РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. Бургас, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212120102726 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод на предявения от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Ю.Б.Ц. против Ж. Т. К.,
ЕГН ********** от *** иск за приемане за установено по отношение на ответника, че за
ищеца съществува вземане към него в размер на 59.97 лева, произтичащо от сключен между
ответника и „***“ ЕАД договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от
19.12.2016г., вземанията по които са били цедирани на ищеца, като вземането представлява
незаплатена неустойка. Ищецът твърди, че между ответника и „***“ ЕАД е бил сключен
горепосоченият договор, като за потребените услуги през периода 22.08.2017г. –
22.11.2017г. са били издадени общо 3 фактури, към всяка от които е приложено извлечение-
детайлизирана справка от потреблението на ползваните номера. Твърди също така, че
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги за месеците септември, октомври и ноември 2017г., поради което
операторът е прекратил едностранно индивидуалните договори. Издадена е била крайна
фактура от 22.01.2018г., в която е начислена неустойка за предсрочното прекратяване на
договора, като неустойката се претендира в редуциран размер от 59.97 лева. Неустойката е
формирана като сбор от три месечни абонаментни такси по избрания тарифен план за
ползваната електронна съобщителна услуга. На следващо място се твърди, че с договор за
цесия от 16.10.2018г. „***“ ЕАД е прехвърлило вземанията си към ответника на „***“ ООД,
а с договор за цесия от 01.10.2019г. вземанията са били прехвърлени от „***“ ООД на
„ЮБЦ“ ООД, като уведомяването на ответника за двете цесии е извършено с приложено
към исковата молба уведомление, изходящо от „***“ ООД. Моли се за уважаване на
исковете.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.92
ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
Ответникът чрез особения си представител е подал отговор в срока по чл.131 ГПК,
с който оспорва иска. Заявява на първо място, че искът е недопустим, понеже цесионерът
1
няма право да предприема действия по събиране на вземанията преди да уведоми длъжника,
а в случая няма такова уведомяване. По същество се прави възражение за погасяване на иска
по давност. Оспорва се ответникът да е сключвал договор с *** ЕАД и да е получавал услуги
от това дружество. Оспорва се авторството на подписа на ответника по представените
договори и декларации. Заявява се, че договорът с *** ЕАД, подписан върху електронен
таблет, не е електронен документ и не поражда действие. Заявява, че телефонният номер не
е предоставен на ответника и че той не е провеждал разговори с него. На ответника не са
връчвани Общи условия и той не ги е подписвал. Оспорва се дължимостта на сумите по
издадените фактури. Освен това във фактурите няма описано вземане като неустойка. ***
ЕАД е нямало право да прекрати договора и да търси неустойка. Заявява се, че договорът не
е бил прекратен, тъй като няма данни кредиторът да е изпратил на длъжника предизвестие за
прекратяването. След като договорът не е прекратен, вземането за неустойка не е
възникнало. Твърди се още, че дори и фактурите да са издадени, те не трябва да бъдат
плащани, тъй като *** ЕАД не е предоставяло услуги по договора. Прави се и възражение за
погасяване на сумите по давност. Прави се и възражение за прекомерност на неустойката,
която освен това нарушава и добрите нрави. По отношение на цесиите се заявява, че се
оспорва процесното вземане да е цедирано, като представените извлечение и потвърждение
са едностранни заявления и не доказват този факт. Цесиите не са и съобщени надлежно на
ответника.
По същество, предвид доказателствата и закона, съдът намира следното:
Бил е сключен между “***“ ЕАД и Ж. Т. К. договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 19.12.2016г., за срок от 24 месеца. Следователно срокът на
договора е изтекъл на 19.12.2018г.
Ответникът не е бил изправна страна по договорите. Доставчикът на услугите ***
ЕАД е издал фактури от 22.09.2017г., 22.10.2017г. и 23.11.2017г., като ответникът не е
заплатил начислените по тях суми за ползвани далекосъобщителни услуги.
В договора е записано, че ако споразумението бъде прекратено преди изтичане на
договорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на
дължими суми, абонатът дължи на *** ЕАД неустойка, равна на оставащите до края на
срока, но не повече от трикратния им размер месечни абонаменти за услугите на срочен
абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по
техния стандартен размер без отстъпка.
