Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 21.08.2019 година град Ихтиман
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 6 състав на
Деветнадесети март две
хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар Надя Борисова
прокурор .................................
като разгледа докладваното от
съдиятата
гражданско дело № 1073
по
описа за 2018 година,
намира следното
Искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 422 вр. с чл. 86
от ЗЗД..
Предявени искове по реда на чл. 422 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 и вр. чл. 86 от ЗЗД от Т.
П.АД,
ЕИК ........., седалище и адрес на управление гр. П....., кв. М.....,
Т………. „Р.....“, с който се претендира установяване на вземания срещу ответника С.С.Д.
*** в размер на ……………лева представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия
да апартамент, находящ се в гр. П....., ул. „С.....“, ……………………, от които 814,45 лева главница за периода от 01.05.2015
г. до 31.01.2016 г., лихва за забава в размер на 182,18 лева за периода от
09.07.2015 г. до 26.03.2017 г., както и законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /13.04.2018
г./ до окончателното й изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр.дело № 413/2018 г. по описа на ИхРС.
В исковата молба се твърди, че ответницата е
потребител на топлинна енергия, като да посочения период дружеството е
доставило топлинна енергия до
апартамент, находящ се в гр. П....., ул. „С.....“, …………,………………….. която
не е заплатена
В подкрепа на твърденията си ищецът представя
извлечение от сметка на С.Д., копие от общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.....– П.....“ ЕАД.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата представя
писмен отговор, в който оспорва иска. По същество се оспорва твърдението на
ищеца, че ответницата е потребител на топлинна енергия, като твърди, че не е
собственик на имота. Прави възражение за погасяване на вземането по давност.
Оспорва се представеното извлечение от сметката за имота. Твърди се, че в
абонатната станция не е имал монтиран топломер, който да изчисли доставяната
топлинна енергия. Твърди се и че за ползваната топлинна енергия не са били
издавани фактури, като ищецът не доказва как е изчислил претендираните суми.
Ихтиманският районен съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съгласно чл.235 от ГПК
във връзка с твърденията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Издадена е заповед № 290/31.05.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 413/2018 г.
по описа на ИхРС, с която е разпоредено длъжникът С.С.Д. да заплати на „Т……………..-П.....“
АД сумата 814,45 лв. представляваща стойността
на доставена, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се
в гр. П....., ул. „С.....“, бл. ………………, за периода от 01.05.2015 г. до
31.01.2016 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.04.2018 г. до
окончателното изплащанена задължението, сумата 182,18 лева – законна лихва за
забава за периода от 09.07.2015 г. до 26.03.2018 г. и сумата 75,00 лв. –
разноски за производството.
Срещу така издадената заповед С.С.Д. е подала
възражение в срок, за което съдът е уведомил заявителя, който е предявил иск за
установяване на вземането.
Към исковата молба, е приложено извлечение от
сметка за абонатен № ………………..на абоната С.С.Д. за имот, находящ се в гр.П.....,
ул.“С.....“,бл…………….. и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т.....-П.....“ ЕАД на потребители в гр.П......
С определението за насрочване на делото по
чл.140 от ГПК, съдът е указал на ищцовата страна, че носи доказателствена
тежест за установяване наличието на договорни отношения с ответника, на които
основава и претенциите си по исковете. В тази връзка, ищцовото дружество е
депозирало заверен препис от н.а №190, т.2, рег.№1957, н.д.346/2006
г. на нотариус И………Й…………., рег.№134, който е постъпил в деловодството на съда,
след съдебното заседание по делото, на което е даден ход на устните състезания.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове са недоказани.
По искът с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието
на валидно възникнало вземане срещу ответниците в размера на претендираните
суми. Да докаже, че ответницата има качеството на потребител/клиент за
процесния период. Да докаже, че е доставил твърдяното количество съобразно
дължимото качество топлинна енергия на ответника по делото, както и нейната
стойност, че разпределеното количество топлоенергия е извършено съобразно
предвидените нормативни правила, да докаже, че ответника е изпаднал в забава-
нейния начален момент, както и размера на дължимите лихви за забава.
Задължено лице за цената на доставяната
топлинна енергия към топлофикационнното дружество е потребителят на ТЕ -
собственикът или ползвателят с учредено вещно право на ползване по чл. 56 ЗС.
По делото остана недоказан фактът, ответницата
да е собственик или ползвател, с учредено вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, поради което остана недоказано качеството й на
потребител/клиент на топлинна енергия за процесния период, което предпоставя и
недоказаност на иска за установяване съществуването на вземането представляващо
главница за неплатена топлинна енергия.
При този
изход по главния иск, неоснователен е и акцесорният иск по чл.422 ГПК вр. с чл.86
от ЗЗД.
Съобразно
изхода на спора, ищецът дължи на ответника и сторените в производството
разноски, възлизащи на 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното по – горе, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
като недоказани предявените от Т. П.АД, ЕИК ........., седалище и адрес на
управление гр. П....., кв. М....., ... „Р.....“, искове за установяване на вземания срещу ответника С.С.Д. ***, в
размер на 814,45 лв. представляваща стойността
на доставена, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се
в гр. П....., ул. „С.....“, бл. ……………….., за периода от 01.05.2015 г. до
31.01.2016 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.04.2018 г. до
окончателното изплащанена задължението и сумата 182,18 лева – законна лихва за
забава за периода от 09.07.2015 г. до 26.03.2018 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №
413/2018 г. по описа на ИхРС.
ОСЪЖДА Т.
П.АД,
ЕИК ........., седалище и адрес на управление гр. П....., кв. М.....,
... „Р.....“, ДА ЗАПЛАТИ на С.С.Д. ***, сумата 300,00 лв. за разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