№ 19595
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110129110 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Й....“ ЕАД срещу Г. Р. Г., с която по
реда на чл. 422 ГПК са предявени кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228
ЗЕС, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 345 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер от 3 949,81 лв.,
за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 15024/2023 г. по описа на СРС, 69 състав, и която
представлява сбор от следните парични вземания по Фактура №
**********/10.08.2021 г.: сумата от 200,10 лв. по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
........../03.11.2020 г., от които 49,06 лв. - неплатени абонаментни месечни такси
за периода 10.04.2021 г. - 09.05.2021 г. и 151,04 лв. - неустойки при
предсрочно прекратяване; сумата от 615,93 лв. – неплатени лизингови вноски
за периода 10.04.2021 г. - 09.06.2021 г. по Договор за лизинг от 14.11.2019 г. за
мобилно устройство „Apple iPhone 11Pro 64GB Silver“; сумата от 52,19 лв. –
неплатени лизингови вноски за периода 10.04.2021 г. - 09.06.2021 г. по Договор
за лизинг за базови аксесоари от 18.09.2020 г.; сумата от 100,42 лв. по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ........./20.12.2019 г., от които 21,39 лв. – неплатени абонаментни
месечни такси за периода 10.04.2021 г. - 09.05.2021 г., и 79,03 лв. - неустойка
при предсрочно прекратяване в размер на три стандартни месечни такси;
сумата от 345,40 лв. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер .........../03.11.2020 г., от които 75,86 лв. –
неплатени абонаментни месечни такси за периода 10.04.2021 г. – 09.05.2021 г.
1
и 269,54 лв. – неустойки при предсрочно прекратяване; сумата от 1 450,62 лв.
- неплатени лизингови вноски за периода 10.04.2021 г. - 09.06.2021 г. по
Договор за лизинг от 03.11.2020 г. за мобилно устройство „Apple iPhone 12
256GB Blue; сумата от 62,09 лв. по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ........../14.11.2019 г., от които 12,99лв. – неплатени абонаментни
месечни такси за периода 10.04.2021 г. - 09.07.2021 г., и 49,10 лв. - неустойка
при предсрочно прекратяване в размер на три стандартни месечни такси;
сумата от 100,15 лв. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
........./09.06.2020 г., от които 12,99 лв. - неплатени абонаментни месечни такси
за периода 10.04.2021 г. - 09.07.2021 г. и 87,16 лв. - неустойки при предсрочно
прекратяване; сумата от 131,89 лв. - неплатени лизингови вноски за периода
10.04.2021 г. - 09.08.2021 г. по Договор за лизинг от 09.06.2020 г. на мобилно
устройство „XIАOMI Redmi 8 32GB Dual Red“; сумата от 148,53 лв. по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ............./18.09.2020 г., от
които 32,06 лв. – неплатени абонаментни месечни такси за периода 10.04.2021
г. - 09.07.2021 г. и 116,47 лв. - неустойки при предсрочно прекратяване;
сумата от 742,49 лв. – неплатени лизингови вноски за периода 10.04.2021 г. -
09.08.2021 г. по Договор за лизинг от 18.09.2020 г. за лаптоп „Lenovo V15 IKB
15.6 Grey“, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 22.03.2023 г., до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договори за мобилни услуги и
договори за лизинг, по силата на които му е предоставил електронни
съобщителни услуги и устройства на изплащане на преференциални цени.
Излага, че при сключването на договор с дружеството всяко лице получава
клиентски номер, под който се обединяват всички сключени и действащи
договори с него и се издава обща фактура за задълженията, като за ответника е
създаден клиентски № ......... Твърди, че ответникът не е изпълнил
задълженията си по договорите, поради което те били прекратени предсрочно
и едностранно от мобилния оператор на 21.05.2021 г., съответно на 04.08.2021
г. След прекратяването им ищецът издал за процесния клиентски номер
обобщаваща Фактура № **********/10.08.2021 г. на обща стойност от 3
949,81 лв., която сума представлява сбор от претендираните вземания за
неплатени месечни еднократни такси, лизингови вноски и неустойки поради
предсрочно прекратяване на договорите. Моли за уважаване на исковете.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез назначения особен
представител адв. Ю. Г. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Счита, че договорите за мобилни
услуги са бланкови и клаузите за неустойки в тях не са индивидуално
уговорени. Твърди, че мобилният оператор се е възползвал от положението си
на икономически по-силна страна, предвиждайки, че при предсрочно
прекратяване на договорите неустойка се дължи само от потребителя. Така
както са уговорени, клаузите за неустойки в договорите създават значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и тези на
2
потребителя. Излага, че уговорените неустойки излизат извън присъщите за
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Оспорва
до потребителя да е отправяно писмено предизвестие за разваляне на
договорите с предоставен срок за доброволно изпълнение по см. на чл. 87, ал.
1 ЗЗД, поради което не са развалени по надлежния ред. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Поддържа, че лизинговите вноски представляват
периодични плащания и се погасяват с изтичането на кратката тригодишна
давност. Счита, че давността за вземанията за неустойки също е тригодишна.
Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Вземането по настоящото производство съобразно петитума на исковата
молба съответства на това по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15024/2023 г. по описа на СРС, 69
състав. Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени предвид
наличието на предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415,
ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на
образуваното заповедно производство и настоящото исково производство,
като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По основателността на исковете за вземанията за неплатени
еднократни месечни такси:
По предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС в тежест
на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието
през исковия период на твърдяното облигационно правоотношение с
ответника, възникнало по силата на сключени договори за мобилни услуги,
както и тяхното съдържание; че е бил изправна страна по договорите, вкл., че
е предоставил на ответника мобилни услуги през процесния период; размера
на дължимите месечни абонаментни такси по договорите за мобилни услуги.
По делото се установява, че между „Й....“ ЕАД и Г. Р. Г. е сключен
Договор за мобилни услуги за предпочетен номер .......... от 14.11.2019 г.
/лист 64/ срещу цена на месечен абонамент за първоначалния срок на договора
в размер на 12,99 лв. В договора потребителят е декларирал, че е получил
екземпляр от Общите условия, запознат е с тях и се задължава да ги спазва.
Договорът е подписан за потребител, като ответникът не оспорва положените
подписи. В договора е уговорено, че първоначалният срок на договора е 24
месеца, като същият влиза в сила незабавно, а след изтичане на първоначалния
срок се превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания
абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време от действието му
3
с едномесечно писмено предизвестие.
По делото се установява, че между „Й....“ ЕАД и и Г. Р. Г. е сключен
Договор за мобилни услуги за предпочетен номер ......... от 09.06.2020 г.
/лист 75/ срещу цена на месечен абонамент за първоначалния срок на договора
в размер на 12,99 лв. В договора потребителят е декларирал, че е получил
екземпляр от Общите условия, запознат е с тях и се задължава да ги спазва.
Договорът е подписан за потребител, като ответникът не оспорва положените
подписи. В договора е уговорено, че първоначалният срок на договора е 24
месеца, като същият влиза в сила незабавно, а след изтичане на първоначалния
срок се превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания
абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време от действието му
с едномесечно писмено предизвестие.
По делото се установява, че между „Й....“ ЕАД и и Г. Р. Г. е сключен
Договор за мобилни услуги за предпочетен номер ............. от 18.09.2020 г.
/лист 91/ срещу цена на промоционален месечен абонамент в размер на 25,99
лв. за 24 месеца (лоялен клиент). В договора потребителят е декларирал, че е
получил екземпляр от Общите условия, запознат е с тях и се задължава да ги
спазва. Договорът е подписан за потребител, като ответникът не оспорва
положените подписи. В договора е уговорено, че първоначалният срок на
договора е 24 месеца, като същият влиза в сила незабавно, а след изтичане на
първоначалния срок се превръща в безсрочен при стандартните условия на
избрания абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време от
действието му с едномесечно писмено предизвестие.
По делото се установява, че между „Й....“ ЕАД и и Г. Р. Г. е сключено
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с мобилен
номер .......... от 03.11.2020 г. /лист 12/ срещу цена на стандартен месечен
абонамент в размер на 49,99 лв. По делото е представена Декларация-съгласие
от 04.11.2020 г., с която потребителят е декларирал, че е получил екземпляр от
Общите условия, съгласен е с тях и се задължава да ги спазва.
Допълнителното споразумение и декларацията са подписани за потребител,
като ответникът не оспорва положените подписи. В Раздел III, т. 1 от
допълнителното споразумение е уговорено, че същото се сключва за
първоначален срок от 24 месеца, като влиза в сила на 03.11.2020 г. и изтича на
03.11.2022 г., а съгласно т. 3 след изтичане на първоначалния срок
допълнителното споразумение се превръща в безсрочно при стандартните
условия на избрания абонаментен план и може да бъде прекратено по всяко
време от действието му за мобилните номера, посочени в него.
По делото се установява, че между „Й....“ ЕАД и и Г. Р. Г. е сключено
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с мобилен
номер ......... от 20.12.2019 г. /лист 49/ срещу цена на месечен абонамент за
първоначалния срок на договора в размер на 20,99 лв. Допълнителното
споразумение е подписано за потребител, като ответникът не оспорва
положените подписи. В Раздел III, т. 1 от допълнителното споразумение е
4
уговорено, че същото се сключва за първоначален срок от 24 месеца, като
влиза в сила на 10.12.2019 г. и изтича на 20.12.2021 г., а съгласно т. 3 след
изтичане на първоначалния срок допълнителното споразумение се превръща в
безсрочно при стандартните условия на избрания абонаментен план и може да
бъде прекратено по всяко време от действието му за мобилните номера,
посочени в него.
По делото се установява, че между „Й....“ ЕАД и и Г. Р. Г. е сключено
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с мобилен
номер ........... от 03.11.2020 г. /лист 54/ срещу цена на стандартен месечен
абонамент в размер на 69,99 лв. Допълнителното споразумение е подписано за
потребител, като ответникът не оспорва положените подписи. В Раздел III, т. 1
от допълнителното споразумение е уговорено, че същото се сключва за
първоначален срок от 24 месеца, като влиза в сила на 03.11.2020 г. и изтича на
03.11.2022 г., а съгласно т. 3 след изтичане на първоначалния срок
допълнителното споразумение се превръща в безсрочно при стандартните
условия на избрания абонаментен план и може да бъде прекратено по всяко
време от действието му за мобилните номера, посочени в него.
Следователно, съдът намира за доказано наличието на облигационно
правоотношение между страните, възникнало по силата на сключените между
тях договори за мобилни услуги.
Месечните абонаментни такси, срещу които на потребителя се
предоставят електронни съобщителни услуги, се дължат независимо от
обстоятелството дали абонатът реално е ползвал услугите по сключените
договори за мобилни услуги. Характерът на абонаментната такса е такъв, че
предполага заплащането от абоната да се извършва срещу предоставен достъп
до мрежата на оператора. Абонаментната такса се дължи от потребителя на
мобилни услуги и срещу цената на месечния абонамент той получава достъп
до услугите, за които е сключен индивидуалният договор, като самата цена
включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща според тарифния
план. След сключването на договора от волята на потребителя зависи дали да
се възползва от предоставения достъп, респ. дали да използва услугите на
мобилния оператор. Достатъчно е операторът да е предоставил възможност за
ползване на услугите от абоната, а дали и какви услуги е ползвал последният
не се отразява на дължимите по договорите месечни абонаментни такси.
