Р Е Ш Е Н И Е
№…………
13.01.2020 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
***СКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ
възз. граждански състав
на ОСЕМНАДЕСЕТИ ДЕКЕМВРИ две хиляди и деветнадесета
година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ВЕРГИНИЯ ПЕТКОВА
Прокурор: ……………………………
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
В.ГР.Д. № 820 по описа за 2019
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 1402/22.07.2019 г., ***ски районен съд
по гр. дело № 1873/2019 г. по описа на същия съд е осъдил Областна Дирекция на
Министерството на вътрешните работи гр.***, БУЛСТАТ: ***, с адрес гр.***, ул.***№3,
представлявана от К.В.Н. да заплати на Б.Д.К.
с ЕГН ********** *** на основание чл.179, ал.1 вр. с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР сумата от 2087,42 лв. главница, представляваща допълнително трудово
възнаграждение за извънреден труд, вследствие преобразуването на нощен към
дневен за периода 27.03.2016г.-27.03.2019г. вкл., съгласно възникнало между
страните служебно правоотношение, ведно със законната лихва за върху
главницата, считано от 27.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Осъдил е Областна
Дирекция на Министерството на вътрешните работи гр.***, БУЛСТАТ: ***, с адрес
гр.***, ул.***№3, представлявана от К.В.Н.
да заплати на Б.Д.К. с ЕГН ********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата общо 440лв. направените по делото разноски.
Осъдил е Областна Дирекция
на Министерството на вътрешните работи гр.***, БУЛСТАТ: ***, с адрес гр.***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПлРС, чл.78, ал.6 от ГПК сумата 83,49 лв.,
дължимата държавна такса върху уважения иск.
Постъпила е въззивна жалба от ОД на МВР – гр. *** чрез пълномощника –
юрк. П.Ф., в която се правят оплаквания, че първоинстанционното решение е
неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, като същото е и необосновано.
Неправилно първоинстанционният съд е приложил материалния закон, като е приел,
че положения от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата на
чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. За
процесния период 27.03.2016 г. – 27.03.2019 г. са действали Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. /в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г./, Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. /в сила от 01.04.2015 г., отм. с решение на ВАС по адм.
дело № 5450/2016 г. в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в МВР. В тези
специални за МВР наредби липсва текст, който да допуска трансформация на положените
часове нощен труд в дневен с коефициент 1,143. Отмяната на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., съгласно разпоредбата на чл.195 ал.1 от АПК действа
занапред, т.е. считан от датата на влизане в сила на съдебното решение –
29.07.2016 г. От 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г., когато е обнародвана Наредба №
8121з-779/02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/2014 г., но само за 4
дни, а съдът е мотивирал изцяло своите изводи за целия процесен период на
разпоредбата на чл.31 ал.2 от същата. Този извод на съда е необоснован и
немотивиран. Неправилно Районният съд е приел, че е налице празнота в
нормативната уредба, касаеща МВР и е преминал към приложение на разпоредбите на
НСОРЗ. Съгласно разпоредбите на ЗМВР на служителите от МВР е разрешено да
полагат по 8 часа нощен труд на смяна, следователно, коефициент 1,143 не може
да се приложи за тях, като се получава съотношението 8 часа дневен труд към 8
часа нощен труд, което е равно на 1. В този случай ОД на МВР – *** своевременно
е заплатило всеки положен от ищеца час нощен труд, като за нощния труд е дадено
и допълнително възнаграждение от 0,25 лв./час. По делото не са събрани
доказателства, че ищецът е работил на рамките на установеното за него работно
време по график и следователно, не може да се иска заплащане на извънреден труд
с 50% увеличение. Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени изцяло постановеното
решение на ***ски районен съд, като неправилно и необосновано.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия Б.Д.К..
В съдебно заседание въззиваемият Б.Д.К. не се явява и не ангажира
становище по въззивната жалба.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично
основателна.
Безспорно по делото е че за
процесния период страните са били в служебни правоотношения и че въззиваемият е заемал длъжността „Младши
автоконтрольор“ в РУ К. при ОД на МВР ***, като осъществява
трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни
смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време
съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
Спорни са въпросите: полагал ли е
въззиваемият – ищец извънреден труд, за кой период и в какъв размер, следва ли
да му се заплати трудово възнаграждение за този извънреден труд и в какъв
размер?
Основния спорен по делото въпрос действително произлиза от липсата на
изрична нормативна уредба, която се изисква от чл.187 ал.9 от ЗМВР.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи
/ЗМВР/ брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Заплащането на
допълнително възнаграждение за извънреден труд е изрично предвидено с
разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
- чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане на 50/100 увеличение върху основното месечно възнаграждение –
чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР.
За
периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. /, която е била
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г.
/влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/. С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. е била
отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69
от 2014 г. /, която е възстановила действието си след отмяната на подзаК.ия
нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаК.ият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в
сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016
г. /.
Става
ясно, че в рамките на процесния период, от 27.03.2016
год. до 27.03.2019 год. са действали следните наредби: 1. за периода от
01.01.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.;
2. за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г.; 3. за периода от 02.08.2016 г. до 31.03.2019 г. е
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите
на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния
период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на
броя отработени часове.
При
липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, нормативната празнота, следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е
1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
Настоящия
въззивен състав не споделя възраженията на въззивника - ответник относно
неприложимостта на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата в процесния случай. Съгласно чл. 67, ал. 3 от Закона за държавния служител /ЗДС/, който също намира субсидиарно приложение по
отношение на ЗМВР, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 –
5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския
съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Ето защо, като наредба по общото трудово законодателство, Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ е приложима, когато в други специални подзаК.и
нормативни актове издадени по ЗДС или ЗМВР са налице празноти или са предвидени
по-неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите на допълнителните
възнаграждения, и редът за получаването им.
Основателно
обаче е възражението, че правилото за преизчисляване на нощния труд в дневен е
неприложимо за периода 01.01.2018г. до 17.07.2018г., поради действието на
еднаквата по степен норма на чл. 9Г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/,
съгласно която отработените часове от работника или служителя, които в края на
периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са
повече от часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за
извънреден труд по реда на чл. 149 КТ
пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. С отмяната
на този текст в сила от 17.07.2018г. това ограничение е отпаднало.
При
сумирано изчисляване на работното време обаче отработените часове (фактически
отработените часове, към които се прибавят часовете, получени след превръщане
на нощните часове в дневни с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния
период и се съпоставят с работните часове при нормална продължителност на
работното време за същия този период. Именно в края на отчетния период се
извършва преценката за наличието на положен извънреден труд и съответно тогава
става дължимо възнаграждението за положен извънреден труд. Поради това
правилото на чл. 9Г НРВПО
намира приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018г. – 31.03.2018г.
и 01.04.2018г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода от 01.07.2018
г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от
01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях преценката за наличието на
извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа
новата редакция на чл.9Г от НРВПО
(изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г.).
Съгласно
приетото от районния съд заключение на съдебно –икономическа експертиза за
процесния период ищецът-въззиваем е положил нощен труд както следва: за 2017 г.
– 873 часа, за 2018 г. – 1208 часа и за 2019г. – 88 часа или общо за целия
период ищецът е положил нощен труд от 2169 часа.
За процесния период на ищеца е заплащано възнаграждение за нощен труд по 0,25
лв. за всеки отработен час – или общо за периода сумата от 542.25 лв. След
превръщането на нощния труд в дневен и преизчисляването с коефициент 1,143
става ясно, че за процесния период въззиваемият е положил общо 2479.17 часа
труд. Тъй като за периода 01.01.2018г. – 30.06.2018г. работодателят не е имал
задължението да отчита и заплаща този труд, приравнен с посочения коефициент то
следва от общото количество да се приспадне положения през този период нощен
труд от общо 640 часа или нощният труд който следва да се приравнява е в общ
размер на 1529 часа и умножен с коефициент 1.143 става 1747.65 часа. Разликата е
от 218,65 часа, която представлява
извънреден труд, който не е отчетен от работодателя и не е заплатен. Умножен по
средна часова ставка от 6.73лв. съгласно заключението се получава дължима сума 1471.51лв.
или с 615.91лв. по-малко от присъдените 2087.42лв.
Тези съображения обуславят намаляване на дължимите суми, като главница и
лихви, съобразно заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза, като за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. следва да бъдат
приспаднати сумите, получени от вещото лице чрез преизчисляване на нощния труд
към дневен с коефициент от 1,143, като предявеният иск с правно основание
чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР и чл.143 от КТ се явява
неоснователен и недоказан за сумата над 1471.51лв. до 2087.42лв. /за сумата като главница в размер на 615.91лв./ и следва да бъде
отхвърлен в тази си част.
Предвид изложеното, следва да бъде отменено обжалваното решение на ПлРС в
частта му, в която ОД на МВР – *** е осъдена да заплати на Б.Д.К. от гр. ***
сумата над 1471.51лв. до предявения размер от 2087.42лв., представляващи дължимо и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен чрез
преизчисляване с коефициент от 1,143 към дневен труд за периода 27.03.2016 г.- 27.03.2019
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.
Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските и в частта за
държавната такса над сумата от 58.86лв. до присъдените 83.49лв.
Следва да бъде потвърдено решението на ***ски районен съд в останалата му
обжалвана част.
При този изход на делото, съобразно уважената част от исковете в общ размер
310.17 лв. на ищеца се дължи присъждане на разноски от 421.73лв. /440лв. пред
първата инстанция/. Отхвърлената част от иска е за 615.91лв., като на ответника се дължи
присъждане на юрисконкулско възнаграждение в минимален размер от по 100лв. на
инстанция и д.т. 42лв. за въззивното производство или съобразно отхвърлената
част 71.40лв. Поради това следва да бъде осъдена ОД на МВР – *** да заплати
направените деловодни разноски по компенсация от Б.Д.К. за двете инстанции в
размер на 238.77лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 1402/22.07.2019 г., на ***ски районен съд, постановено по гр. дело № 1873/2019 г. в частта му, в която ОД на МВР – *** е осъдена да заплати на Б.Д.К. ,
ЕГН ********** от
гр. *** сумата над 1471.51лв. до предявения размер от 2087.42лв., представляващи дължимо и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд, получен чрез преизчисляване с коефициент от
1,143 към дневен труд за периода 27.03.2016 г.- 27.03.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, както и в
частта му относно присъдените разноски и за държавната такса от 58.86лв. до
присъдените 83.49лв., като вместо него и на основание чл.271 от ГПК,
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Б.Д.К. , ЕГН ********** от гр. *** против ОД на МВР – гр. *** , иск с правно основание
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР вр. чл.179, ал.1 от ЗМВР вр. чл.143 от КТ за
заплащане на сумата от 615.91лв.,
представляваща разликата над сумата от 1471.51лв. до предявения размер от 2087.42лв., представляващи дължимо и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен чрез преизчисляване с
коефициент от 1,143 към дневен труд за периода 27.03.2016 г.- 27.03.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на
основание чл.78 ал.1 от ГПК ОД на МВР –гр. *** ДА ЗАПЛАТИ направените
деловодни разноски по компенсация от Б.Д.К. , ЕГН ********** от гр. *** за двете
инстанции в размер на 238.77лв.
ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото решение на ***ски районен съд в
останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280 ал.3 т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :