Предявен е иск с правно основание чл. 222, ал.3 КТ. Ищецът твърди в исковата си молба, че е работил при ответника като подземен миньор-инструктор. Със заповед № 29/13.03.2006 г. бил прекратен трудовия му договор на основание чл. 325, т.1 КТ, считано от 13.03.2006 г. Към онзи момент имал трудов стаж и възраст за пенсиониране първа категория. С разпореждане № 01049/25.07.06 г. на РУ „Социално осигуряване”-Смолян бил пенсиониран пожизнено, считано от 13.03.06 г. След прекратяването на трудовия му договор не е бил на работа никъде. Твърди, че прокуристът на дружеството отказва да му изплати обезщетение в размер на 2 брутни заплати на основание чл. 222, ал. 3 КТ. По този повод пуснал жалба до Областната инспекция по труда-Смолян и с писмо№ 923/12.07.06 г. получил отговор на жалбата. След извършена проверка е констатирано, че има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, но такова не му е изплатено, тъй като не е представил разпореждането за отпуснатата пенсия. Същото писмо получил и прокуриста на дружеството. Твърди също така ,че преди да пусне жалбата до „ИОТ”-Смолян, представил в дружеството разпореждане, с което му се отпуска минимална пенсия до изчисляване на дължимата такава, което оставил при техническия секретар. Тогава поискал да му бъде даден входящ номер, но му било отказано. След като получил посочените писма незабавно представил отново разпореждането в присъствието на свидетели. Твърди още, че последното получено от него брутно трудово възнаграждение е в размер на 778.91 лв. – за м.02.2005 г. През периода 01.03.2005 г. до 13.03.2006 г. бил в болнични. Общо дължимото му обезщетение за срок от 2 месеца възлиза на 1557.82 лв. Твърди, че ответното дружество му дължи и законната лихва за забава на плащането на дължимото обезщетение, която лихва е за периода 13.03.2006 г. до 23.02.2009 г. и възлиза на 657.28 лв. и след това до окончателното й изплащане. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати обезщетение по смисъла на чл.222, ал.3 КТ в размер на 1557.82, ведно със законната лихва от 24.02.2009 г. до окончателно изплащане и законната лихва за забава на плащането за периода от 13.03.2006 г. до 23.02.2009 г. в размер на 657.28 лв. Моли за разноски по делото. Ответникът, чрез процесуалния си представител твърди, че не оспорва посочената сума в исковата молба от ищеца и има място за сключване на извънсъдебна спогодба. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното: От приложеното по делото ксерокопие на заповед № 29/13.03.2006 г. е видно, че е прекратено трудовото правоотношение на ищеца. От разпореждане № ********** е видно, че съгласно чл. 101 КСО, § 8 от ПЗР на КСО се изплаща на ответника пенсия от 13.03.2006 г. в размер на 217.86 лв. Последното брутно трудово възнаграждение за м. февруари 2005 г. на ищеца е 778.91 лв. От писмо № 923/12.07.06 г. се установява, че при извършена проверка от Инспекция по труда на ищеца се дължи обезщетение съгласно чл. 222, ал. 3 КТ, след като се представи документ удостоверяващ придобиване право на пенсия. От писмо № 94 ЦЦ-186/11.07.06 г. е видно, че за получаване на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ ищеца следва да представи документ удостоверяващ пенсионирането му. По делото е разпитана свид. Елена Николова Цанева – съпруга на ищеца, която установи, че заедно с него се явили при ответника и представили документ в деловодството за пенсионното разпореждане. Това било към края на м.юли 2006 г. С оглед събраните по делото доказателства съдът направи следните правни изводи: Няма спор, а и видно от представената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение ищеца е работил при ответника и преди прекратяване на трудовото му правоотношение е получавал брутно трудово възнаграждение в размер на 778.91 лв. По силата на чл. 222, ал. 3 КТ, а и от извършената проверка от Инспекция по труда-Смолян се установява, че ищеца има право да му бъде изплатено от ответника обезщетение в размер на две брутни работни заплати, при освобождаването и пенсиониране. Въпреки това ответника не е изпълнил задължението си, поради което ще следва да се осъди да заплати на ищеца полагащите му се две брутни работни заплати общо възлизащи в размер на 1557.82 лв. Установи се, че ответника е изпаднал в забава от 01.08.2006 г., когато им е представено разпореждането за пенсиониране, поради което дължи и лихва за забава в размер на 579.09 лв., считано от 01.08.06 г. до 01.02.09 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда - 24.02.2009 г. до окончателно изплащане на главницата, както и направените по делото разноски в размер на 255.00 лв., а в полза на съда ответника дължи Д.Т. в размер на 40.00 лв. Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “ГОРУБСО-ЗЛАТОГРАД” АД ГР. ЗЛАТОГРАД да заплати на ЦВЕТАН ЙОВЧЕВ ЦАНЕВ от гр. Рудозем, ул. “Кап.П.Войвода” бл. 11, ап. 12, с ЕГН – **********, на основание чл. 222, ал. 3 КТ сумата 1557.82 лв., представляваща обезщетение – 2 брутни едномесечни трудови възнаграждения, поради пенсиониране и лихва за забава в размер на 579.09 лв., считано от 01.08.2006 г. до 01.02.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 24.02.2009 г. до окончателно изплащане на главницата, както и направените по делото разноски за адв.възнаграждение в размер на 255.00 лв., а в полза на ЗРС Д.Т. в размер на 40.00 лв. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СмОС в 14-дневен срок от съобщаването му.
С Ъ Д И Я : |