№ 2372
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:..
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от .. Гражданско дело № 20221110167496 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Й. С.
А., ЕГН: ********** против .. (с предишно наименование „...“), ЕИК: ..., с
която са предявени за разглеждане следните обективно съединени искове:
1. установителен иск за прогласяване на нищожността на клаузата в договор за
паричен заем № ..../25.09.2021 г., предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане на документите, като неравноправна на основание чл. 146 ал. 1 от ЗЗП, в
условията на евентуалност като нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 19,
ал. 4 ЗПК, вр. с 21, ал. 1 ЗПК;
2. осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 50 лева, частично от сумата от 147,89 лева, представляваща
недължимо платена сума по клауза в договор за паричен заем № ..../25.09.2021 г. и анексите
към същия, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документите,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба –
09.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът Й. С. А. твърди, че на 25.09.2021 г. сключил с ответното дружество .. (с
предишно наименование „...“) договор за паричен заем № ..... По силата на договора на
ищеца бил отпуснат заем в размер на 210 лева, който следвало да бъде погасен еднократно в
срок до 21.09.2021 г., при ГПР в размер на 49,60 % и лихвен процент за кредита в размер на
40,96 %, като лихвата за срока на договора била начислена в размер на 7,07 лева. Посочва, че
в договора било записано, че кредитополучателят дължи сума в размер на 53,83 лева за
такса за бързо разглеждане на документите за отпускане на заема. Твърди, че на 25.09.2021 г.
между страните са сключени два анекса към договора, като по силата на първия на ищеца е
отпусната допълнителна сума в размер на 190 лева, като била предвидена такса за експресно
разглеждане на документите в размер на 100,63 лева, а по силата на втория анекс на ищеца
била отпусната още една допълнителна сума в размер 200 лева, като таксата за експресно
разглеждане на документите била променена на сумата в размер на 147,89 лева. Твърди, че в
срока по договора изцяло е погасил дължимите суми, вкл. и таксата, предвидена за
експресно разглеждане на документите. Излага подробни съображения, че процесният
договор е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, поради липса на
1
наличие на съществен елемент от неговото съдържание, а именно: грешно посочен ГПР, а не
действителния такъв, който твърди да е над максимално установения праг на ГПР,
предвиден в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Навежда твърдения, че грешното
посочване на ГПР в договора за заем представлява „заблуждаваща търговска практика“ по
смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП, като в този смисъл се позовава на практика на
правото на ЕС. Счита, че клаузите, регламентиращи таксата за експресно разглеждане на
документите и таксата за удължаване на кредита са нищожни на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК,
като начислени в противоречие със забраната визирана в чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Същите целяли
кредиторът да си набави допълнителни средства, чрез добавяне на допълнителна лихва
(печалба) към кредита, като по този начин се накърнявали добрите нрави и се заобикаляли
императивни мотериалноправни разпоредби.
С оглед изложеното предявява настоящите искове. Претендира съдебни разноски,
вкл. адвокатско възнаграждение.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК е представил отговор на исковата молба, с
който излага съображения за неоснователност на исковите претенции. Оспорва изцяло
изложените в исковата молба твърдения за недействителност на процесния договор и на
отделни негови клаузи, като в тази връзка твърди, че същият е сключен при спазване на
всички законови изисквания, вкл. и специалните такИ. предвидени в ЗЗП, ЗПК и ЗПФУР,
като не са налице сочените от ищеца пороци.
С оглед изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени. Релевира възражение
срещу претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира съдебни разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание е прието направеното изменение на размера на осъдителния
иск като се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 147,89 лева, който иск не е частичен, а представлява пълния размер на
вземането.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото не се спори, а и от приетия като доказателство по делото Договор за
кредит № ..../25.09.2021 г. (л. 7 от делото) се установява, че страните е сключен договор за
кредит, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата от 210 лева, която
същият се задължил да върне в срок до 30 дни (25.10.2021 г.), при ГПР в размер на 49,60 % и
лихвен процент за кредита в размер на 40,96 %, като лихвата за срока на договора е
уговорена в размер на 7,07 лева. В договора е уговорена и такса за бързо разглеждане в
размер на 53,83 лева. Общата дължима сума по кредита е в размер на 270,90 лева.
Видно от представените по делото два анекса за допълнителна сума от 25.09.2021 г.
към договор за кредит № ..../25.09.2021 г. на ищеца са отпуснати две допълнителни суми по
кредита - 190 лева с първия анекс и 200 лева с втория такъв, при ГПР в размер на 49,60 % и
лихвен процент в размер на 40,94 %, като лихвата за срока на договора след отпускане на
допълнителните суми е уговорена в размер на 20,20 лева, а таксата за бързо разглеждане в
размер на 147,89 лева.
Не е спорно между страните, а и същото се установява от приложените по делото
писмени доказателства, че процесният договор за кредит е сключен по реда на чл. 6 от
ЗПФУР.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е
изслушано и прието в съдебно заседание (проведено на 03.10.2024 г.) и се кредитира като
компетентно изготвено и следва да бъде поставено в основите на доказателствените изводи
на съда. Вещото лице е констатирало, че на 25.09.2021г. между страните е подписан
процесния договор за кредит и два анекса към него за предоставяне на допълнителни суми,
при следните параметри: усвоена сума по кредита в общ размер от 600 лева, годишна лихва
2
в размер на 10.94 %, ГПР в размер на 49.60 %, срок на договора: 30 дни, такса за бързо
разглеждане на кредита в размер на 147.89 лева, дата на получаване на сумата: 25.09.2021 г.,
дата на връщане на сумата: 25.10.2021 г., обща дължима сума по кредита в размер на 768.09
лева (600.00+20.20+147.89). Вещото лице посочва, че съгласно т. 2.1 от общите условия към
процесния договор кредиторът се задължава да даде отговор на кредитополучателя дали
искането за кредит е одобрено в срок от 7 календарни дни. Кредиторът дава право на
кредитополучателя изрично да заяви получаването на допълнителна незадължителна услуга
за експресно разглеждане и получаване на отговор до 15 минути от изпращане на искането
за отпускане на кредит. Съгласно т. 2.4 от ОУ за допълнителната незадължителна услуга се
дължи такса за експресно разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита,
респективно допълнителния кредит и периода на договора за кредит. Експертът посочва, че
съгласно т. 4.1 от ОУ към процесния договор за кредит, ГПР представлява процент,
отразяващ общите разходи за кредита (настоящи и бъдещи, като например лихва,
комисионни, преки и косвени разходи), известни на кредитора и дължими от
кредитополучателя, като ГПР не включва разходите, които кредитополучателят заплаща в
резултат от неизпълнението на задължения, както и разходите за допълнителни
незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане. Вещото лице
посочва, че ГПР се изчислява в момента на сключване на договора за кредит, както и при
сключване на нов договор за кредит, с който се изменя вече съществуващ, при допускането,
че договорът за кредит ще остане валиден през договорения период, и страните ще изпълнят
задълженията си съгласно условията и в сроковете, посочени в договора за кредит. В
експертизата се посочва още, че съгласно т. 9.8 от ОУ в случай че плащането, направено от
кредитополучателя, е недостатъчно за покрИ.не на всички дължими суми по договора за
кредит, непогасените задължения на кредитополучателя по договора за кредит се погасяват
в следната последователност: 1) разходи и лихви за просрочие на задължения; 2) такси; 3)
лихва за предоставяне на кредита; 4) други дължими суми по договора за кредит; 5)
главница по предоставения кредит и допълнителен кредит/и.
Вещото лице е установило, че при включване в ГЛП на предвидената такса за бързо
разглеждане на кредита, месечната лихва по същия би била в размер на 28,015 %, а
годишната такава в размер на 336,18 %.
Вещото лице е установило, че на 06.10.2021 г. по процесния договор за кредит е
постъпила сума в размер на 755,30 лева, която сума е осчетоводена като пълно погасяване на
задължението по кредита и е разпределена по пера, както следва: 600 лева за главница,
147,89 лева за такса за бързо разглеждане и 7,41 лева за договорна лихва (намалена от 20,20
лева, поради предсрочно погасяване на задължението).
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 5 ЗПФУР за договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на
потребителите. В чл. 143, т. 5 от ЗЗП е установено, че неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Съдът намира, че начислените в процесния договор и анексите към него такси за бързо
разглеждане са свързани с усвояване и управляване на кредита и са начислени в
противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Правната норма на чл. 10 а, ал. 2 от
ЗПК установява забрана за начисляване на такси и разноски, свързани с усвояване и
управление на кредита, поради което начисляването на такава в противоречие със закона и е
недължима от ответника. Неравноправността на клаузите в посочената хипотеза
представлява частен случай на противоречие с добрите нрави, а като допълнителен аргумент
за това е и обстоятелството, че размерът им е несъвместим и с краткия срок за погасяване на
задължението за връщане на заетата сума от 30 дни. Затова такИ. такси са неоснователно
начислени в тежест на ищеца като част от платените от него за погасяване кредита суми.
Таксите за тези услуги, дължими отделно от главницата и възнаградителната лихва по
3
договора за кредит, представлява възнаграждение за извършена от кредитора конкретна
дейност или услуга и би следвало дължимостта им да е обусловена от това дали кредиторът
е изпълнил насрещното си задължение - да извърши дейността или да предостави услугата,
като освен това възнаграждението за това е следвало да се включи в ГПР, а в случая това не
е сторено.
Съдът намира, че в настоящия случай само формално са уговорени такси, а че
всъщност се дължи не такса, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на
кредитора. За съда не е ясно как кредитополучателя би могъл да избегне заплащането на
тази такса в рамките на автоматизирания процес чрез електронната система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика за отпускане на кредита.
Налага се извода, че таксата за т. н. „услуга“ не е нито допълнителна нито незадължителна.
Напротив, във всички случаи вземането за тази такса ще възникне в сферата на кредитора.
Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща, заедно с
общата дължима сума по кредита. Фактически не се касае за такса за извършване на
допълнителна услуга, а за вземане, което се плаща заедно с вноската за главница и лихва,
което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В
конкретния случай фактически е уговорена допълнителна договорна лихва, която длъжникът
да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора. След като тази такса е нищожна, тя не
се дължи от ответника. С оглед предходното се налага извод, че договорът за заем
противоречи на част от императивните разпоредби на ЗПК. В случая следва да се приложи
чл. 21, ал. 1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
В процесния договор трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в
конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и процесната такса за бързо
разглеждане, която е сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният лихвен
процент няма да е 40.94 %, както е записано, а следва да е по-голямо число, ако в него
участва и вземането съответно от 147,89 лева, формално уговорено като такса за
допълнителна услуга. Нарушен е чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният
годишен лихвен процент. Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се
посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва
и сумата от 147,89 лева, което в конкретния случай не е сторено, поради което е нарушен чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. С включването на посочената сума в размера на ГПР, същият надвишава
законовия максимум от 50 %, а имено представлява повече от пъти размера на законна лихва
(чл. 19, ал. 4 ЗПК).
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл. 11, ал.1, т. 9 и т.10
ЗПК, на основание чл. 22 ЗПК целият договор за заем следва да бъде прогласен за
недействителен. На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на кредита - в
процесния случай сумата от 600 лева, като не дължи лихва или други разходи по кредита.
В настоящия случай нищожната клауза не може да бъде заменена по смисъла на чл. 26,
ал. 4 от ЗЗД от императивни правила относно максимално допустимия размер на
договорната лихва, нито да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата
за уговорената такса, представляваща по съществото си договорна лихва, невключена в ГЛП
и ГПР. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи,
съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната
цел, предвидена в член 7 от ДиректИ. 93/13. Това действие на съда би способствало за
премахването на възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез
самото неприлагане на такИ. неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като
продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако
знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може
да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите
на тези продавачи и доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de
Crédito, C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C ‑26/13,
4
EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C ‑70/17 и
C‑179/17, EU:C:2019:250/.
Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо без основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална
липса на основание е налице и в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен
акт. В процесния случай се установява от заключението на вещото лице, че ищецът е
заплатил в полза на ответника сумата от общо 755,30 лева. В хипотезата на чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже само предаването на вещта, съответно плащането
на съответната парична сума. Същият не е задължен да доказва обстоятелството, че
предаването на вещта, съответно плащането на сумата е извършено без правно основание.
Задължението да докаже, че е налице правно основание за даването или плащането е на
ответника, тъй като именно наличието на това основание му дава възможност да задържи
полученото и предявения срещу него иск да бъде отхвърлен (Решение № 148 от 10.09.2019 г.
по гр. д. № 2183/2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение).
В рамките на процеса ответникът доказа единствено основание да задържи сумата от
600 лева, представляваща чистата стойност на недействителния, на основание чл. 23 от ЗПК,
договор за кредит № ..../25.09.2021 г.
Въз основа на горния извод сумата от 155,30 лева (включваща 147,89 лева за такса за
бързо разглеждане и 7,41 лева за договорна лихва) е заплатена от заемателя без основание -
по нищожна договорна клауза. В процесния случай ищецът претендира връщане на по-
малка сума – 147,89 лева, като не се търси обратно платената също недължимо договорна
лихва по недействителния договор за кредит. С оглед предходното и предвид принципа за
диспозитивното начало, съдът е ограничен до размера на исковата претенция и следва да
уважи иска за претендираната от ищеца сума в размер на 147,89 лева, като върху тази сума
се присъди и законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба -
09.12.2022 г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
При този изход от спора и съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника, следва
да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които видно от
приетите по делото писмени доказателства са в размер на 50 лева за държавна такса (л. 5 от
делото). Предвид, че на основание чл. 38, ал. 1, т. ЗА адвокатската помощ е оказана
безплатно на ищеца, съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие,
възнаграждението следва да се присъди в полза на .... в размер на 250 лева (с включен ДДС,
доколкото на по делото е представено удостоверение за регистрация по ДДС), определен по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения във вр. §2а от ДР на същата, както и съобразно решения по дело C-57/2015,
C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС.
В проведеното на 03.10.2024 г. открито съдебно заседание съдът е констатирал, че
ответникът не е изпълнил дадените му с определение от 30.05.2024 г. указания и не
представил доказателства за заплатен депозит за вещо лице по назначената ССчЕ в размер
на 400 лева, поради което на основание чл. 77 ГПК и с оглед изхода на спора, сумата от 400
лева следва да се възложи на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Й. С. А., ЕГН **********, с адрес: .. срещу ...,
ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: ..., представлявано от ...., иск с правно
основание основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, пр. 1, във вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. с 21, ал. 1 ЗПК,
нищожността на клаузата в договор за паричен заем № ..../25.09.2021 г., предвиждаща
5
заплащане на такса за експресно разглеждане на документите.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗЗД „......“ ..., ЕИК: ..., със седалище
и адрес на управление: ..., представлявано от .... ДА ЗАПЛАТИ на Й. С. А., ЕГН
**********, с адрес: .. сумата от 147,89 лева, представляваща недължимо платена сума по
клауза в договор за паричен заем № ..../25.09.2021 г. и анексите към същия, предвиждаща
заплащане на такса за експресно разглеждане на документите, ведно със законната лихва
върху сумата от 147,89 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба – 09.12.2022
г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ..., ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: ..., представлявано от .... ДА ЗАПЛАТИ на Й. С. А., ЕГН ********** с адрес: ..
сумата от 50 лева, представляваща разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА ГПК „......“ ..., ЕИК: ..., със седалище и
адрес на управление: ..., представлявано от .... ДА ЗАПЛАТИ на .., вписано в регистър
БУЛСТАТ с № .., фирмено дело № 24/2021 г. по описа на СГС, представлявано от Д. М. М.,
сумата от 250 лева с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за правна
защита и съдействие на ищеца по настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК ..., ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление:
..., представлявано от .... ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на Софийски районен съд
сумата от 400 лева, представляваща депозит за вещо лице по ССчЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6