РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Благоевград, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20211210201316 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Е*„Р* И*“ представлявано от управителя Р* К* И*, ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление: гр. Б*, ул. В* Л* против Наказателно постановление №
592179-F592915/06.08.2021 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности” София в ЦУ на
НАП, с което на основание чл. 185, ал.2 ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, издадена от МФ.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и
необосновано и се иска да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от
надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
Излага доводи, че фактическата обстановка не отговаря на действителната такава, твърди
процесуални нарушения. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призовани се представляват от
процесуален представител – юрк М*, която в депозирани писмени бележки оспорва
жалбата, по същество се иска НП да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура-гр.Благоевград, редовно призовани не се представлява и не
изразява становище по съществото на делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 14.02.2021 г. инспекторите по приходите в ТД на НАП София – М.С. и В.У.,
извършили проверка в обект – ма*, стопанисван от търговеца-жалбоподател, находящ се на
адрес: гр. Б* ул. И*. Проверката била извършена в присъствието на Р* К* И* - управител.
В обекта имало монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство ЕКАФП, модел
1
„Дейзи COMPACT М02“ с индивидуален номер на фискалното устройство DY452028 и ИН
на ФП 36610064, което е притежавало операциите "служебно въведени" и "служебно
изведени" суми. В хода на проверката проверяващите установили, че наличните парични
средства в касата били 375.00 лв., съгласно съставен опис на касовата наличност, /л. 10 от
делото/. След това бил снет междинен „Х” отчет от въведеното в експлоатация фискално
устройство, съгласно който било установено, че оборотът е 0,00 лв. Видно от този отчет,
проверяващите установили, че има разлика между разчетена касова наличност от ФУ и
фактическа наличност в размер на 375.00 лв. За резултатите от проверката бил съставен
Протокол за извършена проверка № 0456876/14.02.2021 г., който Р* И* подписала, като в
същия било указано да се яви в сградата на ТД НАП-София, офис Благоевград и да
представи изрично посочени документи, както и за съставяне на АУАН.
На 22.02.2021 г. в ТД на НАП София, офис Благоевград се явила И*, като на същата
дата в нейно присъствие бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
№ F592915 за нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Актът бил
съставен от св. У., в присъствието на свидетеля М.С. и И*, която го подписала, като
отразила като възражения, че ще обмисли решението си.
Въз основа на Акта за установяване на административно нарушение,
административнонаказващият орган - Началник на Отдел „Оперативни дейности” София в
ЦУ на НАП, издал атакуваното Наказателно постановление № 592179-F592915/06.08.2021 г.,
с което на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, издадена от МФ. Наказателното постановление било връчено на
законния представител на търговеца на 16.08.2021 г., а жалбата срещу него е подадена в
Районен съд гр.Благоевград на 19.08.2021 г.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите У. и С.. Тези свидетели
чрез показанията си възпроизвеждат възприетата в наказателното постановление фактическа
обстановка, чрез показанията си установяват извършената проверка, установеното в хода на
същата и процедурата по съставяне на АУАН.
В рамките на производството е разпитана и св. Б*, която е дъщеря на управителя на
търговеца жалбоподател и чрез показанията си навежда твърдения, че след като започнала
проверката проверяващите потърсили личната карта на Р* И*, която се намирала в личното
й портмоне, в което е имала налична сума пари и проверяващите в процеса на проверката
зачислили тази сума към оборота на обекта, поради което е установена тази разлика, а тези
пари били лични на И* за да закупува стока – цветя.
Съдът не кредитира тези показания с оглед противоречието им с останалия по делото
доказателствен материал, тяхната изолираност, както и посочването им едва в съдебната
фаза на процеса, при условие, че по време на проверката е присъствала както свидетелката,
така и управителят и такива твърдения не са наведени пред проверяващите, поради което и
соченото им едва сега, съдът намира като опит за изграждане защитна позиция на
жалбоподателя.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва от анализа на събраните по делото
писмени доказателства за тяхното установяване, а именно акт за установяване на
административно нарушение, опис на касова наличност, междинен отчет , Заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г. на изп.-директора на НАП.
При направения анализ и оценка на показанията на свидетелите на наказващия орган,
съдът не отчете вътрешно противоречие, непоследователност, заинтересованост или
преднамерено излагане на изопачени факти. Свидетелите с достатъчна конкретика описват
обстоятелствата около извършената от тях проверка в обекта, като с показанията си
потвърждават резултатите от нея, касаещи фактическата касова наличност, от една страна, и
2
снетите данни от фискалното устройство, от друга страна, а оттам и установената разлика
между двете суми. Техните показания, досежно посочените факти в пълна степен
кореспондират и на приобщените по делото писмени доказателства в т.ч. опис на касовата
наличност , както и на снетия от фискалното устройство дневен отчет , поради което съдът
им дава вяра като подкрепящи фактическите констатации, отразени в Акта за установяване
на административно нарушение.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице и в
законоустановения 7-дневен срок от връчване на наказателното постановление. Разгледана
по същество, същата е неоснователна по следните съображения.
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това
процедура и от компетентен орган /видно от Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изп.-
директора на НАП./. Както в акта, така и в НП е отразено, че
административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение. В АУАН и в НП подробно, точно и ясно са
посочени всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението елементи. Наличието на
тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на
чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН, При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен
актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да включват в
съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е
съставен от св.У., инспектор по приходите, която дава пълно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на
свидетеля С.. Чрез изпълнение на изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът издал АУАН
постига пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото
на защита на жалбоподателя. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е
редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП. Съдът счита, че не са
налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което
неоснователно се явява възражението в тази насока. При съставянето на АУАН
нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени времето,
мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Съответна на
фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна квалификация
по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Съгласно чл. 118, ал.4 от ЗДДС
министърът на финансите издава наредба, с която се определят: условията, редът и начинът
за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с
фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност; сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и
функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на
дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите;
издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата
и сроковете на подаването им. Предвид изложеното настоящия състав намира, че не са
налице формални предпоставки за отмяна на атакуваното наказателно постановление, а
посочените от жалбоподателя не са такива, които да са довели до ограничаване на правото
3
на защита.
Според съдебния състав в настоящия случай е неприложима и разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН, вменяваща в компетентността на административнонаказващия орган и съда, при
наличие на материалноправните предпоставки за третиране на случая като маловажен, да не
наложи административно наказание. Съдът не констатира обстоятелства, които да сочат на
такава незначителна обществена опасност на деянието, която да го отличава от
обикновените случаи на нарушения от същия вид, като за такова обстоятелство не може да
бъде счетен и размерът на нерегистрираната във ФУ сума. Касае се за неизпълнение на
административно задължение, насочено към охраняване интересите на фиска, чрез
предотвратяване извършването на касови операции без съответната за това отчетност и
произтичащата от това възможност за укриване на данъчни задължения. Всяка една разлика
между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния
поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и
отчетност. Поради това самият законодател е определил този вид деяние като такова с
висока степен на обществена опасност, видно от размерите на предвидените санкции. По
тези съображения разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима в настоящото
производство.
От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателя е осъществил от
обективна страна нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,
издадена от МФ.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,
издадена от МФ: извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност
/начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във
ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Това означава, че
лицата, регистриращи и отчитащи извършвани продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство, са длъжни да регистрират във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми всяка промяна на касовата
наличност, извън случаите на продажби. Нормата има за цел създаване на условия за
съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално
устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във
всеки един момент. Всяка една разлика между наличните и документираните средства
препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява
нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Този начин на регистрация на
промяната на касовата наличност на ФУ е задължителен във всички случаи, когато ФУ
притежава /поддържа/ такива функции.
В конкретния случай, от приетите по делото доказателства е установено, че в
проверявания обект се е намирало едно фискално устройство, т.е. налице е една каса.
Монтираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство е притежавало
функциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми, поради което търговецът е
бил задължен да регистрира във ФУ всяка промяна на касовата наличност, извън случаите
на продажби.
Самата касова наличност се формира от средствата, с които е започната работа в началото
на деня, средствата които са постъпили от продажби за съответния ден, както и средствата,
които постъпват или излизат от касата във връзка с извършени разплащания с други
търговци. Търговецът е задължен да регистрира във ФУ чрез операцията "служебно
въведени" сумата, с която се започва работа в обекта за деня /начална сума/ и всяко друго
служебно въвеждане на пари в касата.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установи, че на
4
14.02.2021 г. във фискалното устройство на проверявания обект няма "служебно въведени"
суми /било като начална сума или въведени пари в касата/ в размер на 375,00 лева,
установена като разлика между оборота от монтирания в обекта ЕПАФП в размер на 0.00
лева, и фактическата наличност в касата на обекта в размер на 375 лева. Тази разлика
представлява промяна в касовата наличност, изразяваща се във въвеждане на пари в касата,
която не е била отразена във фискалното устройство чрез операцията "служебно въведени"
суми, видно от снетия от ФУ отчет. Бездействието на жалбоподателя да отрази промяната в
касовата наличност осъществява от обективна страна състава на административното
нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г., поради което възраженията в
обратна насока са неоснователни. Твърденията в жалбата се опровергават от събраните по
делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите У. и Иванов.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в
качеството му на ЕООД при условията на чл. 83, ал.1 от ЗАНН - за неизпълнение на
задължение към държавата или общината при осъществяване на дейността му, като тази
отговорност е обективна и безвиновна, поради което наличието на вина не е необходим
елемент на деянието и въпросът за субективната страна на нарушението не подлежи на
обсъждане.
След като правилно е приел, че е извършено нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г., административнонаказващият орган законосъобразно е наложил на
жалбоподателя административно наказание съгласно санкционната разпоредба на чл. 185,
ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС, Нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредбата /в редакцията ДВ, бр.
111/2013 г. / не води до неотразяване на приходи /арг. от чл. 33, ал. 1 и чл. 3 от Наредбата/,
поради което размерът на санкцията в случая е тази по ал. 1 на чл. 185 ЗДДС.
Неотразяването на приходи е елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 185, ал.
1 и ал. 2, изр. 1 вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС, но не и в казуса по делото, доколкото само по себе
си нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. няма тази последица.
Попада в приложното поле на санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, след като
изр. 1 определя като наказуеми и нарушения на нормативни актове по прилагането на
закона – Наредба № Н-18/13.12.2006 г. В тази връзка, наказуемостта на неизпълненото от
жалбоподателя задължение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. по посочения
текст на закона в наказателното постановление не е неправилно определена и позоваването
на чл. 185, ал. 2 ЗДДС не съставлява прилагане на погрешна санкционна правна норма.
Наказващия орган обаче неправилно е приложил закона при определяне размерът на
имуществената санкция – в минималния за юридически лица по изр. 1 на чл. 185, ал. 2
ЗДДС, вместо по изр. 2, поради което наказателното постановление следва да бъде изменено
до минималния размер на имуществената санкция от 500 лв. по чл. 185, ал. 1 ЗДДС, с оглед
препращането в изр. 2 на чл. 185, ал. 2 ЗДДС/В този смисъл Решение, постановено по кнахд
№66/2019г. по описа на Административен съд гр.Благоевград/. За определяне на
наказанието в законоустановения минимум, съдът взе предвид липсата на данни за други
нарушения, степента на обществена опасност на деянието и дееца.
По така изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено в санкционната част, като определената
имуществена санкция в размер на 3000 лв. следва да бъде намалена на 500 лв.
При този изход на делото право на разноски възниква и за двете страни с оглед
размера на наложената имуществена санкция и изменението му от настоящата съдебна
инстанция.
Жалбоподателят претендира заплащането на разноски в размер на 150 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед размера на санкцията след изменението от настоящия съдебен състав, на
дружеството жалбоподател следва да бъдат присъдени 125 лв, който размер е определен
5
съобразно уважената част по правилото на чл.78, ал.1 ГПК, към която разпоредба препраща
чл.144 АПК.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на
НАП- София, което е юридическото лице, съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗНАП, в чиято структура е
включен административният орган – издател на оспореното наказателно постановление
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП. С
разпоредбата на чл. 144 АПК е регламентирано, че за неуредените в този дял въпроси се
прилага ГПК. В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за
изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП.
Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, урежда присъждане на разноски
единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение
на същото, на основание чл. 144 от АПК субсидиарно следа да намери приложение ГПК.
Съгласно чл. 78, ал.1 и ал. 2 ГПК ищецът, съответно ответникът имат право на присъждане
на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на
приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да
уважи претенцията на процесуалния представител на наказващия орган, съизмеримо с
размера на изменената част на наложената с обжалваното НП санкция. Съгласно чл. 37, ал. 1
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе
предвид, че делото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални
процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на наказващия орган, съдът
намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния
размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/
лева. В съответствие с правилото на чл. 78 ал. 3 вр. с ал. 1 ГПК, в полза на наказващия орган
следва да се присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а
именно сумата от 13,33лв
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 592179-F-592915/06.08.2021 г., с което на
основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС на Е* „Р* И*“ представлявано от управителя Р* И* ,
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. Б*, ул. И* е наложена имуществена санкция
в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, издадена от МФ, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена
санкция на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН вр. чл.143, ал.1 АПК Национална
агенция по приходите да заплати на Е* „Р* И*“, представлявано от управителя Р* И* , ЕИК:
*, със седалище и адрес на управление: гр. Б*, ул. И*сума в размер 125,00 лева (сто двадесет
и пет лева), представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН вр. чл.143, ал.1 АПК Е* „Р* И*“,
представлявано от управителя Р* И* , ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. Б*,
ул. И* да заплати на Национална агенция по приходите сума в размер 13,33 лева
(тринадесет лева и тридесет и три стотинки), представляваща направени в хода на
съдебното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
6
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд-гр.Благоевград в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7