№ 20971
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110164722 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове от „...........“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против В. Г.
К. за сумата от 307,41 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2020 г. в имот, находящ се в гр. ......... с абонатен
№260867, сумата 79,01 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 15.08.2022 г., сумата 9,08
лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до
30.09.2020 г. и сумата 2,39 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до
15.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 29.08.2022 г. до окончателното плащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №46646/2022 г., по описа на СРС, 71състав.
С отговора на исковата молба ответникът е предявил насрещни искове с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 14,79 лева, представляваща платена без основание за
периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., за сумата 24,41 лева, представляваща платена без
основание за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. и сумата 638,88 лева, представляваща
платена без основание за периода за периода 01.11.2019 г. до 30.04.2022 г. поради
недоставена топлинна енергия.
Първоначалният ищец твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като последният в качеството си на потребител не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите
на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се
извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на
ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия,
1
действащи между страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният
имот са сключили договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо
дяловото разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което
претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата.
Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът навежда
твърдения за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че в имота няма
отоплителни тела и не се ползва топла вода, както и че не е доставяна топлинна енергия във
втората абонатна станция, втори кръг от 11-ти до 16-ти етаж, за което са депозирани жалби
както до ищеца, така и до ФДР. Счита, че претендираните от ищеца суми са погасени по
давност. Поддържа, че всички суми за топлинна енергия след м. ноември 2020 г. са заплатени
изцяло. Сочи, че е заплатил сума в размер на 638 лева за периода м. ноември 2019 г. до м.
април 2022 г. въпреки че ищецът не е доставил топлинна енергия за сградна инсталация,
поради което претендира нейното връщане. Претендира и връщане на сумите 14,79 и 24,41
лева, представляващи суми за възстановяване съгласно изравнителни сметки от 31.07.2019 г.
и от 31.07.2021 г., за които е предявил насрещни искови претенции.
В срока за отговор ответникът по предявените насрещни искове счита същите за
недопустими, неоснователни и недоказани.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ............ (със сегашно наименование
„.......“ АД) изразява становище, че предявените искове са основателни и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия.
Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителят
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известни общи условия директно с топлопреносното предприятие. Досежно изложеното
следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които по силата на
закона възниква облигационното отношение с предмет продажбата на енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ.
кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право
на ползване.
Страните не спорят, а и се установява от представения договор за покупко – продажба
на жилище по реда на Закона за общинската собственост от 29.12.2001 г., че ответникът е
собственик на апартамент №66, находящ се в гр. ............ Представена е и молба – декларация
от В. Г. К. до ищцовото дружество, съгласно която ответникът моли да му бъде открита
партида на негово име за имота. В случая тази молба-декларация по своята същност
представлява предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия,
отправено от единия от собственика до топлофикационното дружество. Не са представени
2
доказателства за наличие на прехвърляне на собствеността преди датата на исковата молба,
поради което съдът приема, че между страните е съществувало облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия през исковия период. В този
смисъл следва да се цени и обстоятелството, че партидата на имота е на името на ответника,
което се установява както от заключението на съдебно – техническата експертиза, така и от
представените от третото лице – помагач документи. По силата на облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за ищеца „...........” ЕАД е
налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответникът е
налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката
през процесния период.
Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия (ОУ) на
топлопреносното предприятие, одобрени с Решение от КЕВР и действащи през процесния
период. Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от ищцовото
дружество като влизането им в сила не е обусловено от писменото им приемане от страна на
потребителите. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично
съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Не е спорно по делото, че процесния имот се намира в сграда - етажна собственост, а
съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В
настоящия случай по делото е установено, че етажната собственост по местонахождението
на процесния имот е сключила договор с ............ за извършване на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода.
За установяване на количеството на топлинна енергия в размерите, в които се
претендира от ищеца по делото е допуснато и прието заключение на съдебно – техническа
експертиза (СТЕ), изготвено след запознаване с наличните по делото документи и според
което доставената топлинна енергия е била отчитана посредством общ топломер, монтиран в
абонатната станция, чиито показания са снемани на всяко първо число от месеца. Вещото
лице е констатирало, че процесната сграда се захранва от две абонатни станции. Според
заключението през периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в ответното жилище не е имало
отоплителни тела и не е потребявана топлинна енергия за БВГ. Вещото лице е посочило, че
за периода топлинната енергия отдадена от сградната инсталация е определяна за СЕС като
част от общата енергия за отопление на СЕС, а делът на процесния имот в общото
количество топлинна енергия на СЕС е определян според съотношението на пълния му
отопляем размер от 142 куб.м. към пълния отопляем обем на СЕС по проект. Съгласно
заключението за процесния период в имота на ответника, е изразходвана реално топлинна
услуга на обща стойност 450,91 лева.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ) за всеки
отоплителен сезон се издава обща фактура за реално потребената топлинна енергия, чиято
стойност се формира от сумите по прогнозните данни увеличена или намалена с
изравнителната сметка от топлинния счетоводител съгласно реално потребената енергия.
Вещото лице е заключило, че за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. сумата по прогнозни
стойности е 214,83 лева, а тази за реално консумирана топлинна енергия, за която е издадена
и фактура №**********/31.07.2019 г. е в размер на 213,85 лева, която е намалена с
платената по прогнозни сметки сума в размер на 28,62 лева. Задължението за периода е
намалено и със сумата 24,41 лева, представляваща сума за възстановяване на абоната за
периода 05.2021 г. – 04.2022 г., поради което е останало незаплатено задължение за
отоплителен сезон 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. в размер на 160,82 лева. За периода
3
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. сумите по прогнозни стойности възлизат на 208,81 лева, а тези
по реален отчет на 263,28 лева, за които е издадена фактура №**********/31.07.2020 г.,
която сума е намалена със заплатеното по прогнозни сметки в общ размер 96,68 лева на
17.12.2019 г., 17.01.2020 г. и 18.02.2020 г. С кредитно известие от 31.07.2020 г. дължимата за
периода сума е намалена и с 19,99 лева на основание сума за възстановяване чрез
прихващане за периода 07.2019 г- 03.2020 г., поради което е останала дължима сумата 146,61
лева за отоплителен сезон 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. Изчислената законна лихва върху
сумите за топлинна енергия е в размер на 76,13 лева за периода 15.09.2019 г. до 15.08.2022 г.
Експертът е посочил, че думата за дялово разпределение е в размер на 9,08 лева след
направено прихващане. Изчислената законна лихва е 2,35 лева за периода 31.08.2019 г. до
15.08.2022 г.
Според заключението на ССчЕ за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. според
изравнителната сметка има сума за възстановяване в размер на 0,97 лева, а за периода
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. е издадено кредитно известие за сумата 24,41 лева, с която е
прихванато общо задължение за стар отоплителен сезон. Вещото лице не установило
надвнесени суми в размер на 638,88 лева за периода м.11.2019 г. до м.04.2022 г.
Ответникът поддържа, че са заплатени суми, които не са били съобразени при
изготвяне на заключението на ССчЕ, и които следва да се вземат предвид относно
дължимостта на процесните вземания, но видно от приложените 13 броя фискални бонове
същите касаят заплатена топлинна енергия и дялово разпределение за последващ исковия
период, а именно от 30.11.2020 г. – 30.04.2022 г., поради което правилно експертът не ги е
съобразил като заплатени суми за погасяване задълженията за периода 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г.
