РЕШЕНИЕ
№ 931
гр. Плевен, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20234430101975 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.310 и сл. от ГПК.
Иск с правно основание чл.242, вр.чл.128 от КТ.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от К. Б. П., ЕГН **********, от ***, чрез адв. М. М.
от ПАК, против „ФЕШЪН ГРУП“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ул.Сан Стефано №49, представлявано от ***, с която е предявен иск по чл.242,
ал.1 от КТ за заплащане на сумата от общо 2077,35 лева, представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за периода м.март – м.април 2020 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на ИМ, до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски. В с.з. проц.представител на ищеца моли съда да уважи иска, като
постанови неприсъствено решение.
Ответникът „ФЕШЪН ГРУП“ ЕООД, ЕИК ***, в срока за отговор, не изразява становище
по предявения иск. Не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно
призован.
На първо място съдът счита за необходимо да отбележи следното по отношение
направеното искане за постановяване на неприсъствено решение - въпреки, че са налице
процесуалните предпоставки за постановяване на неприъствено решение на основание
чл.238 ГПК, съдът намира че не са налице в кумулативност по отношение предявения с
исковата молба иск предпоставките на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК - искът да е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
1
доказателства. Поради изложеното и на основание чл.239, ал.3 от ГПК, следва да бъде
отхвърлено искането за постановяване на неприсъствено решение и да бъде продължено
разглеждането на делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
От представеното копие на Заповед за прекратяване №93/16,03,2020 г. се установява, че
ТПО между страните е прекратено считано от 17,04,2020 г.ТД №2/03,06,2020 г. се
установява възникването на ТПО между ищеца и ответното дружество. В ТД няма уговорен
срок на предизвестие за прекратяването му.
От представеното копие от фиш за м.април 2020 г. на ищцата се установява, че има
начислено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 25 дни.
От заключението на ВЛ В. В. по изготвената СИЕ се установява, че неизплатеното нетно ТВ
на ищцата за м.март 2020 г. е в размер на 250,47 лева, а неизплатеното ТВ за м.април 2020 г.
е в размер на 437,52 лева. ВЛ е посочило, че по отношение на ищцата има начислено и
неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 1137,17 лева.
С оглед на обсъдените доказателства, съдът намира от правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.242 от КТ
Ищецът твърди, че ответникът не му е изплатил изцяло полагащо му се трудово
възнаграждение за м.март и м.април 2020 г. в общ размер на 1574,69 лева /след поискано и
допуснато изменение в цената на иска в съдебно заседание на 14,06,2023 г./. В тежест на
ответника бе да установи, че е заплатил дължимото възнаграждение, тъй като твърдението,
че не е изплатено, е отрицателен факт, тежестта за доказване на който се носи от отсрещната
страна. Ответникът не е ангажирал такива доказателства. От заключението на вещото лице
се установява, че неизплатеното ТВ на ищеца за м.март и м.април 2020 г. е в общ размер на
687,99 лева и същото не е изплатено. Ето защо съдът намира, че предявения иск с правно
основание чл.128, т.2 от КТ е основателен и доказан и следва да бъде уважен до размера,
установен от ВЛ – 687,99 лева, като за разликата до претендираните 1574,69 лева искът
следва да бъде отхвърлен. Следва изрично да бъде отбелязано, че предявеният и разгледан
иск е с правно основание чл.242 вр.чл.128 от КТ – за неизплатено трудово възнаграждение.
Липсва процесуална възможност съдът да се произнесе, без да е сезиран, като присъди и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, каквото обезщетение се установи от
заключението на ВЛ че има начислено, но неизплатено.
По разноските
Ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, от
които ответникът следва да му репарира разноски в размер на 188,00 лева съразмерно с
уважената част от иска.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху уважения
2
размер на претенцията в размер на 50,00 лева, и 100,00 лева платен депозит за ВЛ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл.239, ал.3 от ГПК ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. Б. П.,
ЕГН **********, от ***, чрез адв. М. М. от ПАК, за постановяване на неприсъствено
решение, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА на основание чл.242 от КТ „ФЕШЪН ГРУП“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.Плевен, ул.Сан Стефано №49, представлявано от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на К. Б. П., ЕГН **********, от ***, СУМАТА от 687,99 лева, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за м.март и м.април 2020 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 11,04,2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата до предявения размер от 1574,69
лева ОТХЪВРЛЯ предявения иск като неоснователени недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ФЕШЪН ГРУП“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.Сан Стефано №49, представлявано от ***,
ДА ЗАПЛАТИ на К. Б. П., ЕГН **********, от ***, деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 188,00 лева съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „ФЕШЪН ГРУП“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.Сан Стефано №49, представлявано от ***,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Плевен държавна такса върху уважения размер на
претенцията в размер на 50,00 лева, както и 100,00 лева възнаграждение за ВЛ.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
датата на обявяването му - 28,06,2023 г., на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3