РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Пловдив, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20245300500106 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Пловдив Тех Парк“ АД ****, чрез
адвокат Н. Т. срещу решение на Районен съд - Пловдив № 260100/13.06.2023г.
по гр.д. № 7254/2019 г., с което „Тех Парк Оптела“ АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. ***** да заплати на „Хипо Кредит” АД
ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.*****, на осн. осн. чл. 79,
ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, сумите: 3000 евро /три хиляди
евро/ представляваща част от главницата по договор за заем № НСТ-2100-
0018-1 от 20.11.2008г. и споразумение към него от 16.10.2013г., общо в размер
251398,73 евро, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано
от 14.03.2017г. до окончателното заплащане; 210 евро / двеста и десет евро/
представляваща част от възнаградителна лихва за периода 01.04.2012г. -
31.03.2015г. по договор за заем № НСТ-2100-0018-1 от 20.11.2008г. и
споразумение към него от 16.10.2013г., общо в размер 15588,36 евро; както и
250 евро / двеста и петдесет евро/ представляваща част от дължимата
наказателна лихва /неустойка/ за периода 01.04.2012г. - 31.03.2015г. по
договор за заем № НСТ-2100-0018-1 от 20.11.2008г. и споразумение към него
1
от 16.10.2013г., общо в размер 132976,93 евро.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо или алтернативно
неправилно. Решението се обжалва изцяло.
Решението се обжалва на първо място като недопустимо, като се сочи,
че с измененията на иска ищецът не просто е намалил размера на иска си, а
също така е десезирал съда по отношение на исковете за възнаградителна
лихва и договорна неустойка, с което е изменил размера и основанието на
иска, като е преминал също така от установителен към осъдителен иск. Сочи
се, че намаляване размера на исковата претенция не е изменение на иска, само
ако е несъществено по размер, какъвто не е настоящият случай. Сочи се, че
пред първата инстанция няма определение за прекратяване на производството
по делото за разликата над претендираната главница от 3 000 евро.
Сочи се, че на основание чл.104 т.4 от ГПК неправилно е определена
подсъдността на иска.
Също така се сочи, че ищецът изрично се е отказал от претенциите си за
възнаградителна и наказателна лихва и въпреки това съдът е осъдил
ответника да плати и 210 евро - част от възнаградителна лихва и 250 евро -
част от наказателна лихва.
Сочи се, че съдът необосновано е приел, че е неоснователно
възражението за нищожност на клаузите на договора, които уреждат
наказателната лихва /неустойка/, като същата се намира за нищожна като
такава извън предвидените нейни функции.
Сочи се, че неправилно съдът е оставил без уважение направеното
възражение, че претендираните вземания за възнаградителна лихва са
погасени по давност, като не са съобразени нормите на ГПК и ЗЗД в тази
насока. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения осъдителен
иск.
По делото е постъпила частна жалба от „Пловдив Тех Парк“ АД срещу
определение от 04.10.2023 г., което е по чл.248 от ГПК за присъждане на
разноските по делото, като се иска отмяна на това определение и изменяне на
решението в частта относно разноските като се намали размера на разноските,
които са присъдени в тежест на „Тех Пак Оптела“ АД за разликата между 45
000 евро и 3 460 евро.
2
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Хипо Кредит“ ЕАД,
в който същата се намира за неоснователна. Иска се потвърждаване на
решението. Претендират се разноските по делото.
Също така е постъпил отговор на частната жалба от „Хипо Кредит“
ЕАД, в който същата се намира за неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Както по посочените от жалбоподателя възражения така и служебно
/чл.269 ГПК/ съдът дължи проверка на обжалваното съдебно решение за
допустимост в неговата цялост, защото същото се обжалва в цялост.
При проверката за допустимост въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е недопустимо, защото съдът се е произнесъл по по иск
който не му е бил родово подсъден, в каквато връзка има направено изрично
оплакване в жалбата.
По това дело по исковата молба вх. № 25008/14.08.2017г. по описа на
ОС Пловдив е образувано търговско дело № 512/2017г.
С исковата молба много ясно е предявен установителен иск по чл.422 от
ГПК от „Хипо Кредит“ АД срещу „Тех Пак Оптела“ АД за следните суми
3 000 евро част от непогасена главница по договор за заем, сумата от 17 000
евро за част от дължимата лихва по заема за периода от 01.04.2013г. до
31.03.2015г. и сумата от 25 000 евро част от дължимата наказателна лихва по
заема за периода от 01.04.2013г. до 31.03.2015г. като за горните суми е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ №2231/17.03.2017г. по ч.гр.д. №363682017г. на РС Пловдив /л.39 от
делото на ПОС/.
В хода на размяната на книжата по делото е постъпила и допълнителна
искова молба на „Хипо Кредит“ АД /л.91-л.92/, с което се правят уточнения
относно основанието за възникване на вземането /договор за паричен заем/ и
3
основанието за издаване на заповед за изпълнение, което е нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека. Също така се сочи, че е налице явна
техническа грешка относно началния момент, от който се претендират лихвата
и наказателната лихва за забава, която точната дата е 01.04.2012г.
По късно по делото се депозира влязло в сила определение №
7897/18.08.2017г. по ч.гр.д. №363682017г. на РС Пловдив /л.120-121 от делото
на ПОС/, с което са обезсилени заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ №2231/17.03.2017г. и издадения изпълнителен лист по
нея.
С молба от 16.02.2018г. по чл.214 ал.1 от ГПК ищецът „Хипо Кредит“
АД /л.119/ прави искане искът да се измени от установителен в осъдителен за
същите суми като измения и периодите за дължимост на лихвите от
01.04.2012г. до 31.03.2015г. на от 01.04.2012г. – до 31.03.2015г.
С определение от 26.02.2018г. ОС Пловдив /л.125/ указва на ищеца в
седмичен срок с писмена молба да формулира петитум на изменения иск и да
внесе държавна такса.
С молба от 08.03.2018г. по чл.214 ал.1 от ГПК ищецът „Хипо Кредит“
АД /л.177-л.178/ прави отново искане ОС Пловдив да измени иска от
установителен по чл.422 от ГПК в осъдителен иск със същите искови
претенции по размер като в първото си искане по чл.214 от ГПК.
С молба от 28.03.2018г. ищецът „Хипо Кредит“ АД /л.180/ прави отново
искане ОС Пловдив, с която намалява размерите на исковете си претенции
както следва: За главницата се претендират 3 398 евро, за договорна лихва се
претендират 1 015 евро, дължима част върху размер от 3 398 евро за периода
14.08.2014г. до 14.08.2017г., а за наказателна лихва се претендира сумата от
1 222 евро дължима част върху размер от 3 398 евро за периода 14.08.2014г. до
14.08.2017г.
В първото по делото открито съдебно заседание от 15.06.2018г. /л.190/
ОС Пловдив не дава ход на делото, защото намира, че въпреки многобройните
искания и уточнения на ищеца, то исковата молба е нередовна и не е ясен
предмета на делото. Като съдът сочи, че може да се премине от установителен
в осъдителен иск, но не може да се променя размера и периода на исковете по
пера. Задължен е ищецът с писмена молба да изправи тези нередовности на
исковата молба.
4
Следва нова молба на ищеца „Хипо Кредит“ АД от 29.06.2018г. /л.192/,
с която същият прави поредното искане за изменение на предявения иск от
установителен в осъдителен, при нови претенции: 3 000 евро част от
непогасена главница по договор за заем, сумата от 210 евро за част от
дължимата лихва по заема за периода от 01.04.2012г. до 31.03.2015г. /която
сума от 210 евро е дължима конкретно за периода 14.08.2014г. до 31.03.2015г./
и сумата от 250 евро част от дължимата наказателна лихва по заема за периода
от 01.04.2012г. до 31.03.2015г. /която сума от 250 евро е дължима конкретно за
периода 14.08.2014г. до 31.03.2015г./, които суми са дължими както по договор
за паричен заем № НСТ 2100-0018-1 от 20.11.2008г., така са дължими и по
силата на нотариален акт за договорна ипотека от 26.11.2008г.
С разпореждане от 24.07.2018г. /л.197/ съдът задължава ищеца с писмена
молба да посочи определени обстотятелства посочени от съда в мотивите,
като в противен случай исковата молба ще бъде върната.