С договор за цесия от 16.10.2018г. *** ЕАД е прехвърлило редица свои вземания в
полза на “***“ ООД, посочени в Приложение № 1. С нарочно пълномощно цедентът е
упълномощил цесионера да уведомява длъжниците, че задълженията им са прехвърлени с
цесията. Приложение № 1 не е представено по делото, като е налично потвърждение от ***
ЕАД, че вземането й спрямо К. в размер на 59.97 лева е било предмет на договора за цесия и
съответно е прехвърлено на *** ООД.
С договор за цесия от 01.10.2019г. *** ООД на свой ред е прехвърлило редица свои
вземания в полза на “ЮБЦ“ ЕООД, посочени в Приложение № 1. Самото Приложение № 1
не е представено по делото, като е налично извлечение от това приложение, от което е
видно, че вземането спрямо К. в размер на 59.97 лева е било предмет на договора за цесия и
съответно е прехвърлено на “ЮБЦ“ ЕООД.
Дори и да се приеме, въпреки липсата на приложенията към договорите за цесия, че
именно вземането за неустойка е прехвърлено на два пъти и е в правната сфера на цесионера
ЮБЦ ЕООД, предявеният иск е неоснователен по други причини.
Както беше установено, ответникът не е заплатил начислените суми по няколко
последователно издадени фактури. Ето защо ищецът претендира да му бъде заплатена
2
неустойка, дължима при предсрочното прекратяване на договора по вина на абоната. Такава
клауза съществува в договора. БРС намира обаче, че въпреки неплащането от страна на
ответника на месечните такси, той не дължи неустойката, изчислена в трикратен размер на
таксите. Договорът е сключен за 24 месеца, видно от съдържанието му. Следователно, ако
не бъде предсрочно прекратен, той би действал до 19.12.2018г. Заповедното дело е
образувано на 03.12.2020г., т.е. след изтичане на срока на договора. Неустоечната клауза от
договора урежда последиците от настъпилото прекратяване /разваляне/, но не урежда ред за
упражняването му, различен от предвидения в общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Съдът
намира, че ищецът е следвало да уведоми ответника, че прекратява договора, за да му
манифестира волята си в този смисъл и тази воля да стане достояние на клиента /арг. чл.13 и
чл.14 ЗЗД/. Аргумент за това е и чл.50.6, б.“в“ от ОУ на ***, който предвижда договорът да
се прекрати едностранно от *** с 30-дневно писмено предизвестие при неплащане в срок,
като при ползване на универсалната услуга прекратяването се извършва при системно
закъснение в плащанията на дължимите суми. Следователно, неплащането на задълженията
по договора не води автоматично до неговото прекратяване, а следва кредиторът да се
позове на това неплащане и да изрази воля за прекратяване на облигационната връзка, която
воля да достигне до насрещната страна. В случая няма данни преди завеждане на
заповедното дело кредиторът да е отправил заявление до длъжника, че прекратява
предсрочно договора за мобилни услуги поради неплащане на сумите по издадените
фактури. В съдебната практика трайно се поддържа становището, че двустранен договор
може да се развали и чрез връчването на исковата молба, с която се претендират
последиците от развалянето на договора, като съдът е длъжен да вземе предвид настъпилото
в хода на процеса разваляне на договора на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В процесния
случай обаче препис от исковата молба с приложенията е връчен на ответника на
15.11.2021г., към който момент вече е бил изтекъл двугодишният срок на договора за
далекосъобщителни услуги, поради което не е налице предвидената в неустоечната клауза
хипотеза на прекратяване на договора преди изтичане на срока, за който е сключен.
Неустойка би се дължала само при предсрочното прекратяване на договора, което в случая
не е налице. В конкретната хипотеза договорът е прекратен не предсрочно, а с изтичане на
уговорения в него срок.
Въз основа на изложеното съдът приема, че липсват предпоставките за дължимост
на претендираната неустойка. Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
По изложените съображения, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя Ю.Б.Ц. против Ж. Т. К., ЕГН ********** от *** за
приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 59.97
лева /петдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща неустойка
/обезщетение/ за неизпълнение, довело до предсрочното прекратяване на договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги от 19.12.2016г., за периода от 22.12.2017г. до
21.01.2018г., което вземане е предмет на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № ***г. на БРС.
ОТХВЪРЛЯ искането на “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *** за осъждане на Ж. Т. К., ЕГН
********** да му заплати разноските в исковото производство и по заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
3
Вярно с оригинала: СТ
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
4