№ 429
гр. Русе, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Виржиния К. Караджова
Катина Кавърова
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20254500500597 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Прокуратурата на Р България против
Решение № 1072/07.07.2025 г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.
№ 1210/2025 г., с което са уважени предявените от К. Ю. К. искове по чл. 2
ал.1 т.3 от ЗОДОВ, и ПРБ е осъдена да му заплати обезщетение за
имуществени вреди в размер на 18 010,13 лева и обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, произтичащи от незаконно
обвинение в извършване на престъпление от общ характер – по чл. 343 б ал.3
от НК, по ДП № 3802/2023г. на РП - Враца, ТО- Бяла Слатина, наказателното
производство по което е прекратено поради недоказаност на обвинението,
ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 27.02.2025г., както и
да плати разноски за производството в размер на 800 лева.
В жалбата се излагат оплаквания за необоснованост и неправилност на
решението, като се твърди, че претенциите са неоснователни, като
недоказани, вкл. и досежно размера. Иска се отмяна на атакувания съдебен
акт и отхвърляне на исковете, алтернативно – намаляване на размера на
обезщетението за неимуществени вреди на 1000 лева, и значително
намаляване на присъденото обезщетение за имуществени вреди, без да се сочи
до какъв размер.
Ответната по жалбата страна взема становище за неоснователност на
жалбата, претендира разноски за въззивното производство, за
1
адв.възнаграждение, в размер на 2 470 лева.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество е частично
основателна.
На основание чл.272 от ГПК окръжният съд споделя изцяло мотивите на
районния съд в обжалваното решение, както относно установените
фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото
следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.
От релевираните пред районния съд доказателства се установява от
фактическа страна следното :
На 02.06.2023г. ищецът в първоинстанционното производство К. Ю. К.
управлявал товарен автомобил „Рено Максити “ с ДК№ *** собственост на
работодателя му „Свинекомплекс – Голямо Враново – Инвест“ АД, към което
дружество работел по трудово правоотношение, на длъжност „
шофьор“. Около 04.30ч., в тъмната част на денонощието, същият претърпял
ПТП по път ІІ-13, в посока от с. Борован към с. Девене,обл.Враца, след като
управляваният от него т. автомобил се отклонил надясно и напуснал пътното
платно, по посока на движението, поради внезапното излизане на пътното
платно на диви животни. Автомобилът спрял движението си, полегнал в
крайпътната канавка, като по него имало имуществени вреди.
Местопроизшествието било посетено от полицейски служители от РУ -
Бяла Слатина, ОД МВР – Враца, които извършили на ищеца проверка за
употреба на алкохол, чиито резултат бил отрицателен. Водачът бил отведен и
дал във ФЦСМП проби от кръв и урина за изследване.
Местопроизшествието било посетено и от разследващ полицай, който
съставил протокол за оглед на ПТП и така започнало досъдебно производство
№3802/2023г. по описа на РП – Враца/ ДП №269/2023г. по описа на РУ – Бяла
Слатина/, с оглед престъпление по чл. 343, ал.1 б. „а“ НК – за това, че поради
нарушаване на правилата за движение по пътищата по непредпазливост са
причинени значителни имуществени вреди ППС.
Заради това, че тестът на водача с „Дръг Тест 5000“ отчел наличие на
наркотично вещество– амфетамин, му бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение / АУАН /.
Със ЗППАМ № 23-0248-000106 от 02.06.2023г. , издадена от началник на
РУ – Бяла Слатина, заради констатираното с АУАН нарушение на чл.5 ал.1
т.3пр.2 от ЗДвП – управление на ППС след употреба на наркотични вещества
или техни аналози, било отнето свидетелството за управление на МПС на К.
К. – до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
След като му било отнето СУМПС, с допълнително споразумение от
12.07.2023г. същият бил преназначен на по-ниско платена длъжност в същото
предприятие - спомагателен работник / клас : нискоквалифицирани
работници/ с месечно трудово възнаграждение от 1200 лева, като в
2
споразумението било посочено, че е до възстановяването на шофьорските му
права.
В хода на разследването по досъдебно производство К. К. не е привличан
в качеството на обвиняем.
На 20.11.2023г. било изготвено заключението по назначената по делото
химико-токсикологична експертиза, видно от което в кръвта на К. К. не се
установява наличие на алкохол и наркотични вещества. Експертизата била
приложена по досъдебното производство на 07.12.2023г.
В протокол за разпит от 29.04.2024г. МПД в качеството на изпълнителен
директор на „Свинекомплекс Голямо Враново Инвест“ АД и представляваща
пострадалото в наказателното производство лице - собственика на увредения
товарен автомобил, направила изявление, че желае прекратяване на
досъдебното производство на основание чл. 343, ал.2 т.1 вр. чл. 343, ал.1 б. „а“
НК.
С Постановление от 22.05.2024г. наблюдаващият делото прокурор
прекратил досъдебното производство, водено за престъпление по чл. 343, ал.1
б. „а“ НК - за причинени вследствие на ПТП значителни имуществени вреди в
размер на 12090,20 лв. , на основание чл. 24, ал.1 т.9 НПК / в предвидените в
особената част на НК случаи пострадалият или ощетеното юридическо лице
до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи
искане за прекратяване на наказателното производство /. В мотивите на
Постановлението прокурорът посочил, че извършеният на К. К полеви тест
дал положителен резултат за наличие на наркотично вещество амфетамин, но
при изготвената химико-токсикологична експертиза такова не било
установено. В диспозитива на Постановлението било отбелязано, че се
прекратява досъдебното производство , образувано за престъпление по чл.
343, ал.1 б. „а“ НК, без да е коментирано дали са налице данни/доказателства
за друго извършено престъпление, вкл. и относно престъпление по чл. 343б,
ал.3 НК.
Видно от удостоверение от Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Русе,
СУМПС на ищеца е върнато на 05.06.2024г. с оглед на това, че с
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 22.05.2024г.
на РП – Враца е прекратено наказателното производство във връзка с
деянието, по съображения, че експертизата на проби от водача не е установила
наличието на алкохол и наркотични вещества.
Според представените удостоверения от работодателя, за периода м.
юни 2022г. - м. май 2023г. вкл., когато е заемал длъжността „ шофьор“, К. К.
получил брутни трудови възнаграждения в размер на 36 565,80 лв., а за
периода м.юни 2023г. – м. май 2024г. – в който заемал длъжността „ общ
работник „, получил брутни трудови възнаграждения в размер на 18 554,87 лв.
За да приеме за доказана гореизложената фактическа обстановка
правилно районният съд ценил показанията на разпитаните по делото
свидетели АА К. / съпруга на ищеца / и ГДД / негов колега/, от които се
установява, че след като било отнето СУМПС на К., бил преназначен на
длъжност с по-ниско трудово възнаграждение, и това довело до финансови
3
затруднения на семейството му. Същевременно това оказало и негативно
емоционално въздействие върху него – бил притеснен, не можел да спи, което
наложило консулти с невролог, отдръпнал се от колеги и съседи заради
коментари, че употребява наркотици, чувствал се унизен.
Настоящия съдебен състав намира за правилен и законосъобразен изводът
на районния съд, че търпените от К. неимуществените и имуществените
вреди, в пряка причинна връзка с воденото под ръководството и надзора на
ПРБ досъдебно производство и с наложената ЗППАМ, подлежат на
репариране.
Неоснователни са доводите на ПРБ, че тя не следва да носи отговорност
за действията на полицейските служители, тъй като издадената ЗППАМ е
административен акт, необвързан с воденото досъдебно производство.
Полицейските служители в МВР, освен, че са административни органи,
осъществяващи административна дейност, са и разследващи правозащитни
органи, осъществили действия за разкриване и събиране на доказателства за
извършено престъпление – в рамките на предприетото срещу ищеца
наказателно преследване, развило се под надзора и ръководството на
наблюдаващия прокурор. Настоящият състав възприема становището, че ПРБ
носи деликтната имуществена отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ при
условията на солидарност – чл. 53 от ЗЗД и чл. 4, ал. 2 от ЗОДОВ – и за
извършените под нейния надзор действия на полицейските служители,
включително за наложената му ПАМ, като изцяло от неговата воля зависи
срещу кого от процесуалните субституенти на държавата да насочи иска си /
в този смисъл Решение № 232 от 23.04.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 2516/2024
г./.
В тази връзка неоснователен е и доводът във в.жалба, че непроизнасянето
на прокурора в 6-месечен срок след изготвянето на заключението по
назначената съдебна химико-токсикологична експертиза не е довело до
вредоносен резултат за К.. След прилагане на заключението по делото – на
07.12.2023г., и с оглед констатирания отрицателен резултат в проведеното
изследване за наркотични вещества и алкохол, липсват предприети действия
от разследващия полицай или наблюдаващия прокурор по досъдебното
производство. Така на практика неоснователно е продължила висящността на
воденото досъдебно производство. Макар и в уведомлението до прокурора
разследващият полицай да е посочил, че е започнало досъдебно производство
за престъпление по чл. 343 ал.1 б.“А“вр. чл. 342 ал.1 от НК, на практика
разследването се е водело и за престъпление по чл. 343 б ал.3 от НК, и то
именно по отношение на К., с оглед положителния му резултат от полевия
тест за наркотици, дадените от него в същия ден проби за изследване, и
заключението по назначената и изготвена експертиза на дадените от него кръв
и урина. СУМПС на К. е било върнато на 05.06.2024г. - след прекратяване на
воденото досъдебно производство с Постановление от 22.05.2024г.
