О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 802
от 19.10.2022 г., гр. Хасково
Административен съд - Хасково, в закрито
заседание на деветнадесети октомври, две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
като разгледа
АНД /К/ № 593/2022 г. по описа на
Административен съд - Хасково, докладвано от съдия Икономова, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 248 ГПК.
Образувано
е по искане на Р.Н.Р., подадено чрез
пълномощник, за допълване на Определение № 725/23.09.2022 г. по АНД /К/ №
593/2022 г. на Административен съд - Хасково, в частта с разноските.
Твърди
се, че с посочения акт съдът е пропуснал да се произнесе по искането за
разноски, обективирано в отговора по касационната
жалба. Били представени пълномощно, договор за правна защита и съдействие и
списък на разноските. Моли, с оглед изхода от спора, в полза на ответника по
касация да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева.
От
насрещната страна не е постъпил писмен отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК.
Административен съд - Хасково, въз основа
на изложеното в искането и фактите по делото, формира следните изводи:
Искането
е допустимо, подадено в срока по чл.
248, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна.
Разгледано
по същество, искането е основателно.
На
основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 228 АПК приложение намира
разпоредбата на чл. 143 АПК „отговорност за разноски“.
„Нормата
на чл. 143 АПК определя правилата за дължимост на
разноските, направени в производството пред съда, като във всички предвидени
хипотези тежестта за понасянето им е обусловена от резултата при оспорването на
административния акт. Правната логика, залегнала в текстовете на чл. 143, ал. 1
- ал. 4 АПК изисква да бъдат заплатени разноските на страната, в чиято полза е
постановеният съдебен акт, от страната, за която оспорването е приключило
неблагоприятно“ /Определение № 327 от 12.01.2021 г. по адм.
д. № 8372/2020 г., VІІ отд. на ВАС/.
Нормата
на чл. 143, ал. 3 АПК е безспорна – „когато съдът отхвърли оспорването или
прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от
Закона за правната помощ.“. В конкретния случай касационната жалба на ВПД
Началник на Районно управление Димитровград при Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи Хасково срещу Решение № 65/07.04.2022 г. по
АНД № 534/2021 г. по описа на Районен съд – Димитровград е оставена без
разглеждане, а съдебното производство по АНД /К/ № 593/2022 г. на
Административен съд - Хасково – прекратено. Ответникът по касация - Р.Н.Р., не е дал повод за завеждане на
делото, поради което същият има право на разноски, дължими от Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи – Хасково по аргумент от чл. 37, ал. 2 във
връзка с чл. 42, ал. 3 и ал. 4 ЗМВР. С отговора на касационната жалба се
претендират разноски по списък в размер на 400 лева. Видно от представените по
делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие е договорено и
платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Съгласно чл. 63д, ал.
2 ЗАНН „ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата.“. В касационната жалба е обективирано
възражение за прекомерност при евентуално претендирани
от ответника разноски.
Съгласно приложимата норма
на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /Наредба № 1 от 9 юли 2004 г./ „ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението“. В
конкретния случай с оспореното НП са наложени две административни наказания
„глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 24 месеца. На основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. възнаграждението се определя в размер на 370 лева, близък
до уговорения и платен от ответника на неговия представител.
Въпреки че не е
проведено открито съдебно заседание, от ответника е постъпил писмен отговор по
касационната жалба, в който са изложени подробни съображения по съществото на
спора, поради което и предвид фактическата и правната сложност на делото с
оглед вида на нарушението /отказ да бъде тестван водачът на МПС за употреба на
наркотични вещества и техни аналози/ и предвидените от законодателя кумулативно
административни наказания за извършителите на нарушения от този вид, обективираното от касатора
възражение за прекомерност не следва да бъде уважено.
Така
мотивиран, на основание чл. 144 АПК във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК Административен съд - Хасково,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА Определение № 725/23.09.2022 г. по АНД /К/ №
593/2022 г. на Административен съд - Хасково, както следва:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Хасково да заплати на Р.Н.Р., ЕГН **********, с адрес ***,
разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7 -
дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд
на Република България, чрез Административен съд - Хасково.
ПРЕПИС от определението да бъде връчен
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.