№ 322
гр. Велико Търново, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20214110102962 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правна квалификация чл. 124,ал.1 от ГПК –
отрицателен установителен иск.
Ищецът ХР. Г. Г. твърди, че е потребител на електрическа енергия в
недвижим имот, находящ се в гр. ***, която заплаща на ответното дружество
по партида с кл. № ********** за абонатен номер **********. Заявява, че
установил начислени задължения от 1340,45 лева по фактури за периода
21.12.2020 г.- 20.09.2011 г., които според него били погасени по давност ,
както и че електроенергията му била прекъсната. Сочи, че е подал молба от
13.05.2021 г. за възстановяването и, но тъй като не последвал отговор,
предявил отрицателен установителен иск по чл. 124,ал.1 от ГПК за
недължимост на начислените му суми. По образуваното гр.д.№ 2245/2021 г.
по описа на ВТРС съдът постановил Решение № 1167/13.10.2021 г., с което
уважил претенцията му. Излага, че в хода на процеса на 16.09.21 г.
ответното дружество възстановило подаването на електроенергия, но при
посещение на каса от служител разбрал, че има начислена такса
възстановяване в размер на 19 лева. Твърди, че не дължи тази такса, тъй като
клаузата, въз основа на която същата е начислена е неравноправна ,
следователно нищожна. Моли съда да постанови решение, с което да приеме
за установено, че не дължи сумата от 19 лева по фактура от 8.10.2012 г.,
1
представляваща такса за възстановяване на захранване с електрическа
енергия, поради нищожност на основанието за начисляване на таксата.
Претендира разноски. В съдебно заседание се представлява от пълномощника
си адв.И. от ВТАК, който поддържа иска.
Ответникът "Енерго - Про Продажби " АД гр. Варна представляван от
адв. М. от ВТАК в срока и по реда на чл. 131 от ГПК е депозирал писмен
отговор, с който оспорва допустимостта на иска, поради липса на правен
интерес у ищеца от завеждането му. Изтъква, че сумата от 19 лева,
представляваща такса за възстановяване е начислена по фактура от 8.10.2012
година, която е издадена след прекъсване на електрозахранването на обекта
на ищеца. Сочи, че с решение от 13.10.21 г. съдът е уважил предявения иск
от абоната относно недължимост на начислените за ел. енергия суми по
фактурата, но твърди, че още на 16.09.2021 г. електрозахранването към
абоната било възстановено. Твърди, че фактурите са сторнирани и че
дружеството е възстановило електрозахранването без да е начислявана и да е
искана от ищеца такса за това. Моли съда да прекрати производството
поради процесуална недопустимост на иска. Претендира разноски. В съдебно
заседание пълномощникът адв.М. поддържа изложеното становище. Изтъква,
че независимо от сторнирането на фактурата, извършено на 22.11.2021 г. с
кредитно известие при нарушение на счетоводните правила , ищецът не е
имал и няма правен интерес от иска, тъй като услугата възстановяване на
електрозахранването е извършена безплатно преди подаване на настоящия
иск. Счита, че това е обстоятелството, довело до отпадане на основанието за
издаване на фактурата и твърди, че никой не е претендирал от ищеца
заплащане на тази сума. Смята, че е налице злоупотреба с право от страна на
ищеца. Поддържа искането за прекратяване на производството поради
процесуална недопустимост на иска, като заявява, че на ищеца не следва да
му се присъждат разноски.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото е установено качеството на потребител на ищеца, получаващ
услуги по доставка на електроенергия от ответното дружество, която
съобразно задълженията си следва да заплаща по установения съобразно
2
Общите условия начин и ред. Поради неизпълнение на задълженията за
заплащане на консумираната електроенергия в срок, същата е била
прекъсната за определен период от време. Видно от доказателствата по
делото на 13.05.2021 г. абонатът е подал молба за възстановяване на
захранването до имота му. Установено е още, че по заведеното от ищеца гр.д.
№ 2245/21 г. на ВТРС съдът е постановил решение № 1167/13.10.2021 г., с
което е приел за установено между страните, че сумата от 1340,45 лева
начислена на ищеца е недължима. Ищецът не оспорва твърдението на
ответника, че преди постановяване на съдебното решение, на 16.09.2021 г.
електроенергията му е била възстановена , без да е заплащал такса за това.
Видно от приложената по делото информация от сайта на ответното
дружество към 19 часа на 15.09.2021 г., по фактура от 8.10.2012 г. е
начислена сума от 19 лева със срок на плащане същата дата. Прието е
кредитно известие № ********** /22.11.2021 г. към фактура
**********/8.10.2012 г. , с което начислената по фактурата сума от 19 лева,
представляваща такса за възстановяване на захранването е сторнирана на
22.11.2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск за недължимост на сумата
от 19 лева, представляваща такса за възстановяване на електроенергия.
