Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 13.01.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание, проведено на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
При участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19150
по описа на ВРС за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от "Банка ДСК" ЕАД, гр. София, ул. "Московска" № 19, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу Б.С.Б., ЕГН ********** Адрес: ***, с която са предявени в условията на обективно, кумулативно съединяване следните искове:
С правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 430, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл. 138 от ЗЗД за приемане за установено между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 8 832,12
лева -
главница по договора за кредит от 12.09.2015 г. на
основание Договор за поръчителство към Договор за кредит от 12.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 28.02.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
С правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 430, ал.2 от ТЗ, във вр. с чл. 138 от ЗЗД за приемане за установено между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 201,51 лева - неплатена договорна лихва, натрупана за периода от 28.10.2017 г. до 28.02.2018 г. по договора за кредит от 12.09.2015 г. на
основание Договор за поръчителство към Договор за кредит от 12.09.2015 г.
С правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 138 от ЗЗД за приемане за установено между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 5,73 лева - обезщетение за забава, натрупано за периода от 28.11.2017 г. до 28.02.2018 г. по договора за кредит от 12.09.2015 г. на основание Договор за поръчителство към Договор за кредит от 12.09.2015 г.
С правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 430 от ТЗ, във вр. с чл. 138 от ЗЗД за приемане за установено между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 120,00 лева, представляващи дължими такси и разноски по
договора за кредит от 12.09.2015 г. на основание Договор за поръчителство към Договор за кредит от 12.09.2015 г.,
за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 1522/06.03.2018 г. по ч.гр.д.№2983/2018 г. на ВРС, 18 състав.
Обстоятелства, от
които се твърди, че произтича претендираното право: В исковата молба ищецът излага, че Съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 12.09.2015 г., сключен между „Банка ДСК" ЕАД от една страна като кредитор и И. Ц. Ж. от друга страна, като кредитополучател, Банката е предоставила кредит в размер на 10 500
лева (десет хиляди и петстотин), със срок на издължаване на кредита - 120 (сто и двадесет) месеца, считано от датата на неговото усвояване. Кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер на 8,1% годишно или 0,02%
на ден, формиран от стойността на 6-месечен > SOFIBOR/EURIBOR
0.986%
и фиксирана преференциална надбавка в размер на 7,114%, при изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж плюс.
За обезпечаване вземането на кредитора по дадената в кредит сума по Договор за кредит за текущо потребление от 12.09.2015 г. е подписан договор за поръчителство от 12.09.2015 г. с ответника Б.С.Б., ЕГН
**********, по силата на който същата се е задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя при неизпълнение на задълженията му по договора за кредит.
На
12.09.2015
г. съгласно условията на подписания договор, Банката наредила сумата по разрешения кредит по посочената в договора разплащателна сметка, като със същата сума е заверена кредитна сметка
№ 11/22948134. Съгласно т.5 от Договора за кредит, кредитът се погасява чрез разплащателна сметка на кредитополучателя с месечни вноски, съгласно погасителен план -
Приложение към договора за кредит.
Твърди, че кредитополучателката И. Ц. Ж. е допуснала просрочия по погасяване на кредита до датата на изискуемост: общо 4
броя месечни вноски, както следва:
-
28/11/2017 г.-100,42
лв.
-
28/12/2017 г.- 125,28 лв.
-
28/01/2018 г.-125,28
лв.
-
28/02/2018 г.- 124,93 лв.
Общ размер на просрочената сума: 475,91
лв.
В тази връзка, поради допусната забава в плащанията и съгласно предвиденото в т.19.2. от Общите условия основания за това, Кредиторът „Банка ДСК" ЕАД предприел действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез изпращане на уведомление до своя кредитополучател, за отнемане на договореното преимущество на срока, като за целта било изпратено уведомление с изх.
№
06-20-00534/25-01-2018 г., получено лично от длъжника, съгласно потвърждение за получаване с дата 31.01.2018 г. Видно от съдържанието на уведомлението, кредиторът с нарочно изявление уведомил своя кредитополучател, че от датата на получаване на писмото счита кредита за предсрочно изискуем.
Поканата за доброволно изпълнение, преписи от ИЛ от 13.03.2018 г. и Заповед за изпълнение
№ 1522/06.03.2018 г. са връчени на поръчителя -
ответник по настоящия иск на 01.11.2018 г. чрез работодателя по месторабота, видно от разписка от 01.11.2018 г., а на работодателя ОД на МВР -
Варна на 29.10.2018 г.
Действия по уведомяване на поръчителя (ответник по настоящия иск) за предсрочна изискуемост не били предприети.
Ответникът, в срока за отговор, е депозирал такъв по делото. В отговора оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва, че договорите, както за кредит,
така и за поръчителство са породили твърдените от банката-кредитор правни последици. Оспорва представителната власт на лицата подписали договорите от страна на кредитора.
Оспорва твърденията за настъпване на предсрочна изискуемост на процесния договор за кредит,
а в тази връзка и настъпилия вследствие на твърдяната предсрочна изискуемост падеж, като счита последния за неясно определен. Счита, че уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост не е връчено на кредитополучателя. Оспорва истинността на представената с исковата молба обратна разписка, с която се твърди,
че е получена от кредитополучателя. В случай,
че ищцовата страна заяви,
че ще се ползва от оспорения документ и го представи в оригинал, моли да бъде открита процедура на осн.
чл.193 от ГПК.
Твърди, че не е спазена изискуемата по закона уведомителната процедура по оформянето и връчването на уведомлението, поради което не бил постигнат целеният от кредитора и изискуем от закона ефект за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, за да бъде адекватно ангажирана отговорността на кредитополучателя, а от там и на поръчителя. В допълнение в уведомлението не е посочено ясно на потребителя размера на главницата, лихвите, неустойките, таксите и др.,
нито са фиксирани периодите, за които се дължат.
Уведомлението е подписано от лице без представителна власт. Твърди,
че от представената обратна разписка и съдържащите се в същата реквизити, може да се направи единствено обоснован извод,
досежно неспазване разпоредбите на ЗБП и Общи правила за пощенските услуги.
В заключение сочи, че финансовата институция не е изпълнила задължението си на осн.
чл.60 ал.2 от ЗКИ
- не е направено изявление от кредитора, което да е достигнало до кредитополучателя, че счита целият кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към доказателествения материал по делото ч.гр.д.№ 2963/2018 г. на ВРС е видно, че по него е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 1522/06.03.2018 г., с която е разпоредено длъжниците И. Ц. Ж. ЕГН ********** и Б.С.Б. ЕГН ********** да заплатят солидарно на „БАНКА ДСК“
ЕАД сумата от 8 832,12 лева /осем хиляди осемстотин тридесет и два лева и 12 ст./ - дължима главница, сумата от 201,51 лева /двеста и един лева и 51 ст./ - дължима договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 28.10.2017 г. до 28.02.2017 г., сумата от 5,73 лева /пет лева и 73 ст./ - обезщетение за за забава, за периода от 28.11.2017 г. до 28.02.2018 г., сумата от 120 лв./сто и двадесет лева/ - дължими такси и разноски, дължими по
Договор за кредит за текущо потребление отчитан по кредитна сметка № 11/22948134 и Договор за поръчителство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението –
28.02.2018 г. до изплащане на задълженията, сумата от 183,19 лева /сто осемдесет и три лева и 19 ст./ за платена държавна такса и сумата от 50,00 /петдесет лева/лв. за юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски по настоящото производство.
По делото е представен Договор за кредит за текущо потребление от 12.09.2015г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и И. Ц. Ж., ЕГН **********, по силата на който Банката е предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер на 10 500 (десет хиляди и петстотин) лева, с краен срок за издължаване 12.09.2025 г. (120 месеца,
считано от неговото усвояване, сьгл. т.2 от Договора. Договорът е обезпечен с поръчителство на Б.С.Б., ЕГН **********. Към договорът е приложен подписан от страните погасителен план, както и общи условия на банката.
По делото е представено Уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем изх.№06-20-00534/25.01.2018 г. и разписка с потвърждение за получаване подписна ръкописно за получил И. Ц. Ж., с дата 31.01.2018 г. и отбелязване на разписката, че съдържа писмо изх. №06-20-00534/25.01.2018 г. Същите след откриване на производство по чл. 194 от ГПК и указание от съда по чл. 183 от ГПК са представени в оригинал от ищеца.
По делото е представено и изискано от трето лице писмо, с което уведомяват, че пратка по товарителница №60528888978 с подател „Банка ДСК“ ЕАД и получател И. Ц. Ж. е доставена на адрес: гр. В. и е приета от лице с фамилия Ж., след като преди това е пренасочена с товарителница №60529609747. С писмото са представени и заверени товарителниците.
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице А.В., съгласно която на
12.09.2015г
в
разплащателната
сметка
на
ответника
с
титуляр
И. Ц. Ж.
и
номер
BG78STSA93000020674430,
посочена
в
Договор
за
кредит
от
12.09.2015г , е
постъпила
сумата 10500 лв.
На 24.10.2017г
е
последното
редовно
плащане
на
кредитополучателя
И. Ц. Ж.
по
Договор
за
кредит
от 12.09.2015г. На
датите
на
падеж
от
28.11.2017
г
до 28.02.2018 г
вкл.
Кредитополучателят
не
е
заплатил
дължимите 4 броя
погасителни
вноски
съгласно
Погасителен
план
от 12.09. Общият
брой
дни
забава
към
датата
на
подаване
на
настоящия
иск
е 91 дни.
при обявена
предсрочна
изискуемост
общият
размер
на
непогасените
задължения
по
Договор
за
кредит
от
12.09.2015г.
между
Банка
ДСК
ЕАД
и
И. Ц. Ж.
към
датата
на
подаване
на
заявлението
по
чл. 417 ГПК
28.02.2018 г.
е
в
размер
на 9159.36 лв.,
от
които
8832.12
лв.
главници, 201.51 лв.
договорна
лихва, 5.73 лв.
наказателна
лихва
и 120,00 лв.
такса
разходи
при
изискуем
кредит
съгласно
тарифата
на
Банка
ДСК
ЕАД. Общият
размер
на
непогасените
задължения
по
Договор
за
кредит
от
12.09.2015г.
между
„Банка
ДСКИ
ЕАД
и
И. Ц. Ж.
към
датата
на
изготвяне
на
ССЕ
16.08.2019г.
е
в
размер
на 4 198.06 лв.,
от
които 4177.18 лв.
главници
и 20.88 лв.
договорна
лихва.
При необявена
предсрочна
изискуемост
общия
размер
на
непогасените
задължения
по
Договор
за
кредит
от
12.09.2015г.
между
Банка
ДСК
ЕАД
и
И. Ц. Ж.
към
датата
на
подаване
на
заявлението
по
чл. 417 ГПК 28.02.2018г.
е
в
размер
на 9039.36 лв.,
от
които
8832.12
лв.
главници
и 201.51 лв.
договорна
лихва, 5.73 лв.
наказателна
лихва.
Непогасените
просрочени
задължения
по
Договор
за
кредит
от 12.09.2015г.
между
Банка
ДСК
ЕАД
и
И. Ц. Ж.
към
датата
на
подаване
на
заявлението
по
чл. 417 ГПК
28.02.2018г.
е
в
размер
на 481.64 лв.,
от
които 274.40 лв.
главници, 201.51 лв.
договорна
лихва
и 5.73 лв.
наказателна
лихва.
Общият
размер
на
непогасените
задължения
по
Договор
за
кредит
от
12.09.2015г
между
Банка
ДСК
ЕАД
и
И. Ц. Ж.
към
датата
на
изготвяне
на
ССЕ 16.08.2019г
е
в
размер
на 2746.86 лв.,
главница
и 9.76 лв.
договорна
лихва,
или
общото
задължение
към
16.08.2019г
е
в
размер 2756.62 лв.
По делото е изслушана
и приета и
съдебно-графологична експертиза
на вещото лице
Е.А., от която
се установя, че
подписът положен под
получих лично подпис
на потвърждение на
получаване, в което
е посочено, че
се получава Писмо
с исх. №06-20-00534/25.01.2018
г. е изпълнен от кредитополучателката И. Ж.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове намират правното си основание в чл. чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 430, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл. 86, във вр. с чл. 138 от ЗЗД.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен установителен иск ищецът да докаже възникването и съществуването на спорното право, предмет на заповедта за незабавно изпълнение; че между него и ответника е сключен процесният договор поръчителство по договор за кредит, с посочените в исковата молба условия; че ищецът е изправна страна по него, изискуемостта на процесните вземания; настъпването на предсрочната изискуемост.
С оглед на доказване на горното и във връзка с проведеното производство по проверяване истинността на документ – известие за доставяне на писмо с изх. №06-20-00534/25.01.2018
г. съдът намира, че ответникът не
успя да докаже неистинността
на така оспорения документ, тъй като видно от приобщената към
доказателствения материал по делото съдебно-графологична експертиза подписът под така оспорения документ е изпълнено от
лицето, сочено като негов автор. Поради това същият следва да бъде ценен
като годно доказателство и част от
приобщения към делото доказателствен материал, тъй като не са налице
предпоставките на чл. 192, ал.2
предл. второ от ГПК.
От представените по делото доказателства безспорно се установи, че е налице облигационна връзка между ответника в качеството му на поръчител по процесния договор за банков кредит и „Банка ДСК“ ЕАД. Установи се, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора като е предал на кредитополучателя заемната сума. Кредитополучателят не е изпълнил задълженията си по договора, тъй като не е заплатил в цялост уговорените в него суми – главница, договорна лихва и обезщетение за забава. С
получаването на
писмо с изх.
№06-20-00534/25.01.2018
г. кредитополучателят се счита уведомен, че кредитът е обявен от банката-кредитор за предсрочно изискуем, считано от датата на получаването –
30.01.2018 г.
Съгласно чл. 138, ал.1 от ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена форма. Съгласно ал.2 на същия член поръчителството може да съществува само за действително задължение.
По отношение на кредитополучателя И. Ж. Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 1522/06.03.2018 г. по ч.гр.д.№2983/2018 г. на ВРС, 18 състав е влязла в законна сила.
Съгласно чл. 142 от ЗЗД поръчителят може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника. С оглед на това от ответницата е направено възражение за липса на обявена на кредитополучателя предсрочна изискуемост. По така направеното възражение съдът намира същото за неоснователно, доколкото както се посочи по-горе счита, че с получаването на писмо с изх. №06-20-00534/25.01.2018 г. кредитополучателят е уведомен за обявената от банката предсрочна изискуемост. В обратната разписка е посочено, че с нея се удостоверява именно връчването на това писмо, а видно от самото писмо то съдържа волеизявлението на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Няма причини да се счита обратното.
Така исковете на ищеца следва да бъдат уважени за останалия към момента незаплатен размер на дължите суми по кредита, които експертизата определя на 4 177.18 лв.
главница
и 20.88 лв.
договорна
лихва,
като
за
горницата
над
тези
суми
следва
да
бъдат
отхвърлени
поради
плащане
в
хода
на
процеса.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, направените от него разноски в производството, съобразно на уважената част от иска. По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 320,10 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 120,00 лв., държавна такса за съдебно удостоверение в размер на 5,00 лв., депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 300,00 лв., депозит за съдебно-графологична експертиза в размер на 200,00 лв. Или общо претендираната сума за разноски е в размер на 945,10 лв.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса –
183,19 лв. и юрисконсултско възнаграждение, 50,00 лв., или общо 233,19 лв..
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "Банка ДСК" ЕАД, гр. София, ул. "Московска" № 19, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу Б.С.Б., ЕГН ********** Адрес: *** искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 430, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл. 86, във вр. с чл. 138 от ЗЗД, че ответникът Б.С.Б., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на ищеца "Банка ДСК" ЕАД, гр. София, ул. "Московска" № 19, с ЕИК *********, сумата от 4 177.18 лв. (четири хиляди сто седемдесет и седем лева и осемнадесет стотинки), представляваща главница на основание сключен договор за кредит за текущо потребление от 12.09.2015г., между „Банка ДСК“ ЕАД и И. Ц. Ж., ЕГН **********, с поръчител ответницата, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК –
28.02.2018 г. до окончателното изплащане на дължимите суми и сумата от 20.88 лв. (двадесет лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 28.10.2017 г. до 28.02.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на процеса за разликата над присъдените 4 177.18 лв. (четири
хиляди
сто
седемдесет
и
седем
лева
и
осемнадесет
стотинки), представляваща главница на основание сключен договор за кредит за текущо потребление от 12.09.2015г., между „Банка ДСК“ ЕАД и И. Ц. Ж., ЕГН **********, с поръчител ищцата до предявените 8 832,12
лева (осем хиляди осемстотин тридесет и два лева и дванадесет стотинки), ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК –
28.02.2018 г. до окончателното изплащане на дължимите суми; за разликата над присъдените 20.88
лв. (двадесет лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 28.10.2017 г. до 28.02.2018 г. до предявените 201,51
лева (двеста и един лева и петдесет и една стотинки); за сумата от 5,73 лева (пет лева и седемдесет и три стотинки), представляваща обезщетение за забава, натрупано за периода от 28.11.2017 г. до 28.02.2018 г. по договора за кредит от 12.09.2015 г. на основание Договор за поръчителство към Договор за кредит от 12.09.2015 г. и за сумата от 120,00 (сто и двадесет) лева, представляващи дължими такси и разноски по
договора за кредит от 12.09.2015 г. на основание Договор за поръчителство към Договор за кредит от 12.09.2015 г.
и за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 1522/06.03.2018 г. по ч.гр.д.№2983/2018 г. на ВРС, 18 състав.
ОСЪЖДА Б.С.Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на "Банка ДСК" ЕАД, гр. София, ул. "Московска" № 19, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 945,10
лева (деветстотин четиридесет и пет лева и десет стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от 233,19 лева (двеста тридесет и три лева и деветнадесет стотинки), представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 2983/2018 г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: