№ 877
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.А
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело №
20211110167640 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.286 от ЗЗД
и чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска 44065.86 лв., в това число главница в размер на 19 600 лв. и
лихви в размер на 4865.86 лв.
Ищцата М. Т. К., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. ., ул. . № 53, ет. 1, кантора 30,
твърди, че е сключила договор с ответника ., БУЛСТАТ ., със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. . № 15А, и съдебен адрес: гр. София, бул. В.Левски № 106, представлявано от
Председателя д-р Т. Д. Ц., по силата на който договор се е задължила да оказва, в качеството си на
адвокат, правна помощ на организацията, а ответникът се е задължил да заплаща ежемесечно
възнаграждение в размер 700 лв. без ДДС в срок до 5 число на всеки текущ месец. Договорът бил
сключен за срок от една година, след което бил многократно подновяван. На 01.02.201З г. бил
сключен анекс към договора, с който било увеличено месечното възнаграждение от 700 лв. без
ДДС на 1 400 лв. без ДДС и уговорен срок на действие на договора до 01.06.2014 г. Бил увеличен и
обемът от работа, възложен на изпълнителя. Считано от 01.06.2014 г., договорът бил прекратен с
писмено уведомление от ответника, но между страните останали неуредени финансови отношения.
Ответникът дължал на ищеца възнагражденията по договора за поръчка от месец април 2013 г. до
месец май 2014 г., включително, в общ размер 19 600 лв. Считано от 5 число на всеки текущ месец
ответникът изпаднал в забава, поради което дължал на ищеца и обезщетение за забава в размер на
законната лихва от датата на забавата за всеки един месец, с най-ранна дата 06.04.2013 г., до
30.03.2016 г.- датата на исковата молба, в общ размер 4 865,86 лв. Въз основа па изложените
твърдения, ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати неплатеното месечно
възнаграждение по договор за поръчка в общ размер на 19 600 лв. за периода 01.04.2013 г. -
01.06.2014 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане,
както и да му заплати сумата 4 865,86 лв. - обезщетение за забава в плащането на горното парично
1
задължение, считано от 6 число на всеки текущ месец, най-ранно от 06.04.2013 г., до датата на
исковата молба. Претендират се разноски.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от ответника , който оспорва
иска като неоснователен. Признава, че са сключени сочените в исковата молба договор и анекс
към него. Твърди, че на 30.03.2013 г. Общото събрание на българския ветеринарен съюз е взел
решение за намаляване на членския внос на членовете си на 10 лв. месечно, а на 13.04.2013 г.
Националният съвет на Съюза е решил, считано от 01.04.2013 г. с оглед недоброто финансово
състояние на организацията да се освободи единия от двамата юристи, които съюзът е ползвал
дотогава. Тогавашният председател на Съюза преустановил възлагането на задачи по защита на
интересите на Съюза и становища по отделни казуси на ищцата, като на 16.07.2013 г. е уведомил
М. К., че не са й възлагани задачи и становища, поради което сключения между тях договор е
безпредметен. Сочи, че в чл. 3 от Договора и в т.1 от Анекса било предвидено договорените суми
да се заплащат при осъществяване предмета на договора. Твърди, че след 01.04.2013 г. до
01.06.2014 г. на ищцата не са й възлагани дейности от посочените в договора и анекса, поради
което счита, че не дължи възнаграждение по него. Твърди, че липсва уговорка за заплащане на
възнаграждение само срещу ангажимент за оказване на услуги. Моли съда да отхвърли иска и да
му присъди разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че същите
са сключили Договор за абонаментно предоставяне на консултантски услуги от 01.06.2010 г. и
Анекс към Договора от 01.02.2013 г., на основание чл.146 от ГПК.
От представения Договор за абонаментно предоставяне на консултантски услуги от
01.06.2010 г. се установява, че Българският ветеринарен съюз (БВС) е възложил на ищцата в
качеството й на адвокат да предоставя срещу възнаграждение правно-консултантски услуги за
срок от една година, като същите се извършват в устна форма, доколкото характера на тези
действия позволява това и няма нормативно изискване същите да бъдат извършени в писмена
форма. При изрично писмено искане от страна на възложителя, услугите се предоставят в писмена
форма, като за процесуално представителство по заведени от и срещу възложителя съдебни дела,
изготвяне на договори, правни анализи и други книжа във връзка с дейността на ВБС, работа или
услуги, включващи други дейности извън консултативните, на изпълнителя се дължи отделно
възнаграждение, договорено между страните чрез анекс към договора (чл.1-1.3 от Договора). В чл.
