№ 15518
гр. София, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110153171 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявени са осъдителни искове по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 266, ал. 1 от
ЗЗД от „М.Л.“ ЕООД срещу ЕС на ЕС –сграда в **********, чрез управител
„П.с.“ ЕООД, за заплащане на сумата 630,00 лева – неустойка по чл. 16, ал. 1 от
договор за абонаментно обслужване на асансьорни уредби от 08.08.2019 г., и
сумата 5894,00 лева – възнаграждение по договор за смяна на табло управление
асансьор от 08.08.2019 г. за периода 08.08.2019-01.11.2021 г., сбор от суми за
доставка, монтаж и труд, в т.ч. авансово плащане, по приложение №1/08.08.2019
г., ведно със законна лихва върху тези суми от датата на подаване на искова
молба до окончателното им изплащане. Твърди се, че страните на 08.08.2019 г. са
сключили договор за абонаментно обслужване на асансьорни уредби и договор
за смяна на табло управление асансьор. Ищецът изпълнил точно. На 01.11.2021 г.
ответниците отправили едностранно предизвестие без срок и без данни за взето
решение на ОС на ЕС, че прекратяват договора, от което ищецът претендира
правото на неустойка по чл. 16, ал. 1 от договора, както неизплатеното
възнаграждение.
Ответната страна не оспорва сключването на договорите, а по отношение
на срока на договор за абонаментно обслужване на асансьорни уредби оспорва
датата, доколкото е вписано „08.08.“ и не може да се определи срока по чл.16,
ал.1 от ЗЗД. Твърди, че ищецът е в неизпълнение на договора –асансьорът
нееднократно е имал проблеми с поддръжката, които не са отстранени
своевременно и според чл. 8, а и липсвала документация по чл. 11 от договора;
през исковия период ищецът не е разполагало със служители с професионална
компетентност за изпълнение на договора. Поддържа, че поради системно
нарушение на договора, в т.ч. по чл. 2, ал. 3 и чл. 11 от договора, на 13.10.2021 г.
ОС на ЕС е взело решение за сключване на договор за услуга за друга фирма и
отправено предизвестие на 01.11.2021 г. за прекратяване на процесния договор.
Твърди, че на 22.11.2021 г.са платени две месечни такси –общо 168 лв. по
договора за абонаментно обслужване на асансьорни уредби от 08.08.2019 г., а по
договор за смяна табло за управление на асансьор от 08.08.2019 г. са платил
1
сумата 1594 лв. в брой при подписване на договора, която представлява първата
вноска, а останалите десет за плащани в брой, съгласно чл. 5, ал. 2 от договора.
При плащането ищецът не е издавал разписки, а само фактури. Посочва, че при
опит да се снабдят с документи за регистрация на асансьорната уредба от
съответните институции се оказало, че такива не са издадени, а ищецът не е
предоставил нито на ЕС, нито на ДАМТН; липсва задължителната по закон и чл.
11 от договора документация.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От договор за абонаментно обслужване на асаньорни уредби, сключен на
08.08.2019 г. между „М.Л.“ ЕООД, представлявано от Д. В.а, като изпълнител, и
ЕС на ЕС –сграда в **********, действащи чрез управител Т.Г. като възложител,
се установява, че ответниците възлагат на ищеца да извършва абонаментно
обслужване, поддържане, преустройство, ремонт и модернизация на асансьор,
монтиран на адреса на ЕС – пътнически, с товароподем 320 кг, скорост 0,70
м/сек., за 8 ет., срещу месечна абонаментна такса от 70,00 лева без ДДС или
84,00 лв., която се заплаща до 5 число на следващия календарен месец. Според
чл.2, ал. 3, ответниците плащат по банковата сметка, посочена в договора, или в
брой срещу „издаден документ“ в офиса на изпълнителя. Според чл. 3, не се
дължи възнаграждение при престой на асансьора повече от 10 дни в месеца по
вина на изпълнителя.
Съгласно чл. 6 от договора, срокът на договора е 36 месеца, считано от
датата на подписването или до 08.08.2022 г.
Според чл. 11 от договора, изпълнителят се задължава да води дневник, в
който да се отразяват техническото състояние на асансьора и резултатите от
извършените проверки, ремонти и преустройства на асаньора от асаньорните
монтьори, които са извършили проверките и/или ремонтите, вписват датата на
извършването им, име и фамилия, подпис.
Съгласно чл. 15, ал. 1, договорът може да бъде прекратен с едностранно
писмено предизвестие от всяка страна, отправено най-малко в двумесечен срок
преди датата, от която се иска прекратяването.
В чл. 16, ал.1 е предвидено, че при предсрочно прекратяване на договора
възложителят дължи на изпълнителя неустойка в размер на дължимото месечно
възнаграждение за месеците, оставащи до изтичане срока на договора.
Изложеното налага извод, че между страните е сключен договор за услуга,
който е вид на договора за изработка и се подчинява на правилата на чл. 258 и
сл. от ЗЗД, но с допълнителни особености, налагащи специфично проявление на
задълженията на възложителя и изпълнителя. Дължимата по него престация на
изпълнителя е нормативно установена с предвидени в Закона за техническите
изисквания към продуктите /ЗТИ/ и Наредба за безопасната експлоатация и
техническия надзор на асансьори /Наредбата/, а именно документиране на
изпълнението, съгласно чл. 9 от Наредбата, при което съдържанието му се
определя както от волята на страните, така и по силата на закона. Съгласно чл.
32 от ЗТИП, асансьорите са съоръжения с повишена опасност, поради което
лица, извършващи поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори са
под регистрационен режим, съгласно чл. 36, ал.1 от ЗТИП, а в изпълнение на чл.
7а от Наредбата са длъжни да уведомяват писмено ползвателите им и да не
допускат експлоатацията на асансьори, когато т. 1 от с.з. - асансьорите престанат
да съответстват на нормативните изисквания за устройство или безопасна
експлоатация и/или са констатирани неизправности по чл. 10, ал. 1 от Наредбата;
2
и т. 2. не са регистрирани пред органите за Т.н., каквато хипотеза съдът
констатира в настоящия случай. Това дава основание да приеме, че изпълнителят
е длъжен да оцени рисковете за правилното изпълнение на работата, а съгласно
чл. 260, ал. 1 от ЗЗД преди да приеме работата да предупреди веднага
ответниците, че се касае за асансоьр, който е негоден за правилното изпълнение
на възложената работа.
От договор за смяна на табло управление на асаньор, сключен на
08.08.2019 г. между „М.Л.“ ЕООД, представлявано от Д. В.а, като изпълнител, и
ЕС на ЕС –сграда в **********, действащи чрез управител Т.Г. като възложител,
се установява, че ответниците възлагат на ищеца модернизация на един брой
електрическия асансьор на ЕС, без регистрационен номер в инспекция Т.н., както
и гаранционна поддръжка срещу възнаграждение по техническо и ценово
приложение №1 – 5894 лв. без ДДС, като съгласно чл. 5, ал. 1 е платимо
разсрочено – авансова вноска от 1594 лв. при сключване на договора и още десет
вноски от по 430 лв. без ДДС, платими до 5 число на всеки календарен месец.
Според чл. 5, ал. 2 от договора за начало на второ плащане се счита
месеца, който следва този, в който асансьорът е пуснат в експлоатация, след
извършена проверка от фирма за „Т.н.“ на асаньори. Плащането се извършва в
брой срещу издаден документ или по посочената банкова сметка.
Според чл. 2, ал. 1 от договора, срокът за предоставяне на услугата е
двадесет работни дни, считано от датата на подписването му. В чл. 2, ал. 3 е
уговорено, че на основание положително становище от технически преглед,
извършен от ИТН (Инспекция „Т.н.“ или понастоящем Държавната агенция за
метрологичен и Т.н.), задължението на изпълнителя се смята за изпълнено.
Съгласно чл. 11 от договора, приемането на работата на изпълнителя се
извършва от фирма за Т.н. на асансьори и положително становище – разрешение
за ползване на асаньора.
От приетата по реда на чл. 184 от ГПК електронна кореспонденция,
неоспорена от страните, се установява, че с писмо от 01.11.2021 г. ответниците
уведомяват ищеца, че договор за абонаментно обслужване на асаньорни уредби
от 08.08.2019 г. се прекратява, считано от предходния месец и заявяват, че се
интересуват от размера на претендираната неустойка. Видно от изпратено по-
рано електронно писмо от 01.11.2021 г. на ищеца, същият е уведомил
ответниците, че при прекратяване на договора се плащат всички неустойки. На
30.10.2021 г. ищецът е уведомил ответниците, че имат натрупани задължения,без
да се посочва вид, размер, период, като след края на м.11.2021 г.ще потърсят по
съдебен ред.
Разпитан св. Я., който работи като асаньорен техник при ищеца,
установява, че е изпращан на проверки на асансьора, в т.ч. сменил старото табло
с ново. Посочва, че практиката налага след това да се извърши проверка, като
обичайно ищецът работи с частен надзор като фирми НБ Лифтконтрол и СПО
Лифтконтрол.
