РЕШЕНИЕ
№ 2636
гр. Варна, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20213110110316 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявена искова претенция от ЮЛ. Г. ДР., ЕГН
**********, адрес: град Варна, кв. „В.“, ул. „Ц.Б. III“ № 76 и СЛ. ИЛ. ДР., ЕГН **********,
адрес: град Варна, кв. В., ул. „Ц.Б. III“ № 76 срещу В. К. СТ., ЕГН **********, адрес: град
Варна, ул. „Ж.в.“ № 27, ет.4, ап.10 и Т.Х. И. - С.а, ЕГН **********, адрес: град Варна, ул.
„Ж.в.“ № 27, ет.4, ап.10, с правно основание чл. 108 ЗС, с искане да се приеме за установено
в отношенията между страните, че ищците са собственици 6 кв.м., реална част от имот ПИ
**********6528, находящ се в град Варна, бул. „К.Б. I“ № 99, при граници: от североизток
имот ПИ **********6528, от югозапад - ПИ с идентификатор *********.26 и от югоизток –
брега на морето, заключен между т. А, В, С на представената на л. 36 скица и да се осъдят
ответниците да предадат владението на 6 кв.м., реална част от имот ПИ **********6528,
находящ се в град Варна, бул. „К.Б. I“ № 99, при граници: от североизток имот ПИ
**********6528, от югозапад - ПИ с идентификатор *********.26 и от югоизток – брега на
морето, заключен между т. А, В, С на представената на л. 36 от делото скица
Ищците основават исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Заявяват, че през 2003 г. по време на брака си закупили от Т. Х. Ч. и И. К. Ч.а празно дворно
място от 750 кв.м. в град Варна, местност „С.Н.“, представляващо ПИ с идентификатор
*********.26, който по скица е 885 кв.м., при граници: от север – шосето Варна – к.к. Златни
пясъци, от запад – ПИ **********.25, от юг – крайбрежната алея „Т.“ и от изток – ПИ
**********6528. Сделката е обективирана в нотариален акт № 20, том 1, рег. № 676, дело №
18/30.01.2003 г. На 21.06.2021 г. се снабдяват с констативен нотариален акт за собственост
на горепосочения имот за неговата реална площ от 885 кв.м. Ответниците придобиват
техния имот, представляващ ПИ **********6528 ведно с изградените в него сгради чрез три
последователни сделки – първата за покупко – продажба от 24.03.2016 г.; втората за замяна
от 28.10.2016 г. и третата за покупко – продажба от 01.12.2016 г. Посочват, че ответниците
пребивават целогодишно в имота си, а те посещават техния периодично. Твърдят, че С.и
желаят да преместят съществуваща между имотите ограда в нейния южен край – откъм
морето и крайбрежната алея, което е необяснимо за тях. На 27.03.2021 г. ищцата е видяла
1
как ответникът се опитва да навлезе в нейния имот, за което сигнализирала компетентните
органи и всички били предупредени да се въздържат от самоуправни действия. На
11.07.2021 г. оградата е преместена като ответниците завладяват 6 кв.м., реална част от
собствения им имот, при граници от североизток имот ПИ **********6528, от югозапад -
ПИ с идентификатор *********.26 и от югоизток – брега на морето. Молят за уважаване на
исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на
ответниците. В него заявяват, че оспорват исковата претенция, тъй като заявяват, че
спорната реална част от 6 кв.м. не попада в техния имот. Твърдят, че владеят имота явно,
трайно и необезпокоявано като упражняват фактическа власт и върху спорната реална част
от самото му придобиване, присъединявайки владението на техния праводател. Ищците не
владеят имота си от придобиването му през 2003 г. като същият е бил пустеещ до 2020 г.,
когато са започнали почистването на диворастящата растителност. Между имота на ищците
и този на ответниците, на места е имало изградена ограда – плътна и телена, а на места е
липсвала такава. През 2016 г. е извършено замерване от правоспособно лице и е установено,
че изградената частично ограда между имота на ищците и техния не съвпада с
кадастралната граница и навлиза навътре в техния имот. Твърдят, че са се противопоставили
на съществуването на частична ограда и за заявили, че владеят имота в неговите
кадастрални граници. През 2020 г. е извършено ново замерване с цел подаване на документи
до Община Варна за получаване на разрешение за изграждане на ограда. Установено е
повторно, че частично съществуващата между имотите ограда не е изградена по
кадастралната карта и навлиза в техния имот. Предприели съответни действия по направата
на ограда само там, където е липсвала, съгласно извършеното трасиране от 19.11.2020 г.
Твърдят, че ищците не са собственици на претендираната реална част с площ от 6 кв.м.
Считат предявения иск за неоснователен и молят за неговото отхвърляне.
По реда на чл. 143 ГПК ищците чрез процесуалния си представител заявяват, че
спорната реална част се владее от 11.07.2021 г. от ответниците като желаят да бъдат
признати за собственици на същата и да се осъдят ответниците да им предадат владението.
Ответниците чрез процесуалния си представител заявяват, че упражняват фактическа власт
върху имота в границите му, съгласно кадастралния план и процесната част е от имота на
ответниците въз основа на придобивните сделки, а в евентуалност на основание давностно
владение.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и събраните доказателства,
намира от фактическа страна следното:
От нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 26, том 1, рег. № 676,
дело № 18/30.01.2003 г. на нотариус с район на действие Районен съд – град Варна се
установява, че СЛ. ИЛ. ДР. е закупил празно място с площ 750 кв.м. в град Варна, местност
„С.Н.“ , съставляващо имот пл. № 2020, а по скица, издадена въз основа на влязла в сила
заповед № 2/16.01.2003 г. на Кмета на Община Варна за попълване на кадастрална основа –
имот № 115 при граници: път Варна – Златни пясъци, крайбрежна алея „Т.“, пл. № 2019 и
пл. № 116.
Като писмено доказателство по делото е приет нотариален акт за собственост върху
недвижим имот № 190, том 2, рег. № 4221, дело № 344 от 21.06.2021 г. на нотариус с рег. №
335 в НК и район на действие Районен съд – град Варна. С него се установява, че СЛ. ИЛ.
ДР. и ЮЛ. Г. ДР. са признати за собственици на поземлен имот с идентификатор №
*********.26, находящ се в град Варна, община Варна, област Варна, район П., местност
„С.Н.“ с адрес на имота: град Варна, район П., бул. „К.Б. I“ № 99 с площ 885 кв.м. трайно
предназначение на територията – урабинизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване при съседи: № 10135.2566.25, № *********.187, № ***********.147 и №
**********6528.
2
От нотариален акт № 176, том 1, рег. № 2269, дело № 146, от 24.03.2016 г. на
нотариус с рег. № 549 в НК и район на действие Районен съд – град Варна се установява, че
Т.Х. И.а – С.а и В. К. СТ. придобиват чрез покупко – продажба недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор ***********.27 с адрес: град варна, ул.
„К.Б. I“ № 99 с площ по документ за собственост 669 кв.м., а по скица 696 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване при съседи: *********.26, *********.187, ***********.147 и ***********.28.
Като писмено доказателство е прие нотариален акт за замяна № 83, том 5, рег. №
9986, дело № 754 от 28.10.2016 г. на нотариус с рег. № 549 НК и район на действие Районен
съд – град Варна, от който е видно, че Т.Х. И.а – С.а и В. К. СТ. прехвърлят на В.Г.В. реално
определена част с площ 5 кв.м. от собствения си недвижим имот, представляващ поземлен
имот с идентификатор ***********.27 с адрес: град варна, ул. „К.Б. I“ № 99 с площ по
документ за собственост 669 кв.м., а по скица 696 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване при съседи:
*********.26, *********.187, ***********.147 и ***********.28, а в замяна получават
реално определена площ от 25 кв.м. от собствения си недвижим имот, находящ се в град
Варна, район П., представляващ поземлен имот с идентификатор № ***********.28 с площ
697 кв.м. с начин на трайно ползване – ниско застрояване при граници на имота:
***********.27; *********.187, ***********.147, 10135.2566.29. В резултат на извършената
замяна е изменена и кадастралната карта като имотът на Т.Х. И.а – С.а и В. К. СТ. е с
идентификатор № **********6528 с площ 716 кв.м. при съседи поземлен имот
***********.147, поземлен имот с идентификатор № *********.26, поземлен имот с
идентификатор № *********.187, проектен имот с идентификатор № 10135.2566.6529.
От нотариален акт № 8, том 6, рег. № 11394, дело № 862 от 01.12.2016 г. на нотариус
с рег. № 549 и район на действие Районен съд – град Варна е видно, че Т.Х. И.а – С.а и В. К.
СТ. закупуват еднофамилна вилна сграда с идентификатор **********6528.1, разположена
в поземлен имот № **********6528 и стопанска постройка № **********6528.2,
разположена в поземлен имот № **********6528.
Като писмено доказателство е приет протокол за извършено трасиране от 19.11.2020
г., от който е видно, че същият е изготвен по молба на Т.Х. И.а – С.а и В. К. СТ. относно
собствения им недвижим имот – поземлен имот № **********6528.
Изпратено до Архитекта на кметство П. – град Варна е уведомително писмо от
11.03.2021 г., изходящо от Т.Х. И.а – С.а, от което се установява, че в качеството на
собственик на поземлен имот № **********6528 ще поставя лека ажурна ограда по чл. 151,
ал.1, т.11 между поземлен имот № **********6528 и поземлен имот № *********.26.
Във връзка с горепосоченото писмо е изпратено уведомление от 19.03.2021 г. от
архитекта на район П., от което се установява, че при поставянето на леки прозирни огради
и плътни огради с височина на плътната част до 0.60 м в рамките на поземления имот не се
изисква разрешение за строеж.
Приобщена по делото е прокурорска преписка № 365000-30898/2021 г. по описа на
Пето РУ – град Варна, от която е видно, че С. и Ю. Д.и са подали сигнал за наличието на
преместена ограда от страна на съседа им В.С., която навлиза в имота им с 20 см.
Събрани по делото са гласни доказателства чрез разпита на по двама свидетели
водени от всяка от страните. Чрез разпита на свидетеля Д.А.А., воден от ответната страна, се
установява, че знае, че В. има имот, който се намира преди новото кръгово на „Т.“ в дясно
като имота го има от преди 5-6 години, от около 2006 г. Не знае да има проблеми с оградата
на имота като ползва и мястото след оградата като няма спор за това място. Заявява, че сади
зеленчуци покрай оградата като се застане срещу морето от дясната страна се пада. Не знае
оградата да е местена от 2006 г. насам.
3
От показанията на свидетелката А.В. М., водена от ответниците, се установява, че е
съсед на страните в настоящото производство като посочва, че от 21 години живее там, а В.
има имота от 2006 г. – 2007 г. В последствие уточнява, че от 2015 г. - 2016 г. го има. В. и
Тереза от 2003 г. са започнали да облагородяват имота като е чувала от В., че покрай
оградата е негово място и затова го копае и от три години сади краставици и домати. Преди
В. това място се е ползвало от квартиранти като в нея част си пускаха кучето. Винаги между
имотите посочва, че е имало ограда , още от 2004 г. като не знае дали е местена или не. В
имота на В. е влизала пет – шест пъти, откакто той е собственик.
От гласните доказателства чрез разпита на свидетелката И. Х.а Г., водена от ищците,
се установява, че познава ищците от 1988 г. като знае, че имат имот, след „П.п.“ между двете
кръгови. В лявата страна оградата откъм ответниците започва с висока бетонна стена, след
като се мине половината от парцела, оградата е телена с широк фундамент и накрая е телена.
През април 2021 г. оградата си е била както я посочва, но юли 2021 г. е видяла, че оградата е
местена като липсва тяхната мрежа. Твърди, че оградата, която знае върху бетоновата
основа си личало как са преместени и се образувал един триъгълник с остър връх. Заявява,
че от страна на съседа има туи които сега са раздалечени от оградата. Посочва, че през 2020
г. и 2021 г. е ходила в имота, преди това не е ходила. Уточнява, че в момента фундамента
стои и се вижда, а оградата е преместена.
От показанията на А.А.А. се установява, че знае имота, откакто са го купили като в
последните една – две години е ходил безброй пъти. От лявата страна съседа е Вальо като
оградата с неговия имот около 2/3 е бетонна, а 1/3 е телена ограда. Същата е правена 2017 г.
– 2018 г. като юни – юли 2021 г. с ищеца са правили долния край на оградата и са сложили
няколко кола и тел, а след 15-20 дена установили, че оградата е избутана като са навлезли
около педя в мястото на ищците. Заявява, че през март 2021 г. също е имало проблем с
оградата като е била извикана полиция.
Приета по делото е СТЕ, от която се установява, че след геодезическо заснемане на
процесната ограда, заключваща се между точките 1, 2, 3, 4 и 5 от изготвената комбинирана
скица, между имота на ищците и този на ответниците, е установено, че тя съответства на
общата граница в тази си част между имоти *********.26 и **********6528. Максималното
навлизане в имота на ищците е 3 см при т.4 и 16 см в имота на ответниците като и двете
разлики са в рамките на допустимата грешка по чл.18, ал.4, т.1 от Наредба № РД-02-20-5 от
15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри, която е 20 см. За процесиите имоти преди влизане в сила на
кадастралната карта е действал Кадастрален план изработен през 1977г. Имотите по този
план са били съответно пл.№ 115 на ищците и пл.№ 116 на ответниците. Със заповед № РД-
18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК е одобрена КККР с която имотът на ищците получава
идентификатор *********.26, а имотът на ответниците ***********.27(впоследствие
променен на **********6528). По двамата кадастрални плана не е налице заповед за
изменение на общата граница между процесиите имоти. За процесните имоти няма одобрен
актуален регулационен план. Заснемането на процесиите имоти по КП от 1977г. е
извършено по фотограметричен метод. Той позволява максимална точност в определяне на
нематериализирани граници, каквато е била тази между процесиите имоти от порядъка на
50-60 см. Заснемането на имотите по Кадастралната карта е извършено с прецизни
електронни геодезически инструменти, позволяващи максимална грешка до 10 см. Съгласно
заключението на вещото лице точността на кадастралната карта е в пъти по-голяма от тази
на кадастралния план от 1977г. При все това максималната разлика в общата граница между
процесиите имоти по КК и КП е само 16 см в източната част при т.5, като в останалата част
почти се припокриват. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че има навлизане и в
единия и в другия имот като и двете навлизания са в рамките на допустимата грешка.
Навлизането в имота на ищците от 3 см няма и дори 1 кв.м.
4
От заключението на тройната СТЕ се установява, че отклонението на
материализираната граница в южната част между двата имота е 2 см. навлизане в имот
*********.26 от КККР - този на ищците и 8 см. навлизане в същия имот, съобразно
границата от КП/1977г. За процесиите имоти преди влизане в сила на кадастралната карта е
действал кадастрален план изработен през 1977г. Имотите по този план са били съответно
пл.№ 115 на ищците и пл.№ 116 на ответниците. Със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на
ИД на АГКК е одобрена КККР, с която имотът на ищците получава идентификатор
*********.26, а имотът на ответниците ***********.27(впоследствие променен на
**********6528). Не са налице заповеди за изменение на имотните граници между двата
процесии имота, не е установено отнемане и придаване на части във връзка с уреждане на
регулационни сметки. В съдебно заседание вещите лица уточняват, че са мерили от страната
на ПИ 26 като не са прибавяли тези 4 см. разлика от колчетата като 2 см разлика ще станат 6
см и вместо 25 см ще станат 29 см., което е навлизането в имота ответниците. Колчетата са
от страната на ответниците като мрежата не е закрепена навсякъде към колчетата. Вещите
лица посочват, че оградата е местена като на места мрежата не е привързана към колчетата.
Максималното навлизане в имота на ищците е 0.5 кв.м. до 1 кв.м., което е толкова малко, че
не може да се нанесе на скицата. Разликите са в границите на допустимата грешка. И двата
случая е в допустимите грешки и по КП от 1977 и по кадастралната карта. Няма регулация
за процесните имоти, няма и стара такава, има само кадстрален план от 1977 г. Спрямо
кадастралния план и кадастралната карта навлизането е в границите на допустимата грешка,
независимо, че има местена ограда. Трасирането, което е извършено е в допустимите
стойности на отклонението по кадастралния план.
С оглед гореизложената фактическа обстановка и при съобразяване на
действащата нормативна уредба, намира от правна страна следното:
Предмет на защита с ревандикационен иск може да бъде и само реална част от имот и
липсва правен интерес от предявявяване на иск за собственост за останалата част от имота,
за която между ищеца и ответника няма спор за собствеността. В този смисъл е и практиката
на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 8/23.02.2018 г. по тълк. дело № 8/2014 г.
на ОСГК на ВКС – т.2, т.3 и т.4, решение № 110/20.06.2019 г. по гр.д. № 3890/2018 г. по
описа на второ г.о. на ВКС, решение № 92/03.07.2014 г. по гр.д. № 1001/2014 г. на второ г.о.
на ВКС; решение № 100/03.10.2018 г. по гр.д. № 4334/2017 г. по описа на второ г.о. на ВКС.
С оглед гореизложените мотиви, следва че настоящата искова претенция е допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
По отношение предявения иск с правна квалификация чл.108 ЗС в доказателствена
тежест на ищците по реда на пълно и главно доказване е да установят следните
предпоставки, които следва да съществуват кумулативно, а именно, че са собственици на
процесната реална част въз основа на заявеното от него придобивно основание, посочено в
депозираната искова молба и че процесния имот се владее от ответниците.
От приетите по делото съдебно – технически експертизи и изготвената комбинирана
скица към първоначалната СТЕ се установява, че процесната реална част от имот ПИ
**********6528, находящ се в град Варна, бул. „К.Б. I“ № 99, при граници: от североизток
имот ПИ **********6528, от югозапад - ПИ с идентификатор *********.26 и от югоизток –
брега на морето, заключен между т. А, В, С на представената на л. 36 скица е съответна на
намираща се между действащата кадастрална граница между имот *********.26 и
**********6528 /означена в зелен цвят/ и материализираната на мястото ограда,
заключваща се между т.1, 2, 3, 4 и 5 на изготвената комбинирана скица /означена в червен
цвят/, находяща се на л. 131 от делото.
В т.4 на Тълкувателно решение № 8/2014 г. от 23.02.2016 г. по т.д. № 8/2014 г. на
ОСГТК на ВКС е възприето, че при иск за собственост на реална част от поземлен имот,
когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или кадастралната карта като
част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот е допустим, дори да
5
не е проведена административна процедура по ЗКИР за поправяне на непълноти и грешки в
одобрената кадастрална карта и кадастралните регистри като в производството по иска за
собственост съдът изследва наличието на непълноти или грешки в одобрената кадастрална
карта. В този смисъл е и решение № 106/22.10.2019 г. по гр.д. № 477/2018 г. по описа на
второ г.о. на ВКС. В настоящия случай се твърди, че процесната реална част е собственост
на ответниците, които са я придобили въз основа на реализираните от тях сделки, а в
евентуалност на основание осъществено давностно владение. От съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства – писмени, гласни и от приетите по делото първоначална
СТЕ и тройна СТЕ, които съдът цени като компетентно изготвени не се установява
процесната реална част да е придобита от ответниците въз основа на осъществените от тях
сделки за покупко – продажба и замяна. От разпита на свидетелите, водени на страната на
отвениците Д.А.А. и А.В.М. също не се установява, процесната реалната част да е придобита
от ответниците на оригинерно правно основание – изтекла в тяхна полза придобивна
давност. Събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля А. и свидетелката М. са
противоречиви, некоресподниращи помежду си, поради което съдът не следва да ги
кредитира. От тях не става ясно дори кога реално ответниците са придобили собствения си
имот, още повече от кога се осъществява владението по отношение на процесната реална
част, за която твърдят, че са придобили по давностно владение. С оглед гореизложените
мотиви и предвид приетите по делото експертизи – първоначална и тройна СТЕ, съдът
приема, че наведените от страна на ответниците възражения, че процесната реална част
неправилно е заснета като част от имота на ищците, са неоснователни.
От приетата по делото тройна СТЕ, която съдът кредитира като компетентно
изготвена и от изложеното от вещите лица в съдебно заседание се установява, че
материализираната на мястото ограда във връзка с процесната реална част е местена. Това
обстоятелство се потвърждава и от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита
на свидетелите – И. Х.а Г. и А.А.А., които са непротиворечиви и взаимодопълващи се и
съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал, а именно
прокурорска преписка № 365000-30898/2021 г. по описа на Пето РУ – град Варна. От
приетата по делото единична СТЕ се установява, че навлизането в имота на ищците е 3 см.,
което е под 1 кв.м., а от тройната СТЕ се установява, че навлизането е 2 см, а ако се мери от
колчетата – 6 см, което е в рамките от 0.5 кв.м. до 1 кв.м. От съвкупния анализ на двете СТЕ,
които са непротиворечиви помежду си, доколкото измерванията са равностойни, съдът
приема, че навлизането в имота на ищците е 0.5 кв.м. От приетата по делото първоначална
СТЕ и изготвената към нея комбинирана скица се установява, че след геодезическо
заснемане на процесната ограда, заключваща се между точките 1, 2, 3, 4 и 5 от изготвената
комбинирана скица, между имота на ищците и този на ответниците, е установено, че тя
съответства на общата граница в тази си част между имоти *********.26 и **********6528
като максималното навлизане в имота на ищците е 3 см при т.4. С оглед гореизложените
мотиви, същите доказват, че са собственици на процесната реална част от имот ПИ
**********6528, находящ се в град Варна, бул. „К.Б. I“ № 99, намираща се между
действащата кадастрална граница между имот *********.26 и **********6528 и
материализираната на мястото ограда, заключваща се между т.1, 2, 3, 4 и 5 на изготвената
комбинирана скица, находяща се на л. 131 като навлизането в имота на ЮЛ. Г. ДР., ЕГН
********** и СЛ. ИЛ. ДР., ЕГН ********** е при точка 4, тъй като оградата навлиза в
имота им с горепосочената квадратура от 0.5 кв.м.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства – приетата по делото СТЕ
и тройна СТЕ се установява, че е налице разминаване между кадастралната граница и
материализираната на мястото ограда /доколкото липсва влязъл в сила регулационен план
по отношение на процесните имоти/, но същите са в границите на допустимите отклонения.
Изискванията за точността на кадастралната карта и конкретно точността на нанесените в
кадастралната карта поземлени имоти са нормативно уредени в чл.18 от Наредба № РД – 02
6
– 20 – 5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта
и кадастралните регистри като в случая констатираните от вещите лица по двете, назначени
от съда, експертизи по отношение на процесната реална част отговарят на предвидените в
чл. 18, ал.2, т.4 от Наредбата изисквания за допустимите стойности на отклонението за
урбанизираните територии, когато координатните точки в кадастралната карта са
определени по графичен план или карта. В процесния случай отклонението както по
кадастралния план, така и по кадастралната карта са в границите на допустимото
отклонение, което обосновава извод, че владението, което се упражнява от страна на
ответниците не е неправомерно, т.е. при липса на основание, тъй като е извършеното
трасиране и преместването на оградата, съобразно действащата кадастрална карта е в
рамките на допустимото отклонение, съгласно чл.18, ал.4 от Наредба № РД – 02 – 20 –
5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри.
Предявеният ревандикационен иск съдържа две претенции за защита –
установителна, че ищците притежават правото на собственост върху процесната реална част
и осъждане на ответниците да предадат владението на същата поради което установяването
на обстоятелствата във връзка със собствеността и неоснователността във връзка с
осъществяваното владение, води до неоснователност на иска в осъдителната част. В този
смисъл т.2а от Тълкувателно решение от 14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС,
решение № 30/12.03.2013 г. по гр.д. № 598/2012 г. по описа на първо г.о. на ВКС и решение
№ 730/25.07.2011 г. по гр.д. № 1140/2009 г. на ВКС. В процесния случай, с оглед
гореизложените мотиви, се установява, че ищците притежават правото на собственост върху
процесната реална част в посочения размер от 0.5 кв.м., което обосновава извод за частична
основателност на исковата претенция в установителната част и отхвърляне на осъдителната,
доколкото от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се доказва, че
владението, упражнявано от ответниците не е неправомерно, доколкото изместването на
оградата е в границите на допустимото отклонение, съгласно чл.18, ал.4 от Наредба № РД –
02 – 20 – 5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри.
По отношение на разноските:
В иска по чл. 108 ЗС се съдържат две искания за правна защита и по всяко от тях
съдът следва да се произнесе в диспозитива си. С уважаването на първото искане се
установява всъщност наличието на една от предпоставките за уважаване на иска по чл. 108
ЗС, поради което искът се явява уважен частично като разноски следва да се присъдят
съразмерно на уважената част от исковата претенция. В този смисъл определение №
21/07.02.2018 г. по ч.гр.д. № 5120/2017 г. по описа на първо г.о. на ВКС.
С оглед частичното уважаване на исковата претенция и предвид гореизложените
мотиви право на разноски имат и двете страни. Ищците претендират присъждането на 600
лева адвокатско възнаграждение, 23.50 лева за изготвени преписи от исковата молба за
вписване; 10 лева – за вписване на исковата молба и 1200 лева – заплатени депозити за
първоначалната и тройната СТЕ. Ответниците претендират сумата от 304,07 лева – депозит
за изготвяне на първоначалната СТЕ и 500 лева адвокатско възнаграждение. Възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение не е направено от нито една от двете страни.
Предвид частичното уважаване на исковата претенция в установителната част, в полза на
ищците следва да се присъди сумата от 156,76 лева. С оглед отхвърляне на исковата
претенция в осъдителната част в полза на ответниците следва да се присъдят разноси в
размер на 737,08 лева.
Водим от горното, съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ЮЛ. Г. ДР., ЕГН
**********, адрес: град Варна, кв. „В.“, ул. „Ц.Б. III“ № 76, СЛ. ИЛ. ДР., ЕГН **********,
адрес: град Варна, кв. В., ул. „Ц.Б. III“ № 76 и В. К. СТ., ЕГН **********, адрес: град Варна,
ул. „Ж.в.“ № 27, ет.4, ап.10 и Т.Х. И. - С.а, ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „Ж.в.“ №
27, ет.4, ап.10, че ЮЛ. Г. ДР., ЕГН ********** и СЛ. ИЛ. ДР., ЕГН ********** са
собственици 0.5 кв.м., реална част от имот ПИ **********6528, находящ се в град Варна,
бул. „К.Б. I“ № 99, намираща се между действащата кадастрална граница между имот
*********.26 и **********6528 и материализираната на мястото ограда, заключваща се
между т.1, 2, 3, 4 и 5 на изготвената комбинирана скица, находяща се на л. 131, която
комбинирана скица става неразделна част от настоящото решение като отхвърля исковата
претенция за признаване за установено в отношенията между ЮЛ. Г. ДР., ЕГН **********,
СЛ. ИЛ. ДР., ЕГН ********** и В. К. СТ., ЕГН ********** и Т.Х. И. - С.а, ЕГН **********,
че ЮЛ. Г. ДР., ЕГН ********** и СЛ. ИЛ. ДР., ЕГН ********** са собственици над 0.5
кв.м. до пълно претендирания размер от 6 кв.м. реална част от имот ПИ **********6528,
находящ се в град Варна, бул. „К.Б. I“ № 99, намираща се между действащата кадастрална
граница между имот *********.26 и **********6528 и материализираната на мястото
ограда, заключваща се между т.1, 2, 3, 4 и 5 на изготвената комбинирана скица, находяща се
на л. 131 както и отхвърля искането да се осъдят ответниците да предадат владението на 6
кв.м., реална част от имот ПИ **********6528, находящ се в град Варна, бул. „К.Б. I“ № 99,
намираща се между действащата кадастрална граница между имот *********.26 и
**********6528 и материализираната на мястото ограда, заключваща се между т.1, 2, 3, 4 и
5 на изготвената комбинирана скица, находяща се на л. 131, която комбинирана скица става
неразделна част от настоящото решение, на основание чл. 108 ЗС
ОСЪЖДА ЮЛ. Г. ДР., ЕГН **********, адрес: град Варна, кв. „В.“, ул. „Ц.Б. III“ №
76, СЛ. ИЛ. ДР., ЕГН **********, адрес: град Варна, кв. В., ул. „Ц.Б. III“ № 76 да заплатят
на В. К. СТ., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „Ж.в.“ № 27, ет.4, ап.10 и Т.Х. И. - С.а,
ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „Ж.в.“ № 27, ет.4, ап.10 сумата от 737,08 лева,
представляваща сторени в производството разноски, съобразно отхвърлената част от
исковата претенция както в установителната така и в осъдителната част
ОСЪЖДА В. К. СТ., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „Ж.в.“ № 27, ет.4, ап.10
и Т.Х. И. - С.а, ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „Ж.в.“ № 27, ет.4, ап.10 да заплатят
на ЮЛ. Г. ДР., ЕГН **********, адрес: град Варна, кв. „В.“, ул. „Ц.Б. III“ № 76, СЛ. ИЛ. ДР.,
ЕГН **********, адрес: град Варна, кв. В., ул. „Ц.Б. III“ № 76 сумата от 152,76 лева,
представляваща сторени в производството разноски, съобразно частично уважената част от
исковата претенция в установителната част
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - град Варна
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8