ПРОТОКОЛ
№ 452
гр. Пловдив, 23.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
Сложи за разглеждане докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20245001000397 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:07 часа се явиха:
Жалбоподателят С. Е. М., редовно призован, се представлява от
адв. Я. С., упълномощен по делото.
Ответникът З., редовно призован, се представлява от адв. М.М.,
преупълномощен от М.Г., представя пълномощно.
Адв. С. – Да се даде ход на делото.
Адв. М.– Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва го.
С решение от 10.06.2024 г. по т.д. № 7/2024 г. на Окръжен съд
Кърджали, е осъдено З. да заплати на С. М. сумата от 4 500 лв., като
обезщетение за неимуществени вреди от телесни повреди – счупване на шесто
ляво ребро и кръвонасядане на шията, причинени му при ПТП, станало на
26.09.2020 г., ведно със ЗЛ, считано от 26.10.2021 г. до окончателното
изплащане на обезщетението, като е отхвърлен предявеният иск за разликата
1
над 4 500 лв. до пълния претендиран размер от 25 100 лв. Със същото решение
са присъдени обезщетения за имуществени вреди и е разпределена
отговорността на страните за разноски, съобразно изхода на спора.
Срещу решението в отхвърлителната му част за обезщетението за
неимуществени вреди за разликата над 4 500 лв. до 16 500 лв. е подадена
въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство С. М., чрез
процесуалния му представител адв. С., с искане за отмяна на решението в тази
част и постановяване на ново по същество, с което да се присъди
допълнително обезщетение за неимуществени вреди, ведно със ЗЛ от
26.10.2021 г. до пълното изплащане на обезщетението, както и направените
разноски за двете съдебни инстанции.
Оплакванията са, че решението в обжалваната част е постановено
в нарушение на материалния закон и е неправилно. Посочено е, че то не е
съобразено с действително претърпените и установени по делото болки и
страдания, свързани с причинените физически увреждания на ищеца, както и с
силно изразения емоционален дискомфорт, доказан стрес и отраженията от
него върху психиката му. Твърди се, че обезщетението не е съобразено с
установения в закона принцип на справедливост по чл. 52 ЗЗД. При
определяне на размера не била съобразена практиката на ВКС, както и
обстоятелството, че от момента на настъпване на вредата през 2020 г. до
настоящия момент в страната има силно изразени инфлационни процеси и
нарастване на индекса на потребителските цени. Не били съобразени и всички
неудобства, свързани с причинените увреждания на ищеца и социалния
дискомфорт.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от
застрахователя, с подробно развити съображения за нейната неоснователност.
Същите се свеждат до това, че присъденият размер е съобразен с датата на
настъпване на ПТП – 26.09.2020 г., и с икономическите обстановка в страната
към този момент, както и с това, че става дума за една, единствена травма на
едно ребро и че болките на ищеца са отшумели за по малко от 30 дни, като
няма данни за настъпили усложнения. Искането е да се потвърди решението в
обжалваната част и да се присъдят разноски.
Страните не са формулирали доказателствени искания.
Адв. С. – Поддържам жалбата, оспорвам отговора. Представям
2
списък с разноските.
Адв. М. – Оспорвам жалбата, поддържам отговора. Няма да соча
нови доказателства и нямам нови доказателствени искания.
По делото, с вх. № 7507/19.09.2024 г., е постъпил списък на
разноските от З., с приложени към него договор за правна защита и
съдействие и удостоверение за регистрация по ЗДДС. В него е посочено, че се
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лв., с включен ДДС.
Адв. С. – По претендираните от ответника разноски правя
възражение по чл. 78 ал. 5, като моля за реципрочност, тъй като всички сме
запознати с решението от 25 януари на Съда на ЕС по отношение на
Наредбата за минималните адвокатски хонорар. В тази връзка считам, ако
съдът приеме, че е налице прекомерност, тъй като адвокатският хонорар,
който ние претендираме, е на минимума, като се съобрази положеният труд,
съобразно параметрите в Наредбата. Ако съдът прецени, че следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение до съответен размер, то моля за
реципрочност. И ако надвишава този, който се претендира от насрещната
страна, то моля същият да бъде редуциран.
Адв. М. – На първо място заявявам, че претендираният от страна
на доверителя ми адвокатски хонорар е минималният, с оглед обжалваемия
материален интерес.
С оглед тяхното възражение да бъде намален и под минималния
размер, моля настоящият състав да третира двете страни равнопоставено и ако
счете, че спорът пред вас е пренесен само до въпроса за размера на
справедливото обезщетение, който съдът определя по справедливост, и
приемайки че минималният размер е прекалено завишен, да бъде еднакъв
критерият и за двете страни.
Адв. С. – Моля съдът да вземе предвид и реално извършената
работа от нас, като юристи и адвокати, защитаващи страните. Следва да се
има предвид и явяването в съдебни заседания. Моля съдът да съобрази и това.
Няма да правя искания за нови доказателства.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА към делото списъците по чл. 80 ГПК на страните,
3
ведно регистрация по ЗДДС и договор за правна защита и съдействие.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. С. – Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите
решение, с което да отмените първоинстанционното решение на Окръжен съд
Кърджали в обжалваната му част.
Подробни съображения съм изложил във въззивната жалба.
Считам, че решението в обжалваната му част е несправедливо и
неправилно е приложен принципът на справедливост и е допуснато
нарушение на материалния закон по приложението на чл. 52 ЗЗД.
Обезщетение за обезвреда за счупено ребро, кръвонасядане и за
болки в шията в размер на 4 500 лв. лично аз считам, че е изключително
занижено. Умишлено използвам този термин, тъй като последната съдебна
практика, която се оформи от няколко години, по наказателни дела и то от
частен характер, присъждат приблизително подобна, даже и по-голяма сума за
един шамар, уважавайки граждански иск. Това е несъразмерно на реално
търпените болки и страдания, както и влошено емоционално състояние, от
страна на доверителя ми.
Моля да се има предвид и вещото лице, извършило медицинската
част от КСМАТЕ, в която се установява, че болките и страданията няма как да
отшумят интензивно първите 2-3 дни, както в мотивите си
първоинстанционният съд е посочил, а в значително по-дълъг период. Следва
да се има предвид, че болката е субективно възприятие, така както вещото
лице е защитило експертизата си в съдебно заседание, и се приема, че е
налична при съобщаването й.
По отношение на продължителността, тъй като лечението е
продължило в Р. Т., свидетелските показания също подкрепят това, което се
казва.
Отделно от това, освен самото счупване, като медикобиологичен
признак, има засягане и на нерви, а самите ребра участват при всяко едно
вдишване и издишване, като движение, което поражда болка.
В тази връзка считам, че решението е несправедливо. Считам, че
претендираният размер, който във въззивната жалба сме посочили – 16 500
лв., ще репарира напълно вредите, причинени на доверителя ми.
4
Моля за решение в този смисъл, като претендирам разноски,
съобразно представения списък.
Адв. М. – Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите
решение, с което да оставите въззивната жалба без уважение, и да потвърдите
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.
Безспорно, по делото са установени получените от ищеца
травматични увреждания, а именно счупване на ляво ребро, без дислокация,
т.е. имало е пукване на реброто, не е имало никакви размествания, и
кръвонасядания по шията. Считам, че за тези две безспорно установени
травми по делото, първоинстанционният съд е определил едно адекватно на
травмите обезщетение. Съобразно СМЕ, която е част от комплексната
експертиза, по делото липсват каквито и да било данни за настъпили
усложнения при ищеца. Т.е. може да се приеме, че възстановяването от
травмата – счупване на шесто ляво ребро, е настъпило в рамките на 15 до 20
дни. За тези 15 до 20 дни, в които ищецът се е възстановил, считам, че
първоинстанционният съд е определил адекватен размер на обезщетение.
Аз, за разлика от колегата, няма да се позовавам на практиката на
съдилищата, които определят около 4 000 лв. за шамар, а на практиката на
ВКС, именно Решение № 213, постановено по гр.д. № 714/2019 на III ГО,
където за две несравнимо по-тежки травми, една от които счупване на бедрена
кост, другата е счупване на раменна кост, съставът на ВКС е определил, че
обезщетение от 12 000 лв. е адекватно на получените увреждания, от които
ищецът се е възстановявал през много по-продължителен период от време,
почти една година, през по-голямата част от която е бил на легло, бил е
опериран. Докато при ищеца, както се установява и от свидетелските
показания, след ПТП той е заминал за Т. и оттогава никой не го е виждал -
нито докторът, изготвил СМЕ, нито свидетелите, които са разпитани по
делото, са имали преки и лични контакти с него.
Ето защо считам, че с оглед на реално събраните по делото
доказателства и най-вече с оглед практиката на ВКС, която цитирах,
определеното обезщетение е абсолютно адекватно на получената една,
единствена по-сериозна травма – счупване на едно ребро в ляво, и едно
охлузване на врата, което е прЕ.ало за много по-кратък период от време.
А за увреждане на нерви, каквито колегата твърди, в медицинските
5
данни и в експертизата липсват данни за каквито и да било доказателства.
Моля да оставите жалбата без уважение и да присъдите на
доверителя ми направените по делото разноски, съобразно списъка по чл. 80
ГПК.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Обявява устните състезания за приключени и че ще се произнесе с
решение в законния срок.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието се закри в 10.23 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6