Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Провадия,
22.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІV - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЯ САВОВА
при
участието на секретар Мариана Ангелова, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 1074 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск от “ТРАНСФЕР ТВ” ООД, вписано в ТР при АВп, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Атанас Христов“ 12, ет.1, ап.1,
представлявано от Андреа Пиа Видански чрез адв. Б.З. ВАК със съдебен адрес:***
срещу М.З.Ю., ЕГН **********, адрес: *** с правно основание чл. 422, ал 1 вр. чл.415 ГПК вр.
чл.79, ал.1, ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение № 403/28.05.2018 г. издадена по ч.гр.д. №
618 по описа на ПРС за 2018 г. сумата в размер на 800 евро (осемстотин евро), представляваща главница по
задължение за връщане на заета сума, във връзка по договор за посредничество за
наемане на работа в чужбина, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК в съда – 23.05.2018 год. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на
които се основават претендираните права:
Ищцовото
дружество „Трансфер
ТВ“ ООД се намира в облигационни отношения с ответника М.З.Ю.,
по силата на договор от 27.07.2016 г., за посредническа дейност по наемане на
работа в чужбина. По силата на договора, „Трансфер ТВ“ ООД е организирала на
ответника обучението му по немски език, заплатила е всички разходи по
снабдяването му с нужните книжа и е осигурила сключването на трудов договор с
немски работодател, за срок от една година.Излага се, че паралелно с така
възникналото правоотношение, по молба на ответника, дружеството ищец му е
отпуснало заем в размер на 800 евро, която сума да му послужи за покриване на
нуждите му до отпътуването и започването на работа при новия работодател.
Договорът за заем между страните е неформален, като единственото задължение на
ответника по него е било да възстанови сумата на посредника след започване на
работа от него. Цитираната сума е платена на ответника на два пъти, на 20.10.2016
г. и на 11.11.2016 г. срещу, което ответникът е разписал и 2 бр. Запис на
заповед, платими на предявяване. Първото плащане - 20.10.2016 г., може да се
приеме за датата на възникване на облигационното правоотношение по договора за
заем.
Твърди
се, че след завършване на курса си ответникът е получил потвърждение за
назначаване от работодателя си в Германия “Транслоджистик Монтаж“, гр.
Лангензелболд, ул.“Ам Неселбуш“ 1. Връчен му е също така трудов договор,
включително с превод на български език и същият е разписал декларация, че е
запознат с действащото законодателство в Германия, работодателя, бита,
културата и обичаите в Германия и т.н.
Излага
се още, че след изпращането му в Германия и настаняването му в осигурената от
работодателя квартира, ответникът се е явил и на новата си работа. На нея е
работил известен период от време и в последствие е бил освободен. Въпреки
проведените разговори, той не е възстановил на дружеството ищец полученият заем
от 800 евро. На 16.05.2018 г. му е
връчена официална покана за доброволно изпълнение, с която са му предявени и
трите запис на заповеди, като му е предоставен седем дневен срок да плати
сумата по нарочно посочена банкова сметка. ***позиране на заявлението в Районен
съд - Провадия за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, срещу длъжника М.З.Ю., по което е образувано ч.гр.д. № 618/2018 г. на
Районен съд - Провадия.
Съдът
издал исканата от ищеца заповед за изпълнение на парично задължение срещу
ответника.
Длъжникът
е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в предвидения от закона
срок, съобразно разпорежданията на съда, ищеца подал настоящият иск.
С оглед
процесуалното поведение на длъжника и непогасените му задължения към „ТРАНСФЕР
ТВ“ ООД, ЕИК *********, за ищеца се породил правен интерес от продължаване на
производството по общия исков ред и завеждане на настоящия иск.
Иска се
призовете на съд на ответника и след като ищеца докаже твърденията си, съдът да
се произнесе с решение, с което на основание чл.422 ГПК, да приеме за
установено, че ответникът М.З.Ю., дължи на „ТРАНСФЕР ТВ“ ООД, ЕИК *********
сумата от 800 евро, или левовата им равностойност по фиксираният курс на БНБ -
1564.66 лв. - главница, представляващо задължение за връщане на заета сума по
неформален договор за заем от 20.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното
изплащане на задължението.
Претендират се разноски по заповедното и по исковото
производство.
В срока по чл.