По делото не са представени доказателства, че са спазени законовите предпоставки за
отказ от предоставяната от ищеца услуга предвидени в чл. 153, ал. 2 ЗЕ, поради което
ответникът е задължен да заплаща отдадената от сградната инсталация енергия при доставка
на централно отопление в сградата, в която се намира процесния имот. Наведените от
ответника доводи, че за втория отоплителен кръг в процесната етажна собственост не е
доставяна топлинна енергия останаха недоказани. Представените документи (жалби),
изходящи от ответника и от представител на етажната собственост представляват частни
такива и не се ползват с материална доказателствена сила относно вписаните в тях факти и
обстоятелства. Освен тях по делото няма представени други документи, от които да се
направи категоричния извод, че не е доставяна топлинна енергия до втория кръг в
процесната етажна собственост, част от който е и апартаментът на ответника. Липсват
категорични данни, извън твърденията на ответника, че вторият кръг на абонатната станция
изобщо не е работил през процесния период. Видно от представените от третото лице
помагач документи в сградата е доставяна топлинна енергия и е изчислявана такава отдадена
от сградната инсталация. Действително се установи и от заключението на вещото лице по
СТЕ, че в процесната етажна собственост има две абонатни станции, в който случай
доставеното в сградата количество топлинна енергия е сбор от количествата топлинна
енергия, отчетени по топломерите във всяка от абонатните станции и което се разпределя
пропорционално на отопляемите обеми на имотите по проект в сградата. Това правило не се
прилага в случаите, когато топлоснабдяването от едната от абонатните станции е
прекратено, което в настоящия случай не се установи. Прекратяване на топлоснабдяването е
уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички клиенти, респ.
собствениците притежаващи две трети от собствеността в сградата – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, че не желаят да
бъдат потребители и декларират това писмено пред топлопреносното предприятие, което е
длъжно в срок до 15 дни след постъпване на заявлението да извърши исканото
прекратяване, за което по делото не са представени доказателства. Отделният етажен
собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но
остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ) по арг от ТР №2 от
4
25.05.2017 г. по т.д. №2/2016 г. на ОСГК на ВКС. С оглед изложеното съдът намира, че
претенцията на ищеца за заплащане на топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до
м.04.2020 г. е основателна в претендирания размер от 307,41 лева, който размер се
потвърждава от съдебно – счетоводната експертиза.
При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна
енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответната страна за погасяване по
давност на вземанията.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б.
„В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите
общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за
главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за
доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на
задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2 ЗЕ
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление
най-малко веднъж годишно, но това не променя падежа на задълженията на абоната за
доставена топлинна енергия, които са месечни.
При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността,
освен законодателно приетото спиране на сроковете за периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
вкл. на основание чл. 3 т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците (обн. ДВ 28/24.03.2020 изм с ДВ 34/09.04.2020 г.) вр. с §13 от ПЗР на Закона
за здравето, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“
(изм. с ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г.), съдът приема за погасени по
давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три
години и 69 дни назад, считано от датата на подаване на исковата молба, а такива са
задълженията за заплащане на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019г., които възлизат на 160,82 лева. Доколкото възражението на ответника за
погасени по давност задължения се явява частично основателно исковата претенция на
ищеца за заплащане на реално потребена топлинна енергия следва да бъде уважена само за
сумата 146,61 лева като за горницата до 307,41 лева подлежи на отхвърляне като погасена по
давност.
Към дължимите суми за топлинна енергия от ответника следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода
01.07.2019 г. до 30.09.2020 г., възлизащи на 9,08 лева. Установява се от представените
писмени доказателства и приетото по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза, че процесният имот се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна
5
енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост се извършва
възмездно. Законовата уредба установява задължение за купувача на топлинна енергия да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Меродавно е
единствено обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това се установява от
съдебно – техническата експертиза.
По исковете за обезщетения за забава
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Следва да се съобрази, че доколкото
част от месечни задължения са погасени по давност, то обезщетение за вредите от
забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата следва да се изчисли
само върху останалите месечни задължения като на основание чл. 162 ГПК съдът с помощта
на calculator.bg определи, че дължимата лихва за забава е в размер на 28,51 лева като за
разликата до пълния претендиран размер 79,01 лева искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда, поради което акцесорната претенция за сумата от 2,39
лева се явява неоснователна.
По насрещните искове
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по тях е да докаже, че е
заплатил претендираните суми.