Разпитана св. Г. – етажен собственик и бивш управител, установява, че
асансьорът в блока преди сключването на договора за неговото абонаментно
обслужване на асансьорни уредби от 08.08.2019 г. е бил поддържан от фирма без
лиценз и повече от 10 години не е минал технически преглед, в т.ч. не е бил
регистриран (така и писмо на директора на ДАМТН до управителя на ЕС).
Асансьорът бил в много лошо техническо състояние и поради тази причина
повечето фирми отказали сключването на договор за абонаментно обслужване, в
т.ч. препоръчали неговото спиране до извършване на окончателен
ремонт.Ищцовото дружество приело работата, като при сключване на договора е
заплатена авансова вноска от 1594 лв. по договора за смяна на табло.
3
Потвърждава, че изпълнителят започнал работа, а няколко дни след приключване
на ремонта асансьорът спрял. Въпреки отстраняване на проблема след ден
последвали множество аварии, по повод на които се налагало постоянна смяна на
определена нова част – нова, която не е включена в договора за ремонт и се
заплащала допълнително. За всяка авария изпълнителят е уведомяван по
телефон, вкл. с текстови съобщения чрез интернет приложението „Вайбър“, като
често ответниците оставали без движещ се асаньор по цяла седмица, тъй като им
било казвано, че е нужно време за набавяне на съответната част.
Съдът отчита, че ищецът в изпълнение на чл. 11 от договора за
абонаментно обслужване е трябвало да води дневник за техническото състояние
на асансьора и резултатите от извършените проверки и ремонти, какъвто не се
представя в хода на делото, но не само – това негово задължение произтича от
чл. 9, ал. 1, т. 4 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на
асансьори. В тази връзка съдът, като прецени показанията на свидетелите по
правилото на чл. 172 от ГПК, възприема същите за достоверни и логични, а по
отношение на доказателствената им стойност, намира, че показанията на св. Я.
са общи и не установяват в конкретика правнорелевантните факти по
изпълнение на договора от страна на ищцовото дружество. Ето защо съдът
намира, че ищецът не установи по договора за абонаментно обслужване, че е
изправна страна, съобразно договора и техническите норми, и че в качеството на
изпълнител е престирал точно в качествено, количествено и времево отношение,
и осигурил поддръжката на асаньора без съществени недостатъци. Естеството на
насрещните права и задължения по облигационната връзка обосновават извод, че
договорът е за периодично изпълнение и прекратяването му има действие за в
бъдеще, а съгласно чл. 88 от ЗЗД кредиторът има право на обезщетение за
вредите от неизпълнението на договора. В случая то е уговорено изрично чрез
клаузата за неустойка в чл. 16. Правото на неустойка по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД
възниква, ако кредиторът е изправна страна, което оспорено от ответниците не се
опроверга, от една страна, а от друга – съдът намира, че договорът е прекратен
от възложителя в хипотезата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, а именно прекратява
договора без даде срок, доколкото изпълнението на ищеца е станало
невъзможно, с оглед трайната невъзможност да осигури постоянно работещо
съоръжение, а това обосновава и безполезност за ответниците за продължаване
изпълнението на договора.
Съгласно ТР № 1/15.06.2010 г., т.д.№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, съдът
следи служебно за спазването на добрите нрави при иск за присъждане на
неустойка. В трайната си практика на върховната съдебна инстанция приема, че
клаузата за неустойка при прекратяване на договор за периодично изпълнение е
нищожна, съобразно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като не отговаря на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Така според Решение №
219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г., I т.о. на ВКС , „уговорката за неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за финансов лизинг от лизингодателя по
вина на лизингополучателя, в размер на всички неплатени по договора
лизингови вноски до края на срока му, излиза извън по-горе очертаните функции
на неустойката, тъй като лизингодателят по вече разваления договор получава
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше развален, но без да се предоставя ползването на вещта, което
води до неоснователно обогатяване на бившия лизингодател и нарушава
принципа за справедливост“ (в този смисъл и решение по т.д. №1226/2015г., I т.о.
на ВКС и др.). Ето защо с оглед сходната правна природа на паричното вземане
за неустойка по процесния договор с това по договора за лизинг, съдът намира,
че то е недължимо, тъй като почива на нищожна клауза, противоречаща с
добрите нрави. Поради това права и задължения за страните на основание
същата не са възникнали и не могат да се претендират.
