№ 18251
гр. София, 11.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110172016 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от А. Г. Г. срещу ***.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че е заплатил сума в общ размер на 3 400 лева по сключен между
ищеца и ответника договор за кредит № *** г. Излагат се съображения, че
съгласно сключен между страните по делото договор за кредит № *** г.,
съгласно които кредитодателят *** се задължава да предостави сума в заем на
кредитополучателя в размер на 2500 лв., при договорена годишна
възнаградителна лихва от 39,42%, при ГПР от 45,45%, срещу задължението на
кредитополучателя А. Г. да върне в 20-месечен срок след предоставяне на
кредита сума в общ размер от 7419,40 лв. Твърди се, че в договора е уговорена
такса за бързо разглеждане в размер на 1587,80 лв. и такса за динамично
плащане в размер на 2381,60 лв. Излага подробни съображения, че договорът
за потребителски кредит е нищожен на осн. чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10
ЗПК и поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не е посочено дали
лихвеният процент по кредита е постоянен или променлив, а също така не е
посочено как е изчислен ГПР по кредита, а заедно с това посоченият в
договора ГПР не отговаря на действително приложения по договора, тъй като
при изчисляването му не са включени таксите за допълнителни услуги, което
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и
ал.2, т.1 ЗЗП, а също така посочва, че реалният ГПР, приложен по договора
надвишава максималния императивен размер в чл.19, ал.4 ЗПК. В условията
на евентуалност поддържа, че клаузите за допълнителни услуги „бързо
1
разглеждане на искането за кредит“ и „динамично плащане“ са нищожни
поради противоречие на нормите на чл.10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК и по чл.
143, ал. 1 ЗЗП, а също така поради противоречие на добрите нрави, като
обосновава възражението си с твърденията, че таксата за посочените услуги
представлява скрита добавка към възнаградителната лихва, поради което е
следвало да бъдат включи при изчисляване на ГПР, а от друга страна
посочените услуги са свързани с управление и усвояване на кредита, предвид
на което противоречат на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Въз основа на
посоченото моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 900 лв., представляваща недължимо платени суми
по недействителен договор за потребителски кредит № *** г., респективно по
недействителни клаузи от него, ведно със законна лихва от дата на
предявяване на исковата молба – 29.11.2024 г. до окончателно заплащане на
сумата.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД като
неоснователен. Оспорва, че таксите за бързо разглеждане на кредита и
динамично плащане са за действия по усвояване и управление на кредита, а
също така оспорва, че посочените такси следва да се включват при
изчисляване на ГПР, тъй като посочените услуги не са задължителни за
сключването на договора за кредит. Посочва, че лихвеният процент по кредита
е постоянен за целия срок на договора и това е посочено и в Стандартния
европейски формуляр. Въз основа на посоченото моли съдът да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:
Предявени са в условията на евентуалност, осъдителни искове както
следва:
- иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 900 лв., представляваща недължимо
платена сума по Договор за кредит № *** г., ведно със законна лихва от дата
на предявяване на исковата молба – 29.11.2024 г. до окончателно заплащане на
сумата;
- иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 800 лв., представляваща недължимо
платена сума за допълнителни услуги „Бързо разглеждане на искането за
кредит“ и „Динамично плащане“ по Договор за кредит № *** г., ведно със
законна лихва от дата на предявяване на исковата молба – 29.11.2024 г. до
окончателно заплащане на сумата.
За основателността на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи
по делото при условията на пълно и главно доказване предаване на
процесната сума на ответника, без да е имало основание за извършване на
престацията, както и въведените възражения за недействителност на договор
2
за кредит, респективно – на договорна клауза, по която е заплатена процесната
сума.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е
налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради
което не се дължи нейното връщане, в това число и действителност на
договора за кредит и клаузите от него, по които е получил плащане
С изготвения проект за доклад по делото, обективиран в Определение №
26025/25.06.2024 г. – обявен за окончателен, без възражения, съдът е отделил
като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните
по делото следните факти: сключен между ищеца А. Г. Г. и ***, договор за
кредит № *** г., при договорен лихвен процент от 39,42%, при ГПР 45,45%,
включително клауза за такса за експресно разглеждане в размер на 1587,80 лв.
и такса за динамично плащане в размер на 2381,60 лв.; както и че ищцата е
заплатила по процесния договор за кредит сумата от 3400 лв.
Процесният договор, представлява договор за потребителски кредит
(ДПК) по смисъла на чл. 9 ЗПК. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК, са
нарочно посочени, императивно установени реквизити, които ДПК следва да
съдържа, в това число – общият размер на кредита и условията за усвояването
му, лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му, годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски.
Видно от съдържанието на чл. 9, ал. 1 от Договор за кредит с № *** г.,
вр. т.7.3. от раздел V на ОУ, страните са договорили и предоставянето на
услуга „Бързо разглеждане“ на искането за кредит (до 2 часа в рамките на
работното време), срещу такса в размер на 1587 лв., която сума е разделена на
равни части и добавена на месечните вноски, съобразно погасителен план.
Съгласно чл. 5 от ДК, размерът на кредита е 2500 лв. при ГПР 45,45% и
годишен лихвен процент 39,42%, като сборът от главница и възнаградителна
лихва в общ размер на 2582,13 лв. е разсрочено за плащане на 20 бр. равни
месечни вноски от по 172,50 лв. След като бъдат прибавени вноските за
таксите „Бързо разглеждане“ – 1587 лв. и „Динамично плащане“ – 2381,60 лв.
(чл. 9, ал. 2 ДПК), общият размер на задължението възлиза на сумата от 7
419,40 лв., като съгласно погасителния план следва да бъде изплатено на 20
бр. равни месечни вноски от по 370,97 лв. всяка.
Настоящият съдебен състав намира, че т.нар. „услуга „Бързо
разглеждане“, представлява действие свързано с усвояването на кредита,
поради което процесната договорка противоречи на разпоредбата на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
поради което и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК същата е нищожна, само на това
основание.
На следващо място, размерът на възнаграждението, дължимо за
3
цитираните допълнителни „услуги“ - „Бързо разглеждане“ лв. и „Динамично
плащане“ е сума, която увеличава с близо 160% размера на дълга по
кредита и очевидно цели единствено огромно по размер увеличение на
печалбата за предоставения от кредитора заем в размер на 2500 лв. Предвид
това, настоящият съдебен състав намира, че процесната уговорка, е нищожна
и поради противоречие с добрите нрави. В случая е налице недобросъвестно
договаряне/поведение от страна на финансовата институция, която
демонстрира грубо проявление на неравноправно третиране спрямо
икономически по – слабата страна. Налице е значителна и явна
нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради
противоречие с добрите нрави на осн. чл. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Съдът констатира, че сумите представляваща цена за услуги (бързо)
разглеждане на искането за кредит, т.е. за извършване на действие по
усвояване и „динамично плащане“ не са включени в ГПР. В случая ГПР по
кредита е определен в размер близък до максимално, предвидения в чл. 19, ал.
4 ЗПК, поради което уговарянето на допълнителни суми, свързани с
усвояването и обслужването му, безспорно води до определяне на ГПР,
многократно надвишаващ предвидения в закона, като по този начин заобикаля
изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвид това и доколкото, всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на ЗПК, е нищожна на осн. чл. 21, ал. 1 на същия закон, такава се
явява и настоящата договорка по ДК за предоставяне на „Бързо разглеждане
на искането за кредит“. По този начин потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на
ползвания от него финансов продукт. Целта на цитираната разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи, а съдържанието на
процесния договор за потребителски кредит не отговаря на императивно
установените законови изисквания.
По изложените съображения съдът намира, че не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а процесният
договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22
ЗПК.
С оглед изводът на съда за недействителност на процесния ДПК и на
осн. чл. 24 ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В същия
смисъл е и практика на СЕС – решение по дело С-714/22, в което изрично е
прието (т.55 и т.56), че с оглед на съществения характер на посочването на
ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на
потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на
изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи
по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването
на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин
както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в
4
лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на
ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова
нарушение и има възпиращ и пропорционален характер (така Определение №
958 от 17.04.2024 г. на ВКС по к.т.д. № 1897/2023 г.)
Не е спорно по делото, че чистата стойност на кредитираната сума
възлиза на 2500 лв., както и че ищецът е направил плащания по договор за
кредит № *** г., в общ размер на сумата от 3400 лв.
Следователно разликата между заплатената сума по договора сума над
сумата от 2500 лв. предоставена по ДПК, а именно – сумата от 900 лв. е
платена без основание, поради което предявеният осъдителен иск по чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква и единствено за
ищеца. Такива се претендират, съобразно списък по чл. 80 ГПК в общ размер
на сумата от 50 лв. – д.т. и 480 лв. – адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. Съдът като съобрази ниската правна и фактическа сложност на делото,
както и извършената от адвоката работа – подаване на отговор на исковата
молба и писмено становище (без явяване в о.с.з.), намира че справедливият
размер, съответен и на материалния интерес и възлиза на сумата от 360 лв. с
ДДС, която следва да бъде присъдена на адв. Д. М..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „ ***“ ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на А. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. *** сумата от 900 лв. (деветстотин лева) - платена без
основание, ведно със законна лихва от дата на предявяване на исковата молба
– 29.11.2024 г. до окончателно заплащане на сумата;
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗЗД „ ***“ ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на А. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, сумата от 50 лв. (петдесет лева) – разноски за
производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв „ ***“ ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на адв. Д. В. М. от АК-
***, сумата от 360 лв. (триста и шестдесет лева) –адв. възнаграждение за
предоставена безплатна адвокатска защита по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5