Р Е
Ш Е Н
И Е №……
Гр. София, 25.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия
: Мария Малоселска
при секретаря Екатерина Калоянова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 2162 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 308198 от 20.12.2019 г. на СРС, 166 с-в, по гр. № 11319/2019 г. Софийски Районен съд (СРС) е осъден да заплати на В.В.Г., ЕГН **********, на основание чл. 2 б, ал. 1 ЗОДОВ сумата от 5 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от разглеждане и решаване на НОХД № 9180/2011 г. по описа на СРС, НО 20 състав извън разумен срок, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 25.02.2019 г. до окончателното изплащане, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 110 лв. - разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. С решението иска е отхвърлен за разликата над размер от 5 000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева и относно НОХД № 12270/2017 г. по описа на СРС, НО 18 състав.
Решението се
обжалва от ответника СРС, чрез представителя му, с доводи, че е постановено в
нарушения на материалния и процесуален закон и е необосновано. Поддържа се, че
от събраните доказателства не може да се установи еднозначно, че претърпените
вреди от ищеца са в резултат от забавянето на НОХД № 9180/2011 г.на СРС, 20
с-в, НО. Описаните от ищеца емоционални и психически реакции са неразделна част
от усещанията на лицата, които участват в съдебните производства, независимо от
тяхната продължителност. СРС не е посочил конкретни действия или бездействия на
СРС, с които съдът да е допринесъл за продължителността на разглеждане на
делото. По делото се установява, че общата му продължителност се
обосновава от смяната в съдебния състав,
както и от фактическата и правна сложност на делото. Поддържа се освен това, че
не са налице предпоставките, предвидени в закона, за ангажиране отговорността
на СРС. Излагат се и съображения за допуснати от съда нарушения при определяне
справедливия размер на обезщетението за вреди по правилата на чл. 52 ЗЗД. В
Констативния протокол на Инспектората на ВСС е предложено обезщетение за
забавяне от 2 200 лв. за забавяне на НОХД № 9180/2011 г. на СРС, 20 с - в,
НО, с който размер СРС не е се е съобразил. Моли да
се отмени решението на СРС и да се отхвърли изцяло иска, респективно - да са
намали размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Въззиваемата
страна - ищец В.В.Г., чрез представителя си оспорва жалбата в писмен отговор по реда на
чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е обосновано и законосъобразно
в оспорената част. В решението и в протокола на Инспектората към ВСС от
08.10.2018 г. е прието, че е налице решаване на делото извън разумния срок и то
само във фазата на разглеждането му пред СРС проведени общо 20 открити съдебни
заседания, от който 18 са проведени реално а две са отложени заради съдията -
докладчик. При насрочване на заседанията не е спазена разпоредбата на чл. 271,
ал. 10 от НПК. Правилно СРС е приел, че в случая се касае за едно деяние, осъществено
от един деец, въпреки че е налице фактическа и правна сложност на делото.
Основателно съдът е направил извод, че отлагането на производството не се дължи на поведението на ищеца, като при
определяне на справедливия размер на обезщетението съдът е съобразил в
съвкупност събраните по делото гласни доказателства, възрастта на ищеца и
преживените от него негативни емоции. Поддържа, че обезщетение в размер на
5 000 лв. е справедливо и съобразени с доказателствата по делото. Моли да
се остави без уважение жалбата, а решението на СРС да се потвърди в оспорената
част. Не претендира разноски за тази
инстанция.
Контролиращата
страна - СГП, чрез представителя си, в съдебно заседание моли да се потвърди
решението - като правилно и законосъобразно постановено.
Съдът, като взе предвид доводите на страните по реда
на въззивната проверка, приема следното :
В рамките на
проверката по чл. 269 ГПК въззивният съд следи за валидността на решението, за
допустимостта - в оспорената част, като по неговата законосъобразност е
обвързан от посоченото в жалбата. Съдът следи и без довод за нарушения на
императивните материалноправни норми.
