РЕШЕНИЕ
№ 1182
гр. Пловдив, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20255300502068 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление гр. *****, чрез юрисконсулт К. З. срещу решение № 1863/22.04.2025г.
по гр.д. № 12732/2024г. на Пловдивски районен съд. С обжалваното решение е осъдено „Ти
Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: град *****, да плати на
Т. Т. А., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, следните суми: 84,13 лева /осемдесет и четири
лева и тринадесет стотинки/ – получена без основание за възнаградителна лихва и 586,33
лева /петстотин осемдесет и шест лева и тридесет и три стотинки/ – получена без основание
за застраховка – двете, във връзка с договор за потребителски кредит № ********** от
25.01.2021 г., ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 22.07.2024
г. до окончателното погасяване.
Решението се обжалва изцяло.
Жалбоподателят „Ти Би Ай Банк“ ЕАД навежда доводи за че процесният договор е в
разрез с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, като съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК
застрахователната премия е разход само когато сключването на договора за застраховка е
задължително условие за получаване на кредита, като се твърди, че в този случай това не е
така и ищецът сам е подписал заявление за установяване на договорни отношения, в които е
искал сключване на договорна застраховка. Сочи се, че реалният размер на ГПР отговаря на
1
посочения в договора, както и че задължението на клиента по застраховката следва да бъде
причислено към ГПР, тоест не е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Иска се отмяна на
решението, отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски по делото. Прави се
възражение за прекомерност на насрещния адвокатски хонорар ако е над минималния
размер на предвидените адвокатски хонорари. Няма искания по доказателствата.
Няма постъпил отговор на въззивната жалба.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по
делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира
следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани
страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена
процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание
и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е
нарушена императивна материалноправна норма.
На основание чл.153, вр. с чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК РС Пловдив приема като
безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства – между
страните е подписан процесният договор за потребителски кредит № ********** от
25.01.2021г. / Определение по чл. 140 ГПК № 545/13.01.2025г. – л.42-43/.
Видно от този договор за потребителски кредит размера на кредита е 1 500 лева, като
е посочен общ размер на застрахователна премия 586,33 лева, от които две застраховки банк
пакет 3 сметка и банк пакет 3 кредит. Посочен е общ размер на кредита 2086,33 лева при
ГПР 49,9 % при посочен погасителен план към договора.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че процесният договор е в разрез с
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, като съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК застрахователната
премия е разход само когато сключването на договора за застраховка е задължително
условие за получаване на кредита, като се твърди, че в този случай това не е така и ищецът
сам е подписал заявление за установяване на договорни отношения, в които е искал
сключване на договорна застраховка. Както и възражението, че реалният размер на ГПР
отговаря на посочения в договора, както и че задължението на клиента по застраховката
следва да бъде причислено към ГПР, тоест не е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Въззивният съд приема, че нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, сочи, че договорът трябва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита. Тази величина се посочва съгласно
решение на СЕС от 19.12.2019г. по дело № С-290/19г. с предмет преюдициално запитване,
отправено на основание член 267 ДФЕС от Krajský súd v Trnave (Окръжен съд Търнава,
Словакия) Член 10, параграф 2, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, изменена с Директива 2011/90/ЕС
на Комисията от 14 ноември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска в договор
2
за потребителски кредит годишният процент на разходите да бъде посочен не като една-
единствена ставка, а като диапазон между минимална и максимална ставка.
Освен това налично е изискване да се изчисли ГПР като една-единствена ставка с
точност поне един знак след десетичната запетая /т.2 б.“г“ от Приложение №1 към ЗПК/. В
казуса това е извършено и ГПР е представен като една ставка от 49,90 %. Съгласно чл.19
ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Това налага при
изчисляването на тази ставка на ГПР да се вземат предвид всички разходи по кредита
свързани с договора за кредит. А в казуса не е взета предвид при изчислението на ГПР на
сумата за застрахователна премия от 586,33 лева за застраховка защита на кредита и
сметката. Тоест ставката на ГПР не отразява всички дължими суми по кредита.
Доколкото чл.19 ал.1 ЗПК изисква всички общи разходи по кредита да се включат в
ГПР, а §1 т.1 от ДР на ЗПК ясно сочи, че под общи разходи по кредита следва да се имат
предвид всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Изключение е само разхода за нотариалните такси. В процесния договор за кредит
застрахователните премии са общ разход по кредита, според настоящия съд. Това е така
защото тези суми неправомерно са били включени в главницата която от 1 500 лева е
преизчислена до 2086,33 лева. Като по този начин разходите по кредита са били включени в
заемната сума неправомерно, а не в разходната част на ГПР.
Ето защо въззивният съд намира, че сключването на този договор за застраховка е
бил задължително условие за получаване на кредита и е част от прилаганите на търговски
клаузи и условия от кредитора „Ти Би Ай Банк”. Разбира се, че потребителят се е съгласил с
тази клауза на договора и го е подписал доброволно, но това е било част от политиката на
банката и договор не би се сключил без тези клаузи, ето защо това са разходи за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по правилото на §1 т.1 от ДР на ЗПК.
Този разход за клиента е следвало да се включи в ставката на ГПР, а в договора изрично е
посочено, че тези застраховки не се включват като разход в изчисления ГПР, защото това е
част от главницата по договора, която се дължи като усвоена сума по кредита. Ето защо
обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела
участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената
претенция. В полза на пълномощника на ищеца адв.М. следва за оказаната безплатна правна
3
помощ по чл.38 ал.1 от ЗА да се присъдят за тази инстанция разноски в размер на 250 лева.
Мотивиран така съдът.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1863/22.04.2025г. по гр.д. № 12732/2024г. на
Пловдивски районен съд.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.
***** да плати на адвокат Г. Г. М., с адрес: гр. ***** сумата от 250 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита и съдействие на Т. Т. А. по
въззивното дело пред ОС Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4