МОТИВИ към присъда №54/13.06.2019г. по
НЧХД№85/2019г. по описа на Окръжен съд – Видин, от 12.07.2019г.
С присъда № 111/14.03.2019г. по НЧХД № 661/2018г. по описа на Районен съд
Видин:
Подсъдимият
Д.Д.Й. с
ЕГН ********** е признат за НЕВИНЕН в това, че на 29.12.2017 г. около
11.30 часа на паркинга на хипермаркет „**************“ в съучастие като
съизвършител със С.Д.Й. нанесъл побой на М.С.П. с ЕГН ********** ***, с което
му причинил кръвонасядане на дясна слепоочна област и лигавицата на долната
устна и ожулване на дясно коляно, с което му причинил болка и страдание, без
разстройство на здравето, като на основание чл.304 от НПК, подсъдимият Д.Й. е оправдан за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК, във вр.с чл.20, ал.2, във вр.с ал.1 от НК;
Подсъдимият
Д.Д.Й. е оправдан
по повдигнатото обвинение по чл.130, ал. 1 от НК;
Подсъдимият
С.Д.Й. с
ЕГН ********** е признат за НЕВИНЕН в това, че на 29.12.2017 г. около 11.30 часа
на паркинга на хипермаркет „Кауфланд“ в съучастие като
съизвършител с Д.Д.Й. нанесъл побой на М.С.П., с ЕГН ********** ***, с което му
причинил кръвонасяане на дясна слепоочна област и лигавицата на долната устна и
ожулване на дясно коляно, с което му причинил болка и страдание, без
разстройство на здравето, като на основание чл.304 от НПК,
подсъдимият С.Й. е оправдан за извършено престъпление по чл.130,
ал.2 от НК, във вр.с чл.20, ал.2, във вр.с ал.1 от НК;
Подсъдимият
С.Д.Й. е оправдан
по повдигнатото обвинение по чл.130, ал.1 от НК;
ОТХВЪРЛЕН
е
предявения граждански иск от М.С.П. срещу подсъдимите Д.Д.Й. и С.Д.Й., за сумата
от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането - 29.12.2017г. до
окончателното издължаване.
Против
присъдата в срок е подадена жалба от адвокат К.Т., като упълномощен защитник на
тъжителя П.. В жалбата са развити съображения, че присъдата е неправилна. Иска
се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена друга с която подсъдимите
да бъдат осъдени по повдигнатото спрямо тях обвинение, както и да бъдат осъдени
да заплатят сумата по гражданската претенция срещу тях.
От
доказателствата по делото, преценени по отделно и в съвкупност, Съдът прие за
установена следната фактическа обстановка: жалбоподателя и подсъдимия не били в
добри отношения.
През
лятото на 2016г., подсъдимите Д.Д.Й. и С.Д.Й., които до тогава били в добри отношения със семийството на тъжителя М.С.П., гостували в дома му. Когато последния отишъл до кварталния магазин,
използвайки отсъствието му, подсъдимия Д.Й. казал на съпругата на тъжителя-
свидетелката К. И., че иска да прави секс с нея. Това възмутило силно И. и
когато мъжът ѝ се прибрал, тя му разказала за поведението на Д.. П. се
разсърдил и изгонил двамата братя от дома си. От тогава отношенията им се
влошили.
На
29.12.2017г., около 11.30 часа, тъжителя П. паркирал автомобила си пред
хипермаркет „********“ в град Видин. Бил със съпругата си К.. С тях били: момченцено им, тогава на 2 години и племенницата им – 6
годишна към оня момент. Слезли от колата. В този момент към тях се приближили братята
Д. и С.
Й.. Нахвърлили се с груби думи към П.. Д.Й. започнал да
бута тъжителя. С.Й. първоначално се опитал да разтърве двамата, но когато брат
му Д. започнал да удря П., същото сторил и С.. Двамата започнали да бият П. с
ръце. Последния, в опит да се защити, отворил вратата на автомобила си и
понечил да вземе отвътре гумена палка, с която да се отбранява. Братята му я
издърпали от ръцете и започнали да му нанасят удари с нея. Повалили го на
земята.