4
В допълнение на изложеното съдът намира, че в българският правен ред
една етажна собственост е правен субект, който не е нито „физическо лице“,
нито „юридическо лице“, поради което формално не попада в обхвата на
понятието „потребител“ по см. чл.2, б.б) от Директива 93/13. Договорът обаче е
сключен от самите съсобственици, представлявани от домоуправителя. За
встъпването в облигационно правоотношение следва да се отчете, при наличие
на етажна собственост, с оглед регламентацията в ЗУЕС, собственик на отделен
самостоятелен обект в етажна собственост не би могъл да възлага управлението
и поддържането на общите части на което и да е друго лице, бил той и
инвеститор на сградата. Никой от съсобствениците не би могъл индивидуално да
взема решение относно управлението и поддържането на общите части; а
вземането на тези решения законът е възложил на общото събрание на етажната
собственост (вж. определение по гр. д. № 4364/2019 г., ІІІ г. о. на ВКС). В тази
връзка, с оглед разясненията, дадени с решение по дело C-329/19 на СЕС, чл. 1,
пар. 1 и чл.2, б. б) от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че
допускат национална съдебна практика, която тълкува законодателството за
транспониране на тази директива във вътрешното право в смисъл, че
установените в него правила за защита на потребителите се прилагат и към
договор, сключен от правен субект, като етажната собственост с продавач или
доставчик, дори когато такъв правен субект не попада в приложното поле на
посочената директива, щом като тази съдебна практика се вписва в целта за
защита на потребителите, преследвана с тази директива. Ето защо съдът счита,
че по двата договора, сключени от ответниците, последните се ползват със
защитата предвидена в ЗЗП, доколкото са договаряли извън рамките на
търговска или професионална дейност. При съобразяване критериите по чл. 143,
ал. 1 от ЗЗП, съдът намира, че клаузата за неустойка е неравноправна на осн. чл.
143, ал. 2, т. 4 и 5 от с.з. – не се предвижда право на потребителя да получи
обезщетение на същата стойност при неизпълнение на договора от страна на
търговеца; задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка. Също така съдът счита, че неустоечната
клауза на чл. 16 е нищожна като част от предварително изготвен договор, върху
чието съдържание ответникът не е имал възможност да влияе и да договаря
индивидуално, на осн. чл. 146, ал.1 и 2 от ЗЗП.
По отношение претенцията за незаплатено възнаграждение по договор за
смяна на табло, съдът приема, че не се установи пълно и главно какво и в какъв
обем е изработено от ищеца, а доказателствата на ответника разколебават и
извода дали има полезност за възложителя – арг. от чл. 267, ал. 1, изр. II от ЗЗД.
От съдебна техническа експертиза не се установи, че наличните в асансьорната
уредба части имат някакво отношение с изпълнение на договора. Съгласно чл. 11
от договора, приемането на работата на изпълнителя се извършва от фирма за
Т.н. на асансьори и положително становище – разрешение за ползване на
асаньора, какъвто акт не е издаден от органите за технически наздзор. Освен
това, спорното материално право е погасено - ответниците установиха, че са
заплатили възнаграждението, за което представиха изходящя от ищеца
документи – приетите и неоспорени двустранно подписани фактури и съобразно
удостовереното в договора в чл. 5 плащане на авансовата вноска при неговото
сключване. С тези съображения съдът намира предявените искове по чл. 92, ал.
1 и чл. 266 от ЗЗД за неоснователни.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответниците
имат право на съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение. Ищецът
навежда възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платеното за
правна помощ -1750 лв. Съдът, като взе предвид броя на предявените искове,
защитавания материален интерес, фактическа и правна сложност на делото, и
очакваните процесуални действия, които е било необходимо адвокатът да
5
извърши, приема, че необходима и разумна разноска е сумата 1300 лв., която
следва да се възложи на ищеца.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „М.Л.“ ЕООД, с ЕИК:**********, със
седалище и адрес на управление: ***********, срещу ЕС на ЕС –сграда в
**********, действащи чрез управител „П.с.“ ЕООД, с ЕИК:***********,
осъдителни искове по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 630,00 лева –
неустойка по чл. 16, ал. 1 от договор за абонаментно обслужване на асансьорни
уредби от 08.08.2019 г., и по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 5894,00
лева – възнаграждение по договор за смяна на табло управление асансьор от
08.08.2019 г. за периода 08.08.2019-01.11.2021 г., във вр. Приложение
№1/08.08.2019 г. към договора, ведно със законна лихва върху тези суми, считано
от датата на подаване на искова молба - 09.09.2024 г., до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА „М.Л.“ ЕООД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на
управление: ***********, да заплати на ЕС на ЕС –сграда в **********,
действащи чрез управител „П.с.“ ЕООД, с ЕИК:***********, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, сумата 1300,00 лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6