдеще, поради което и ищецът не може да иска заплащане
на вноските, чийто падеж не е настъпил, тъй като ако ответникът ги заплати, той
фактически няма да ползва мобилния апарат, но от друга страна ще плаща
лизинговите вноски, с които ищецът би се обогатил неоснователно.
По изложените
съображения искът е частично основателен за сумата от 126,13 лева, ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410
от ГПК на 12.03.2019 г., към която дата не е изтекла давността за събиране на
вземането, поради което и искът следва да се уважи до този размер, като се
отхвърли за разликата до претендирания общ размер от 1023,06 лева.
С оглед изхода
на делото, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски,
съразмерно на уважената част от иска, или сумата от 66,20 лева.
Съдът съобрязава
и тълкувателната практика на ВКС и присъди в полза на ищеца направените в
заповедното производство разноски, които съразмерно на уважената част от иска
са в размер на 47,47 лева.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че ответникът Х.Р.Х.,
ЕГН **********, адрес ***, дължи на ищеца „Теленор България” ЕАД, ЕИК ..........................,
със седалище и адрес на управление: ...........................................,
сумата от 126,13 лева (сто двадесет и шест лева и тринадесет стотинки),
представляваща неплатени такси и лизингови вноски по фактури с
№№**********/18.08.2016 г., №**********/15.09.2016 г., №**********/18.09.2016
г., №**********/15.10.2016 г., №**********/18.10.2016 г.,
№**********/15.11.2016 г., №**********/18.11.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 12.03.2019 г., за които
суми има издадена по ч.гр.дело №2127/2019 г. по описа на РС-Бургас Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 1146/13.02.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над тази сума
до целия претендиран размер от 1023,06 лева.
ОСЪЖДА Х.Р.Х., ЕГН **********, адрес ***, да заплати на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК ..........................., със седалище и адрес на управление: ...............................................,
сумата от 66,20
лева (шестдесет и шест лева и двадесет стотинки), представляваща
направените в исковото производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно на
уважената част от иска и сумата от 47,47
лева (читиридесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки),
представляваща направените в заповедното производство разноски, съразмерно на
уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.