2.1. е уговорено, че едногодишният срок, който започва да тече от датата на подписването му от
страните, се удължава за същия срок, ако след изтичането му никоя от страните не се
противопостави на продължаването му. Уговореното възнаграждение е в размер на 700 лв. месечно
без ДДС, платима до пето число на конкретния месец, за който договорът има действие в брой или
с платежно нареждане по посочена от изпълнителя банкова сметка. Уговорено е и допълнително
възнаграждение при особена юридическа или фактическа сложност на поставения проблем или
исканата консултация, както и за явяване на съдебни дела, изготвяне на договори, правни анализи
и други книжа във връзка с дейността на възложителя, която цена се уговаря за всеки отделен
случай с анекс към договора и не може да е по-малка от предвидената стойност в Наредба №
1/2004 г. нза минималните размери на адвокатските възнаграждения (чл.3.2. от договора), като
2
всички присъщи и необходими разходи за текущия месец за пътни, дневни и квартирни и други
разходи са за сметка на възложителя. В Раздел 4 от Договора „Задължения на изпълнителя-
консултант“ са посочени конкретно задълженията на изпълнителя, а в Раздел 5 „Задължения на
възложителя – абонат“ са уговорени задълженията на възложителя, в това число заплащането на
уговореното възражение редовно и в срок. Начините за прекратяване на Договора са уредени в
раздел 7, като според чл. 8 възложителят може да се откаже от договора във всеки един момент по
време на изпълнението му, стига да има основателна причина за това и ако заплати на изпълнителя
направените разходи, извършената до развалянето на договора работа и обезщетение в размер на
полагащото се възнаграждение до изтичане срока на договора, като този отказ става с писмено
уведомление до изпълнителя.
С Анекса към договора от 01.02.2013 г. е уговорено, че възнаграждението за услугите на
изпълнителя се променя на 1400 лв. месечно без ДДС, считано от датата на подписване на анекса,
като в рамките на договореното възнаграждение изпълнителят се задължава да участва в работата
на работните групи при разработването и съгласуването на конкретно изброени документи в букви
от „а“ до „е“. Срокът на договора е определен до 01.06.2014 г.
С Писмо от 23.05.2014 г. ответникът е уведомил ищцата, че след 01.06.2014 г. договорът
няма да бъде продължен.
По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), приета по
делото като неоспорена и компетентно изготвена. Вещото лице е установило, че размерът на
дължимите лихви за забава, изчислени за всяко неизплатено месечно възнаграждение от деня,
следващ датата на падежа за всяко месечно плащане за процесния период от 06.04.2013 г. до
30.03.2016 г. (датата на подаване на исковата молба) е в общ размер на 4865.44 лв., като
изчисленията са представени в табличен вид за всяка месечна дължима месечна главница от 1400
лв.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Вяра Зафирова и Петър
Дойчев и обяснения, дадени от председателя на ответния съюз по реда на чл. 176 от ГПК.
Представени са и приети и множество писмени документи, приложени на л. 22 до л.126, на
лист 137-138, л. 150-226 от делото.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.286 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска
44065.86 лв., в това число главница в размер на 19 600 лв. и лихви в размер на 4865.86 лв. С
договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените
му от последния действия (чл. 280 от ЗЗД), като личността на довереника е от основно значение за
доверителя (чл. 283, ал. 1 от ЗЗД). Възнаграждение се дължи на довереника по договор за поръчка,
само ако е уговорено такова (чл. 286 от ЗЗД).
За да бъде основателен предявеният иск, при условията на пълно и главно доказване следва
да бъдат установени следните правно релевантни факти: в процесния договор е уговорено
възнаграждение в посочения в исковата молба размер, както и че е изпълнила своите задължения
по договора, че ответникът е изпаднал в забава, или че е настъпил срокът на задължението му за
плащане на възнаграждение.
Безспорно е между страните по делото, че същите са сключили Договор за абонаментно
предоставяне на консултантски услуги от 01.06.2010 г. и Анекс към Договора от 01.02.2013 г.
Страните не спорят относно съдържанието на клаузите на договора и анекса към него, както и за
3
това, че ответникът не е заплащал възнаграждение на ищеца за периода на исковата претенция - от
месец април 2013 г. до месец май 2014 г., включително. Безспорно е, че с анекса е уговорено
възнаграждение в размер на 1400 лв. за всеки календарен месец, както и че е увеличен обемът на
дължимата от изпълнителя работа. Няма спор също така, че ответникът не е извършил отказ от
услугите на ищеца, нито е отправил волеизявление за прекратяване на договора преди изтичане на
предвидения в анекса срок на договора 01.06.2014 г.
Ответникът оспорва иска с доводи, че на 30.03.2013 г. Общото събрание на българския
ветеринарен съюз е взел решение за намаляване на членския внос на членовете си на 10 лв.
месечно, а на 13.04.2013 г. Националният съвет на Съюза е решил, считано от 01.04.2013 г. с оглед
недоброто финансово състояние на организацията да се освободи единия от двамата юристи, които
съюзът е ползвал дотогава, като председателят на Съюза преустановил възлагането на задачи по
защита на интересите на Съюза и становища по отделни казуси на ищцата и на 16.07.2013 г. я е
уведомил, че не са й възлагани задачи и становища, поради което сключения между тях договор е
безпредметен. Наведените възражения са неоснователни. Уведомяването, за което ответникът
говори, няма характер нито на писмено уведомление за отказ от услугите на ищцата, нито за
прекратяване на договора по смисъла на ЗЗД и по смисъла на самия Договор между страните и
анекса към него. Обстоятелството, че възложителят е считал договорът между страните за
безпредметен не го освобождава от задълженията му по него, докато договорът продължава да е
валиден и да задължава другата страна с поетите от нея ангажименти. Неоснователни са и
доводите, че в чл. 3 от Договора и в чл. 1 от Анекса е уговорено, че било предвидено договорените
суми да се заплащат при осъществяване предмета на договора. Напротив, видно от Договора, в чл.
3 е уговорено, че при осъществяване предмета на договора, възложителят-абонат се задължава да
заплаща ежемесечно на изпълнителя-консултант като месечен абонамент сумата от 700 лв. без
ДДС, което възнаграждение с Анекса е било изменено на 1400 лв. В чл. 1 от Анекса пък е
уговорено същото, като е изменен размера на дължимата стойност на услугата и е определена
началната дата на заплащане на новата цена – датата на подписване на анекса – 01.02.2013 г. Съдът
счита, че възраженията на ответната страна се явяват неоснователни, тъй като между страните е
съществувал валиден договор за исковия период, по който ответникът е имал своите задължения,
които не са изпълнени. По делото се установява, че ищцата е изпълнявала своите задължения по
договора и анекса по него, независимо дали същата й е възлагана пряко от председателя на Съюза
или от други негови служители. Това се установява от гласните доказателства и от събраните по
делото многобройни доказателства. От друга страна, в договора няма задължение за изпълнителя
да е реализирал точно определен обем от работа за даден месец, за да му се дължи определеното
възнаграждение за месечен абонамент,както е определено същото в чл. 3 от Договора и в чл. 1 от
Анекса. В Анекса към договора е разширен и конкретизиран обема на дължимата дейност от
страна на изпълнителя, но не е посочен период или срок на нейното осъществяване, а определеното
възнаграждение на месец не е обвързано също със срок или обем дейност.
При така установените факти по делото, съдът приема, че единствената възможност за
ответника да се освободи от задължението да заплаща възнаграждение по процесните договор и
анекс, е прекратяването действието на договора, независимо дали чрез отказ от дейността на
изпълнителя или чрез искане за неговото разваляне или прекратяване на друго основание. Тъй
като по делото липсват данни за такова оттегляне, респективно прекратяване на договора и анекса
към него на друго основание, съдът приема, че договорът между страните, изменен с Анекса към
него, са действали валидно и през исковия период, а определеното възнаграждение за периода е
4
станало изискуемо и е дължимо в общ размер на 19 600 лв., или по 1400 лв. месечно за периода от
месец април 2013 г. до месец май 2014 г., включително. Падежът на всяко месечно задължение е на
пето число, съгласно Договора между страните, и той е настъпил за всяко от тях.
При установяване дължимостта на главното вземане и предвид това, че ответникът не
установява погасяване на вземането чрез плащане или по друг начин, то същият е изпаднал в
забава и съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД дължи и законната лихва от деня на забавата за
всяко месечно вземане. Задължението за лихви е установено чрез изслушаната и приета по делото
СЧЕ, като същото е установено в общ размер на 4865.44 лв. До този размер следва да се уважи
иска за лихви, като се отхвърли до пълния размер от 4865.86 лв.
При този изход на правния спор на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати сторените от ищеца в настоящото производство разноски, съразмерно на уважената част
от иска. Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 978.64 лв., заплатена по сметка
на РС – ., както и сумата от 300 лв. за депозит за вещо лице, или общо 1278.64 лв. Съразмерно на
уважената част от исковете, на ищеца му се дължи сума от 1278.62 лв.
От представения пред РС – . Договор за правна защита и съдействие от 28.03.2016 г.,
сключен между ищцата и адвокат . Найденов, страните по договора са уговорили възнаграждение
по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. При такава уговорка съдът определя
възнаграждението, съгласно размерите, предвидени в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски
съвет за размерите на минималните адвокатски възнаграждения в редакцията, относима към датата
на сключване на договора за правна защита и съдействие. Съобразно цената на иска, на адвокат
Найденов следва да се определи 1253.96 лв.
При този изход от спора ответната страна има право на разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска, а именно – 17.55 лв. от направени разноски в общ размер на 1755 лв., в
това число адвокатско възнаграждение в размер на 1265 лв., съгласно представените в настоящата
инстанция доказателства за реално плащане на такова (л.10 от делото), и държавна такса от 490
лв., заплатена за производството по чл. 420 от ГПК, проведено пред ОС – гр. ..
Съдът извършва компенсация между дължимите разноски между двете страни до размера
на по-малкото, като остава ответникът да дължи сумата от 1261.07 лв. за разноски на ищцовата
страна.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ., БУЛСТАТ ., със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. . № 15А, и
съдебен адрес: гр. София, бул. В.Левски № 106, представлявано от Председателя д-р Т. Д. Ц., да
заплати на М. Т. К., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. ., ул. . № 53, ет. 1, кантора 30, на
основание чл.286 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска 24465.44 лв. (двадесет и четири хиляди
четиристотин шестдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки), в това число главница в
размер на 19 600 лв. (деветнадесет хиляди и шестстотин лева) по Договор за абонаментно
предоставяне на консултантски услуги от 01.06.2010 г. и Анекс към Договора от 01.02.2013 г.,
дължима за периода от 01.04.2013 г. - 01.06.2014 г., ведно със законната лихва от датата на
5
исковата молба – 30.03.2016 г. до окончателното изплащане, и лихви за забава върху главниците,
считано от датата, следваща датата на падежа на всяко месечно вземане до 29.03.2016 г.,
включително, в размер на 4865.44 лв. (четири хиляди осемстотин шестдесет и пет лева и
четиридесет и четири стотинки), като отхвърля иска за главници до пълния размер от 4865.86 лв.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА ., БУЛСТАТ ., със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. . № 15А, и
съдебен адрес: гр. София, бул. В.Левски № 106, представлявано от Председателя д-р Т. Д. Ц., да
заплати на М. Т. К., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. ., ул. . № 53, ет. 1, кантора 30,
съразмерно на уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1261.07
лв. (хиляда двеста шестдесет и един лева и седем стотинки) за съдебно-деловодни разноски след
приспадане на дължимите от ищеца на ответника разноски, съразмерно на отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА ., БУЛСТАТ ., със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. . № 15А, и
съдебен адрес: гр. София, бул. В.Левски № 106, представлявано от Председателя д-р Т. Д. Ц., да
заплати на адвокат . Момчилов Найденов от АК – ., с адрес на упражняване на дейността: гр. ., ул..
№ 53, ет. 1, офис 7, за възнаграждение за осъществена безплатна правна защита и съдействие в
полза на ищеца на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, сумата от 1253.96 лв. (хиляда
двеста петдесет и три лева и деветдесет и шест стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски Градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6