№ 412
гр. С.З., 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова М.
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20225500500668 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по въззивна жалба на Я. И. М. от гр.С.З.,
чрез адв.П. Б. Х. против решение № 260000 от 15.06.2022 г., постановено по
гр.д. № 765/2019г. по описа на Районен съд – Р., с което са отхвърлени
предявените от въззивника срещу ОД на МВР – гр.С.З. искове за сумата от
1991,83 лв. – обезщетение за извънреден труд за периода от 01.11.2016г. до
14.11.2019г., и от 255,13 лв. – мораторна лихва върху обезщетението.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение като
необосновано, незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на
материалния и процесуалния закон.
Сочи, че от доказателствата по делото и от приетата и неоспорена
експертиза е налице положен от него нощен труд, а с приетото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза бил доказан и размера на дължимото
обезщетение.
Решаващият съд приемал тези факти за доказани, но въпреки това
приемал, че въззивникът попада извън хипотезата на чл.20 и чл.31 от Хартата
за основните права на ЕС, като считал, че полицаите следва да полагат нощен
и извънреден труд и това представлява допустима от закона цел.
Цитира се чл.187, ал.1 от ЗМВР, където е посочена нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР.
Цитира се и т.76 от Решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 на СЕС, в
което е прието, че националното ни право видимо изключва държавните
служители на МВР като полицаи и пожарникари от обхвата на общия правен
1
режим, който предвижда ограничение от седем часа на нормална
продължителност на нощния труд от една страна, а от друга стара не
предоставя на тези държавни служители преобразуване на нощния труд в
дневен.
Претендира се отмЯ. на постановеното първоинстанционно решение и
уважаване на предявените искове.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Областна
дирекция на МВР – С.З., представлявана от директора старши комисар Н.К.,
чрез пълномощника си гл.юрисконсулт Р. М. М., с който въззиваемият излага
съображения, че постановеното решение е правилно, законосъобразно и е
постановено при правилно приложение на закона и като такова следва
напълно да бъде потвърдено.
Претендира се присъждане на Областна дирекция на МВР – С.З. на
юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът се представлява
от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа жалбата и пледира за
отмЯ.та на обжалваното решение и постановяването на ново, с което исковете
бъдат уважени. Претендира присъждането на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Пред районния съд са били предявени искове по чл. 178, ал.1, т.3 вр.
чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищцата (сега въззивница) е твърдяла в исковата си молба, че е
служител на МВР, като от 2016г. била на длъжност „Ст.полицай ОР“ в ОД на
МВР гр.С.З., с място на работа - РУ- Р.. Изпълнявала служебните си
задължения на сменен режим на работа, на смени по график с
продължителност от 8 часа. Така положеният труд на смени бил както през
светлата част на деня, така и през нощта. Счита, че е налице полагане на
нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа на следващия ден. Служебното й
правоотношение се уреждало от ЗМВР, който се явявал специален по
отношение на ЗДСл по аргумент от чл.142, ал.2 ЗМВР. Разпоредбата на
чл.187, ал.З ЗМВР регламентира, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Според чл.187, ал.5
ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни -
за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за
служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност
през процесния период ищцата (въззивница) счита, че отработеното работно
2
време се е изчислявало сумарно и отношенията следвало да се уреждат
съобразно разпоредбите на чл.187, ал.5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране
на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден
труд за служителите на смени. Следвало да приложи разпоредбата на чл.9,
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. Твърди, че
работодателят не й е изплатил възнаграждение за положен извънреден труд,
формиран след преизчисляването на положения от същия нощен труд с
коефициент 1,143 и съответното му увеличаване с 50%, , както и мораторна
лихва, и затова е искала съдът да го осъди да й заплати сумите от 2248 лв. –
обезщетение за извънреден труд за периода от 01.11.2016г. до 14.11.2019г., и
от 351,86 лв. – мораторна лихва върху обезщетението.
По реда на чл.214 от ГПК е било допуснато изменение на исковете по
размер чрез намаляването им до сумите съответно от 1991,83 лв. и от 255,13
лв.
Ответникът (сега въззиваем) е оспорил исковете, като е твърдял, че
ищецът не е полагал извънреден труд, който да подлежи на заплащане.
Позовава се на наредбите за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. Счита, че за нощния труд на
държавните служители в МВР, предвиден и уреден в чл. 187, ал. 1 и ал. 3
ЗМВР, не би следвало да се прилага чл. 9 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата и е искал съдът да отхвърли предявените
искове.
Първоинстанционният съд е приел за безспорно от фактическа страна,
че в процесния период - от 01.11.2016г. до 14.11.2019г., са били в служебно
правоотношение, като ищцата (въззивница) е заемала длъжността
„Ст.полицай ОР“ в ОД на МВР гр.С.З., с място на работа - РУ-Р.. Ищцата
(въззивница) е полагала труд на 8-часови работни смени, по график,
включително за времето от 22.00 часа до 06. 00 часа, който й е бил заплатен,
но не и приравнен на дневен чрез умножение с коефициент 1,143 и респ. не й
било заплатено възнаграждение за извънреден труд.
