Р Е Ш Е Н И
Е
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, двадесет и втори състав, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
при секретаря Анна Димитрова
и с участието на прокурора Владислав Томов, като разгледа докладваното от съдия
Ганчева административно дело № 290 по
описа за 2021 г. на Варненският
административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 1 ал.2 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по
искова молба, депозирана от М.А.И., с ЕГН **********,***, представлявана от
адв. Т.В., против Областна дирекция на МВР - Варна, с правно основание чл.1
ал.1, във връзка с чл.4 от ЗОДОВ. С исковата молба се претендира обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 840 лв. – представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение по НАХД № 5192/2018 г. по описа на Варненски районен
съд и по КНАД № 1344/2019 г. по описа на Административен съд-Варна, както и
сторените съдебно-делови разноски в хода на настоящото производство.
В исковата молба се
сочи, че на И. е издадено НП № 18-0819-003491/11.10.2018 г. на Началник група
към ОДМВР - Варна, сектор «Пътна полиция», с което й е наложено наказание
«глоба» в размер на 200 лв., «Лишаване от право да управлява МПС» за срок от 6
месеца и отнемане на 10 контролни точки, за нарушаване на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Издаденото НП е обжалвано пред Районен съд-Варна, като с Решение №
639/08.04.2019 г. по НАХД № 5192/2018 г. НП е отменено. С Решение № 1375/04.07.2019
г. По КНАД № 1344/2019 г. по описа на Административен съд – Варна решението на
ВРС е оставено в сила. В хода на съдебното производство по обжалване на
наказателното постановление И. е представлявана от адвокат, като за това във
въззивното производство е заплатила адвокатско възнаграждение в брой в размер
на 340 лв., а в касационното производство – такова в размер на 500 лв. В резултат на незаконосъобразния акт, издаден от ответника, за ищцата са
настъпили имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение, които са в пряка връзка с неправомерните действия на
служителите на ответника по издаване на порочно наказателно постановление.
Ищцата моли да се уважи иска и да се присъдят сторените по делото разноски. В
с.з. чрез процесуалния си представител И. поддържа иска, като претендира и
присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
Ответникът, чрез
процесуалния си представител моли да се отхвърли исковата молба, счита, че е
недоказана по основание и размер. В условията на евентуалност моли размерът на
исковата претеция да бъде съобразен с фактическата и правна сложност на казуса.
Представителят на
прокуратурата дава заключение за основателност на претенцията. Сочи, че искът е
доказан по основание и размер.
Съдът, като обсъди и
прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите по делото писмени
доказателства и становищата
на страните, приема за установено следното:
С Наказателно
постановление № 18-0819-003491/11.10.2018 г. на Началника на група към сектор
КАТ при ОДМВР - Варна на М.И. е наложена «глоба» в размер на 200 лв. и
«Лишаване от право да управлява МПС» за срок от 6 месеца, на осн. чл.175, ал.1,
т.1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
И. е обжалвала издаденото НП, като е
депозирала жалбата, по която е образувано НАХД № 5192/2018 г. по описа на
Районен съд – Варна. По делото е приложено адвокатско пълномощно, съгласно
което ищцата е заплатила в брой адвокатско възнаграждение в размер на 340 лв. В
хода на въззивното производство И. е представлявана от адв. В. ***.
С Решение № 639/08.04.2019
г., постановено по НАХД № 5192/2018 г. по описа на ВРС, е отненено подложеното
на съдебен контрол НП.
Срещу посоченото
решение на ВРС е депозирана касационна жалба от ОДМВР-Варна, по която е
образувано КНАХД № 1344/2019 г. по описа на Административен съд-Варна. В хода
на касационното производство И. отново е била представлявана от адв. В., като
по делото е приложено адвокатско пълномощно, съгласно което ищцата е заплатила
в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
С Решение №
1375/04.07.2019 г., постановено по КНАХД № 1344/2019 г. по описа на
Административен съд-Варна, Решение № 639/08.04.2019 г., постановено по НАХД №
5192/2018 г. по описа на ВРС е оставено в сила. Решението е влязло в сила на
04.07.2019 г.
Изложените дотук
фактически обстоятелства се установяват и от приложените НАХД № 5192/2019 г. по описа на Районен съд – Варна и КНАХД № 1344/2019 г.
по описа на АдмС-Варна.
След преценка на събраните доказателства,
съдът намира за установено от фактическа
страна, следното:
Съгласно Тълкувателно постановление №
2/19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на
административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. От
мотивите на горното е видно, че „законодателят не предвижда ред за присъждане
на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ е
за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно
постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване,
то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по
обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.
С оглед горното, предявеният иск е с
правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, според който държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административната дейност. В производството
по проверка допустимостта на предявен осъдителен иск съдът извършва проверката
по чл.129 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, относно
правосубектността и дееспособността на страните, наличието на сила на присъдено
нещо или идентичен висящ вече спор, както и доколко е родово и местно
компетентен. По отношение осъдителните искове правният интерес произтича от
природата на търсената защита и не е необходимо изрично да се установява.
Проверката относно обстоятелствата по чл.204 от АПК следва да се извършва при
съобразяване с изложените в исковата молба фактически твърдения. Твърденията на
ищцата, че е претърпяла вреди от незаконосъобразно наказателно постановление,
следва да се разгледат по същество на спора.
Преценката следва да обхване въпросите
дали е налице незаконосъобразно наказателно постановление, претърпени ли са от
ищцата вреди и в какъв размер, налице ли е пряка причинна връзка между актовете
и действията на ответника, и настъпилите вреди за ищцата. В конкретния случай,
искът е предявен от физическо лице, претендиращо присъждането на обезщетение за
претърпени от него имуществени вреди, породени от незаконосъобразността на
отменено наказателно постановление, срещу юридическото лице, в чиято структура
се намира органът, издал незаконосъобразното наказателно постановление. От
изложеното следва, че ищцата и ответникът са легитимирани да бъдат страни в
производството по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, поради което искът е допустим за разглеждане.
Разгледан по същество, искът е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК,
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно
основание чл.1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на
следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на
административна дейност; отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на някой
от елементите от посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата. С разпоредбата на
чл.4 от ЗОДОВ се очертават пределите на отговорността, като се предвижда, че
държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Искът за вреди може да се
предяви след отмяната на административния акт по съответния ред или заедно с
оспорването му (чл.204, ал.1 и ал.2 от АПК), а в случаите на вреди от
незаконосъобразни действия или бездействия, незаконосъобразността им се
установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Искът се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, съгласно
чл.205 от АПК.
За успешното провеждане на иска за
обезвреда по реда на специалния закон - ЗОДОВ, е необходимо установяване на
следните предпоставки: 1. Наличие на незаконосъобразен акт, незаконосъобразни
действия или бездействия на орган или длъжностно лице при осъществяване на
административна дейност, 2. наличие на вреди от тях и 3. причинна връзка между
настъпилите вреди и незаконосъобразните действия и бездействия.
Доказателствената тежест за установяване на всички тези три предпоставки носи
ищеца, търсещ присъждане на обезщетението.
Анализът на събраните в хода на настоящото
съдебно производство доказателства дава основание на съда да направи обоснован
извод, че е налице първата от изискуемите предпоставки за уважаване на предявения
иск за обезщетение на претърпените от ищеца имуществени вреди в резултат на
незаконосъобразен административен акт и конкретно това е наказателното
постановление, с което на И. е наложена „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, което е отменено с влязло в
сила съдебно решение. Съдът намира, че наказателното постановление представлява
властнически акт, издаден от административен орган, в рамките на неговата
компетентност, който административен акт, макар да поражда наказателно-правни
последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност.
Следователно е налице първата предпоставка за уважаване на ищцовата претенция.
Изпълнено е второто кумулативно изискуемо
условие, за да бъде основателен и доказан предявения от ищцата иск за
обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен
административен акт - наказателно постановление, а именно причиняване на
имуществена вреда. Видно от представените и приобщени като доказателства по
делото два броя договори за правна защита и съдействие в рамките на проведеното
съдебно производство по обжалване на наказателното постановление (пред
въззивната и касационната инстанция) ищцата е била представлявана от адвокат.
Доказано е по безспорен начин, че И. е
направила разноски за адвокатско възнаграждение на ангажирания да осъществи
процесуално представителство и правна защита адвокат В. в размер на 340 лв. във
въззивното производство и в размер на 500 лв. в касационното такова. Ето защо
съдът намира, че е доказано наличието на претърпяна имуществена вреда,
изразяваща се в заплащане на адвокатско възнаграждение за оказаната правна
защита и съдействие.
Претендираните от ищцата имуществени вреди
са в пряка причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно
наказателно постановление, защото заплатеното от нея адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство и правна защита по делото е обичайна, нормално
настъпваща и необходима последица от издаването на това наказателно
постановление, като правната защита, съответно правеното на разходи за такава
са в резултат именно на издаването на този наказателен административен акт.
Наличието на облигационно отношение по сключените договори за правна защита и
съдействие между ищцата и адвоката, предоставил правната защита, не влияе върху
наличието на основание за претендиране на претърпените вреди, които вреди са
резултат от незаконосъобразен административен акт, отменен по надлежен ред от
съда.
Съгласно Тълкувателно решение №
1/15.03.2017 г., по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСС на Първа и Втора
колегия на Върховния административен съд, след като в производството по
обжалване на наказателно постановление ищецът е ползвал адвокатска защита,
защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен за осъществяване на
тази защита не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна
връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е
непосредствена последица от него. Независимо, че плащането на адвокатското
възнаграждение е извършено въз основа на изрично писмено пълномощно и по силата
на облигационно отношение между адвоката и ищеца, несъмнено съществува пряка
причинно-следствена връзка, тъй като единствената причина за упълномощаването и
използването на адвокатска услуга, за реализиране на правото на защита,
включително и чрез съдействие на защитник - адвокат е издаденото наказателно
постановление. Ако не съществуваше незаконосъобразното наказателно
постановление, нямаше да възникне и необходимостта от реализиране на правото на
защита посредством ангажиране на адвокат за оказване на правна защита и
процесуално представителство, респективно нямаше да е необходимо да бъдат
правени разходи за адвокатска защита. Както изрично се посочва в цитираното
по-горе тълкувателно решение "неразделната взаимовръзка между издаденото
наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е
пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща
причина и следствие. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платеният
адвокатски хонорар, е пряка и непосредствена последица от издаденото
наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово
регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че неговите права са накърнени неправомерно от
административния орган". Иначе казано, самото наказателно постановление е
необходимото условие за сключването на договора за правна защита и съдействие,
за извършване на процесуално представителство, съответно за плащането на
адвокатския хонорар и причиняването на вреди на ищеца.
Изплатеното адвокатско възнаграждение
представлява вреда, тъй като е налице отрицателно изменение в имущественото
състояние на ищеца в резултат на незаконосъобразно издаденото наказателното постановление
дори и когато това намаляване на имуществото на ищцата представлява
правомерното извършване на разходи за адвокатски хонорар за процесуално
представителство и правна защита срещу незаконосъобразното наказателно
постановление.
По изложените съображения настоящият
съдебен състав намира, че са налице изискуемите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на
претърпените от И. имуществени вреди, като ОД на МВР Варна следва да й заплати
обезщетение за претърпените от него имуществени вреди.
По отношение на претендираните разноски съдът прецени
следното:
Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. По искането за присъждане на
разноски за настоящата инстанция съдът прецени следното: по делото са
представени доказателства за внесена д.т. в размер на 10 лв., както и
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.,
предвид изложеното ответника следва да се осъди да заплати на И. и сумата от
310 лв., сторени по делото разноски.
Водим от изложените съображения и на
основание чл.203 от АПК, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР - Варна да заплати на М.А.И., с ЕГН **********,***, обезщетение
за претърпени имуществени вреди в размер на 840,00 (осемстотин и четиридесет) лева – представляващи сторени
разноски по НАХД № 5192/2018 г. по описа на Районен
съд – Варна и по КНАХД № 1344/2019 г. по описа на Административен съд-Варна.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР - Варна да заплати М.А.И., с ЕГН **********,***, сумата от 310,00 (триста и десет) лева -
представляващи съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет
дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.