Наличието на издадени за исковите периоди фактури с детайлно потребление
за всеки от процесните мобилни номера /лист 60–лист 86/ установява
изпълнението на задължението на ищеца в качеството му на доставчик на
мобилни услуги да предостави на потребителя електронни съобщителни
услуги, респ. достъп до мобилната мрежа.
Ответникът не представя доказателства за заплащане на процесните
вземания за абонаментни месечни такси, поради което следва да се разгледа
своевременно направеното възражение за погасителна давност.
Заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено
5
на 22.03.2023 г. При разглеждане на въпроса за приложимата давност по
отношение на процесните вземания следва да се има предвид разрешението,
дадено с ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК.
Съгласно посоченото решение периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД са вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни
услуги и за тях се прилага тригодишна давност. Понятието „периодични
плащания“ се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми,
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Винаги, когато едно плащане притежава посочената по-горе съвкупност от
отличителни белези, то следва да се определи като периодично по смисъла на
чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
По делото не е спорно, че претендираните суми са за предоставени
далекосъобщителни услуги, както и че същите имат характер на периодични
плащания и вземанията по тях се погасяват с кратката тригодишна давност. С
оглед приетото, че като периодично плащане вземането на ищеца се погасява с
тригодишна давност, същият може да претендира като непогасени по давност
единствено сумите, чиято изискуемост е настъпила след 22.03.2020 г.
За вземанията по процесната Фактура № **********/10.08.2021 г. /лист
112/ падежът е настъпил на 26.08.2021 г., поради което и до подаване на
заявлението в съда – 22.03.2023 г., не е изтекъл предвиденият в закона
тригодишен давностен срок. В случая следва да се отчете и че в периода
13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл.
3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, вр. § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето
/обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Предвид това, релевираното от
страна на ответника възражение за изтекла погасителна давност е
неоснователно.
По Договор за мобилни услуги за предпочетен номер .......... от
14.11.2019 г. /с абонаментен план в размер на 12,99 лв. на месец/ се
претендират суми за абонаментни месечни такси за три отчетни периода – от
10.04.2021 г. до 09.07.2021 г. Сумата, начислена от ищеца за този мобилен
номер за тези отчетни периоди, е в размер на 25,98 лв. съгласно Фактура №
**********/10.05.2021 г., Фактура №**********/10.06.2021 г. и Фактура №
**********/10.07.2021 г. Оттук, искът е основателен за пълния предявен
размер от 12,99 лв. - неплатени абонаментни месечни такси за периода
10.04.2021 г. - 09.07.2021 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ........../14.11.2019 г.
По Договор за мобилни услуги за предпочетен номер ......... от
6
09.06.2020 г. /с абонаментен план в размер на 12,99 лв. на месец/ се
претендират суми за абонаментни месечни такси за три отчетни периода – от
10.04.2021 г. до 09.07.2021 г. Сумата, начислена от ищеца за този мобилен
номер за тези отчетни периоди, е в размер на 25,98 лв. съгласно Фактура №
**********/10.05.2021 г., Фактура №**********/10.06.2021 г. и Фактура №
**********/10.07.2021 г. Оттук, искът е основателен за пълния предявен
размер от 12,99 лв. - неплатени абонаментни месечни такси за периода
10.04.2021 г. - 09.07.2021 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ........./09.06.2020 г.
По Договор за мобилни услуги за предпочетен номер ............. от
18.09.2020 г. /с абонаментен план в размер на 25,99 лв. на месец/ се
претендират суми за абонаментни месечни такси за три отчетни периода – от
10.04.2021 г. до 09.07.2021 г. Сумата, начислена от ищеца за този мобилен
номер за тези отчетни периоди, е в размер на 51,98 лв. съгласно Фактура №
**********/10.05.2021 г., Фактура №**********/10.06.2021 г. и Фактура №
**********/10.07.2021 г. Оттук, искът е основателен за пълния предявен
размер от 32,06 лв. - неплатени абонаментни месечни такси за периода
10.04.2021 г. - 09.07.2021 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ............./18.09.2020 г.
По Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
мобилен номер .......... от 03.11.2020 г. /с абонаментен план в размер на 49,99
лв. на месец/ се претендират абонаментни такси за един отчетен период – от
10.04.2021 г. до 09.05.2021 г. Сумата, начислена от ищеца за този мобилен
номер за този отчетен период, е в размер на 49,99 лв. съгласно Фактура №
**********/10.05.2021 г. Оттук, искът е основателен за пълния предявен
размер от 49,06 лв. - неплатени абонаментни месечни такси за периода
10.04.2021 г. - 09.05.2021 по Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ........../03.11.2020 г.
По Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
мобилен номер ......... от 20.12.2019 г. /с абонаментен план в размер на 20,99
лв. на месец/ се претендират абонаментни такси за един отчетен период – от
10.04.2021 г. до 09.05.2021 г. Сумата, начислена от ищеца за този мобилен
номер за този отчетен период, е в размер на 21,39 лв. /20,99 лв. – месечен
абонамент и 0,33 лв. – кратки текстови съобщения (SMS)/ съгласно Фактура
№ **********/10.05.2021 г. Оттук, искът е основателен за пълния предявен
размер от 21,39 лв. – неплатени абонаментни месечни такси за периода
10.04.2021 г. - 09.05.2021 г. по Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ........./20.12.2019 г.
По Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер .........../03.11.2020 г. /с абонаментен план в размер на
69,99 лв. на месец/ се претендират абонаментни такси за един отчетен период
– от 10.04.2021 г. до 09.05.2021 г. Сумата, начислена от ищеца за този мобилен
номер за този отчетен период, е в размер на 75,86 лв. /69,99 лв. – месечен
7
абонамент, 3,65 лв. – други услуги и разговори към „Грижа за клиента“ и 1,24
лв. – временно възстановяване на изходящия трафик/ съгласно Фактура №
**********/10.05.2021 г. Оттук, искът е основателен за пълния предявен
размер от 75,86 лв. – неплатени абонаментни месечни такси за периода
10.04.2021 г. – 09.05.2021 г. по Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер .........../03.11.2020 г.
С оглед всичко изложено дотук, исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
228 ЗЕС са изцяло основателни и следва да бъдат уважени. Като законна
последица върху всяка от уважените главници следва да се присъди и законна
лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 22.03.2023 г., до
окончателното изплащане.
По основателността на исковете за вземанията за неплатени лизингови
вноски:
По предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. чл. 345 ТЗ в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието през исковия период на твърдяното облигационно правоотношение
с ответника, възникнало по силата на сключени договори за лизинг, както и
тяхното съдържание, че е предоставил на ответника лизинговото имущество
по всеки от договорите за лизинг, както и размера на договорените лизингови
вноски.
По делото се установява, че между „Й....“ ЕАД и Г. Р. Г. е сключен
Договор за лизинг от 14.11.2019 г. на мобилно устройство „Apple iPhone 11
Pro 64GB Silver“ /лист 30/ за срок от 23 месеца. Договорът е подписан за
лизингополучател, като ответникът не e оспорил положените подписи. В чл. 1
от договора за лизинг е посочено, че лизингодателят се задължава да
предостави на лизингополучателя за временно и възмездно ползване мобилно
устройство „Apple iPhone 11 Pro 64GB Silver“ с телефонен номер .........., а
лизингополучателят се задължава да заплати обща лизингова цена в размер на
2 023,77 лв. с ДДС. Съгласно чл. 3 от договора за лизинг лизингополучателят
се задължава да заплати сумата на 23 броя месечни лизингови вноски, всяка в
размер на 87,99 лв. с ДДС, дължими съгласно сроковете, условията и начина за
плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат по
договора за мобилни услуги. Според чл. 6 от договора за лизинг неразделна
част от договора са общите условия на договора за лизинг, които
лизингополучателят декларира, че е получил, запознат е изцяло с тях, приема
безусловно и се задължава да ги спазва.
По делото се установява, че между „Й....“ ЕАД и Г. Р. Г. е сключен
Договор за лизинг за базови аксесоари от 18.09.2020 г. /лист 36/ за срок от
23 месеца. Договорът е подписан за лизингополучател, като ответникът не e
оспорил положените подписи. В чл. 1 от договора за лизинг е посочено, че
лизингодателят се задължава да предостави на лизингополучателя за
временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари, а лизингополучателят
се задължава да заплати обща лизингова цена в размер на 73,56 лв. с ДДС.
8
Съгласно чл. 3 от договора за лизинг лизингополучателят се задължава да
заплати сумата на 23 броя месечни лизингови вноски, всяка в размер на 3,07
лв. с ДДС, дължими съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат по договора за
мобилни услуги. Според чл. 6 от договора за лизинг неразделна част от
договора са общите условия на договора за лизинг на базови аксесоари, които
лизингополучателят декларира, че е получил, запознат е изцяло с тях, приема
безусловно и се задължава да ги спазва.
По делото се установява, че между „Й....“ ЕАД и Г. Р. Г. е сключен
Договор за лизинг от 03.11.2020 г. на мобилно устройство „Apple iPhone 12
Pro 256GB Blue“ /лист 60/ за срок от 23 месеца. Договорът е подписан за
лизингополучател, като ответникът не e оспорил положените подписи. В чл. 1
от договора за лизинг е посочено, че лизингодателят се задължава да
предостави на лизингополучателя за временно и възмездно ползване мобилно
устройство „Apple iPhone 12 Pro 256GB Blue“ с телефонен номер ..........., а
лизингополучателят се задължава да заплати обща лизингова цена в размер на
1 853,57 лв. с ДДС. Съгласно чл. 3 от договора за лизинг лизингополучателят
се задължава да заплати сумата на 23 броя месечни лизингови вноски, всяка в
размер на 80,59 лв. с ДДС, дължими съгласно сроковете, условията и начина за
плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат по
договора за мобилни услуги. Според чл. 6 от договора за лизинг неразделна
част от договора са общите условия на договора за лизинг, които
лизингополучателят декларира, че е получил, запознат е изцяло с тях, приема
безусловно и се задължава да ги спазва.
По делото се установява, че между „Й....“ ЕАД и Г. Р. Г. е сключен
Договор за лизинг от 09.06.2020 г. на мобилно устройство „XIAOMI Redmi
8 32GB Dual Red“ /лист 83/ за срок от 23 месеца. Договорът е подписан за
лизингополучател, като ответникът не e оспорил положените подписи. В чл. 1
от договора за лизинг е посочено, че лизингодателят се задължава да
предостави на лизингополучателя за временно и възмездно ползване мобилно
устройство „XIAOMI Redmi 8 32GB Dual Red“ с телефонен номер ........., а
лизингополучателят се задължава да заплати обща лизингова цена в размер на
275,77 лв. с ДДС. Съгласно чл. 3 от договора за лизинг лизингополучателят се
задължава да заплати сумата на 23 броя месечни лизингови вноски, всяка в
размер на 11,99 лв. с ДДС, дължими съгласно сроковете, условията и начина за
плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат по
договора за мобилни услуги. Според чл. 6 от договора за лизинг неразделна
част от договора са общите условия на договора за лизинг, които
лизингополучателят декларира, че е получил, запознат е изцяло с тях, приема
безусловно и се задължава да ги спазва.
По делото се установява, че между „Й....“ ЕАД и Г. Р. Г. е сключен
Договор за лизинг от 18.09.2020 г. на лаптоп „LENOVO V15 IKB 15.6
Grey“ /лист 100/ за срок от 23 месеца. Договорът е подписан за
лизингополучател, като ответникът не e оспорил положените подписи. В чл. 1
9
от договора за лизинг е посочено, че лизингодателят се задължава да
предостави на лизингополучателя за временно и възмездно ползване лаптоп
„LENOVO V15 IKB 15.6 Grey“ с телефонен номер ............., а
лизингополучателят се задължава да заплати обща лизингова цена в размер на
1 011,77 лв. с ДДС. Съгласно чл. 3 от договора за лизинг лизингополучателят
се задължава да заплати сумата на 23 броя месечни лизингови вноски, всяка в
размер на 43,99 лв. с ДДС, дължими съгласно сроковете, условията и начина за
плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат по
договора за мобилни услуги. Според чл. 6 от договора за лизинг неразделна
част от договора са общите условия на договора за лизинг, които
лизингополучателят декларира, че е получил, запознат е изцяло с тях, приема
безусловно и се задължава да ги спазва.
Следователно, съдът намира за доказано наличието на облигационно
правоотношение между страните, възникнало по силата на сключените между
тях договори за лизинг.
Обстоятелството, че „Й....“ ЕАД е било изправна страна по договорите
за лизинг на мобилни устройства и на базови аксесоари, защото е предало
лизинговите мобилни устройства и пакета от базови аксесоари в деня на
сключването на договорите, се установява от клаузите на чл. 4 – идентични по
отношение на всички договори за лизинг, в които е посочено, че с
подписването на настоящия договор лизингополучателят декларира и
потвърждава, че лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за
употреба, функциониращ изрядно и съответстващ напълно на договорените
технически характеристики, комплектован с цялата документация,
включително гаранционна карта, както и че му е предал пакета базови
аксесоари във вид, годен за употреба.
По делото не се установява лизинговите устройства да са върнати на
лизингодателя. Следователно, следва да се приеме, че лизингополучателят е
ползвал устройствата през целия срок на договорите до крайния им падеж,
поради което дължими са всички неплатени за процесните периоди лизингови
вноски.
В чл. 12, ал. 2 от Общите условия на договорите за лизинг, подписани от
потребителя, е уговорено, че месечните вноски стават предсрочно изискуеми в
случай на забава в плащане на дължимо съгласно тези договори плащания.
Ирелевантно е в случая настъпването на предсрочна изискуемост на
правоотношенията, доколкото към датата на приключване на съдебното
дирене в настоящото производство е настъпил крайният падеж на всеки от
тези договори. Задълженията за лизингови вноски по Договор за лизинг от
14.11.2019 г. на мобилно устройство „Apple iPhone 11 Pro 64GB Silver“ са с
краен срок на погасяване на 14.10.2021 г., задълженията за лизингови вноски
по Договор за лизинг от 09.06.2020 г. на мобилно устройство „XIAOMI Redmi
8 32GB Dual Red“ са с краен срок на погасяване на 09.05.2022 г., задълженията
за лизингови вноски по Договор за лизинг за базови аксесоари от 18.09.2020 г.
10
и Договор за лизинг от 18.09.2020 г. на лаптоп „LENOVO V15 IKB 15.6 Grey“
са с краен срок на погасяване на 18.08.2022 г., а задълженията за лизингови
вноски по Договор за лизинг от 03.11.2020 г. на мобилно устройство „Apple
iPhone 12 Pro 256GB Blue“ са с краен срок на погасяване на 03.10.2022 г., тъй
като всички договори за лизинг са сключени за срок от 23 месеца, считано от
датата на подписването им.
По делото са представени Общи условия на „Й....“ ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги /лист
114/, а към всеки договор за лизинг на устройство/базови аксесоари са
представени Общи условия на договора за лизинг. В чл. 6, ал. 5 от Общите
условия на договор за лизинг и в чл. 6, ал. 4 от Общите условия на договор за
лизинг за предоставяне на базови аксесоари месечните лизингови вноски се
фактурират от лизингодателя и се заплащат от лизингополучателя съгласно
сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на
лизингополучателя в качеството му на потребител на мобилни услуги
съгласно сключения между страните договор за мобилни услуги и Общите
условия за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни
услуги. На основание Раздел V, чл. 26 от Общите условия за взаимоотношения
с потребителите на електронни съобщителни услуги при ползване на услуги
чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва
въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя,
като съгласно чл. 27 плащането на посочената във фактурата сума се извършва
в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дена след датата на
издаването .
Ответникът не ангажира доказателства да е заплатил дължимите по
договорите за лизинг суми, поради което следва да се разгледа своевременно
направеното възражение за погасителна давност. Относно погасителната
давност важи изложеното по-горе. Не е спорно, че претендираните суми са за
неплатени лизингови вноски, както и че същите имат характер на периодични
плащания и вземанията по тях се погасяват с кратката тригодишна давност. С
оглед приетото, че като периодично плащане вземането на ищеца се погасява с
тригодишна давност, същият може да претендира като непогасени по давност
единствено сумите, чиято изискуемост е настъпила след 22.03.2020 г.
За вземанията по процесната Фактура № **********/10.08.2021 г. /лист
112/ падежът е настъпил на 26.08.2021 г., поради което и до подаване на
заявлението в съда – 22.03.2023 г., не е изтекъл предвиденият в закона
тригодишен давностен срок. В случая следва да се отчете и че в периода
13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл.
3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, вр. § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето
/обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Предвид това, релевираното от
страна на ответника възражение за изтекла погасителна давност е
неоснователно.
11
По Договор за лизинг от 14.11.2019 г. на мобилно устройство „Apple
iPhone 11 Pro 64GB Silver“ /с мобилен номер ........../ е дължима сумата от
615,93 лв. - неплатени лизингови вноски за периода 10.04.2021 г. - 09.06.2021
г., от които 87,99 лв. по Фактура № **********/10.05.2021 г. и 527,94 лв. по
Фактура **********/10.06.2021 г., начислени накуп поради неплащането на
предходните такива до края на договора. Оттук, искът е основателен за пълния
предявен размер.
По Договор за лизинг за базови аксесоари от 18.09.2020 г. е дължима
сумата от 52,19 лв. - неплатени лизингови вноски за периода 10.04.2021 г. -
09.06.2021 г., от които 3,07 лв. по Фактура № **********/10.05.2021 г. и 49,12
лв. по Фактура **********/10.06.2021 г., начислени накуп поради
неплащането на предходните такива до края на договора. Оттук, искът е
основателен за пълния предявен размер.
По Договор за лизинг от 03.11.2020 г. на мобилно устройство „Apple
iPhone 12 Pro 256GB Blue“ /с мобилен номер .........../ е дължима сумата от 1
450,62 лв. - неплатени лизингови вноски за периода 10.04.2021 г. - 09.06.2021
г., от които 80,59 лв. по Фактура № **********/10.05.2021 г. и 1 370,03 лв. по
Фактура **********/10.06.2021 г., начислени накуп поради неплащането на
предходните такива до края на договора. Оттук, искът е основателен за пълния
предявен размер.
По Договор за лизинг от 09.06.2020 г. на мобилно устройство
„XIАOMI Redmi 8 32GB Dual Red“ /с мобилен номер ........./ е дължима
сумата от 131,89 лв. -неплатени лизингови вноски за периода 10.04.2021 г. -
09.08.2021 г., от които 11,99 лв. по Фактура № **********/10.05.2021 г., 11,99
лв. по Фактура **********/10.06.2021 г., 11,99 лв. по Фактура №
**********/10.07.2021 г. и 96,01 лв. по Фактура № **********/10.08.2021 г.,
начислени накуп поради неплащането на предходните такива до края на
договора. Оттук, искът е основателен за пълния предявен размер.
По Договор за лизинг от 18.09.2020 г. за лаптоп „Lenovo V15 IKB 15.6
Grey“ /с мобилен номер ............./ е дължима сумата от 742,49 лв. – неплатени
лизингови вноски за периода 10.04.2021 г. - 09.08.2021 г., от които 43,99 лв. по
Фактура № **********/10.05.2021 г., 43,99 лв. по Фактура
**********/10.06.2021 г., 36,77 лв. по Фактура № **********/10.07.2021 г. и
617,74 лв. по Фактура № **********/10.08.2021 г., начислени накуп поради
неплащането на предходните такива до края на договора. Оттук, искът е
основателен за пълния предявен размер.
С оглед всичко изложено дотук, исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
345 ТЗ са изцяло основателни и следва да бъдат уважени. Като законна
последица върху всяка от уважените главници следва да се присъди и законна
лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 22.03.2023 г., до
окончателното изплащане.
По исковете за вземания за неустойки:
По предявените искове по чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
12
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидни
неустоечни клаузи, настъпване на предпоставките за претендиране на
неустойките, вкл. надлежно упражняване на правото на разваляне на
договорите за мобилни услуги и допълнителните споразумения към тях, както
и размера на дължимите неустойки, вкл. размерите на стандартните месечни
такси по всеки договор за мобилни услуги, респ. по допълнителните
споразумения към тях, и разликите в цените на закупените устройства.
В сключените между страните договори за мобилни услуги и
допълнителни споразумения към тях е уговорена следната неустоечна клауза:
„В случай на прекратяването на настоящия договор преди изтичане на срока,
посочен в настоящия раздел, по вина или инициатива на потребителя или при
нарушение на задълженията му по настоящия договор или други договори,
свързани с него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи
за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а)
неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяване
до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти. Месечният
абонамент, приложим за нуждите на начисляване на неустойката, е най-
високият според условията на плана. В допълнение на неустойката по
предходното изречение потребителят дължи и възстановяване на част,
съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между най-ниския
и най-високия месечен абонамент според условията за плана, в случай че са
били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти, и (б) в
случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги съгласно
посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок
не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова
листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от
него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по
договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.“
Тълкувайки посочените договорни клаузи, съдът намира, че
действителната обща воля на страните е, че при неплащане на дължими суми
от абоната за мобилния оператор възниква правото да прекрати едностранно
договорите, ведно с право на неустойка. Ето защо, за да възникнат
претендираните вземания за неустойки в полза на ищеца, следва да се докаже
прекратяване на процесните правоотноошения, възникнали по силата на
договорите за мобилни услуги, респ. допълнителните споразумения към тях.
Съгласно чл. 19б, б. „в“ от приложимите Общи условия на „Й....“ ЕАД
за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги
Йеттел има право да откаже сключване на индивидуален договор или
едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в
случай че потребителят не е платил дължимите суми след изтичането на
сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно тези по ОУ.
13
Съгласно чл. 27 от ОУ плащането на посочената във фактурата сума се
извършва в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата
на издаването . В случай че сумата по фактурата не е заплатена в срок,
Йеттел има право да ограничи или спре достъпа на потребителя до
услугите/услугата, с изключение на достъпа до услугите за спешни
повиквания, до заплащане на дължимите суми.
Според чл. 75 от ОУ при неспазване на което и да е задължение по част
XIII от тези ОУ или в случай че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, Йеттел има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите или при условията на чл. 19б и чл. 19в да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключването на нов договор с него.
Съдът намира, че доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че
надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите
правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, съгласно които, когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника
подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока
ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи
писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Този извод не се
опровергава от твърденията на ищеца, че щом клаузата на чл. 19б от Общите
условия не изисква изрично изпращането на едномесечно писмено
предизвестие за прекратяване на договорите, то същото не е необходимо.
Когато развалянето се извършва извънсъдебно – какъвто е и принципът в
облигационните отношения, прекратителното действие настъпва от момента
на изтичане на срока за доброволно изпълнение.
В случая по делото е представена Последна покана за доброволно
плащане до Г. Р. Г. от 11.07.2021 г. /лист 89/, съгласно която „Й....“ ЕАД
приканва потребителя към доброволно плащане в срок до 10 дена, считано от
датата на настоящото писмо, като го уведомява, че при неплащане на
дължимата сума в размер на 2 961,32 лв. с ДДС, ще бъде принудено да
прекрати договорите за мобилни услуги, да начисли неустойки в размери
съгласно договорите, както и че всички оставащи лизингови вноски ще станат
предсрочно изискуеми. Приложената по делото последна покана се отнася за
претендираните в настоящото производство вземания на ищеца за
предоставени услуги за клиентски № ........ за мобилни номера ............., .........,
.......... на стойност от 2 975,57 лв. и за неустойки за същите номера на стойност
от 252,73 лв., и двете вземания начислени по процесната Фактура №
**********/10.08.2021 г. /лист 112/. В настоящото производство обаче ищецът
претендира суми за неустойки в общ размер на 752,34 лв., като по отношение
на частта от неустоечното вземане в размер на 499,61 лв. няма данни ищецът
да е отправил до ответника покана за доброволното им плащане. Дори и да се
приеме, че поканата се отнася за целия размер на претендираното от ищеца
неустоечно вземане, издаването на фактура с начислени неустойки за
14
предсрочно прекратяване на договорите не е равносилно на писмено
изявление на кредитора до потребителя с уведомление за
прекратяване/разваляне на договора, доколкото потребителят следва да бъде
адресат на писменото изявление, прекратяващо договора. Също така, по
делото не се установява процесната фактура да е връчена на ответника преди
образуване на производството, както и не се установява от кой момент е спрян
достъпът на потребителя до предоставяните от ищеца услуги. Уведомяването
за прекратяването на правоотношенията може да настъпи в хода на процеса и
да бъде съобразено по реда на чл. 235 ГПК. Към датата на връчване на препис
от исковата молба на ответника обаче срокът на процесните договори е
изтекъл, поради което и не са налице основания за начисляване на
претендираните неустойки.
Съгласно чл. 147, ал. 2 ЗЗП при съмнение относно смисъла на определено
условие в договора, то се тълкува по благоприятен за потребителя начин.
Наличието на предпоставки за автоматично прекратяване на договора следва
да бъдат изрично уговорени между страните. Следва да се ясни не само
предпоставките за настъпване на прекратяването на правоотношението, а и
моментът, от който действието на договора се прекратява. Посочените по-горе
разпоредби в ОУ на ищеца не са еднозначни. Правото за едностранно
прекратяване на договора и автоматичното прекратяване при определени
предпоставки не са идентични понятия. Правото за едностранно прекратяване
е една възможност за търговеца, която възможност доколкото изрично не е
изключено, предполага уведомяване на потребителя, вкл. и с оглед
определянето на момента, от който правоотношението ще се счита за
прекратено. При всички положения разпоредбите на търговеца в ОУ, касаещи
частта относно едностранното прекратяване на договора и връзката между
спирането/прекратяването на услугите и прекратяването на договора, не са
ясни. Същите не предвиждат ясни хипотези за прекратяване на договорите и
създават неясноти по отношение смисъла на разпоредбите. Ето защо, съдът
следва да ги тълкува по благоприятен за потребителя начин, а именно, че за
едностранното прекратяване на договорите, е необходимо уведомяване на
потребителя, т. е., приложими са общите правила на ЗЗД, както беше посочено
по-горе.
Изложеното налага извода, че за ищеца не е възникнало право да
реализира имуществена отговорност за неустойки по договорите за мобилни
услуги и допълнителните споразумения към тях. Ето защо всички претенции
за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите и допълнителните
споразумения към тях по вина на потребителя, както и за неустойки,
представляващи разликата между стандартната цена на устройствата,
предоставени на ответника, и заплатената цена от длъжника при предоставяне
на съответното устройство, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изложените в отговора на исковата молба възражения за
наличие на неравноправни неустоечни клаузи в процесните договори, съдът
намира за необходимо да отбележи, че уговорената между страните в
15
договорите за мобилни услуги и допълнителните споразумения към тях клауза
за неустойка действително е неравноправна. На основание чл. 7, ал. 3 ГПК
съдът дължи преценка за неравноправност на клаузите за неустойки, на които
се позовава ищецът, тъй като се касае за договор, сключен между
„потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и „търговец“ по смисъла на
§ 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. За да е неравноправна и следователно нищожна
договорна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена
индивидуално, да осъществява фактически състав на чл. 143 ЗЗП и да не
попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП.
Процесната уговорка за неустойка при прекратяване /разваляне/ на
договора, макар да е уговорена в максималния трикратен размер на месечния
абонамент, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Действително,
няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от
неизпълнението. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза обаче е
да дoведе до неоснователно обогатяване на мобилния оператор спрямо
потребителя, който да получи престация в пълен обем за срока на договора,
без да престира насрещната услуга. Освен това така уговорената клауза се
явява и неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като уговорката за
дължимост на всички или дори само на няколко неплатени месечни
абонаментни такси до крайния срок на договора при прекратяването му по
вина на потребителя обуславя необосновано висока неустойка, тъй като
предварително дава възможност на ищеца да получи насрещната престация по
договора. Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, тъй като създава условия за
неоснователно обогатяване на мобилния оператор и по този начин нарушава
принципа за справедливост – арг. от Решение № 219/09.05.2016 г. на ВКС по т.
д. № 203/2015 г., І т. о., Решение № 193 от 09.05.2016 г. на ВКС по т. д. №
2659/2014 г., І т. о. и др.
Преценката за нищожност винаги се прави към момента на сключване на
договора и съобразно уговорената клауза между страните - ТР № 1 от
15.06.2010 г. по тълк. д. № 1 от 2009 г. ОСТК, Решение № 122 от 18.07.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 3238/2018 г., IV г. о. Съдът намира клаузите за изначално
нищожни още към датата на сключване на всеки от договорите за мобилни
услуги, респ. на всяко от допълнителните споразумения към тях. Тъй като
противоречието между клаузите за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договорите, то следва изводът, че в конкретния случай не
е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26,
ал. 1 вр. ал. 4 ЗЗД в тази си част договорите изобщо не са породили правно
действие, а нищожността на тези клаузи е пречка за възникване на задължение
за неустойка в какъвто и да било размер.
Ето защо съдът намира исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени изцяло.
16
По разноските:
Съобразно изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право
на разноски имат и двете страни в производството.
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.
12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и в исковото производство.
Ищецът претендира и доказва извършването на разноски в общ размер
на 675,99 лв. за заповедното производство, от които 79 лв. за държавна такса и
596,99 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, заплатено в брой съгласно
договор за правна помощ от 15.02.2023 г. /лист 126/. От общия размер на
разноските съразмерно на уважената част от исковете следва да му се
присъдят 547,23 лв.
Ищецът претендира и доказва извършването на разноски в общ размер
на 1 253,98 лв. за исковото производство, от които 79 лв. за държавна такса,
694,98 лв. за особен представител и 480 лв. с ДДС за адвокатско
възнаграждение, заплатено съгласно Фактура № 4727/08.08.2025 г. /лист 91/.
От общия размер на разноските съразмерно на уважената част от исковете
следва да му се присъдят 1 015,13 лв. за исковото производство.
Ответникът не претендира и не доказва извършването на разноски,
поради което такива не следва да му се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 345 ТЗ и
чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че Г. Р. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес ........., дължи
на „Й....“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление гр. ....., ......., на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
345 ТЗ сумата в общ размер от 3 197,47 лв. , за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15024/2023 г.
по описа на СРС, 69 състав, и която представлява сбор от следните парични
вземания по Фактура № **********/10.08.2021 г.: сумата от 49,06 лв. -
неплатени абонаментни месечни такси за периода 10.04.2021 г. - 09.05.2021 г.
по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ........../03.11.2020 г.; сумата от 615,93 лв. – неплатени
лизингови вноски за периода 10.04.2021 г. - 09.06.2021 г. по Договор за лизинг
от 14.11.2019 г. за мобилно устройство „Apple iPhone 11Pro 64GB Silver“;
сумата от 52,19 лв. – неплатени лизингови вноски за периода 10.04.2021 г. -
09.06.2021 г. по Договор за лизинг за базови аксесоари от 18.09.2020 г.; сумата
17
от 21,39 лв. – неплатени абонаментни месечни такси за периода 10.04.2021 г. -
09.05.2021 г. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер ........./20.12.2019 г.; сумата от 75,86 лв. – неплатени
абонаментни месечни такси за периода 10.04.2021 г. – 09.05.2021 г. по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер .........../03.11.2020 г.; сумата от 1 450,62 лв. - неплатени лизингови
вноски за периода 10.04.2021 г. - 09.06.2021 г. по Договор за лизинг от
03.11.2020 г. за мобилно устройство „Apple iPhone 12 256GB Blue“; сумата от
12,99 лв. – неплатени абонаментни месечни такси за периода 10.04.2021 г. -
09.07.2021 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
........../14.11.2019 г.; сумата от 12,99 лв. - неплатени абонаментни месечни
такси за периода 10.04.2021 г. - 09.07.2021 г. по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ........./09.06.2020 г.; сумата от 131,89 лв. - неплатени
лизингови вноски за периода 10.04.2021 г. - 09.08.2021 г. по Договор за лизинг
от 09.06.2020 г. на мобилно устройство „XIАOMI Redmi 8 32GB Dual Red“;
сумата от 32,06 лв. – неплатени абонаментни месечни такси за периода
10.04.2021 г. - 09.07.2021 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ............./18.09.2020 г.; сумата от 742,49 лв. – неплатени лизингови
вноски за периода 10.04.2021 г. - 09.08.2021 г. по Договор за лизинг от
18.09.2020 г. за лаптоп „Lenovo V15 IKB 15.6 Grey“, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
22.03.2023 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.
92, ал. 1 ЗЗД за разликата от 3 197,47 лв. до пълния предявен размер от 3
949,81 лв., от които 151,04 лв. - неустойки при предсрочно прекратяване; 79,03
лв. - неустойка при предсрочно прекратяване в размер на три стандартни
месечни такси; 269,54 лв. – неустойки при предсрочно прекратяване; 49,10 лв.
- неустойка при предсрочно прекратяване в размер на три стандартни месечни
такси; 87,16 лв. - неустойки при предсрочно прекратяване; 116,47 лв. -
неустойки при предсрочно прекратяване.
ОСЪЖДА Г. Р. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес ........., да заплати
на „Й....“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление гр. ....., ......., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 547,23 лв. – разноски за заповедното
производство.
ОСЪЖДА Г. Р. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес ........., да заплати
на „Й....“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление гр. ....., ......., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 015,13 лв. – разноски за исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18
19