131 от ГПК е депозиран отговор от
ответника.Чрез особен представител адв. Т.Р. *** е заявил, че предявения иск е
допустим, но неоснователен като го оспорва по основание и размер.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от
представения договор, че между тях е сключен договор за посредническа дейност
по наемане на работа в чужбина от 27.07.2016г., по силата на който ответникът в
качеството си на възложител и е възложил на ищцовото дружество в качеството му
на изпълнител и то е приело да извърши посредничество по информиране и/или
консултиране на търсещите работа лица и на работодателите и насочване и
подпомагане за започване на работа и по сключване на договор за наемане на
работа в Германия. Договорът е сключен за срок от една година, считано от
датата на подписването му. Уговорено е в чл.3.1, че разходите за курсове за
придобиване на свидетелство за управление на МПС категория „C”, в случай
че възложителят не разполага с такова, както и за едномесечно обучение по
немски език и настаняване в хотел по избор на посредника в гр. Варна, в случай,
че възложителят е от друго населено място, са за сметка на посредника. В чл.4 е
предвидено задължение на възложителя да отпътува за Германия не по-късно от 10
дни от приключване на всички необходими курсове, на свои разноски, а съгласно
чл.4.1 в случай, че възложителят не отпътува за Германия в указания срок и
неоснователно откаже да сключи договор, за който посредникът е посредничил,
възложителят дължи двойния размер на платените за него суми по т.3.1 от
договора.
Представени от ищеца са два броя запис на заповед от
20.10.2016г. и от 11.11.2016г. за сумите от по 400 евро от името на ответника в
полза на ищеца.
Видно
от връчената на 16.05.2018 г. официална покана за доброволно изпълнение, на
ответника са му били предявени и двете запис на заповеди, като му е предоставен
седем дневен срок да плати сумата по нарочно посочена банкова сметка. ***позиране
на заявлението в Районен съд - Провадия за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 и сл. от ГПК, срещу длъжника М.З.Ю., по което е образувано
ч.гр.д. № 618/2018 г. на Районен съд - Провадия.
Съдът
издал исканата от ищеца заповед за изпълнение на парично задължение срещу
ответника.
Длъжникът
е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в предвидения от закона
срок, съобразно разпорежданията на съда, ищеца подал настоящият иск.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявения иск с правно основание чл.422 във връзка с
чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД. Предявен е след провеждане на
производство по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1
от ГПК е процесуално допустим.
Абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на положителен установителен иск, е
наличие на правен интерес на ищеца за разрешаване, със сила на присъдено нещо
на спора за твърдяното от него материално право, като бъде установено
действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с
конкретно притезание, както и за осуетяване на възникването на нов спор за
материално право на същото основание. В конкретната хипотеза, твърденията на
ищеца, че ответника дължи сумата посочена в два броя запис на заповед, дадена
като заем във връзка с договора за посредническа дейност по наемане на работа в
чужбина, както и че между него и ответника е налице спор относно дължимостта на
процесната сума, обосновават правния интерес от избраната форма на защита.
Неизпълнението на парично задължение отговаря пред
кредитора две възможности съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗЗД – да търси
реално изпълнение – плащане, ведно с обезщетение за забавата или да иска
обезщетение за неизпълнение. Обезщетението за забава може да бъде под формата
на мораторна неустойка, ако такава е договорена, а в случай, че не е - по силата на закона се дължи обезщетение в
размер на законната лихва по чл.86 от ЗЗД. В настоящия случай между страните не
е договорена мораторна неустойка, паради
което и се дължи само размер на законната лихва върху дължимата сума по чл.86 от ЗЗД от момента на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Между страните не се спори, а и се установява от
представените по делото писмени доказателства, че ответника е страна по
договора в качеството на възложител.
Между страните на 27.07.2016г. е
сключен договор за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина, по
силата на който „Транфер ТВ“ ООД, в качеството на посредник се задължава спрямо
М.З.Ю., възложител да го информира и/или консултира във връзка с намирането на
работа, да насочва и подпомага за започването на работа и за сключване на
договор за наемане в Германия. В т.3.1 от договора е уговорено, че разходите за
всички курсове за придобиване на свидетелство за управление на МПС „С“ или „Е“
категория, в случай, че възложителят не разполага с такова, както и за едномесечното
обучение по немски език, настаняване в хотел са за сметка на посредника. По
силата на чл.4, ал.7 посредникът е следвало да осигури на възложителя
индивидуален трудов договор със съдържанието по чл.30, ал.3 и ал.4
от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по
наемане на работа.
След извършване на анализ на
съдържанието на процесния договор съдът констатира, че същия урежда правата и
задълженията на страните по тях, във връзка с извършване на посреднически
услуги. Клаузите, уреждащи отношенията между страните, следва да бъдат
тълкувани като юридически факт, от който са възникнали правата и задълженията
за страните, а именно договор за посредничество по смисъла на чл.26, ал.1, т.5
от Закона за насърчаване на заетостта и чл.2, ал.2, т.4 от Наредба за условията
и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. Следователно спрямо този договор ще
важат и следва да бъдат приложени специалните разпоредби на посочените два
нормативни акта.
