Р Е Ш Е Н И Е № 260248
16.10.2020г.,
град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,VI състав
На 17.09.2020г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия
Георгиева в.гр.дело № 1718 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, гр.Пловдив срещу Решение № 1890/10.06.2020 г. по гр.д.№
6096/2019 г. на ПРС, в частта, с която са отхвърлени исковете на жалбоподателя против
П.И.П. *** да се признаят за установени вземанията му по заповед за изпълнение на парично задъжение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 2573/2019 г. на ПРС , за разликата над уважения
размер от 107,62 лв. до пълния претендиран размер от 215,23 лв.-главница и за
разликата над уважения размер от 10,18 лв. до пълния претендиран размер от
20,36 лв.- обезщетение за забава, съответно частичното отхвърляне на искането
за присъждане на разноски по заповедното и исковото производство.
В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваната му част.
Конкретно жалбоподателят оспорва правните изводи на първоинстанионния съд , че
ответникът следва да отговаря до 1/2 от задълженията доколкото притежава заедно
с трето лице правото на ползване върху жилището, в което е доставена топлинната
енергия . Моли за отмяна на първоинстанционното решение в посочените части и
уважаване на предявените искове до
пълните им размери.
В законоустановения
срок по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия, чрез
особения му представител, в който се мотивира становище за правилност и
законосъобразност на решението.
Пловдивският
окръжен съд, като се
запозна с обжалваемия съдебен акт и доказателствата по делото, във връзка с
наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от лице, разполагащо с право на
обжалване , поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Производството по делото е образувано
по предявен от “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК
********* срещу П.И.П., ЕГН ********** иск по реда на чл.422 ГПК да се признае
за установено, че ответникът дължи на ищовото дружество сума в размер на 215.23
лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода
01.05.2017 до 30.04.2018 г. за обект на потребление, находящ се в гр. П., бул.
***, ателие 168, както и сумата в размер н 20.36 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 04.07.2017 до 12.02.2019
г.. Претендира се законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 13.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането,
за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД №
2573/2019 г.
Ищецът обосновава иска си с
твърденията, че ответникът, като носител на вещно право на ползване върху топлоснабден имот,
находящ се горепосочения административен адрес, има качеството на клиент на
топлинна енергия и съгласно чл.34, ал.1 от ОУ е длъжен да заплаща месечните
дължими суми за доставена ТЕ в 30-дневен срок сред изтичане на периода, за
който се отнасят. Твърди се, че в изпълнение на задълженията си ищецът е
доставил до сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение- „Нелбо“
ЕАД, е разпределил за имота на ответника ТЕ на обща стойност 235, 59 лв., включваща
главница от 215, 23 лв.- стойност на ТЕ за отопление и сградна инсталация за
периода 01.05.2017 г.- 30.04.2018 г., ведно с обезщетение за забава в размер на
20,36 лв. за преиода 04.07.2017 г.-
12.02.2019 г., които задължения не са изпълнени от ответника. Възраженията на ответника, чрез
особения му представител адв.Д., в отговора на исковата молба са били, че между
страните не съществува валидно облигационно правоотношение по доставка на
топлинна енергия, тъй като липсва
сключен писмен договор. Евентуално възразява, че когато правата на клиента се
притежават от няколко лице, то те се упражняват от всички тях заедно,
следователно те отговарят солидарно за заплащане на задълженията.
След преценка
на относимите доказателства първоинстанционният съд е установил, че ответникът
е титуляр на вещно право на ползване на имота, за който е доставяна топлинна
енергия и следователно същият се явява потребител съгласно разпоредбата на
чл.153, ал.1 ЗЕ. След анализ на приложимата нормативна уредба е приел, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, за което не се
изисква сключване на писмен договор. Установено е по делото доставяне на ТЕ в
имота за процесния период, както и нейната стойност. За да отхвърли частично претенциите
съдът е изложил мотиви за това, че правото на ползване върху процесния имот е
учредено както в полза на ответника, така и в полза на трето лице- Д. Г. М.,
порад икоето и доколкото в закона не е предвидено в тези хипотези ползвателите
да отговарят солидарно за задълженията, произтичащи от правото им на ползване н
авещта, товнсеки от тях отговаря съобразно правата си. Прието е, че правото на
ползване в случая е учредено при равни права, доколкото не е предвидено в
договора друго , и тъй като ищецът не е доказал, че в процесния период
ползването е осъществявано от собственика и правото на ползване е прекратено
или имота се е ползвал изключително от другия ползвател, то е направил извод за
доказаност на исковете за половината от търсените суми.
При дължимата служебна преценка
съгласно нормата на чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че атакуваният
съдебен акт е валиден и допустим.
Казаното налага да се извърши преценка за правилността на
обжалваното решение на база изложеното в жалбата. Съдържанието на жалбата и
отговора на въззиваемия налагат да се прецени правилността на изводите на
първоинстанционния съд относно обема на отговорността на ответника.
Не се оспорват пред настоящата инстанция фактическите и
правни изводи на районния съд, че между страните е налице валидно облигационно
правоотношение във връзка с доставка на топлинна енергия в процесния обект на
потребление, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, че ТЕ е
доставяна в процесния период и че същата е на стойност, установена с приетата
по делото ССЕ.
По очертания с въззивната жалба и отговора предмет на
въззивна проверка съдът намира следното:
Възражение за разделност
на задължението на
ползвателите не е било
формулирано от ответника в отговора на исковата молба, поради което
на основание чл.
133 от ГПК същият е загубил възможността да го повдигне на
по-късен етап в процеса. Преклудирането на възражението съответства на
въведения с новия ГПК
принцип на концентрационното начало, който задължава страните още в началото на
процеса да посочат своите искания и възражения, за да се очертае предметът на
доказване. В случая
не само подобно възражение е липсвало в отговора на исковата молба, но в него
дори се настоява, че ползвателите отговарят солидарно. Ако ответникът беше повдигнал своевременно подобно възражение , топлофикационното дружество би могло да
докаже например, че другият ползвател е негова съпруга, а
апартаментът е семейно жилище, поради което отговорността и на двамата за
заплащане на разноските по отопляването му е солидарна. След като дружеството
пред втората инстанция вече няма процесуална възможност да отговори на подобно възражение и да представи нужните доказателства поради
забраната на чл.
266, ал. 1 от ГПК, то ответникът също няма
право да го повдигне. След като възражение за разделност на отговорността на ползвателите не е
било релевирано своевременно в срока по чл.131 ГПК, съответно ищецът не е имал
възможност за вземе становище по него и да ангажира доказателства, то
първоинстанционният съд неправилно е разгледал подобно възражение в решението
си е отхвърлил претенциите за половината от техния размер.
По изложените съображения решението в обжалваната част ще се отмени и
исковете ще се уважат до пълните им размери.
При този изход на делото на въззивника ще се присъдят направените разноски
в заповедното и исковото производство до пълния им размер, а именно: сумата от
още 37,50 лв. за заповедното
производство, сумата от още 312,50 лв. за първоинстанционното
производство, както и направените в настоящото в размер на 25 лв. ДТ, 100 лв.
възнаграждение за особения представител, както възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 100 лв. съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.25 ЗПП.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1890/10.06.2020 г. по гр.д.№ 6096/2019 г. на ПРС, в частта, с която са отхвърлени исковете
на „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов“ № 37 против
П.И.П., ЕГН **********, с
адрес: *** да се признаят
за установени вземанията по заповед за изпълнение на парично задъжение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 2573/2019 г. на ПРС , за разликата над уважения размер
от 107,62 лв. до пълния претендиран размер от 215,23 лв.-главница и за
разликата над уважения размер от 10,18 лв. до пълния претендиран размер от
20,36 лв.- обезщетение за забава и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.И.П., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Ж. П. С. и С. Г. С. сумата в размер на разликата над 107,62 лева до пълния размер от 215,23 лева, представляваща стойността на доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2017 до 30.04.2018 г. за обект на потребление, находящ
се в гр. П., бул. ***, ателие 168, както и сумата в размер на разликата над 10,18 лева до пълния размер от 20,36 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 04.07.2017 до 12.02.2019 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
13.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 2573/2019 г. по описа
на ПРС.
ОСЪЖДА П.И.П., ЕГН **********,
с адрес: *** да
заплати на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37,
представлявано от Ж. П. С. и С. Г. С.
сумата от още 37,50
лв. разноски в заповедното производство, сумата от още 312,50 лв. разноски пред
първата инстанция, както и сумата от 225 лв. разноски пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: