№ 15781
гр. София, 03.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110175330 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 146 ГПК вр. чл. 140 ГПК.
I. Съдът предоставя на страните следния ПРОЕКТО-ДОКЛАД:
Предявен е установителен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК с правно основание
чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета.
Ищецът Й. С. Й. ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. Е. В. от
САК, твърди, че имал резервация за пътуване със самолет, полет № FB ***, който следвало
да се изпълни от авиокомпания „България Ер“ АД, по направление от летище Анталия до
Летище София, на *** г. Твърди се също, че полета бил изпълнен със закъснение повече от 3
часа.
След завръщането си в България, с цел да реализира правото си на обезщетение по
Регламент № 261/2004, се обърнал към специализирана в тези искове компания „Клеймхелп“
ЕООД, която на 10.07.2024 г. отправила покана до ответника от името на ищеца, да му
заплатят обезщетение по реда на Регламент 261/2004 г. в размер на 250 евро, но в дадения
срок, не последвало такова плащане.
Ищецът, чрез пълномощника си депозирал заявление по чл.410 от ГПК /от 13.09.2024
г./, което било уважено от съда и по образуваното ч.гр.д. № 55167/2024 г. по описа на СРС,
164-ти състав, била издадена ЗИ от 25.09.2024 г., в полза на ищеца за сумата от 488,96 лв.,
представляваща левовата равностойност на дължимото му се обезщетение от 250 евро.
Срещу издадената ЗИ, в срока по чл.414 от ГПК длъжникът и настоящ ответник „България
Ер“ АД подал възражение, че не дължи вземането. Съдът указал на заявителя възможността
да предяви иск за установяване съществуването на вземането си, в изпълнение на което
разпореждане, ищецът в срока по чл.415 от ГПК подал настоящото искова молба, по която
било образувано настоящото исково производство.
Предвид тези твърдения, ищецът моли съда да признае за установено спрямо
1
ответника, че последния му дължи сумата от 488,96 лв. представляваща левова
равностойност на дължимото се на ищеца обезщетение от 250 евро, за закъснял с повече от
три часа полет № FB ***, който следвало да се изпълни от авиокомпания „България Ер“ АД,
по направление от летище Анталия до Летище София, на *** г., съгласно чл.7, §1, б.“а“, вр. с
ч.5, §1, б.“в“ от Регламент 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 1.02.2004 г.
Ищецът представя писмени доказателства с исковата молба, които са относими и
допустими и следва да се приемат.
Ответникът „БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД, ЕИК *********, в срока по чл. 131 ГПК,
представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска, като твърди, че
вземането на ищеца е платено, за което представя доказателство. Възразява срещу
претендираните от ищеца съдебни разноски, като ги намира прекомерно завишени. Моли
съдът да съобрази реално вложените усилия от пълномощника на ищеца, както и
фактическата и правна сложност на делото, като присъди претендираното адвокатско
възнаграждение за двете фази на производството под претендираните размери.
Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване: Всички
факти и обстоятелства, изложени от ищцата в ИМ, касаещи полета от Анталия до София на
дата *** г., че ищецът е бил редовен пътник в същия, както и че същия е закъснял при
кацането с повече от 3 часа, предвид отговора на ответника, съдът обявява за безспорни
между страните, вкл., че към датата на подаване на ОИМ вземането на ищеца е погасено от
ответника, чрез извършеното на 30.01.2025 г. плащане.
Разпределение на доказателствената тежест: Няма обстоятелства, които да са спорни
и да са в доказателствена тежест на ищцата.
В тежест на ответника е да установи, че е изплатил търсеното обезщетение, за което
същия е представил доказателства.
Единствения спорен между страните въпрос касае дължимостта и размера на
адвокатските възнаграждения, претендирани за плащане от ищеца, за двете фази на
производството. Ищецът следва да докаже дължимостта им и реалното им заплащане, а
ответника възраженията си за прекомерността им.
ІІ. По доказателствените искания на страните:
Приложените към исковата молба и отговора на ответника писмени доказателства като
допустими и относими подлежат на приемане.
Съдът намира предявените искове за редовни и допустими, като след осъществяване на
процедурата по чл. 131 ГПК и след преглед на направените от страните доказателствени
искания, на осн. чл. 140, ал. 1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в о. с. з. за 03.06.2025 г., от 15,00 ч., за която дата да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
2
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на ответника, писмени
доказателства.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им указва, че в случай че постигнат такава, на
ищеца ще му бъде възстановена половината внесена държавна такса.
УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа Център по
медиация, към който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора извънсъдебно.
Центърът по медиация се намира на бул. „Патриарх Евтимий” № 2, стая 7 (бившият
Нотариат). Повече информация можете да получите на тел. 02 /895 54 23 от 9,00 до 17 часа,
пишете и на ел. адрес: ********@******.***.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3