Удряли П. по главата и тялото, вследствие на което
спукали
долната му устна, от където потекла кръв. Тъжителят усетил, че е разкървавено
и дясното му коляно.Съпругата на П.-
свидетелката И.,
се опитала
да защити мъжа си. Държейки в ръце малкото си дете, опитала
да застане между съпруга си и неговите нападатели, но Д.Й. я избутал. Иванова
започнала да вика за помощ. Откликнало
лице от охраната на магазина. Тогава двамата подсъдими преустановили побоя и си
тръгнали. От инцидента свидетелката била силно изплашена, особено за
невръстното си дете. Много изплашено било и другото дете, поради което се било
скрило зад една кола.
Повикали
полиция и скоро на мястото пристигнали органи на реда. Тъжителя и съпругата му
отишли в РУ на МВР-Видин, където подали жалба срещу двамата подсъдими. След
това отишли в ЦСМП за медицинско освидетелстване.
Видно
от заключението на съдебно медицинската експертиза, на тъжителя М.П. е
причинено: кръвонасядане
на дясната слепоочна област, оток и кръвонасядане на лигавицата на долната
устна, охлузване /ожулване/в областта
на дясното коляно. Уврежданията са получени по механизма на удари от или върху тъпи,
твърди
предмети
и добре отговарят да са причинени по време и начин посочен от пострадалия.
Горната фактическа
обстановка се доказва от: заключението на съдебно медицинската експертиза №
4/05.03.2019г. съдебно медицинско свидетелство № 91/2017г.; постановление за
отказ от образуване на досъдебно производство на РП-Видин от 26.01.2018г.;
показанията на свидетелката К. И.. Няма противоречие между горните доказателства,
които са напълно в унисон. Гласните кореспондират с писмените, порид което
Съдът ги кредитира изцяло.
От така установената фактическа обстановка,
Съдът намира, че обективна и
субективна страна подсъдимия Д.Й. е осъществил състава на чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК. От обективна страна подсъдимия Д.Й. в съучастие с другия подсъдим С.Й.,
като съизвършител, е причинил на пострадалия
разстройство на здравето извън случайте на чл.128 и 129 от НК. От субективна страна подсъдимият действал при пряк умисъл - съзнавал
е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им. Прекия умисъл на подсъдимия се обективира от действията му
преди, по време и след извършване на изпълнителното деяние. При формирана предварителна
негативна нагласа към тъжителя, подсъдимия му се нахвърлил с груби думи,
последвани веднага от физическа интервенция, респ. удари върху П., което Д.
сторил заедно със своя брат- другия подсъдим. Между двамата подсъдими е налице е
общност на умисъла – всеки от подсъдимите
е имал умисъл относно елементите на
деянието от обективна страна, като е съзнавал и умисъла на другия подсъдим за същото.
ВОС намира, че в случая не
се касае за причиняване само на болки
и страдание без разстройство на здравето. Когато, както в
настоящия казус, е налице кратковременно разстройство на здравето,
изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на организма или
тъканите, както и по-леки изменения във физиологическите функции извън болката
и страданието, правилната квалификация е по чл. 130, ал.1 от НК.
За
престъпление по чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК е предвидено наказание
„лишаване от свобода” до 2 години или „пробация”. Видно
от свидетелството за съдимост на подсъдимия, с присъда № 529/28.09.2011г. на по
НОХД № 1068г., влязла в сила от 16.02.2012г., му е наложено наказание „пробация“,
което е изтърпяно на 01.12.2012г., видно от удостоверение за приключено
наказание от 03.12.2012г. на ОС „ИН“- Видин. Налага се извода, че този подсъдим
е реабилитиран по право, съобразно чл.86, т.2 от НК. Укоримата подбуда- желание
за мъст към съпруг, който като защитил
семейната чест, накърнил самолюбието на подсъдимите, е отегчаващо отговорността
им обстоятелство. При това положение, както и предвид чистото съдебно минало на
подсъдимия и съобразно чл.78а, ал.1 от НК, Съдът счита, че Д.Й. следва да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено адм. наказание
“глоба” в размер над минималния, респ. в
размер от 2000 лева.
От така
установената фактическа обстановка, Съдът намира, че обективна
и субективна страна подсъдимия С.Й. е
осъществил състава на чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК. От обективна страна подсъдимия
С.Й. в съучастие с другия подсъдим- Д.Й., като
съизвършител, е причинил на пострадалия
разстройство на здравето извън случайте на чл.128 и 129 от НК. От субективна страна подсъдимият действал при пряк умисъл - съзнавал
е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им. Прекия умисъл на подсъдимия се обективира от действията му
преди, по време и след извършване на изпълнителното деяние. При формирана предварителна
негативна нагласа към тъжителя, подсъдимия му се нахвърлил с груби думи,
последвани веднага от физическа интервенция, респ. удари върху П., което С.