От събраните по делото доказателства се установи, че дължимите за периода
01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. суми за топлинна енергия не са заплатени от В. К. нито като
прогнозни стойности, нито след издаване на т.н. изравнителна фактура, поради което не е
налице основание за връщането им, респ. исковата претенция следва да се отхвърли.
Като неоснователна следва да се отхвърли и исковата претенция за сумата 24,14 лева
сума за възстановяване за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., тъй като с тази сума
съгласно заключението на ССчЕ са намалени сумите по прогнозните данни за топлинна
енергия. Същата представлява аритметична разлика между прогнозно начислените суми за
топлинна енергия и реално измерените количества в края на съответния отоплителен сезон и
доколкото няма данни, че прогнозно начислените суми са били заплатени в цялост, то не са
налице и суми за реално възстановяване.
По отношение на иска за сумата 638,88 лева като платена без основание на ответника
поради недоставена топлинна енергия за периода м.11.2019 г.. до м.04.2022 г. следва да се
посочи, че според заключението на ССчЕ не са налице надвнесени суми за този период.
Установените плащания в общ размер 523,68 лева съгласно 13 броя фискални бонове за
периода 30.11.2020 г. – 30.04.2022 г. касаят доставена топлинна енергия, която предвид
липсата на отоплителни тела и топла вода представлява такава отдадена от сградната
инсталация, за която както се посочи по – горе е дължима от етажните собственици,
независимо, че същите не потребяват топлинна енергия за отопление на имот и топла вода.
Липсата на доказателства, че през периода е било прекратено топлоподаването по втория
кръг в ЕС обуславят дължимостта на сумите, респ. отхвърляне на исковата претенция.
По разноските
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. В полза на ищеца следва да бъдат
6
присъдени направените и претендирани за двете производства разноски съобразно размера
на уважените претенции, от които 479,11 лева - за платена държавна такса, депозити за вещи
лица и за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в настоящото производство и сумата 34,72 лева за платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП за заповедното производство.
Ответникът претендира заплащане на разноски в размер на 400,00 лева за адвокатско
възнаграждение по предявените срещу него искове в настоящото производство, от което
съразмерно с отхвърлената част следва да му се присъди сумата 214,82 лева.
Претендираните разноски за адвокатско възнаграждение и за държавна такса по предявените
насрещни искови претенции поради тяхната неоснователност следва да останат в тежест на
ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Г. К., ЕГН ********** , с адрес: гр. .........
дължи на „...........“ ЕАД, ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр. ......... на
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ сумата 146,61 лева - главница,
представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г. в имот, находящ се в гр. ......... с абонатен №260867, сумата 28,51 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия
за периода от 15.09.2020 г. до 15.08.2022 г., сумата 9,08 лева - главница за извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.09.2020 г. ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.08.2022 г.
до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№46646/2022 г., по описа на СРС, 71състав като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над 146,61 лева до пълния предявен размер и за
периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. вкл. като погасен по давност и по чл. 422 ГПК вр. ал.
86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
топлинна енергия за разликата над 28,51 лева до пълния предявен размер и за периода
15.09.2019 г. до 15.09.2020 г. и за сумата 2,39 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за
периода от 31.08.2019 г. до 15.08.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 46646/2022г. на СРС, 71 състав като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Г. К., ЕГН ********** , с адрес: гр. ......... против
„...........“ ЕАД, ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр. ......... искове с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника за заплати сумата 14,79 лева, платена
без основание за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., сумата 24,41 лева, платена без
основание за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. и сумата 638,88 лева, платена без
основание за периода за периода 01.11.2019 г. до 30.04.2022 г. поради недоставена топлинна
енергия като неоснователни.
ОСЪЖДА В. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ......... да заплати на „...........“ ЕАД,
ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр. ......... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 479,11 лева – разноски в настоящото производство и сумата 34,72 лева - разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „...........“ ЕАД, ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр. ......... да
заплати на В. Г. К., ЕГН ********** , с адрес: гр. ......... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата 214,82 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
7
„...........” ЕАД – „.......“ АД с предишно наименование .............
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8