№ 8228
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110134205 по описа за 2021 година
Предявени са обективни, кумулативно съединени положителни установителни
искове по реда на чл.422 от ГПК, с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 327, ал. 1 ТЗ,
във вр. чл. 318 ТЗ, вр. чл.86 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от Стор Инвест“АД,ЕИК : 203791835срещу „Парсек Груп“
ЕООД, в която се твърди ,че за периода февруари 2019год. – март 2020год. ищецът
изпълнил за ответника услуги със строителна механизация – услуги с багери и камиони и
доставки на фракция ,по силата на договор за извършване на услуга със строителна
механизация на обекти :СУ“П.Р.Славейков“ гр.Кърджали,Водопровод от кранова шахта на
напорен водопровод от ПС“Северна зона“ и ПС“Извора до водоем 30000МЗ“ по
допълнително аварийно водоснабдяване на гр.Хасково,Стадион на гр.Хасково ,както и
доставка на Фракция 0/63.Твърди ,че извършените дейности по количество и стойност били
отразени в двустранни протоколи ,приети без възражение от ответника като
възложител.Били издадени и фактури,по които били извършено частично плащане.Така сочи
,че от фактура №**********/30.03.2019год.,за сумата от 15 792лв. с ДДС бил останал
остатък от 2000лв.Не били заплатени изцяло фактура № **********/02.05.2019год. за
9096лв. с ДДС,фактура № **********/28.06.2019год. за 900лв. с ДДС и фактура
№**********/31.03.2020год. за 356,16лв. с ДДС.Договореността между страните за
заплащането била в срок от 5 дни от датата на фактуриране.Предвид неизпълнението на
задължението от страна на ответника предявил заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,въз основа на което било образувано
гр.д.№16760/2021год. по описа на СРС,65 състав,по което било постъпило възражение от
длъжника.Ето защо моли съда да постанови решение ,с което да признае за установено по
отношение на ответника ,че му дължи сумата в размер на 12352,16лв.,представляваща
незаплатени в срок услуги със строителна механизация,ведно със законната лихва от датата
на предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК, лихва за забава в размер на 398,89 лв. по
фактура № **********/30.03.2019год. върху сумата от 2000лв.,за периода от 6.4.2019 г. до
23.3.2021 г., лихва за забава в размер на 1733,29 лв. по фактура №
**********/02.05.2019год. върху сумата от 9096лв. за периода от 8.5.2019 г. до 23.3.2021 г.,
1
лихва за забава в размер на 157,25 лв. по фактура № **********/26.06.2019год. върху сумата
от 900лв. за периода от 4.7.2019 г. до 23.3.2021 г., лихва за забава в размер на 34,82 лв. по
фактура № **********/31.03.2020год. върху сумата от 356,16лв. за периода от 1 6.4.2020 г.
до 23.3.2021 г.Претендира деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника
„Парсек Груп“ЕООД ,ЕИК : *********, който оспорва редовността на предявената искова
молба. По същество сочи ,че не оспорва ,че между страните е налице облигационно
отношение ,по което като възложител е възложило извършване на работа по посочените в
исковата молба обекти.Оспорва ,че не е изпълнил задължението си за заплащане на
възнаграждение като частично признава предявения иск и представя доказателства за
извършено плащане : платежни нареждания от 14.05.2021год. за сумата от 5000лв. и
платежно нареждане от 05.09.2021год. за сумата от 5000лв.Сочи,че с посочените плащания е
погасил задълженията по фактура № **********/02.05.2019год. за 9096лв. с ДДС,фактура №
**********/28.06.2019год. за 900лв. с ДДС.Предвид това ,на основание чл.237,ал.1 от ГПК
прави признание ,че дължи на ищеца сумата от 2 356,16лв. По исковете за обезщетение за
забавено изпълнение,предвид направеното частично признание на иска ,счита същите за
неоснователни.Евентуално счита претенцията за основателна само за неоспорената от
страната главница от 2356,16лв.Оспорва също така да е изпаднал в забава,тъй като липсвали
уговорки между страните. По изложените съображения моли съда да постанови решение ,с
което да отхвърли предявения иск ,поради частичното му изпълнение в размер на 10 000лв.
Претендира деловодни разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Съдът е сезиран с първоначално обективни, кумулативно съединени осъдителни
искове по реда на чл.422 от ГПК, с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 327, ал. 1 ТЗ,
във вр. чл. 318 ТЗ и акцесорни искове по чл.86 от ЗЗД.
От фактическа страна страните не спорят ,че за периода февруари 2019год. – март
2020год. ищецът изпълнил за ответника услуги със строителна механизация – услуги с
багери и камиони и доставки на фракция ,по силата на договор за извършване на услуга със
строителна механизация на обекти :СУ“П.Р.Славейков“ гр.Кърджали,Водопровод от
кранова шахта на напорен водопровод от ПС“Северна зона“ и ПС“Извора до водоем
30000МЗ“ по допълнително аварийно водоснабдяване на гр.Хасково,Стадион на гр.Хасково
,както и 2 доставка на Фракция 0/63.
Не е спорно ,че ищецът е издал фактури за извършената работа : фактура №
**********/30.03.2019год. за 15 792лв. с ДДС ; фактура № **********/02.05.2019год. за
9096лв. с ДДС ; фактура № **********/26.06.2019год. за 900лв. с ДДС и фактура №
**********/31.03.2020год. за 356,16лв. с ДДС , които са осчетоводени в счетоводствата на
ищецът и на ответника.
На основание чл.237 от ГПК е направено признание на иска от ответната страна за
сумата от 2 356,16лв. ,след като същия е направил плащане на сумата от 10 000лв. на
14.05.2021год. и на 05.09.2021год.
В с.з. е изменен доклада на съда като е прието ,че плащането по процесните
фактури е извършено от ответника с платежни нареждания от 14.09.2019год. – 5000лв. и
платежно нареждане от 05.09.2019год. за сумата от 5000лв.
Съгласно Писмо от 22.01.2021год. от „Парсек Груп“ЕООД,подписано от
счетоводител ,относно Одит на финансовия отчет на „Стор Инвест“АД към 31.10.2020год.,в
книгите на „Парсек Груп“ЕООД,салдото към 31.12.2020год. е в размер на 12 352,16лв. техни
задължения.
2
По делото е изслушан по реда на управителя на „Стор Инвест“АД,П.Д.,който сочи
,че с ответника „Парсек Груп“ЕООД имат отношения от 2019год. като последния дължи
суми.Съобразно според уговореното следвало да се фактурира извършеното до края на
месеца,след което да се заплати в срок до 5 дни.Сочи и че имало плащане на част от
задълженията.
Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ ,което съда приема изцяло като
неоспорено от страните, по счетоводни данни на ищеца са издадени фактури от същия за
извършени изкопни работи с багер,изграждане на напорен водопровод и изграждане на
шахта за сумата в общ размер от 45 346,59лв.,с вкл.ДДС.Съгласно счетоводните записвания
при ищеца по счетоводна сметка 411-клиентски партиди ,по партидата на ответника са
отразени постъпили частични плащания в периода 2019год. – 2020год възлизащи общо на
32 994,40лв. и е останал незаплатен остатък към датата на подаването на заявлението за
издаване на ЗИ по чл.410 от ГПК- 24.03.2021год. в размер на 12 352,16лв.Вещото лице сочи
,че по счетоводни данни на ищеца и от доказателствата по делото се установява ,че след
24.03.2021год. до 04.02.2022год. няма извършени плащания от ответника.Лихвата за забава
,за периода от датата ,следваща 60 дни от датата на издаване на фактурите до 23.03.2021год.
възлиза на 3 492,61лв.
От правна страна ,съдът съобрази следното :
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 16760/2021год. по описа на СРС,65 състав ,по
същото е издадена въз основа на заявление от 24.03.2021год.,Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 05.04.2021год. ,с която е разпоредено длъжникът
„Парсек Груп“ЕООД да заплати на кредитора „Стор Инвест“АД сумата в общ размер он
12352,16лв.,представляваща задължение за извършени услуги със строителна механизация
и доставка на фракция,ведно със законната лихва от 24.03.2021год. до изплащане на
вземането ,както и мораторна лихва върху незаплатените задължения.Срещу издадената
заповед е постъпило в срок възражение от длъжника,поради което на заявителя са дадени
указания по чл.415,ал.1 ,т.1 от ГПК ,като разпореждането на съда е връчено на
10.06.2021год.В срок ,а именно на 16.06.2021год. са представени доказателства ,че
установителния иск е предявен.
Ето защо съдът счита ,че производството по реда на чл.422 от ГПК е допустимо.
Предявените обективни, кумулативно съединени положителни установителни
искове по реда на чл.422 от ГПК, с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 327, ал. 1 ТЗ,
във вр. чл. 318 ТЗ са основателни и доказани.
Предмет на договор за изработка по чл. 258 и сл. ЗЗД може да е както постигането
на определен резултат, така и създаването на нова вещ или изменението на вече
съществуваща такава. Като договорът за изработка е действителен, дори и в него стойността
на възложената работа да е определена ориентировъчно или да е определима.
Когато между страните не е сключен писмен договор за работа, която едната страна
изпълнява по възлагане от другата, но се установява, че работата е извършена, се приема, че
спорът за заплащане на възнаграждение за нея следва да се разгледа като такъв за парично
вземане, произхождащо от облигационно отношение с източник двустранен договор.
Възнаграждението е дължимо от ответника /възложител/, а размерът му се определя съгл.
чл. 162 ГПК. Съществуването и характерът на неформалния, консенсуален, двустранен и
възмезден договор за изработка, при отсъствие на писмена форма, се доказва с всички
допустими доказателства по ГПК, като с оглед принципа за еквивалентност на насрещните
престации, на заплащане подлежат фактически извършените работи по действителни цени,
които при необходимост се установяват с помощта на вещо лице.Следователно, когато не е
налице конкретен договор, в който да се уредени престациите на страните, вкл. и при
изпълнение на етапи, тогава възложителят по договора за изработка дължи възнаграждение
на изпълнителя за фактически извършената и приета работа.
3
Съдът, при извършена съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
намира, че ищецът е доказал пълно и главно, че е предоставил и извършил дейности със
строителна механизация – услуги с багер и камиони,доставки на фракция ,в периода
м.февруари 2019год. до м. март 2020 г. на обекти :СУ“П.Р.Славейков“
гр.Кърджали,Водопровод от кранова шахта на напорен водопровод от ПС“Северна зона“ и
ПС“Извора до водоем 30000МЗ“ по допълнително аварийно водоснабдяване на
гр.Хасково,Стадион на гр.Хасково.
Съобразно представените по делото справки за работа на механизация за
посочените обекти ,част от които надлежно подписани от ответника „Парсек Груп“ЕООД
на 01.04.2019год. ,30.04.2019год. като приел работата ,са издадени редица фактури от ищеца
„Стор Инвест“АД.Съгласно заключението на вещото лице ,задълженията на ответника,по
счетоводни данни на ищеца възлизат на 45 346,56лв. ,с вкл.ДДС,от страна на ответника са
правени частични погасявания ,възлизащи общо на 32 994,40лв.Или остатъка от
задължението за извършените услуги е в размер на 12352,16лв. като за тази сума е налице и
потвърждение от страна на ответника ,че задължението му към ищеца към 31.12.2020год.
възлиза именно на тази сума.Писмото е съставено на 22.01.2021год. от „Парсек
Груп“ЕООД, във връзка с проверка на финансовия отчет на „Стор Инвест“АД към
31.12.2020год. ,подписано е от счетоводител на дружеството и носи неговия печат и
съдържа признаването на неизгоден за страната факт ,а именно наличието на задължение в
твърдения от ищеца размер и основанието – направен отчет от ищеца ,в качеството му на
изпълнител към възложителя.Ето защо съдът го кредитира като извънсъдебно признание ,по
смисъла на чл.175 от ГПК,което при съвкупната преценка със събраните по делото
доказателства води до еднозначния извод ,че искът на ищеца е основателен ,тъй като към
датата на предявяване на заявлението му за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК – 24.03.2021год., претендираното задължение е съществувало ,същото е било и
изискуемо.
Впрочем,възраженията на ответника по настоящото производство са свързани
главно с твърдението му ,че част от претендираното вземане ,а именно сумата от 10 000лв. е
била надлежно платена от него с платежни нареждания от 2021год.,с които са погасени
задължения по фактура № **********/02.05.2019год. за 9096лв. с ДДС,фактура №
**********/28.06.2019год. за 900лв. с ДДС.Всъщност представените с писмения отговор
платежни нареждания за две суми от 5000лв. са с дати от 14.05.2019год. и от 05.09.2019год.
като в същите е посочено само основание „фактура“,без да е пояснена по коя от всички
предявени за плащане на ответника се правят конкретните плащания.
Ето защо ,на основание чл.76,ал.1,пр. второ от ЗЗД са погасени най-
обременителните задължения ,в случая и най-старите от тях.Ето защо възражението на
ответника, че с плащането на общо сумата от 10 000лв. ,съгласно представените платежни
нареждания от 14.05.2019год. и от 05.09.2019год.,са погасени част от процесните
задължения е неоснователно.Съобразно доказателствата по делото ,вкл. и заключението на
вещото лице по ССчЕ,след датата на образуване на заповедното производство ,до
04.02.2022год. няма доказателства да са извършени плащания от ответника ,с които да са
погасявани процесните задължения.Двете частични плащания от дата 14.05.2019год. и
05.09.2019год. са отразени при ищеца по партидата на ответника и са извън неплатения
остатък от 12 353,16лв.,като в тази връзка е и направеното извънсъдебно признание на
22.01.2021год. от ответника – че към 31.12.2020год. задължението му е именно в този
размер.
Следва да се уважат предявените по реда на чл.422 от ГПК положителни
установителни искове ,с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 327, ал. 1 ТЗ, във вр. чл.
318 ТЗ за сумата от 12 353,16лв.,представляваща незаплатено задължение за възнаграждение
за извършени услуги със строителна механизация ,ведно със законната лихва от датата на
4
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК в съда – 24.03.2021год.,до окончателното й заплащане.
Предвид изложеното основателен и доказан се явява и акцесорния иск ,с правно
основание чл.86 от ЗЗД за лихва за забава в изпълнението на това главно задължения.
Съобразно заключението на вещото лице по ССчЕ ,размерът на изчислената лихва
за забава е 3 492,61лв. ,която надвишава претендираната от ищеца ,която е в общ размер от
2324,25лв. /сбор от задълженията за забава на главниците по издадените процесни фактури/.
По разноските :
При този изход на делото ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК право на разноски има
само ищцовата страна.
Същата е доказала разноски в заповедното производство ,които възлизат на
993,53лв. ,от които 293,53лв. – д.т. и 700лв. – възнаграждение на един адвокат.
В исковото производство ,ищецът е доказал деловодни разноски в общ размер от
1593,53лв. ,от които – 293,53лв. – д.т. ;1000лв. – възнаграждение за един адвокат,уговорено
и платено в брой с договор за правна защита и съдействие от 11.06.2021год. и 300лв. –
депозит за вещо лице.
От ответната страна, своевременно /с писмени бележки по спора/ е направено
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение,което
следва да бъде разгледано от съда ,включително относно размера на уговореното и
заплатено такова в заповедното производство.
В случая минималното адвокатско възнаграждение ,съгласно чл.7,ал.2,т.4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните адвокатски възнаграждения възлиза на
970,32лв. ,а в заповедното производство ,съобразно чл.7,ал.7 от Наредбата е в половин
размер или 485,16лв.
Настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност,поради
което не са налице обстоятелства ,обуславящи по-висок хонорар от минималния.Ето защо
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца ,направено от
ответника по чл.78,ал.5 от ГПК следва да се уважи.
Предвид изложеното на ищеца се следват разноски в заповедното производство в
общ размер от 778,69лв.,от които 293,53лв. – д.т. и 485,16лв. – минималното адвокатско
възнаграждение.
На ищеца се следват разноски в исковото производство в общ размер от 1563,85 лв.
,от които – 293,53лв. – д.т. ;970,32лв. – възнаграждение за един адвокат и 300лв. – депозит за
вещо лице.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по предявените по реда на чл.422 от ГПК от
„СТОР ИНВЕСТ“АД,ЕИК : *********,със седалище и адрес на управление в
гр.Д.град,обл.Хасково,бул.“Димитър Благоев“ № 2 срещу „ПАРСЕК ГРУП“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „21-ви век“ № 17, ет. 4, ап. 6
, положителни установителни искове ,с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 327, ал. 1
ТЗ, във вр. чл. 318 ТЗ вр. чл.86 от ЗЗД ,че „ПАРСЕК ГРУП“ ЕООД, ЕИК: ********* дължи
на „СТОР ИНВЕСТ“АД,ЕИК : ********* сумата в размер на 12352,16лв.,представляваща
задължение за заплащане на възнаграждения за извършени услуги със строителна
механизация и доставка на фракция ,ведно със законната лихва от 24.03.2021год. ,до
5
изплащане на вземането , лихва за забава в размер на 398,89 лв. по фактура №
**********/30.03.2019год. върху сумата от 2000лв.,за периода от 6.4.2019 г. до 23.3.2021 г.,
лихва за забава в размер на 1733,29 лв. по фактура № **********/02.05.2019год. върху
сумата от 9096лв. за периода от 8.5.2019 г. до 23.3.2021 г., лихва за забава в размер на 157,25
лв. по фактура № **********/26.06.2019год. върху сумата от 900лв. за периода от 4.7.2019
г. до 23.3.2021 г., лихва за забава в размер на 34,82 лв. по фактура №
**********/31.03.2020год. върху сумата от 356,16лв. за периода от 6.4.2020 г. до 23.3.2021
г.,за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
на 05.04.2021год по ч.гр.д.№16760/2021год. по описа на СРС,65 състав.
ОСЪЖДА „ПАРСЕК ГРУП“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „21-ви век“ № 17, ет. 4, ап. 6 да заплати на „СТОР
ИНВЕСТ“АД,ЕИК : *********,със седалище и адрес на управление в
гр.Д.град,обл.Хасково,бул.“Димитър Благоев“ № 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 778,69 лева, представляващи деловодни разноски в заповедното производство и сумата
от 1563,85 лева ,представляващи деловодни разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6