сторил заедно със своя брат- другия подсъдим. Между двамата подсъдими е налице е
общност на умисъла – всеки от подсъдимите
е имал умисъл относно елементите на
деянието от обективна страна, като е съзнавал и умисъла на другия подсъдим за същото.
ВОС намира, че в случая не
се касае за причиняване само на болки
и страдание без разстройство на здравето. Когато, както в
настоящия казус, е налице кратковременно разстройство на здравето,
изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на организма или
тъканите, както и по-леки изменения във физиологическите функции извън болката
и страданието, правилната квалификация е по чл. 130, ал.1 от НК.
За
престъпление по чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК е предвидено наказание
„лишаване от свобода” до 2 години или „пробация”. Подсъдимия е с чисто свидетелство за съдимост,
което е смекчаващо обстоятелство. Укоримата подбуда- желание за мъст към
съпруг, който като защитил семейната чест, накърнил самолюбието на подсъдимите,
е отегчаващо отговорността им обстоятелство. При това положение, както и предвид
чистото съдебно минало на подсъдимия и съобразно чл.78а, ал.1 от НК, Съдът
счита, че С.Й. следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде
наложено адм. наказание “глоба” в размер
над минималния, респ. в размер от 2000
лева.
Неоснователна
е тезата на защитата, че не следва да бъдет кредитирани показанията на
свидетелката И.. Както беше посочено по-горе, тя интерпретира непосредствените
си впечатления. Показанията са ѝ в логична последователност, не съдържат
вътрешно противоречие и напълно кореспондират с писмените доказателства по
делото, респ. медицинската документация. По делото няма доказателства които да
са в насока различна от събраните и в частност такива, които да поставят под
съмнение показанията на свидетелката И..
При
установената фактическа обстановка, неоснователна е и тезата на защитата, за
действие на подсъдимите в състояние на афект или в условия на неизбежна
отбрана. По делото безспорно беше установено, че подсъдимите са се насочили към
тъжителя, че са инициатори на побоя, че тъжителя не е реализирал нападение
срещу тях, а неуспешния му опита му да вземе палка от автомобила, е бил с цел
да защити себе си и своите близки- съпруга, невръстно дете и малолетна племенница.
Неоснователна
е и тезата на защитата, че деянието следва да се квалифицира по втората алинея
на чл.130 от НК, по съображения визирани по-горе, при обосновка на обективната
страна на деянието.
Предвид характера и
степента на увреждането /описано по – горе/ и съобразно чл.52 от ЗЗД, Съдът
счита, че сумата от 700 лева е справедливо обезщетение за претърпените от П.
неимуществени вреди, поради което иска му следва да бъде уважен в този размер,
ведно със законната лихва, счита от 29.12.2017г. В останалата част до пълния
размер от 5000 лева, иска следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Доколкото
подсъдимите са признати за виновни, наложена им е санкция и е уважена спрямо
тях гражданската претенция за сумата от 700 лева, ведно със законната лихва,
както е посочено по-горе, жалбата в тази ѝ част е основателна
Доколкото ВРС е стигнал до различни фактически изводи,
то същите са неправилни. Причината е непълнота на доказателствата в резултат от
нарушения на чл.13 и чл.107, ал.2 от НПК, допуснати от ВРС. С оглед разкриване
на обективната истина, ВРС е следвало да положи усилия за събиране на
доказателства, относно начина на извършване на деянието, респ. да събере
показанията на свидетели, които имат преки впечатления от случая. Това е
следвало да бъде сторено, независимо от позицията на тъжителя, че се отказва от
разпита на лица като свидетели. Допускането им в това качество и техния разпит
би спомогнало и е било необходимо за установяване на обективната истина по
делото. Явно е имало такава възможност, след като тя е реализирана успешно от
въззивната инстанция. Неизясняването на обстоятелства от съществено значение по
делото, респ. за механизма на деянието, е довело до неправилните фактически
изводи, в резултат на което са последвали грешни юридически изводи и в крайна
сметка- неправилност на първоинстанционната присъда. Поради това, присъдата на ВРС следва да бъде
отменена като неправилна.
Водим от горното Съдът постанови
присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: