Присъда по дело №450/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта:	10
Дата:	21 юни 2021 г. (в сила от 7 юли 2021 г.)
Съдия:	Никола Георгиев Маринов

Дело:	20212230200450
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 април 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 10
гр. С. , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
СъдебниДиана Господинова
заседатели:Иванова
Николай Василев Илиев
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
и прокурора Татяна Марчева Еневска (РП-С.)
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Наказателно дело от общ
характер № 20212230200450 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимите Г. Н. СТ. родена на 05.01.1981г. в гр. С.,
живущ в с.гр., българска гражданка, със средно образование, работи,
омъжена, неосъждана, реабилитирана, майка на подс. Д., ЕГН ********** и
М. П. Д. родена на 13.12.1999г. в гр. С., живуща в с.гр., българска
гражданка,неомъжена, със средно образование, работи, неосъждана, дъщеря
на подс. С., ЕГН ********** за ВИНОВНИ в това, че в периода 29.01.2020г. –
27.02.2020г. в гр. С., в съучастие помежду си, подс. С. като извършител и в
качеството и на длъжностно лице – продавач-консултант в ТД „Сто Вес”
ООД, а подс. Д. като помагач са присвоили чужди пари и вещи /хранителни,
нехранителни стоки и цигари/ поверени на подс. С. да ги пази и управлява,
собственост на „Сто Вес” ООД с управител В. Й. П., с което нанесла щети на
търговското дружество в размер на 11191,63 лв., поради което им налага
следните наказания:
На осн.чл. 201, ал.1, вр.чл. 20, ал.2, вр. чл.54, ал.1 от НК на подс. Г.
1

Н. СТ. налага наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година и
ШЕСТ месеца, както и наказание „Лишаване от право да упражнява дейност,
свързана с материална отчетност за срок от ЕДНА година. На осн.чл. 58А ал.1
от НК НАМАЛЯВА наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА
година и ШЕСТ месеца с 1/3, а именно с ШЕСТ месеца. На осн.чл. 66, ал.1 от
НК ОТЛАГА изпълнението на намаленото наказание „Лишаване от свобода”
за срок от ЕДНА година за изпитателен срок от ТРИ години.
На осн.чл. 201, ал.1, вр.чл. 20, ал.4, вр. чл.54, ал.1 от НК на подс.
М. П. Д. налага наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година,
както и наказание „Лишаване от право да упражнява дейност, свързана с
материална отчетност за срок от ЕДНА година. На осн.чл. 58А ал.1 от НК
НАМАЛЯВА наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година с
1/3, а именно с ЧЕТИРИ месеца. На осн.чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА
изпълнението на намаленото наказание „Лишаване от свобода” за срок от
ОСЕМ месеца за изпитателен срок от ТРИ години.
ОСЪЖДА подсъдимите Г. Н. СТ. и М. П. Д. да заплатят
СОЛИДАРНО на ТД „Сто Вес” ООД, представлявано от В.Й. П.С. сумата от
11180,46 лева, представляваща обезщетение за причинените от
престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 27.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски в размер на 1000 лева, по 500 лв. за всяка.
ОСЪЖДА подсъдимите С. и Д. да заплатят в полза на държавата по
сметка на ОД на МВР С. сумата от 308,90 лева, представляваща направени
разноски по време на досъдебното производство.
ОСЪЖДА подсъдимите С. и Д. да заплатят в полза на съдебната
власт по сметка на СлРС сумата от 447,20 лв., представляваща държавна
такса върху уважения граждански иск.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15- дневен срок
от днес пред СлОС.
Председател: _______________________
Заседатели:
2

1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда №10/21.06.2021г. по НОХД №450/2021г., изготвени на
25.06.2021г.

С. районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимата Г.
Н. С. за престъпление по чл.201, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и против
подсъдимата М. П. Д. за престъпление по чл.201, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК.
Ощетеното юридическо лице „Сто Вес” ООД, редовно и своевременно
призовано изпраща упълномощен повереник, който в разпоредително
заседание се придържа към казаното от представителя на РП- С. и моли съда
да приеме за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения
граждански иск против подсъдимите като представляваното от него
търговско дружество бъде конституирано в качеството на граждански ищец.
В разпоредително заседание, подс. С. се явява лично и с упълномощен
защитник, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Желае
делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие, тъй като
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В разпоредително заседание, подс. Д. се явява лично и с упълномощен
защитник, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Тя също
желае делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие, тъй
като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Представителят на РП- С. в разпоредително заседание дава отговори на
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Изразява становище, че няма пречка
делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие, както и
да бъде приет за съвместно разглеждане предявения граждански иск.
Съдът след като изслуша страните по въпросите на чл.248, ал.1 от НПК
прецени, че същите са изяснени. Счете, че гражданският иск е предявен
своевременно, не би затруднил наказателния процес, поради което го прие за
съвместно разглеждане в него и конституира търговското дружество „Сто
Вес” ООД, представлявано от В.Й. П.С. в качеството на граждански ищец.
Съдът счете, че са спазени изискванията на разпоредбите на чл.370 и
следващите от НПК и след приключване на разпоредителното заседание
премина към предварително изслушване на страните.
При предварителното изслушване на страните съдът разясни на
подсъдимите правата по чл.371 от НПК като ги уведоми, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направените от тях
самопризнания по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата, без да се събират доказателства за фактите, изложени в
1

обстоятелствената част на обвинителния акт, след което с определение обяви,
че ще ползва при постановяване на присъдата самопризнанията на
подсъдимите, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание подсъдимата С. лично и чрез защитника си моли да
й се наложи наказание „Лишаване от свобода“, което да се отложи на
основание чл.66 от НК.
В съдебно заседание подсъдимата Д. лично и чрез защитника си моли да
й се наложи наказание „Лишаване от свобода“, което да се отложи на
основание чл.66 от НК.
Представителят на РП- С. в съдебно заседание поддържа обвинението
като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага на подс. С. да се
наложи за престъплението по чл.201 от НК наказание „Лишаване от свобода”
за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца, което на основание чл.58а, ал.1 от
НК да се редуцира с една трета в размер на ЕДНА година. Намаленото
наказание предлага да се отложи за изпитателен срок от ТРИ години. По
отношение на подсъдимата Д. предлага да се определи същото наказание
ЕДНА година и ШЕСТ месеца „Лишаване от свобода“, което да се намали с
1/3 и намаленото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година
да не се изтърпява, а да се отложи за изпитателен срок от ТРИ години.
Предлага гражданския иск да се уважи в пълен размер.

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
С трудов договор от 04.11.2009г. подс. С. била назначена на длъжност
продавач- консултант в търговско дружество „Сто Вес“ ООД- гр. С..
На 04.11.2009г. подс. С. е била запозната и лично е подписала
длъжностна характеристика на длъжността „продавач“, в която е отразено, че
едно от основните й задължения е да приема парични суми, връща ресто и
издава касови бележки и фактури, а една от основните й отговорности е, че
носи отговорност за констатирани липси на стоки.
Задълженията си като продавач- консултант подс. С. изпълнявала в
магазин „Сто Вес“ в кв. „Комлука“ на гр. С..
През месец януари 2020г. поради недостиг на средства, подс. С. решила
да присвоява пари от касата в магазина, както и да взема хранителни и
нехранителни стоки и цигари, без да ги заплаща. Тя уговорила дъщеря си-
2

подс. Д. да й помага в присвояването на пари и стоки от магазина.
Почти ежедневно в периода от 29.01.2020г. до 28.02.2020г. подс. Д.
отивала в магазина, в който работела майка й. Трябвало да носи в себе си
банкнота с голям номинал от 50 или 100 лева. Подс. Д. вземала стока от
магазина и когато отивала на касата при майка си тя подавала банкнотата.
Подс. С. връщала ресто като най- отдолу оставяла същата тази банкнота,
която й давала дъщеря й, а отгоре слагала други банкноти от по 10 или 20
лева. Така подс. Д. си тръгвала от магазина с банкнотата, която носела в себе
си от къщи и другите банкноти, които подс. С. й връщала като „ресто“.
Освен това два пъти в седмицата подс. С. приготвяла торбичка с по 2- 3
кутии с цигари от марките „Марлборо тъч“ 100 милиметра, „Дънхил“ черен и
„Парламент аква блу“. Слагала и мокри кърпи, дезодоранти „Фа“ или
„Рексона“ и поставяла торбичката на такова място в магазина, където
камерите нямат обхват. Дъщеря й, подс. Д. влизала в магазина, вземала стока,
след това отивала до мястото, където майка й е оставила торбичката с цигари
и други вещи, вземала и тях, и отново отивала на касата, където подавала
банкнота с по- голям номинал, с която да заплати стоката взета от магазина,
без тези в торбичката. Подс. С. отново й връщала „ресто“ като най- отдолу
оставяла банкнотата с голям номинал, който подс. Д. и подавала за да
„заплати“ взетата от магазина стока.
Подс. С. дължала пари, взети назаем от свой роднина, св. Р.С..
Св. Р.С. отишла в магазина за да си напазарува. Според нея, за стоката
трябвало да заплати около 10 лева. На касата подала на подс. С. банкнота от
20 лева. Подс. С. й върнала „ресто“ около 100 лева като казала на св. С. да си
удържи от тях 50 лева за заема, а останалите пари да занесе в дома й.
Св. Р.С. занесла в дома на подс. С. останалите пари, след като си
удържала сумата от 50 лева и ги оставила на масата. Още веднъж св. Р.С.
ходила до магазина, в който работела подс. С. и си напазарила стока за около
20 лева. На касата подала банкнота от 20 лева на обв. С., която й върнала
„ресто“ отново около 100 лева. Казала на св. Р.С. да си удържи сумата от 65
лева, които й дължала и я помолила останалите пари да ги занесе в дома й. Св.
С. и този път направила това, което й казала подс. С.. И двата пъти на св. С. й
направило впечатление, че парите, които й дава подс. С. ги взема направо от
касата на магазина.
На 30.01.2020г. св. П.С., управител на търговското дружество „Сто Вес“
ООД направила ревизия в магазина чрез физическо преброяване на
наличностите в търговския обект.
Тъй като не можела да заплати задълженията си към доставчиците тя се
усъмнила, че подс. С. присвоява пари от магазина. Св. П.С. прегледала
3

записите от охранителните камери в магазина и установила, че от
29.01.2020г. до 27.02.2020г. почти ежедневно подс. Д. влиза в търговския
обект, взема стока, която на касата подс. С. слага в торба. Подс. Д. подава
банкнота, която подс. С. взема, отваря касата и връща „ресто“ на подс. Д. като
поставя най- отдолу банкнотата, която й е подала подс. Д., а отгоре слага
банкноти с номинал от по 10 и 20 лева, както и монети. На някои от записите
св. П.С. видяла как в торбата с покупките подс. С. слага друга торбичка, която
вади изпод касата в магазина.
С протокол за доброволно предаване от 26.06.2020г. св. П.С. е предала
1 бр. електронен носител със записите от охранителната камера в магазина за
периода от 29.01.2020г. до 27.02.2020г.
По делото е изготвена съдебно- техническа експертиза на записите като
част от тези записи са отпечатани на хартиен носител.
По делото е изготвена съдебно- икономическа експертиза, от
заключението на която е видно, че общият размер на установените липси от
търговския обект за периода от 30.01.2020г. до 29.02.2020г., когато е
направена последната ревизия в обекта от св. П.С. възлиза на сумата от
11191,63 лева.

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на свидетелските показания на свидетелите В. П.С., П.С., В.Я. и Р.С.,
както и от заключенията на вещите лица по изготвените съдебно-
икономическа и съдебно- техническа експертизи, взети в тяхната съвкупност
и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът кредитира показанията на свидетелите В. П.С., П.С., В.Я. и Р.С.,
тъй като същите са безпротиворечиви, последователни, логични и се
подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство и присъединени към доказателствения материал
по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава вяра и на заключенията на вещите лица по изготвените
съдебно- икономическа и съдебно- техническа експертизи, тъй като същите не
бяха оспорени от страните и съдът няма основание да се съмнява в
добросъвестността и професионалната компетентност на експертите.

4

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подсъдимите С. и Д. са осъществили от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.201, ал.1, вр. чл.20, ал.2
от НК за подс. С. и по чл.201, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК за подс. Д., затова че
в периода 29.01.2020г.- 27.02.2020г. в гр. С., в съучастие помежду си, подс. С.
като извършител и в качеството й на длъжностно лице- продавач-консултант
в търговско дружество „Сто Вес” ООД, а подс. Д. като помагач са присвоили
чужди пари и вещи (хранителни, нехранителни стоки и цигари) поверени на
подс. С. да ги пази и управлява, собственост на „Сто Вес” ООД с управител
В.Й. П.С., с което нанесла щети на търговското дружество в размер на
11191,63 лева.
Съдът следва да направи кратък анализ на престъплението
„Длъжностно присвояване, а именно: Непосредствен обект на длъжностното
присвояване е комплексен и включва два вида обществени отношения. На
първо място това престъпление уврежда тези отношения, които осигуряват
нормалното упражняване правото на собственост, както върху движими, така
и върху недвижими вещи. Освен тях обаче това посегателство засяга и
специфичните отношения по служба, в които участва субектът на
престъплението.
Субект на длъжностно присвояване може да бъде само длъжностно
лице. Понятието длъжностно лице е определено от законодателя в
разпоредбата на чл.93, т.1 от НК. Според тази разпоредба това качество имат
лицата, на които е възложено да изпълняват със заплата или безплатно,
временно или постоянно служба в държавно учреждение с изключение на
извършващите дейност само на материално изпълнение и ръководна работа
или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в
държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго
юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и
помощник- нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник- частен съдебен
изпълнител. Длъжностното лице като особен субект на престъпление се
характеризира с няколко особености: 1. То следва да осъществява точно
определена дейност в дадена обособена структура. 2. Необходимо е
дейността, която осъществява длъжностното лице да му е възложена и 3.
Длъжностното лице следва да осъществява възложената му дейност в дадена
юридически обособена структура. В конкретния случай е видно, че
подсъдимата С. е изпълнявала длъжността продавач- консултант в търговско
дружество „Сто Вес“ ООД. Дейността й е била възложена от управителя на
търговското дружество, св. П.С..
Обективната страна на длъжностното присвояване разкрива няколко
особености: 1. Отношението на субекта към предмета на престъплението.
5

Чуждите пари, вещи или ценности следва да са връчени или да са поверени за
пазене или управление на длъжностното лице в това му качество. Начинът на
самото връчване или поверяването на предмета е без значение. Длъжностното
лице трябва да е получило фактическата власт върху предмета на
посегателството в това му качество, защото пазенето или управлението на
съответното имущество или въобще неговото държане е част от функцията на
този субект. В настоящия случай по несъмнен начин се установи от
доказателствата по делото, че достъп до паричните средства и стоките в
магазина през въпросния период от 29.01.2020г. до 27.02.2020г. е имала
изключително подс. С.. Тези пари и стоки са се намирали в нейна власт, тъй
като тя е изпълнявала служебните си задължения във въпросния магазин.
Подсъдимата е осъществявала фактическа власт върху паричните средства и
стоките, които се продават в магазина като ги е владеела на правно основание
с цел да бъдат продавани стоките от магазина, а с парите връщано ресто на
купувачите. На подсъдимата не са били предоставени права да ползва тези
средства хранителни и нехранителни стоки, както и парични средства от
касата на магазина и да се разпорежда с тях в свой интерес.
Предмет на длъжностното присвояване са чужди пари, вещи или други
ценности. Предмет на длъжностно присвояване може да бъде само цяла вещ
или реално обособена част от такава. Не могат да бъдат предмет на
престъплението длъжностно присвояване идеални части от вещи или други
имуществени права. В настоящия случай е видно, че предмет на
престъплението длъжностно присвояване са чужди пари и стоки от магазина,
а именно тези, собственост на търговско дружество „Сто Вес“ ООД.
Изпълнителното деяние е противозаконното разпореждане с чужди
пари, вещи или други ценности в интерес на самия деец или на другиму.
Длъжностното присвояване е резултатно престъпление. То е довършено със
засягане възможността на собственика на предмета да се разпорежда с него.
Резултатът на престъплението длъжностно присвояване е причинената
имотна вреда. В настоящия случай е видно, че подс. С. с действията си
противозаконно се е разпоредила с парите и стоките от магазина, собственост
на търговското дружество „Сто Вес“ ООД, а именно в размер на 11191,63
лева. Тази сума представлява нанесената на търговското дружество имотна
вреда.
От субективна страна длъжностното присвояване е типично умишлено
престъпление, което се осъществява винаги с пряк умисъл. Интелектуалният
момент на умисъла за длъжностно присвояване включва съзнание у дееца за
това, че предметът на престъплението са чужди пари или вещи, че той му е
връчен за пазене или за управление или му е поверен в качеството му на
длъжностно лице, както и за действията, позволени му да върши с него. Освен
това субектът предвижда, че в резултат на разпореждането вещта ще премине
в полза на него самия или на друг правен субект и съзнава, че това излиза
6

извън предоставените му правомощия за разпореждане с предмета на
посегателството. Във волево отношение деецът има за цел да се разпореди
противозаконно с предмета на престъплението в свой или в чужд интерес. От
събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че подс.
С. е знаела, че се разпорежда с пари и стоки, собственост на търговското
дружество. Съзнавала е, че това излиза извън предоставените й правомощия
за разпореждане с тези пари и стоки. Доказа се по несъмнен начин, че тя се е
разпоредила с тези парични средства и хранителни и нехранителни стоки в
свой интерес.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи,
че подс. С. в качеството си на длъжностно лице продавач- консултант в
търговското дружество „Сто Вес“ ООД е присвоила чужди пари сумата от
11191,63 лева. Доказа се по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства, че подс. С. не е действала самостоятелно, а за извършване на
дейността си е получила помощ от дъщеря си М. П. Д.. Доказа се по несъмнен
начин, че нейната дъщеря ежедневно е ходела през въпросния период от
29.01.2020г. до 27.02.2020г. в магазина, където е работела майка й. Доказа се
безспорно, че всеки път тя освен, че е вземала торби, подготвени от майка й
със стоки от магазина, които не били отчитани на касата, а така също тези,
които са били маркирани на касата не са били заплащани от подс. Д., тъй като
всеки път тя е подавала на майка си банкнота с номинал от 50 или 100 лева и
освен същата банкнота майка й е връщала като ресто още дребни банкноти от
по 10 и по 20 лева. По този начин за периода от 29.01.2020г. до 27.02.2020г.
подс. Д. е помогнала на майка си да присвои посочената по- горе сума от
11191,65 лева. Авторството на деянието се доказа по несъмнен начин, както
от показанията на разпитаните свидетели, така и от приложените по делото
писмени доказателства и изготвените съдебно- икономическа и съдебно-
техническа експертизи.
Деянието е извършено от подсъдимите С. и Д. с пряк умисъл, тъй като
те са съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали са и са искали
настъпването на общественоопасните му последици.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът
намира в ниската правна култура на двете подсъдими и в стремежа им за
облагодетелстване по непозволен от закона начин.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие чистото
съдебно минало на двете подсъдими, добрите им характеристични данни и
искрените им разкаяния.
Съдът не констатира отегчаващи отговорността на подсъдимите
обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи
7

на подсъдимата С. за извършеното от нея престъпление съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. За
деянието по чл.201, ал.1 от НК се предвижда наказание „Лишаване от
свобода” до ОСЕМ години. Съдът счита, че с оглед постигане целите на
генералната и специалната превенция е най- подходящо на подс. С. да се
наложи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
а именно „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца,
както предлага прокурора, тъй като видно от материалите по делото се касае
за доста солидна присвоена сума от 11191,63 лева. Съдът счита това
наказание за справедливо и отговарящо в максимална степен, както на
обществената опасност на извършеното деяние, така и на обществената
опасност на подс. С.. Намира, че с него ще се постигнат целите на
генералната и специалната превенция. С оглед постигане тези цели счете, че
на подс. С. следва да се наложи и наказание „Лишаване от право да
упражнява дейност свързана с материална отчетност за срок от ЕДНА
година. Съдът счита, че не следва да налага предвиденото в разпоредбата на
чл.201, ал.1 от НК наказание „конфискация“. Съдът на основание чл.58а, ал.1
от НК задължително следва да намали наложеното на подс. С. наказание
„Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца с 1/3, а
именно с ШЕСТ месеца. Намаленото наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от ЕДНА година подс. С. не следва да изтърпи ефективно, тъй като са
налице условия за прилагане института на условното осъждане. Видно е от
материалите по делото, че тя не е осъждана на „Лишаване от свобода“ за
престъпление от общ характер, наложеното й наказание е до ТРИ години
„Лишаване от свобода“, а именно за срок от ЕДНА година и за постигане
целите на наказанието и най- вече за поправянето й съдът намира, че не е
наложително да го изтърпи. Ето защо на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изтърпяването на наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от
ЕДНА година за минималния изпитателен срок от ТРИ години.
По отношение на подс. Д. съдът счете, че е най-подходящо да й бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година, тъй
като тя основно е помагала на извършителя на деянието, нейната майка, подс.
С.. Това наказание съдът счита за справедливо и отговарящо в максимална
степен на обществената опасност, както на подс. Д., така и на самото деяние.
Съдът счита, че така определеното наказание задължително следва да се
намали с 1/3, а именно с ЧЕТИРИ месеца, тъй като делото се разгледа по реда
на глава 27 от НПК. Намаленото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
ОСЕМ месеца съдът счете, че подс. Д. също не следва да изтърпи ефективно,
тъй като за нея също са налице условия за прилагане института на условното
осъждане. Тя също не е осъждана на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер, наложеното наказание е „Лишаване от свобода“ до три години,
а именно за срок от ОСЕМ месеца и за постигане целите на наказанието и
най- вече за поправяне на подс. Д. съдът счита, че не е наложително да го
изтърпи. С оглед постигане целите на генералната и специална превенция
8

съдът счете, че на подс. Д. също следва да се наложи наказание „Лишаване от
право да упражнява дейност свързана с материална отчетност за срок от
ЕДНА година . За нея също не следва да се налага предвиденото в
разпоредбата на чл. 201 ал.1 от НК наказание „конфискация“.
Съдът счете, че следва да бъде уважен предявения граждански иск от
ощетеното юридическо лице ТД „Сто Вес“ ООД, тъй като безспорно се
доказа по делото, че същият е предявен своевременно. Доказа се, че на в
периода от 29.01.2020г. до 27.02.2020г. търговското дружество „Сто Вес“
ООД е претърпяло имуществени вреди, че тези вреди са настъпили
вследствие противоправното поведение на подсъдимите С. и Д.. Доказа се по
безспорен начин причинно- следствената връзка между деянието на
подсъдимите и вредата, причинена на ощетеното юридическо лице. Установи
се, че подсъдимите С. и Д. с присвоителните си действия са причинили вреда
на ощетеното юридическо лице „Сто Вес“ ООД на обща стойност 11191,63
лева. От събраните по делото доказателства е видно, че част от тази сума е
възстановена, поради което подсъдимите дължат останалата сума в размер на
11180,46 лева. В този размер е и предявения граждански иск от гражданския
ищец „Сто Вес“ ООД. Съдът счете, че следва да осъди подсъдимите С. и Д. да
заплатят солидарно на гражданския ищец „Сто Вес“ ООД сумата от 11180,46
лева, представляваща обезщетение за претърпени от престъплението
имуществени вреди. Върху главницата съдът присъди и претендираната от
гражданския ищец законна лихва, считано от датата на увреждането
27.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата, тъй като при
непозволено увреждане длъжникът изпада в забава от момента на деликта,
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД. Съдът следва да осъди двете
подсъдими да заплатят на гражданския ищец сумата от 1000 лева,
представляваща направени от него разноски за правна защита и съдействие, а
именно по 500 лева на всяка от тях.
С оглед правилата на процеса, съдът счете, че следва да осъди
подсъдимите С. и Д. да заплатят в полза на държавата по сметка на ОД на
МВР- С. направените разноски по време на досъдебното производство в
размер на 308,90 лева.
Съдът следва да осъди подсъдимите С. и Д. да заплатят в полза на
съдебната власт по сметка на С.ски районен съд сумата от 447,20 лева,
представляваща държавна такса върху уважения граждански иск.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

9

Съобщи за изтекли лични данни