№ 19538
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110140036 по описа за 2024 година
Производството се води по искова молба на С. Г. С., с която е предявен иск за отмяна
на всички решения, обективирани в Протокол от проведено на 29.05.2024 г. общо събрание
на етажната собственост на сграда с административен адрес: гр. ******************“.
Претендират се разноските по делото.
Ищцата твърди, че е собственик на самостоятелни обекти, находящи се в сградата в
режим на етажна собственост – апартамент № 16, апартамент № 17, ателие № 1, гараж № 2 и
паркомясто. Излага, че на 29.05.2024 г. е проведено общо събрание на етажните
собственици, като оспорва всички взети на него решения като незаконосъобразни.
Поддържа, че в нарушение на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС не е поставено съобщение за изготвянето на
протокола от проведеното общо събрание на видно и общодостъпно място на входа на
сградата, нито е съставен протокол за поставяне на съобщението. Твърди, че годината в
датата на провеждане на общото събрание е объркана в протокола, като е записана 2023 г.
вместо правилната 2024 г. Възразява, че не е спазен срокът по чл. 13, ал. 1 ЗУЕС за свикване
на общото събрание, във връзка с което оспорва посочената в поканата дата на поставянето
й – 22.05.2024 г., като твърди, че тя е била поставена на информационното табло в сградата
на 24.05.2024 г. Изтъква, че в поканата за свикване на общото събрание не е посочен часът
на поставянето и не е съставен протокол за това. Твърди, че решенията на общото
събрание са взети при липса на изискуемия кворум по чл. 15 ЗУЕС. В тази връзка възразява,
че са допуснати нарушения относно представителството в общото събрание – в протокола
било посочено, че част от присъстващите собственици са с „онлайн пълномощно – Viber“, но
при поискване такива пълномощни не са били представени на общото събрание, а и не са
приложени към протокола от него, като е нарушена и разпоредбата на чл. 14, ал. 4 ЗУЕС.
Поддържа, че в протокола от общото събрание липсва отбелязване на идеалните части,
притежавани от всеки от етажните собственици, а към него не е приложен списък на
присъстващите на общото събрание лица, подписан от тях, поради което е недоказано, че
присъстващите притежават посочените в протокола 95.96 % идеални части от общите части.
Възразява, че предвид липсата на присъствен списък не е отразен и начинът, по който
присъствалите лица са гласували, респ. гласувалите лица не са удостоверили с подписа си
1
начина на гласуването си. Оспорва решението по т. 1 като взето в нарушение на изискването
за мнозинство по чл. 17, ал. 2, т. 7 ЗУЕС и като противоречащо на императивните
разпоредби на ЗУЕС, тъй като не може едно лице да бъде избрано едновременно за
управител и за касиер по заместване, защото е налице конфликт на интереси. Счита, че
решението по т. 3 се свежда до опрощаване на финансови задължения на бивш етажен
собственик, но то е взето в нарушение на изискването за мнозинство по чл. 17, ал. 2, т. 4
ЗУЕС. Оспорва решението по т. 4 с доводи, че прибягването към принудително изпълнение
при незаплащане на такси за даден имот следва да бъде взето с отделно решение на общото
събрание с изискуемия за това кворум, а управителят следва да бъде надлежно упълномощен
да предприема принудителното им събиране. Във връзка с решението по т. 6 твърди, че
съдържанието на протокола е подменено, защото не е гласувано изискването на оферта за
проверка и отремонтиране на капандурата на блока, а е заявено, че инвеститорът следва да я
поправи за негова сметка, защото сградата е в гаранционен срок, но тези изявления не са
отразени, вместо което е отразено наличието на 21 гласа „за“, което е невярно.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответната страна,
с който искът е оспорен като неоснователен. Ответната страна твърди, че на 29.05.2024 г. е
проведено събрание, на което са присъствали седем души, сред които етажни собственици и
упълномощени лица, с цел да се обсъдят конкретни въпроси, сред които опрощаването на
задължения на етажен собственик, таксите за паркоместата, наличието на картини и цветя в
общите части и поведението на ищцата по самоуправство, тормоз спрямо собствениците и
отказ да заплаща дължимите към етажната собственост месечни такси, но се е разразил
скандал по нейна вина, поради което не били гласувани каквито и да е решения на това
събрание и не е съставян протокол за него. Заявява, че на събранието не е избран
протоколчик, а ищцата сама е съставила и подписала представения с исковата молба
Протокол от проведено на 29.05.2024 г. общо събрание, който не е подписан и от управителя
на етажната собственост. Признава, че ищцата е собственик на апартамент № 16, но оспорва
правото й на собственост върху апартамент № 17 при твърдения, че той е собственост на
нейния брат. Счита, че дори и действително да бяха взети решения на проведеното на
29.05.2024 г. общо събрание, същите следва да се считат за законосъобразни. Посочва, че
поканата за свикване на общото събрание е поставена на 22.05.2024 г., като тя има дата,
изхожда от легитимни лица – управителя, касиера и един етажен собственик, и е подписана.
Сочи, че пълномощно, представено в онлайн приложението „Viber“, изразява волеизявление
за представителство, представлява електронен документ, изпратен на електронен адрес на
управителя, и има същата сила като писменото пълномощно. Твърди, че решението по т. 1 е
взето с изискуемото по закон мнозинство, а конфликт на интереси не е налице, защото
управителят и касиерът са различни лица – етажни собственици, а заместването се налага
инцидентно поради честите пътувания на касиера. По отношение на решението по т. 2
заявява, че именно ищцата е настоявала таксите да са обвързани с броя на паркираните
пътни превозни средства на паркомясто. По отношение на решението по т. 3 излага, че целта
е била да се опрости по морални съображения задължение на малолетния наследник на
починал етажен собственик. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на всички решения,
взети на проведено на 29.05.2024 г. общо събрание на етажните собственици в сграда с
административен адрес: гр. ******************“.
При предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС предметът на делото се
определя от твърденията на ищеца за допуснати нарушения с оглед разпоредбите на ЗУЕС
относно свикването, провеждането и вземането на решения от общото събрание, като във
2
всички случаи тези нарушения трябва да са конкретно посочени в исковата молба, чрез
отстраняване на нередовности в нея или по реда за изменение на иска.
В Решение № 50024/27.03.2023 г. по гр. д. № 978/2022 г. на ВКС, II ГО, е прието
следното: „В практиката на ВКС по решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г., I г.
о. е дадено следното тълкуване: Етажната собственост, която не е учредила сдружение за
управление, т. е. не е персонифицирана, се управлява от общото събрание на етажните
собственици, респективно на етажните собственици и обитателите чрез взетите от него
решения. Тези решения се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от
присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. Многостранна
сделка не може да се сключи от лице, което не е съгласно с общо формираната воля.
(Решенията за учредяване на гражданско дружество и за работите на дружеството се вземат
„със съгласие на всички съдружници“ – чл. 357 и чл. 360 ЗЗД.) При решенията на етажната
собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели
на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по широки от
тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните
собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са
гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат
етажни собственици или обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата,
които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях. В този
смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица,
насочени към постигане на обща цел. Законът – ЗС, ЗУЕС урежда специална процедура за
вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна
власт, гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за
действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не урежда специални основания за нищожност
на решенията на общото събрание на етажната собственост. Отликите между вземането на
решенията от сключването на сделките, дори и многостранните са съществени, което е
основание да се приеме, че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях няма да
се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и
ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контрола за спазването им. За разлика от нищожността
на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно,
контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен
е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от
узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието – чл. 40, ал. 2
ЗУЕС. Ограничена е активната процесуална легитимация, като е предоставена такава само
на собствениците на обекти от етажната собственост – чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Правомощията на
съда са ясно дефинирани. Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска
при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Предмет
на отмяна могат да бъдат само позитивни решения, т. е. такива с които е прието позитивно
решение. Не подлежат на отмяна решенията, с които се отхвърля предложение, тъй като
съдът не може да вземе решение вместо общото събрание. Ограничението на срока за
съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок
– чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на
протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения.
Определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразено и с това, че тези решения засягат
широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага
се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Неспазването на различни
правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на
решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои
до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното
производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на
нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципа, че
3
нищожност може да се установява без срок. В случаите, когато изобщо не е взето решение,
ще се установява липсата на възникнало правоотношение между етажната собственост и
етажните собственици и обитатели чрез установителен иск самостоятелно, или в
производството по чл. 415 ГПК след оспорване на вземането по издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Настоящият съдебен състав споделя това тълкуване.
Към него следва да се добави, че извън срокът по чл. 40 ЗУЕС нищожност на решение на
общо събрание на етажна собственост (чрез иск при наличие на правен интерес или
преюдициално по друг спор) може да се установява, само ако са наведени твърдения, че
формално е създадена привидност за взето решение. Такива биха били случаите, в които е
взето решение на общо събрание по реда на ЗУЕС, независимо, че той е неприложим, тъй
като е налице изключението по чл. 2 или чл. 3 ЗУЕС или е регистрирано и не е прекратено
сдружение на етажните собственици, в което участват всички етажни собственици, ако
общото събрание е упражнило правомощие, което не произтича от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС или
липсва взето решение, въпреки че такова е отразено в протокола на общото събрание (и ако
протоколът е оспорен в срока по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС), както и когато не са налице условията
на чл. 8 ЗУЕС (наличието на обособеност, при която отделен вход дава достъп само до част
от индивидуално притежаваните обекти, които единствено обслужва). Извън хипотезата на
привидност за взето решение на общото събрание, пороци на същото, независимо дали
водят до нищожност (включително и поради противоречие с императивни правни норми)
или до незаконосъобразност на решението, могат да се установяват само чрез иска по чл. 40
ЗУЕС, но не и чрез иск за нищожност на решението на ОС или преюдициално при спор,
свързан с изпълнение решение на общото събрание, предявени извън срока по чл. 40, ал. 2
ЗУЕС. Посоченото не важи в хипотеза, в която изпълнението на решението на общото
събрание би довело до нарушение на правен принцип или би съставлявало злоупотреба с
право.“.
В конкретния случай в тежест на ищцата е да докаже следните факти: че е собственик
на твърдяните самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с
административен адрес: гр. ******************“; че решенията, чиято отмяна се иска, са
взети на проведено на 29.05.2024 г. общо събрание на етажните собственици; спазване на
срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 114, том І, с рег. №
4126, дело № 95/2019 г. на нотариус с рег. № 444 в регистъра на НК, и от Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти № 191, том ІІ, с рег. № 19369, дело № 337/2019 г. на
нотариус с рег. № 107 в регистъра на НК, е видно, че С. е собственик на апартамент № 16,
апартамент № 17, ателие № 1, гараж № 2 и подземни паркоместа № 14 и № 21,
съответстващи на идеални части от подземния гараж – всички те, намиращи се в процесната
сграда, която е в режим на етажна собственост. Следователно тя е материалноправно
легитимирана да предяви иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решения на общото
събрание на етажните собственици.
При съпоставка на твърдяната от С. и неоспорена от ответната страна дата на
провеждане на общото събрание, решенията на което се иска да бъдат отменени – 29.05.2024
г., и датата на подаване на исковата молба – 28.06.2024 г., е видно, че искът е предявен в
преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
За доказване на твърдението си, че оспорените решения са взети на общо събрание на
етажните собственици, проведено на 29.05.2024 г., ищцата е представила и по делото е приет
като писмено доказателство единствено Протокол от проведено общо събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в сграда/вход с административен адрес: гр.
**********“, с 23 бр. самостоятелни обекти и 19 бр. собственици от 29.05.2023 г. /л. 14 – 15/,
като тя изрично заявява, че годината във вписаната в протокола дата е сгрешена, което не се
оспорва от ответната страна.
4
В отговора на исковата молба е наведено възражение, че процесното общо събрание не
е проведено, а поради поведението на С. е проведена на 29.05.2024 г. само сбирка, на която
не са гласувани и вземани решения, а представеният от нея протокол е съставен и подписан
от нея. Следователно релевира се от ответната страна възражение за формално създадена
привидност, че оспорените от ищцата решения са взети от общото събрание.
По искане на ответната етажна собственост е открито производство на основание чл.
193 ГПК за проверка автентичността на протокола в частта относно положения подпис за
протоколчик. Относими към това производство са показанията на свид. А. и заключението
на съдебно-почерковата експертиза.
Свид. А. – касиер на етажната собственост, заявява, че подписът в протокола прилича
на неговия подпис, но не е сигурен дали го е подписвал, след като протоколът не е в
оригинал. Уточнява, че в качеството си на касиер раздава бележки, поради което всички
разполагат с неговия подпис.
Според заключението на съдебно-почерковата експертиза /ведно с разясненията на
вещото лице в открито заседание/ подписът, положен в мястото за „Протоколчик“ в
Протокол за проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в
сграда/вход с административен адрес: гр. **********“, с 23 бр. самостоятелни обекти и 19
бр. собственици от 29.05.2023 г., е ксерокопие на подпис, който е изпълнен от Н. *********
А., като подписът категорично не е на ищцата. Вещото лице посочва, че в хода на
изследването е извършило и проверка дали подписът е имитиран, но не е установило той да
е изпълнен от друго лице със сходство в някои от почерковите признаци, които да дават
основание да се заключи, че подписът е имитиран.
По възражението на ответната страна за некомпетентност на вещото лице следва да се
посочи, че наличието на компетентност е категорично установено от представеното от него
Удостоверение № 9065/06.08.2017 г., издадено от МВР – НИКК, за завършен специализиран
курс по „Криминалистическо изследване на документи“. Заключението /ведно с
разясненията на вещото лице в открито заседание/ е пълно, обективно и обосновано. Не
следва различен извод от заявеното от вещото лице при изслушването му, че не може да
гарантира, че при по-късно представен оригинал на документа заключението ще бъде в
същия смисъл, доколкото вещото лице изрично уточнява, че липсата на оригинала
възпрепятства единствено провеждането на техническо изследване дали подписът е положен
върху този документ, а в самото заключение посочва, че изследването на копие се
ограничава само до идентификационно изследване, свързано само с установяването на
изпълнителя на конкретния подпис или ръкописен текст, при което изследване е без
значение дори това дали копието е първо или последващо, а от значение е само качеството на
изследваното копие, което в случая е добро. При тези уточнения и доколкото единственото
твърдение на ответната страна, касаещо автентичността на протокола, се свежда до това, че
подписът за протоколчик е изпълнен от С., което в случая е категорично опровергано от
заключението, като не са изложени от ответника твърдения за техническо пренасяне на
подписа на свид. А., съдът намира, че заключението на съдебно-почерковата експертиза
/ведно с разясненията на вещото лице/ е обосновано и непротиворечиво и въз основа на него
категорично се установява, че именно А. е изпълнил подписа за протоколчик.
Показанията на свид. А. в горепосочената им част не опровергават така формирания
извод. В тази връзка следва да се посочи, че свидетелят в нито един момент не е отрекъл
категорично положеният подпис да е негов, а единствено е изразил несигурност. Тази негова
несигурност е преодоляна чрез категоричното заключение на съдебно-почерковата
експертиза.
По изложените съображения съдът намира за доказано по делото, че именно касиерът
на етажната собственост – свид. А., е подписал представения от ищцата и приет като
писмено доказателство по делото протокол от общо събрание на етажната собственост в
5
качеството на протоколчик. При това положение неговите показания в частта, в която
заявява, че освен веднъж при предишния домоуправител повече не е бил протоколчик, а
само понякога водел записки, касаещи таксите, че на процесното общо събрание не е
разбрал кой е протоколчик и че за това събрание нямало протокол, не следва да бъдат
кредитирани, защото са категорично опровергани от факта, че именно той е подписал
протокола на л. 14 – 15 в качеството на протоколчик. Не се доказа твърдението на ответната
страна, че протоколът е подписан от С., поради което не може да се приеме тезата й, че той е
нарочно съставен за нуждите на настоящия процес. Ето защо съдът намира, че документът е
автентичен и следва да бъде ползван при изграждане на фактическите и правни изводи по
делото.
Съдебната практика еднозначно приема, че протоколът е свидетелствуващ документ,
установяващ извършените от общото събрание действия и взетите решения. Законодателят е
предвидил специален ред за съставяне и оповестяване на този протокол – съставя се в 7-
дневен срок, подписва се от председателстващия и протоколчика. Те удостоверяват
верността на вписаните обстоятелства. При отказ от някой от тях да го подпише това се
отразява. Изготвянето на протокола се съобщава на етажните собственици по реда на чл. 16,
ал. 7 ЗУЕС, а при поискване се предоставя и копие от протокола. Смисълът на тази
процедура е в две насоки – проверява се още веднъж съдържанието му освен от подписалия
го председателстващ и от етажен собственик, респективно обитател или ползвател, и се
оповестява съдържанието му на всички. Предвиден е кратък срок – 7 дни от оповестяване на
протокола за присъствалите и от узнаването за отсъстващите, в който етажен собственик,
ползвател или обитател може да оспори съдържанието на протокола, респективно
достоверността на взетите решения. Наличието на специални изисквания към изготвянето и
съдържанието на протокола, удостоверяването на съдържанието му от изрично натоварени
лица за това, определеният начин за оповестяването му и срокът за оспорване на
съдържанието му придават доказателствена сила на протокола, подобна на официалните
свидетелствуващи документи. След изтичане на срока за оспорване на съдържанието му
протоколът се стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда
доказателствена сила. Ето защо в производство по чл. 40 ЗУЕС при оспорване
законосъобразността на взетите решения съдържанието им се удостоверява със
стабилизирания протокол. В това производство в тежест на оспорващия е да докаже, че е
оспорил съдържанието в определения в чл. 16, ал. 9 ЗУЕС срок, че въпреки това протоколът
не е поправен и че представеният препис от протокола не отразява достоверно извършените
действия и взетите решения от общото събрание /в този смисъл – Решение № 8/24.02.2015 г.
по гр. д. № 4294/2014 г. на ВКС, I ГО/.
В случая приетият като писмено доказателство по почин на ищцата документ на л. 14
– 15 няма характер на официален свидетелстващ документ, защото не носи подпис на
председателстващ, нито е отразен в него съгласно чл. 16, ал. 6, изр. 3 ЗУЕС отказ на
председателстващия да го подпише, т.е. той не е съставен по предвидения в закона ред.
Поради това той не доказва с обвързваща етажните собственици и съда доказателствена
сила, че отразените в него действия на общото събрание и взетите решения са извършени
съобразно отразеното в него. Същевременно друг протокол, обективиращ оспорените от
ищцата решения на етажната собственост, не се съдържа в доказателствената съвкупност по
делото поради липсата на хипотезата на чл. 147, т. 1, пр. 2 ГПК.
Липсват каквито и да е други писмени доказателства, от които да може да се формира
извод, че управителят на етажната собственост с действията и изявленията си е признал
извънсъдебно вземането на обективираните в протокола на л. 14 – 15 решения. В тази връзка
следва да се отчете, на първо място, че липсват писмени доказателства за осъществяване на
процедурата по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС от него, т.е. за поставено на видно и общодостъпно място
на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола и за съставен от управителя и
един собственик, ползвател или обитател протокол за поставянето на съобщението, нито за
6
предоставяне на копие от протокола, заверено с надпис „Вярно с оригинала“, и
приложенията към него на етажните собственици. Не следва друго от обясненията на С., че
протоколът от процесното общо събрание е бил поставен на дъската в блока, предназначена
за целта, от която тя го заснела с камерата на телефона си. В обсъжданата част обясненията
й нямат характера на доказателство, защото съдържат твърдение за изгоден за нея факт –
поставянето на протокола на видно и общодостъпно място във входа на сградата, което
твърдение подлежи на доказване на общо основание, а това в случая не е сторено. Освен
това е видно, че документът на л. 14 – 15 не представлява разпечатка от заснет с камера на
телефон документ, а е ксерокопие, в който смисъл е и заключението на съдебно-почерковата
експертиза. По какъв начин С. се е сдобила с него, след като по делото липсват
доказателства същият да й е бил предоставен по реда на чл. 16, ал. 7, изр. 3 ЗУЕС, не беше
изяснено. На следващо място, недоказано остана твърдението на ищцата, че управителят е
представил протокола на л. 14 – 15 пред Столична община. Неоснователно е и възражението
й, че в Протокол от общо събрание на етажната собственост в гр. ******************“ от
05.12.2024 г. той е направил изявления, сочещи на признаване вземането на оспорените
решения.