От правна страна първоинстанционният съд е приел, че спорът между
страните е дали положеният от ищеца нощен труд подлежи на преобразуване
в дневен, респ. дали така получената разлика подлежи на заплащане като
извънреден труд, т.е. дали правилото на чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е приложимо. По този
спорен между страните въпрос първоинстанционният съд е приел, че
положените от ищеца часове нощен труд не следва да се превръщат в дневни
по реда на посочения текст от наредбата, при условие че приложимата през
процесния период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
3
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, не
предвижда такъв ред за преизчисляване на часовете нощен труд. Приел е, че
въпросът за отчитането на нощния труд на държавните служители по ЗМВР е
уреден по нов нормативен начин, като е изоставено разрешението, възприето
в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.) броят на часовете нощен труд
да се умножава по коефициент. Приел е, че не е налице празнота в правото,
която да се нуждае от преодоляване и попълване чрез прилагане на чл. 9, ал. 2
от Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
С тези аргументи и постановил обжалваното решение, с което е
отхвърлил предявените искове.
Въззивният съд, след като подложи на самостоятелна преценка
доказателствата и обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на
очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, намери
въззивната жалба за неоснователна.
По делото не е спорно, че през процесния период (м. ноември 2016г. до
м. ноември 2019г.) страните са били в служебно правоотношение, по силата
на което въззивницата е заемала длъжността „Старши полицай ОР“ и е
полагала труд на 8-часови работни смени, по график, включително за времето
от 22 часа до 06 часа, който нощен труд й е бил заплатен, но не е бил
приравнен на дневен чрез умножение с коефициент 1.143 и респ. не й било
заплатено възнаграждение за получения при преизчисляването извънреден
труд.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че решаващият
правен извод на първоинстанционния съд относно липсата на празнота в
специалната правна уредба, касаеща служителите на МВР, е неправилен и
необоснован. Видно е, че в нормативната уредба държавните служители в
МВР са изключени от обхвата на общия правен режим, който предвижда
ограничение от 7 часа на нормалната продължителност на нощния труд, и на
тези служители не е предоставена възможност за преобразуване на нощния
труд в дневен. Така съгласно чл. 187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В изпълнение на тази законова делегация е приета Наредба № 8121з-
776 от 29.07.2016 г., приложима за процесния период. В тази наредба не е
предвидено правило, съобразно което отработените часове нощен труд да се
превръщат в дневни при сумарното изчисляване на работното време. Вярно е
принципното положение, установено в нормата на чл.46, ал.2 ЗНА, че когато
нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта
на акта, а ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно
основните начала на правото на Република България. В случая обаче
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не може да
4
намери субсидиарно приложение, тъй като няма празнина в правото,
доколкото правоотношенията, свързани с редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители, работещи в МВР, са уредени с посочената по-горе наредба на
министъра на вътрешните работи. Вярно е, че в тази наредба не е предвидено
преизчисляване на нощния труд, но това очевидно не поради пропуск, защото
действалата преди това Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г, сега отменена, е
допускала това, а поради различен начин на уреждане на тези отношения.
Празнина в законодателството има, когато липсва изрична норма,
която да урежда съдържанието на възникналите граждански правоотношения.
Въобще, както разпоредбите на КТ, така и на ЗДСл. са неприложими по
аналогия, вкл. и по отношение на преобразуването на часовете труд, положен
през нощта в дневни часове (Р-55-2015, ІІІ г.о.; Р-197-2019 г., ІV г.о.; Р-311-
2019 , ІV г.о.). Нещо повече чл.8 и чл.12 от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти
на организацията на работното време също не налага да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като
полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня – Р от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 на
СЕС.
В тази връзка следва да се посочи, че чл.20 и чл.31 от Хартата на
основните права на ЕС допускат определената в законодателството на
държавата членка нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, вкл. полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна с тази цел – така в
решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 на СЕС.
В случая е налице именно такава допустима от закона цел, свързана с
разликата в третирането, и тя изхожда от спецификата на дейността на
органите на МВР, насочена към защита на правата и свободите на
гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната
сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на
населението – чл.2 от ЗМВР, както конкретно от спецификата на някои от
основните дейности, извършвани в МВР - оперативно-издирвателна;
охранителна; разследване на престъпления и осигуряване на пожарна
безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации.
Именно затова няма как да се приеме, че различното третиране не е
основано на обективен и разумен критерий, т.е. напълно съразмерен,
съответстващ на обществено значимата цел, към която е насочена дейността
на органите на МВР, т.к. за полаганият от тях нощен труд са предвидени в
5
закона други компенсаторни механизми, липсващи за останали категории
държавни служители или работници по трудови правоотношения, а именно
по-високо заплащане, различни видове допълнителни възнаграждения,
допълнително компенсиране на извънредния труд с почивка, пенсионно и
здравно осигуряване изцяло за сметка на държавния бюджет, възможност за
предсрочно пенсиониране и т.н.
С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че съдържанието
на правоотношението досежно полагания от служителите на МВР нощен труд
е напълно правно уредено, поради което нито има празнина в закона, която да
налага бъде преодолявана чрез правоприлагане по аналогия, нито има
неравноправност в третирането на тази категория служители.
Като е приел подобно разбиране, първоинстанционният съд е
постановил едно правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на въззивваемия следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определени
от съда по реда на чл.23, ал.1 т.1 от Наредбата за правната помощ, към която
препраща чл.78, ал.8 от ГПК.
Воден от изложените съображения и на основание чл.271, ал.1 пр.1-во
от ГПК Окръжен съд – С.З.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260000 от 15.06.2022г., постановено по
гр.д. № 765/2019 г. по описа на Районен съд Р..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 ГПК Я. И. М. от гр. С.З., ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР С.З., представлявана от директора
старши комисар Н.К., сумата в размер на 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6