Негативните емоции и стресови преживявания като тревоги, напрежение,
притеснения обичайно съпътстват лицата в хода на наказателното
производство. Доколкото в случая производството е водено в срок, който
съответства на разумния / една година /, К. не е привличан като обвиняемо
4
лице, по отношение на него не са постановявани мерки на процесуална
принуда и по делото не са ангажирани доказателства да се е отразило
сериозно на здравословното му състояние, въззивната инстанция намира, че
интензитетът и видът на търпените от него неимуществени вреди не
съответстват на определения от районния съд като паричен еквивалент размер
на обезщетение и той се явява завишен. Безспорно неимуществените вреди,
търпени от него, следва да се обезвъзмездят парично и като адекватен на тях
размер въззивната инстанция определя 3000 лева, който счита за справедлив.
Над тази сума искът следва да се отхвърли като недоказан.
Неоснователно е искането във въззивната жалба да се отхвърли искът за
обезщетение за имуществени вреди, евентуално – значително да се намали по
размер. Последното е непрецизно формулирано, поради липсата на конкретно
посочена сума, до която се счита, че е неоснователна и недоказана
претенцията, както и от къде произтича тази сума. Районният съд е развил
задълбочени мотиви, изцяло споделени от настоящата инстанция, за
основателността на иска за обезщетение за имуществени вреди, позовал се е
на ангажираните по делото писмени доказателства относно трудовите
правоотношения на К., трудовите му възнаграждения, преназначаването му на
по-ниско квалифицирана и съответно – по – ниско платена длъжност,
мотивирано именно с отнемането на СУМПС, както и на заключението на
назначената и приета съдебна икономическа експертиза, остойностила
разликата в трудовото възнаграждение между длъжността „ шофьор“ и
длъжността „ с. работник „. Безспорно е налице причинна връзка между по-
ниското трудово възнаграждение, получавано от К. след отнемането на
СУМПС, и самата принудителна административна мярка, чието действие
било прекратено на 05.06.20245г., когато СУМПС на К. е било върнато.
С оглед изложеното, въззивната жалба се явява частично основателна и
първоинстанционното съдебно решение следва се отмени в частта, с която е
уважен искът за обезщетение за неимуществени вреди в размер над 3000 лева
до присъдените 5000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, като
се отхвърли искът за сумата над 3000 лева, като съответно се измени и в
частта за разноските. В останалите обжалвани части атакуваното решение
като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Предвид изхода на спора, жалбоподателят дължи на ответника по в.жалба
разноски за първоинстанционното и въззивното производства, съответно на
отменената част от първоинстанционното решение – по 730 лева адвокатско
възнаграждение за двете инстанции, както и държавна такса за образуването
на производството по ЗОДОВ, която не е събрана от първата инстанция – 10
лева.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1072/07.07.2025г. на Русенския районен съд,
5
постановено по гр.д. № 1210/2025 г. в частта, с която е уважен предявеният
от К. Ю. К. против Прокуратурата на Р България иск по чл. 2 ал.1 т.3 от
ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди в размер над 3 000 лева до
присъдените 5000 лева, които вреди произтичат от незаконно обвинение в
извършване на престъпление от общ характер – по чл. 343 б ал.3 от НК, по ДП
№ 3802/2023г. на РП - Враца, ТО- Бяла Слатина, наказателното производство
по което е прекратено поради недоказаност на обвинението, ведно със
законната лихва, считано от 27.02.2025г., както и в частта за разноски и
дължимата д.такса за производството, и вместо това постановява :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Ю. К. против Прокуратурата на Р
България иск по чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени
вреди в размер над 3 000 лева до присъдените 5000 лева, които вреди
произтичат от незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ
характер – по чл. 343 б ал.3 от НК, по ДП № 3802/2023г. на РП - Враца, ТО-
Бяла Слатина, наказателното производство по което е прекратено поради
недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва, считано от
27.02.2025г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1072/07.07.2025г. на Русенския районен
съд, постановено по гр.д. № 1210/2025 г. в останалата част.
ОСЪЖДА Прокуратура на Р България, гр.София, бул.“Витоша „ №2, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Г. С. от АК-Русе адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното и въззивното производства общо 1460 лева, и по сметка
на Русенския районен съд - д.такса в размер на 10 лева.
Решението може да се обжалва в 1-месечен срок от съобщаването пред
ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6