Изводът на съда, че по делото не е доказано от ищцата при условията на пълно и
главно доказване вземането на оспорените от нея решения на общото събрание, се
потвърждава и от показанията на всички разпитани свидетели.
Свид. ********* разказва, че на 29.05.2024 г. е имало общо събрание, свикано с
поканата на л. 17, но то е протекло като скандал между С. и останалите и в крайна сметка
въпреки разискванията на всякакви теми и направените опити за гласуване такова не се
състояло и на събранието не били взети решения. Заявява, че не е виждал протокола на л. 14
– 15 на таблото на сградата, нито пък е виждал друг протокол от общото събрание.
Свид. ********* съобщава, че за общото събрание на 29.05.2024 г. първо е имало
покана от ищцата, която после е била сменена с покана от управителя. Разказва, че
събранието е протекло без структура, а под формата на караница и викане, направени били
опити за гласуване, но те били осуетени от поведението на ищцата, която възразила срещу
наличието на представителност, в отговор на което управителят поискал нейните
пълномощни, но тя не ги представила, и в крайна сметка не се стигнало до гласуване и
нямало взети решения, а събранието завършило с думите на С. към управителя: „*********,
обявявам ти война.“. Заявява, че не е виждал протокола на л. 14 – 15, нито съобщение или
друг протокол след събранието.
Свид. А. разказва, че е присъствал на събранието, свикано с поканата на л. 17, на което
имало много караници и нападки, поради което събранието не било проведено по дневния
ред, при обсъждане на въпросите нямало гласуване на решения точка по точка и
преброяване на гласове.
В посочените части, които единствено са относими към въпроса дали са взети
оспорените с исковата молба решения, показанията на свидетелите са последователни,
непротиворечиви и неопровергани от други събрани по делото доказателства, поради което
съдът ги кредитира.
Всичко изложено обосновава извод, че ищцата, чиято е доказателствената тежест
съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, изрично указана й с доклада по делото, не е
провела пълно и главно доказване на твърдението си, че оспорените от нея решения
действително са били взети от общото събрание на 29.05.2024 г. Представеният от нея и
приет като писмено доказателство протокол на л. 14 – 15 не установява несъмнено този
факт, а единствено създава привидност за взети решения, за което вече бяха изложени
съображения. При това положение липсват решения, които да подлежат на проверка за
законосъобразност, респ. предявеният иск е неоснователен.
По разноските:
7
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК възниква за
ответната страна, която претендира и доказва разноски в общ размер на 1 000 лв., както
следва: 300 лв. – депозит за вещо лице; 700 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение
съгласно Договор за правна защита и съдействие серия А, № 092572, и Договор за правна
защита и съдействие серия А, № 092575.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
******************“, ***** срещу етажните собственици в сграда в режим на етажна
собственост с административен адрес: гр. ******************“, представлявани от
управителя на етажната собственост Б. Г. Б., иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за
отмяна на всички решения, обективирани в Протокол от проведено на 29.05.2024 г. общо
събрание на етажната собственост на сграда с административен адрес: гр.
******************“.
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ******************“, ***** да
заплати на етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост с
административен адрес: гр. ******************“, представлявани от управителя на
етажната собственост Б. Г. Б., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 000 лв. – разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8