Следва становище на ищеца „Хипо Кредит“ АД от 24.08.2018г. /л.202/, с
която същият взема становище, че обстоятелствата посочени в разпореждане
от 24.07.2018г. не засягат редовността на иска му и иска да се даде ход на
делото.
Следва определение на ОС Пловдив от 31.08.2018г. /л. 204/ с което съдът
преценява, че ищецът има възможност да измени иска по основание, вид на
предявения иск и размера на претенцията, но законът не дава възможност
едновременно да се ползват посочените възможности, тъй като това формира
нова по вид претенция. Задължава се ищецът с писмена молба да изпълни
указанията дадени с оперделение от 15.06.2018г.
По късно обаче с разпореждане №7494/18.10.2018г. /л.207/ ОС Пловдив
променя становището си и намира, че с молбата от 29.06.2018г. /л.192/ са
отстранени нередовностите по исковата молба и постановява молбите от
29.06.2018г., 24.08.2018г. и от 04.10.2018г. да се считат част от исковата молба.
Следва писмен доклад на ПОС по делото от 11.01.2019г. /л.215/, с който
се приема, че е предявен иск осъдителен от ищеца спрямо ответника за
съобразно молба на ищеца „Хипо Кредит“ АД от 29.06.2018г. /л.192/. А
именно иск за 3 000 евро част от непогасена главница по договор за заем,
сумата от 210 евро за част от дължимата лихва по заема за периода от
01.04.2012г. до 31.03.2015г. и сумата от 250 евро част от дължимата
5
наказателна лихва по заема за периода от 01.04.2012г. до 31.03.2015г.
В първото съдебно заседание от 28.02.2019г. /л.227/, този доклад е приет
от страните без възражения и е обявен за окончателен.
Във второто съдебно заседание ОС Пловдив от 19.04.2019г. на
основание чл.104 т.4 от ГПК искът като родово неподсъден на ОС Пловдив е
изпратен на РС Пловдив.
Който е постановил обжалваното по делото решение по проекто-
доклада на ОС Пловдив, като едниствено от себе си в края на решението е
поставил и сума от 132 976, 93 евро, която не става ясно кога е приета за
разглеждане по товадело и за какво се дължи общо за главница, за лихви или
за главница и лихви взети заедно.
С исковата молба много ясно е предявен установителен иск по чл.422 от
ГПК за посочение там суми от 3000 евро, 17 000 евро и 25 000 евро. По делото
са налични множество и различни по същество искания от ищеца за
изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК. Първоинстанционния съд не се е
произнесъл по нито едно от тези молби със свой акт. В казуса липсва акт на
съда с който исканите изменения на иска да са допуснати. Освен това в казуса
е преминато от установитеелн в осъдителен иск, като едновременно с това е
изменен и размера на исканите суми за договорна и наказателна лихва,
изменено е и началото на периодите за които се искат тези суми в сравнения с
исковата молба.
Доколкото по делото липсва изричен съдебен акт по чл.214 от ГПК
приемащ някой от вариантите на горните изменения по предявения иск, то
чисто формално липсва изменение на иска. Процедурата за изменение на
предявения иск по чл.214 от ГПК е императивна норма и същата не може да
се дерогира по общо съгласие на страните и по инициатива на съда.
Ето защо настоящият съд не приема възможността за изменение на иска
с конклудентни действия или само с многобройни и противоречиви уточнения
на исковата молба, които не са уточнения а изменения на ясно предявен иск и
без ясен и обективиран акт на съда по чл.214 от ГПК. При това положение по
делото е бил предявен установителен иск по чл.422 от ГПК, който с оглед на
размерите на претендираните там суми е бил родово подсъден като първа
инстанция на ОС Пловдив.
Ето защо решението е недопустимо, като постановено по родово
6
неподсъден иск от РС Пловдив. Решението следва да се обезсили като
недопустимо и делото следва да се изпрати за разглеждане на компетентния
първоинстанционне съд ОС Пловдив, С оглед обезсилването на решението в
това производство разноски не се присъждат.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение на Районен съд - Пловдив № 260100/13.06.2023г.
по гр.д. № 7254/2019 г. по описа на РС Пловдив.
ИЗПРАЩА делото на Окръжен съд - Пловдив за разглеждане на
исковата молба вх. № 25008/14.08.2017г. по описа на ОС Пловдив.
Решението може да се обжалва, при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7