Ищецът твърди, че тази такса се основава на клауза, която е неравноправна
по смисъла на чл. 143,т.18 от Закон за защита на потребителите и
следователно нищожна. Иска да се установи със сила на присъдено нещо , че
не дължи начислената такса възстановяване на ответното дружество на това
основание. От своя страна ответникът счита, че ищецът няма правен интерес
от предявяване на иска, както към момента на образуване на делото, така и
към приключване на устните състезания и иска от съда да прекрати
производството на това основание.
Задължителна процесуална предпоставка за допустимост на всеки иск е
наличието на правен интерес, но с оглед широкия кръг лица, които са
процесуално легитимирани да търсят защита чрез предявяване на
установителен иск, правният интерес е изрично посочен в нормата на чл.
124,ал.1 от ГПК. За него съдът следи служебно по всяко време, докато
производството е висящо. За да е допустим отрицателния установителен иск
, ищецът следва да черпи изгодни за себе си правни последици при
положително за него решение, които да настъпят в неговата правна сфера.
Изложените от ищеца факти и обстоятелства, както и приложените
доказателства установяват, че към момента на депозиране на иска -14.10.2021
г. той има начислено задължение по фактура от 8.10.2012 г. за сумата от 19
лева, което е съществувало в информационните масиви на ответника. Към
този момент ищецът е имал правен интерес от търсената защита, тъй като е
имал интерес от установяване на недължимостта на процесната сума с влязло
в сила съдебно решение. В този аспект съдът не споделя възраженията на
ответника за процесуална недопустимост, основаващи се на твърдението, че
електрозахранването е възстановено преди подаване на иска, без някой да е
3
претендирал от ищеца заплащане на таксата за възстановяване. Доколкото
сумата е била заложена в счетоводството на дружеството същата се явява
дължима при липса на гаранция за абоната , че неплащането и в някакъв
момент няма да доведе до негативни за него последици. В хода на
производството ответникът представи кредитно известие №
**********/22.11.2021 г. към фактура № **********/8.10.2012 г. , с което
сумата от 19 лева, начислена на ищеца е сторнирана в счетоводството на
дружеството. Съгласно чл. 235,ал.3 от ГПК съдът взема предвид и фактите,
настъпили в хода на процеса и имащи значение за спорното право. След като
процесното задължение е отписано в счетоводството на дружеството на
22.11.2021 г., то към датата на приключване на устните състезания интересът
на ищеца да се признае за установено обстоятелството, че не дължи такса
възстановяване по фактурата от 8.10.2012 г. е отпаднал. Така предявеният
иск към датата на приключване на устните състезания се явява лишен от
правен интерес, тъй като целеният от ищеца резултат е постигнат преди
постановяване на съдебното решение. Липсата на абсолютната положителна
процесуална предпоставка за съществуването и упражняването на правото на
иск води до процесуалната му недопустимост, респективно до прекратяване
на производството. Що се отнася до аргументите на ответника за
недължимост на разноски на ищеца, същите не се споделят от настоящия
състав. От събраните доказателства безспорно се установи, че именно
ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото. Ако
ответното дружество бе изпълнило задължението си при възстановяване на
електрозахранването на ищеца на 16.09.2021 г. или в установения от ЗСч.
срок да сторнира задължението за такса възстановяване, ищецът не би
предявил иска по настоящото производство. Ищецът е упражнил правото си
на защита дадено му от закона при едно неправомерно според него поведение
на доставчика и в този ред на мисли тезата на ответното дружество, че
същият е злоупотребил с процесуални права е несъстоятелна. С горните
мотиви съдът счита, че следва да прекрати производството по делото поради
процесуална недопустимост на иска към приключване на устните състезания.
По аргумент на противното от чл. 78,ал.2 от ГПК на ищеца следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер на 355 лева, от които 50
лева заплатена ДТ, 5 лева такса за съдебно удостоверение и 300 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 2962/21 г. на ВТРС по иск с
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК от ХР. Г. Г. с ЕГН ********** от ***
за признаване на установено, че не дължи на „ Енерго-Про Продажби“ АД, с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
"Владислав Варненчик" № 258 , Варна Тауърс, Кула Г, сумата от 19 /
деветнадесет/ лева, представляваща такса за възстановяване, начислена по
фактура от 8.10.2012 г. поради нищожност на основанието за изискване на
таксата, поради процесуална недопустимост на иска.
4
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258 , Варна
Тауърс, Кула Г, да заплати на ХР. Г. Г. с ЕГН ********** от *** сумата от
355 / триста петдесет и пет/ лева направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново,
чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5