№ 18873
гр. /.../, 27.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110105962 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. №
22086/08.02.2022 г., с която от името на „ /.../ (/.../)“ ЕАД, ЕИК /..../ против К.
ИВ. Д., ЕГН: ********** са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
с правно чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищцовото дружество суми, както следва: 1/ сумата от 769,25 лева,
представляваща редовно падежирала главница по договор за потребителски
кредит № 1608031866645168/16.08.2016 г., сключен между „/.../ (/.../)“ ЕАД и
К. ИВ. Д., ведно със законна лихва от 19.02.2021 г. до изплащане на
вземането; 2/ сумата от 280,34 лева, представляваща възнаградителна лихва
за периода 05.09.2019 г. – 23.11.2020 г.; 3/ сумата от 114,05 лева,
представляваща обезщетение за забава върху редовно падежиралата главница
за периода 05.10.2019 г. – 23.11.2020 г.; 4/ сумата от 2228,47 лева,
представляваща предсрочно изискуема главница по договор за потребителски
кредит № 1608031866645168/16.08.2016 г., сключен между „/.../ (/.../)“ ЕАД и
К. ИВ. Д., ведно със законна лихва от 19.02.2021 г. до изплащане на
вземането; 5/ сумата от 53,86 лв., представляваща обезщетение за забава
върху предсрочно изискуемата главница за периода 24.11.2020 г. – 18.02.2021
г., за които суми на 26.02.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 9964/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника,
чрез назначения му в производството, по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, особен
представител – адвокат М. И. от САК, е депозиран отговор на исковата молба,
с който се оспорват предявените искове.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след
размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими,
1
необходими и приемането им е допустимо.
Следва да се допусне изслушването на съдебно-счетоводна експертиза
със задачи, формулирани в исковата молба и отговора на исковата молба.
Искането, направено от името на ответника, чрез назначения му в
производството, по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, особен представител – адвокат
М. И. от САК, с правно основание чл. 190 ГПК, за задължаване на ищеца да
представи посочените в отговора на исковата молба документи е допустимо,
относимо е към предмета на делото и е необходимо за правилното му
решаване, поради което следва да бъде уважено.
Следва да бъде приложено за послужване в настоящото производство
ч.гр.д. № 9964/2021 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
19.09.2022 г. от 10:15 часа, за когато да се призоват страните.
ІІ. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
Със заявление вх. № 23013286/19.02.2021 г. ищецът е поискал издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. ИВ. Д. за суми, както
следва: 1/ сумата от 769,25 лева, представляваща редовно падежирала
главница по договор за потребителски кредит №
1608031866645168/16.08.2016 г., сключен между „/.../ (/.../)“ ЕАД и К. ИВ. Д.,
ведно със законна лихва от 19.02.2021 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата
от 280,34 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 05.09.2019
г. – 23.11.2020 г.; 3/ сумата от 114,05 лева, представляваща обезщетение за
забава върху редовно падежиралата главница за периода 05.10.2019 г. –
23.11.2020 г.; 4/ сумата от 2228,47 лева, представляваща предсрочно
изискуема главница по договор за потребителски кредит №
1608031866645168/16.08.2016 г., сключен между „/.../ (/.../)“ ЕАД и К. ИВ. Д.,
ведно със законна лихва от 19.02.2021 г. до изплащане на вземането; 5/ сумата
от 53,86 лв., представляваща обезщетение за забава върху предсрочно
изискуемата главница за периода 24.11.2020 г. – 18.02.2021 г. На 26.02.2021 г.
е издадена заповед по чл. 410 ГПК срещу длъжника. Заповедта е връчена на
ответника ответник по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в законоустановения
срок същият не е депозирал възражение. Ищецът е уведомен за възможността
да предяви иск за установяване на вземането си на 17.01.2022 г. Исковата
молба е подадена на 08.02.2022 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за потребителски
2
кредит № 1608031866645168/16.08.2016 г., по силата на който е предоставил
на ответника К. ИВ. Д. заем в размер на 4641,75 лева, усвоен на 17.08.2016 г.,
като същият следвало да бъде погасяван на 84 равни месечни вноски в
периода 05.10.2016 г. – 05.09.2023 г. с падеж 5-то число на съответния месец.
Поддържа, че в чл. 4 от договора страните уговорили възнаградителна лихва,
която била с фиксиран размер от 9.10% за първите 12 месеца, след което се
дължала годишна лихва в размер на променлив референтен лихвен процент,
представляващ 6-месечен Sofibor + 8.650 пунка надбавка. Същата се
начислявала върху усвоената и непогасена главница на годишна база. Твърди
се, че в договора за кредит била уговорена и наказателна лихва за забава в
размер на редовната възнаградителна лихва плюс 10 пункта, като същата се
начислявала от деня на забавата за плащане на съответната погасителна
вноска до погасяване на същата. Ищецът твърди, че ответникът не е
извършил плащане на погасителни вноски, включващи главница и
възнаградителна лихва, за периода 05.10.2019 г. – 05.11.2020 г. Предвид
неизпълнението на тези задължения, поддържа, че на 24.11.2020 г. е обявил
кредита за предсрочно изискуем, за което е изпратил писмо с изх. № ИЗХ-
001-58945 до адреса на ответника, посочен в договора за кредит, което се е
върнало като непотърсено. Дори с това писмо предсрочната изискуемост да
не е била обявена надлежно, ищецът посочва, че същата следва да се приеме
за обявена с връчване на препис от настоящата искова молба на ответника,
към която е приложено и посоченото писмо. Предвид гореизложеното, моли,
за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 769,25 лева,
представляваща редовно падежирала главница по договор за потребителски
кредит № 1608031866645168/16.08.2016 г., сключен между „/.../ (/.../)“ ЕАД и
К. ИВ. Д., ведно със законна лихва от 19.02.2021 г. до изплащане на
вземането; 2/ сумата от 280,34 лева, представляваща възнаградителна лихва
за периода 05.09.2019 г. – 23.11.2020 г.; 3/ сумата от 114,05 лева,
представляваща обезщетение за забава върху редовно падежиралата главница
за периода 05.10.2019 г. – 23.11.2020 г.; 4/ сумата от 2228,47 лева,
представляваща предсрочно изискуема главница по договор за потребителски
кредит № 1608031866645168/16.08.2016 г., сключен между „/.../ (/.../)“ ЕАД и
К. ИВ. Д., ведно със законна лихва от 19.02.2021 г. до изплащане на
вземането; 5/ сумата от 53,86 лв., представляваща обезщетение за забава
върху предсрочно изискуемата главница за периода 24.11.2020 г. – 18.02.2021
г., за които суми на 26.02.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 9964/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника,
чрез назначения му в производството, по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, особен
представител– адвокат М. И. от САК, е депозиран отговор на исковата молба,
с който се оспорва основателността на предявените искове. Поддържа се, че
не са били налице основания за обявяване на кредита за предсрочно
3
изискуем, тъй като неизпълнената част от задължението на
кредитополучателя била незначителна, с оглед интереса на кредитора –
вземането на ищеца било в общ размер от 6754,08 лева, а дължимата от
ответника непадежирала главница към 24.11.2020 г. била в размер от 2 237,88
лева. Позовава се и на преюдициално заключение по дело № С 415/2011 г. на
СЕС, съгласно което обявяването на предсрочна изискуемост било допустимо
само при съществено и тежко неизпълнение, каквото в случая не било налице.
Поддържа се, че предсрочната изискуемост не е обявена от ищеца по
надлежния ред, тъй като на ответника не е даден подходящ срок за
доброволно изпълнение по смисъла на чл. 432, ал. 2 ТЗ. Поддържа се още, че
уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост не е достигнало до
знанието на ответната страна, тъй като е било изпратено чрез пощенски
оператор и се е върнало като „непотърсено в срок“, а в закона не била уредена
фикция, според която при липса на фактическо връчване на съобщението
същото да се счита за доставено на получателя. На следващо място,
назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника в
производството – адвокат М. И. от САК, счита, че в процесния договор за
кредит са налице неравноправни клаузи, поради което ответната страна
следва да дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита. В тази
връзка се излагат съображения, че е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, тъй като
в договора липсвала методика за начина на формиране на годишния процент
на разходите. Поддържа се, че не били представени подписани от ответника
общи условия към договора за потребителски кредит, както и попълнен
стандартен европейски формуляр по чл. 5, ал. 2 ЗПК. Сочи се, че договорните
клаузи не са съставени на ясен и разбираем език, който да позволи на
кредитополучателя-потребител да се информира за икономическите
последици от поемането на задължението по кредита, като в тази връзка
посочва, че за определянето на референтния лихвен процент нямало
обективни и публично оповестени величини, определяни от действието на
свободния пазар или от външен орган. Излагат се съображения, че уговорките
в чл. 4.9 и чл. 5.3 от процесния договор, нарушавали разпоредбите на чл. 7,
параграф 2 от Директива 2005/29/ЕС, тъй като поставяли допълнителни
условия към потребителя, за да може същият да се ползва от преференцията
за по-нисък лихвен процент, а именно: следвало да заплаща такси за
обслужване на допълнителен пакет „Комфорт“; да осигурява ежемесечно
средства по сметката, обслужващ пакет „Комунални плащания“, и да не
прекратява тази услуга; следвало и да не прекратява регистрацията си за
услугата „Райфайзен онлайн“. В тази връзка се поддържа, че цитираните
уговорки са нищожни и представляват нелоялна търговска практика, тъй като
допускат увеличаване на лихвения процент при неизпълнение на посочените
по-горе условия. Излага съображения, че следвало да се съобрази и фактът на
обявен мораториум върху вземанията на банките в условията на
съществуващата „Ковид“ пандемия. Моли се, за отхвърляне на предявените
искове, а в условията на евентуалност - за признаване за установено, че
4
ответникът дължи единствено чистата стойност на получения кредит.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2
ГПК):
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З
ГПК):
Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т.
4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да
са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК,
нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2
ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между /.../ (/.../)“ ЕАД и К. ИВ. Д., ЕГН ********** е
възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит №
1608031866645168/16.08.2016 г., по силата на което е предоставил на
кредитополучателя твърдяната в исковата молба сума по кредита в размер на
4641,75 лева, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с
възнаградителна лихва в уговорения размер; че кредитополучателят е
изпаднал в забава по отношение на поетото задължение за връщане на заетата
по силата на договорното правоотношение сума, периодът на забавата и
размера на дължимото обезщетението за забава; че е налице надлежно
обявена на кредитополучателя предсрочна изискуемост на задълженията му
по предоставения потребителски кредит.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение, за което не сочи доказателства.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
ІІІ. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, документите,
представените ведно с исковата молба.
ПРИЛАГА за послужване в настоящото производство ч.гр.д. №
9964/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза в
настоящото производство със задачи, формулирани в исковата молба и
5
отговора на исковата молба, при депозит в размер на 450 лева, вносим както
следва: 350 лева от ищеца по депозитна сметка на Софийски районен съд, в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение и
100,00 лева, вносими от бюджета на съда
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Л. Д., адрес: гр. /.../, ж.к.”/.../”, бл.39,
вх.Д, ап./.../, тел. 873 77 08, 0878 628 975.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК, ищеца „/.../ (/.../)“ ЕАД, в
срок до насроченото по делото открито съдебно заседание, да представи
попълнен стандартен европейски формуляр по чл. 5, ал. 2 ЗПК; Общи условия
на „/.../ (/.../)“ ЕАД, приложими към процесния договор за потребителски
кредит № 1608031866645168/16.08.2016 г., сключен между „/.../ (/.../)“ ЕАД и
К. ИВ. Д.; Погасителни планове, изготвяни по реда на чл. 4.3 от договор за
потребителски кредит № 1608031866645168/16.08.2016 г., сключен между
„/.../ (/.../)“ ЕАД и К. ИВ. Д..
ІV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат
към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите
към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е
отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. /.../, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст.
204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч.
Консултации с граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен
медиатор - тел.02/ 8955423; За повече информация: Мариана Николова,
Мария Георгиева - тел. 02/8955423, ********@**********.**;
www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако
в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени
искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите
6
по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за
повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на
съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република /.../, като същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра
не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се
смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по
същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването
им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на
посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, като на ищеца се връчи и препис
от отговора на исковата молба.
Вещото лице да се призове с указания да работи по изготвяне на
заключението по допуснатата експертиза, след внасяне на определения
депозит и представяне на доказателства за извършеното плащане.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8