Атакуваното
решение е валидно и допустимо. При постановяването му не са нарушени
императивни материалноправни норми.
Съдът е
обсъдил всички относими към исковете доказателства, както и извършените от СРС
действия по дати, като е изложил пълно и задълбочено установената по делото
фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за необходимо да
преповтаря изцяло, а препраща към нея на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди
само доказателствата свързани с доводите на страните в настоящото производство.
Предмет на
оспорване във въззивното производство е посоченото по – горе решение на СРС, в
частта, в която е уважен иска с правно основание чл. 2 б, ал. 1 ЗОДОВ - за
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., в резултат от забавено разглеждане
и решаване на НОХД № 9180/2011
г. по описа на СРС, НО 20 състав.
Решението не се оспорва в частта, в която искът
за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над
размер от 5 000 лв. до пълния
предявен размер от 20 000 лв. и относно НОХД № 12270/2017 г. по
описа на СРС, НО 18 състав, поради което в тази част е влязло в сила.
Въз основа на установените пред СРС факти и като съобрази оплакванията във въззивната жалба, настоящият състав намира следното :
Нормата на чл. 2
б от ЗОДОВ
(ДВ бр. 98/2012 г.) е предвидена, като вътрешноправно средство за защита, самостоятелна
хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на
юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок. По този ред лицата разполагат с отделен
иск, с който могат да установяват пред националния съд нарушения по смисъла на чл. 6 § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи (КЗПЧОС) и да претендират обезщетение. В тази хипотеза, държавата
отговаря за вреди от действия на правозащитни органи, които не са извършени в
разумен срок на основание специалната норма на чл. 2
б от ЗОДОВ. Предвидената по този ред
отговорност е деликтна.
ЕКЗПЧОС и приложимия български закон
ЗОДОВ не дават легална дефиниция на понятието „разумен срок“ при разглеждане на едно
производство пред съда. Преценката дали срокът, през който е разгледано едно
конкретно дело, е разумен винаги
трябва да бъде конкретна и следва да се на прави във всеки отделен случай, като се съобразят заложените в разпоредбата на чл. 2 б, ал. 2 от ЗОДОВ критерии: общата продължителност на производството и неговия предмет, фактическата и правна сложност на делото, поведението на страните в
производството, както и поведението на техните процесуални или законни
представители, на останалите участници в процеса и
на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Следователно при преценка разумността на релевантния период на
разглеждане на делото, съдът
прилага няколко критерия: сложност на делото, поведение на страните
и представителите им, поведение
на компетентните органи.
Разумността на срока, според съдебната практика, се преценява с оглед конкретните обстоятелства по делото, като се търси баланс между
интересите на лицето възможно най - бързо да получи решение и необходимостта от
внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство по иска.
ЕСПЧ е определил като важни няколко фактора, за да се реши
дали делото е сложно: естеството на фактите, които следва да бъдат установени,
броя на страните и свидетелите, нуждата се получат документи по делото,
съединяването на делото с други дела, встъпването на лица в процеса,
спирането и възобновяването на производството и т. н. Съдебните органи са тези, от които се очаква да следят
всички участници в производството да полагат максимални усилия за
предотвратяване на ненужно забавяне. Отделните фази от съдебния процес могат да са и
по - дълги стига общата
продължителност на производството да може да се приеме за разумна, с оглед на
всички критерии, следващи от закона и от практиката на ЕСПЧ.
Следователно, за да се ангажира отговорността на ответника за вреди по иск по чл. 2 б ЗОДОВ, е необходимо ищецът да докаже кумулативно следните предпоставки : поведение на ответника, изразяващо се в нарушаване правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, пар. 1 от КЗПЧОС (наричана Конвенцията), както и че е претърпял твърдените от него неимуществени вреди и пряка причинна връзка на вредите с поведението на ответника.
Предвид
изложеното до момента, обосновано и в съответствие със събраните по делото
доказателства, СРС е приел, че за основателност на иска с правно основание чл.
2 б ЗОДОВ в тежест на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, е да
докаже, че е страна по НОХД 9180/2011 г. по описа на СРС, НО 20 състав, че
делото е било разгледано и решено извън разумния срок, за което отговорност
носи съда, който го е разгледал и решил, настъпване на неимуществени вреди в
твърдения размер, които да са в причинна-връзка с нарушеното му право за
разглеждане и решаване делото в разумен срок.
Като
е съобразил всички писмени и гласни доказателства събрани в производството,
обосновано СРС е приел, че в процеса е установява нарушаване на правото на
ищеца за разглеждане и решаване в разумен срок на НОХД № 9180/2011 г. по описа на СРС, НО 20 състав.
Както
е посочил и СРС, това наказателно производство е образувано за едно деяние, срещу
един извършител. В хода на производството по НОХД № 9180/2011 г. е бил предявен
и приет за съвместно разглеждане граждански иск за обезщетение за неимуществени
вреди. От анализа на доказателствата, направен подборно от СРС е видно, че делото
двукратно е отлагано поради отсъствието на съдебен заседател. На проведеното на
18.12.2014 г. ОСЗ поради дългосрочно отсъствие на съдебен заседател е отменен
даденият ход на съдебното следствие и съдебното заседание е започнало отначало
в нов състав. Делото два пъти е било пренасрочване от закрито заседание поради
ангажименти на председателя на състава. Общата продължителност на
производството по НОХД № 9180/2011г. е 5 години 9 месеца и 11 дни. От
материалите по делото е видно, че в
производството са назначени съдебно - медицинска и съдебна психиатрична и
психологична експертиза, проведени са разпити на множество свидетели, назначена
е комплексна съдебно-медицинска експертиза и допълнителна такава, поради което
е обоснован извода на СРС, че делото се отличава с фактическа и правна
сложност.
В
същото време в производството не се установява забавянето да се дължи на поведение
на ищеца, доколкото е имало само едно отлагане на делото по искане на
пострадалия (ищеца в настоящото производство) - на 12.07.2011 г. по молба за
отлагане на делото поради невъзможност на представителя му да се яви в съдебно
заседание.
Установява
се, че са извършени отлагания на делото от СРС, с различна продължителност на
интервалите на отлагане. По НОХД № 9180/2011 г. заседанията са насрочвани в
интервал между един месец и 7 месеца. СРС е взел всички допустими от закона мерки
за осигуряване присъствието на страните по делото и не се установява да не е
взел своевременни мерки за осигуряване присъствието на вещите лица. Основателно
СРС е направил извод, че целта на въвеждането на този критерий е преценката
дали съдът, като ръководен орган в процеса, е дисциплинирал достатъчно всички
участници в него, да извършват необходимите процесуални действия или да
участват в извършването им своевременно, като съдът следи страните да не шиканират
процеса.
В
заключение въззивният състав споделя изводите на СРС, че в производството е
доказано забавяне в разглеждането на НОХД № 9180/2011 г. на СРС 20 с-в в разумен срок по чл. 6, § 1 КЗПЧОС.
Настъпилите
за ищеца вреди от това забавяне и тяхната причинна връзка с продължителността
на съдебното производство се установяват от изслушаните пред СРС показания на
свидетеля В.Д.С., които са последователни и съответни на останалите събрани по
делото доказателства. От тези показания се установява, че продължителният срок,
в който делото е било висящо и през който подсъдимият не е получил възмездие,
се е отразил негативно върху психическото състояния, честта и достойнството на
ищеца. Макар да е изпитвал затруднения, предвид възрастта си и здравословното
си състояние, ищецът, частен обвинител и граждански ищец в наказателното
производство, се е явявал на всички заседание, въпреки, че не е бил задължен по
закон. От показанията на свидетеля се установява, че ищецът е изпитвал чувство
на страх, прераснало в параноя - непрекъснато се е оглеждал дали неговият
нападател е наоколо. След случката се е затворил, като преди това е бил
общителен. Според показанията на свидетеля, за ищеца е било психически тежко и
непоносимо да се явява в съдебните заседания и да вижда нападателя си всеки
път.
С
оглед изложените съображения, СРС приема, че в резултат на увреждането -
необоснованото забавяне на съдебното производство по НОХД 9180/2011 г. по описа
на СРС, НО 20 състав, за ищеца са настъпили неимуществени вреди, преживени
негативни емоции - притеснение, страх, гняв, обида. Житейски обоснован е извода
на СРС, че всяко забавяне на съдебното производство, по което лицето е страна, неизбежно
рефлектира неблагоприятно в неимуществената му сфера.
По основния спорен въпрос за размера на обезщетението за неимуществени
вреди и като съобрази становищата на двете страни и
установените в производството факти, в тяхната съвкупност, въззивният съд
намира следното :
Съгласно чл. 2 б, ал. 2 ЗОДОВ, при определяне размера на обезщетението на
неимуществени вреди, съдът следва да съобрази общата продължителност и предмета на
производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните
и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите
участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат
значение за правилното решаване на спора.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезите на чл.
2 б от ЗОДОВ, следва да се вземат предвид и общите правила на чл. 52 от ЗЗД –
обезщетението се определя по справедливост (съгл. пар. 1 от ДР на ЗОДОВ) и по чл.
4 ЗОДОВ.
Съгласно трайно установената практика на ВКС (т. 11 и раздел II от мотивите към нея от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 и
мотивите към нея от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, решение № 306/18 от
22.10.2019 г. по гр. дело № 4482/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение №
320/27.12.2016 г. по гр. дело № 2403/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение
№ 19/23.07.2019 г. по гр. дело № 2026/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС,
решение № 11/27.01.2014 г. по гр. дело № 3684/2013 г. на ІІІ-то гр. отд. на
ВКС, решение № 130/13.04.2011 г. по гр. дело № 951/2010 г. на ІІІ-то гр. отд.
на ВКС и пр.), понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано със задължителната преценка от съда на редица
конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които
следва да се вземат предвид при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди.
Според
решение № 272 от 27.01.2020 г. по гр. д.
№ 924/2019 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, „такива обстоятелства поначало са видът, характерът, интензитетът и
продължителността на увреждането на ищеца, като на обезщетяване подлежат
неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждащото поведение
при съответния деликт. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател.“
ВКС
приема още, че при иска по чл. 2 б от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени вреди,
причинени от неразумната продължителност на съдебното производство. Относно
неимуществените вреди, съгласно практиката на ЕСПЧ, съществува силна, но
оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява
такива, поради което поначало не е необходимо ищецът да твърди изрично и да
доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от
лице, спрямо което гражданското съдебно производство е продължило извън рамките
на разумния срок, като притеснения за неговото развитие и от евентуален
неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за справедливост и на
доверието му в държавността поради забавянето на делото.
Поради
изложеното въззивният съд намира за неоснователни доводите на ответника в
жалбата, че не са посочени конкретни действия или бездействия на СРС, с
които съдът да е допринесъл за продължителността на разглеждане на делото.
Обезщетението за неимуществени
вреди от деликта по чл. 2 б от ЗОДОВ се определя глобално -
за всички претърпени неимуществени вреди, причинени от този деликт. То следва да е достатъчно по размер
за репарирането на неимуществените вреди в съответствие с общоприетия критерий за справедливост,
но най-вече - с оглед особеностите на конкретния случай. Същевременно
обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер,
необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, респ. - не следва да води до
неоснователно обогатяване на ищеца.
Неоснователно
в жалбата се твърди и че, при определяне размера на обезщетението, съдът е
следвало да се съобрази с Констативния протокол на Инспектората на ВСС, в който
е предложено обезщетението за забавяне на НОХД № 9180/2011 г. на СРС, 20 с - в,
НО да бъде в размер на 2 200 лв., с който размер СРС следва да се
съобрази. Както се посочи, размерът на обезщетението се определя от
установените по делото конкретни факти и съдът не е обвързан от дадените от
Инспектората на ВСС препоръки.
В
обобщение следва, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се подчинява на общия критерий за справедливост
по чл. 52 ЗЗД, като при определянето му съдът следва да вземе предвид и възприемането на
понятието „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото и стандартът на живот в
страната. Понятието „справедливост“, по смисъла на чл. 52 ЗЗД,
е свързано с преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се съобразят от съда при определяне размера на обезщетението. Предназначението за обезщетението
за морални вреди е да възмезди претърпените лична болка и страдания на ищеца, а
неимуществени вреди са предмет на конкретна преценка на психическото и емоционално
състояние на всеки индивид, като следва да се съобразят
конкретните предпоставки, като - характер и степен на увреждането, начин и
обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото
обществено и социално положение.
Основателно
при определяне размера на обезщетението СРС е съобразил продължителността на
преживените от ищеца отрицателни емоции по време на разглеждане на делото
(продължило близо 6 години), страх и безпокойствието, възрастта му, (към датата
на извършване на престъплението е бил на 69 годишна възраст, а към датата на
постановяване на окончателния съдебен акт е на 77 годишна възраст), броя на
явяванията му в съдебни заседания (явявал се е в 20 открити съдебни заседания в
производството пред СРС при първоначалното разглеждане на делото), в които се е
срещал с подсъдимия, което допълнително е оказвало негативно психическо
въздействие върху него и е подхранвало изпитвания от него страх и безпокойство.
При определяне справедливият размер на обезщетението съдът е взел предвид и обществено-икономическите
условия на живот в страната.
При
съвкупната преценка на тези факти СРС е приел, че дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за
справедливост е в размер на 5 000 лв.
Настоящият
състав споделя изводите, че този размер на обезщетението е достатъчен да
възмезди ищеца за вредите, които са пряка и непосредствена последица от
неразумно забавените действия на правозащитния орган в конкретната инстанция, в
която е констатирано забавяне при разглеждане и решаване на делото.
Въззивният
състав намира, че не е налице основание за отмяна решението на СРС в оспорената
част или за намаляване на размера на присъденото обезщетение. Въззивната жалба
е неоснователна, а решението в оспорената уважителна част е съобразено с
материалния и процесуален закон и следва да се потвърди. Този извод се отнася и
до присъдените в полза на ищеца разноски.
В
останалата част, в която исковете са отхвърлени до пълните предявени размери,
решението е влязло в сила, като неоспорено от ищеца.
По разноските пред СГС :
С оглед изхода
от спора право на разноски пред СГС имат ищеца. Той не претендира разноски за
настоящата инстанция, поради което съдът не присъжда такива в негова полза.
Мотивиран от
горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 308198 от 20.12.2019 г. на СРС,
166 с-в, по гр. № 11319/2019 г. в
частта, в която Софийски Районен съд (СРС) е осъден да заплати на В.В.Г., ЕГН **********, на основание чл. 2 б, ал. 1 ЗОДОВ сумата от 5
000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от разглеждане и
решаване на НОХД № 9180/2011 г. по описа на СРС, НО 20 състав извън разумен
срок, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба
25.02.2019 г. до окончателното изплащане, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 110 лв. - разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение пред
СРС.
РЕШЕНИЕ № 308198 от 20.12.2019 г. на СРС, 166 с-в, по гр. № 11319/2019 г. е влязло в сила в частта, в която иска по чл. 2 б, ал. 1 ЗОДОВ е отхвърлен над размер от 5 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв. и относно НОХД № 12270/2017 г. по описа на СРС, НО 18 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщенията до страните,
че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.