Предвид
изложеното съдът приема, че е изпълнена първата предпоставка на фактическия
състав на чл.79 от ЗЗД, а именно наличието на валидна между страните
облигационна връзка и пристъпва към изследване на въпроса досежно това дали
ищецът е изправна страна.
За да е
изправна страна по договора за посреднически услуги и да има право да се позове
на неизпълнителна клауза ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване, че е извършил посочените в договора дейности, в това число и,
че е предоставил на ответника сумата от 800.00 евро за покриване на разходите
по обучение и пътуване до Германия, че е предоставил на последния индивидуален
трудов договор за наемане на работа с данните по чл.30, ал.3 и ал.4 от
цитираната наредба.
От събраните
по делото доказателства не се установява, че ищецът е изправна страна по
процесния договор.
Лисват доказателства,
че сумата от 800.00 евро е била реално предоставена на ответника, като
представените по делото два броя записи на заповед от 20.10.2016г. и 11.11.2016г.
за по 400.00 евро не могат да служат за разписка, която да удостоверява това
обстоятелство и че е възникнало
паралелно правоотношение- неформален договор за заем, по молба на ответника, по
който дружеството ищец му е отпуснало заем в размер на 800 евро, която сума да
му послужи за покриване на нуждите му до отпътуването и започването на работа
при новия работодател. Договорът за заем между страните е неформален, като
единственото задължение на ответника по него е било да възстанови сумата на
посредника след започване на работа от него. Този факт не признат от ответника, поради
което съдът приема, че е спорен.
По делото не
са ангажирани и доказателства за това, че ответникът е посещавал курсове по немски
език и автошкола за придобиване на свидетелство за управление с категория „С“
или „СЕ“, както и, че същите са били заплатени с дадената от ищеца сума.
На следващо
място по делото не е бил представен индивидуален трудов договор с работодател, за да се установи да ли същият включва реквизитите по чл.30, ал.3 и ал.4 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа
дейност по наемане на работа, вписаното работното време, почивките и отпуските, размера на
трудовото възнаграждение, клаузи, които уреждат битовите условия, здравното
осигуряване, обезщетението при трудова злополука, временна и трайна
неработоспособност, смърт. Липсват доказателства за договаряне досежно
предсрочното прекратяване на трудовия договор, задължението на работодателя да
сключи за своя сметка застраховка, покриваща рисковете заболяване, злополука,
смърт, хоспитализация, медицински разходи, загуба или намаляване на
работоспособността. С неосигуряването на трудов договор с това задължително
съдържание ищецът не е изпълнил както разпоредбите на подзаконовия нормативен
акт, така и договорното си задължение по чл.4, ал.7 от договора.
Съдът
намира, че не е налице и следващата предпоставка да е налице виновно
неизпълнение на задължението на ответника да работи една година по осигурения
индивидуален трудов договор, като страните не спорят, че той е прекратен преди
изтичането му. Обективният факт на прекратяване на трудовия договор не налага
автоматично извода, че това се дължи на виновното поведение на работника.
Следва да бъде установено, че прекратяването е следствие на такова поведение на
работника, което е било основание за търсене на неговата дисциплинарна
отговорност и уволнение. То не трябва да е следствие на упражнено право на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение поради други обективни
причини, като съкращаване на щата, намаляване обема на работа и пр.
Доказателства за реализирана дисциплинарна отговорност или самоволно напускане
от страна на ответника на осигурената му работа не са ангажирани.
Горното
обуславя крайният извод, че предявения
иск е неоснователен и следва да бъдат отхвърлен като такъв.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от
“ТРАНСФЕР ТВ” ООД, вписано в ТР при АВп, с
ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Атанас Христов“ 12, ет.1,
ап.1, представлявано от Андреа Пиа Видански срещу М.З.Ю., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД да бъде прието за установено
по отношение на ответника, че дължи по издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение № 403/28.05.2018г. по чл.410
от ГПК по ч.гр.д. № 618/2018г. на ПРС сумата в размер на 800 евро (осемстотин евро), представляваща главница по
задължение за връщане на заета сума, по договор от 27.07.2016г. за
посредничество за наемане на работа в чужбина, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК в съда – 23.05.2018 год. до окончателното изплащане на задължението.
Решението може да се обжалва пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: