Присъда по дело №3377/2024 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 89 от 04.06.2025 г. по НОХД № 3377/2024 г. по описа
на РС - Бургас, XXI –ви наказателен състав
Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна
прокуратура – Бургас обвинителен акт, с който срещу подсъдимия С. Д. М., ЕГН
**********, роден на ********г. в гр. П., *********/, е повдигнато обвинение за това, че
******** г., в гр. Бургас, от заведение - ресторант „К.“, находящо се в кв. „С.“, ул. „А.Д.“
***, отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 3500 /три хиляди и петстотин/
лева от владението на собственика И. А. М. от гр. Бургас, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.194, ал. 1 НК.
Пред съда, производството по делото протече в отсъствие на подсъдимия по реда на
чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК. По делото са извършени всички възможни действия за
установяване местонахождението на подсъдимия, като същият е бил обявен за
общодържавно издирване, считано от ******** г. като в рамките на издирвателния период
от 4 месеца и половина преди да се даде ход на делото, подсъдимият не е бил установен от
органите на МВР. Събрани са и писмени доказателства, че на ******** г. подсъдимият е
напуснал страната, като няма данни да се е завърнал. По тази причина производството се
разгледа от съда по общия ред в отсъствие на подсъдимия, при спазване на процедурата по
чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Бургас поддържа
обвинението, като го счита за доказано по категоричен начин. Поддържа, че деянието е било
извършено от подсъдимия при форма на вината „пряк умисъл“. Предлага при приложението
на чл. 54 НК на подсъдимия да бъде наложено наказание една година „лишаване от
свобода“, което да бъде отложено за изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от
три години. Счита, че наложената МНО „Подписка“ следва да бъде потвърдена.
Служебният защитник поддържа защитната теза, че подсъдимият е бил подведен от
пострадалия относно условията за работа, за осъществяването на която е пристигнал в гр.
Бургас, кв. „С.“. Сочи, че в случая се касае за трудови правоотношения, при които
пострадалият в качеството му на собственик на заведението за хранене, е предложил на
подсъдимия условия на труд относно възнаграждение и изхранване, които не са били
изпълнени. В тази връзка поддържа, че отнетата сума се е дължала на подсъдимия за
извършената от него работа в заведението. Предлага на подсъдимия да бъде наложено
минимално наказание, което да се отложи за изпълнение за срок от 3 години с оглед
настъпила реабилитация за предходно осъждане на подсъдимия. Алтернативно предлага ако
съдът намери, че подсъдимият не е виновен, същият да бъде оправдан.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:
Подсъдимият С. Д. М., ЕГН **********, е роден на ********г. в гр. П.. От справка
за съдимост се установява, че към датата на настоящото деяние (******** г.) подсъдимият е
реабилитиран по право за две осъждания през 2007 г. и през 2011 г., като включително е
изтърпял и ефективно наказание три месеца „лишаване от свобода“ за периода 14.12.2010 г.
– 14.03.2011 г.

През лятото на **** г. подсъдимият и неговата съпруга М. М. дошли в гр. Бургас от
гр. Л., където живеели за да си търсят работа. Във връзка с предложение за работа, в
началото на месец юни се запознали със свидетеля И. М., който стопанисвал ресторант „К.“
на ул. „А. Д.“ *** в кв. „С.“, гр. Бургас. Свидетелят М. се съгласил да приеме на работа в
1

обекта подсъдимия и съпругата му, като им предоставил да ползват помещение близо до
ресторанта срещу полагане на труд. Постигнали устна договорка подсъдимият и съпругата
му да почистват през деня ресторанта, а нощно време да го наглеждат. По-късно през
следващия месец евентуално можели да останат за по-трайна работа, ако пожелаят.
Свидетелят М. и двамата съпрузи М.и се засичали всяка сутрин в ресторанта, който те
почиствали. Били се разбрали и за храна през деня - еднократно или двукратно. Вечер
заведението не се заключвало, като подсъдимият го охранявал. Две седмици по-късно
подсъдимият М. решил да влезе през нощта в ресторанта и да отнеме наличната там парична
сума. След полунощ в първите часове на ******** г. подсъдимият влязъл в ресторанта и
отнел сумата от 3500 лева, съхранявани в портмоне на бара. След това подсъдимият поръчал
такси от таксиметрова компания „Б.т.“, като на заявката му около 02:45 часа на ******** г.
се явил свидетелят А. С., който със служебния таксиметров автомобил откарал подсъдимия
и съпругата му до жп гарата в гр. Бургас.
Сутринта на ******** г. свидетелят М. отишъл в ресторанта и установил, че
подсъдимият и съпругата му не са там. Свидетелят М. констатирал, че липсва портмонето с
налична в него парична сума от 3500 лева. Свидетелят М. прегледал видеозаписи от
заведението, на които разпознал подсъдимият да влиза в ресторанта и да взима от бара
оставено там червено портмоне с паричната сума. След като св. М. установил, че
подсъдимият и съпругата му са напуснали помещението, което ползвали, се опитал да се
свърже с подсъдимия по телефона, но безуспешно. Чрез търсене на информация от
таксиметрови компании установил, че подсъдимият М. и съпругата му са се отдалечили с
таксиметров автомобил, поръчан от „Б.т.“. Свидетелят М. подал сигнал до органите на МВР.
От извършена по делото съдебно-техническа експертиза по протокол № *** от
****.**** г. по описа на БНТЛ при ОДМВР - Бургас се установява, че няма признаци за
интервенция върху записите върху цифровия носител от видеокамера в обекта.

По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства. До категоричен извод за
реализирането на установените от съда факти, изложени по-горе, водят свидетелските
показания на свидетелите И. М., А. М. и А. С.. Показанията на посочените свидетели са
последователни, непротиворечиви, препокриващи се и сочат на реализиране на едни и същи
факти, приети от съда за безспорно установени. Показанията на тримата свидетели
подкрепят повдигнатото срещу подсъдимия обвинения, тъй като разкриват фактическия
състав на престъплението, в извършването на което е обвинен М..
На първо място от доказателствената съвкупност следва да се обсъдят показанията на
свидетеля И. М., който е осигурил работа на подсъдимия и помещение за пребиваване в
близост до обекта, от който е била отнета инкриминираната парична сума. В хода на
съдебното следствие съдът констатира наличие на основание за прочитане на показанията на
свидетеля от досъдебното производство. В разпита свидетелят твърди, че не си спомня
обстоятелства, за които е дал показания в хода на ДП, поради което съдът ги приобщи по
надлежния ред към доказателствения материал чрез прочитането им на основание чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК. От показанията на свидетеля М. се установява, че
подсъдимият заедно със съпругата си са полагали труд в ресторанта, като включително
подсъдимият го е охранявал нощно време. Свидетелят М. споделя, че сутрините се срещал с
подсъдимия и съпругата му в заведението, което те почиствали. Същевременно от
показанията на свидетеля И. М. се установява, че сутринта на ******** г., подсъдимият и
съпругата му не са се намирали в ресторанта. Като едновременно с тяхната липса,
свидетелят М. е констатирал и липсата на сумата от 3500 лева, съхранявана в ресторанта. В
показанията си свидетелят категорично поддържа, че на заснет видеозапис от камера в
2

заведението, свидетелят е разпознал подсъдимият да влиза в ресторанта и да взима от бара
портмонето с наличната в него сума от 3500 лева. За нуждите на разследването свидетелят
М. е представил 1 бр. диск с видеозапис. В изготвена техническа експертиза на
предоставения цифров носител вещото лице е посочило, че върху записите на диска не се
установява интервенция, тъй като липсват необясними промени в сцената, обектите и
осветлението. В хода на съдебното следствие съдът приобщи експертизата като
доказателство, като в проведения разпит вещото лице посочи, че поддържа изготвеното
заключение в хода на ДП. Съдът кредитира техническата експертиза като компетентно и
обективно изготвена.
За установяване на фактическата обстановка по делото допринасят и показанията на
свидетеля А. М. –баща на свидетеля И. М.. По отношение на показанията на свидетеля А.
М. съдът също констатира наличие на предпоставки за приобщаване на показанията на
свидетеля от ДП, тъй като в хода на съдебното следствие при провеждане на разпит на
свидетеля, същият излага твърдения, че няма спомени за факти, за които е свидетелствал в
досъдебна фаза. По тази причина на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК,
съдът приобщи като доказателствено средство по делото и показанията на свидетеля от ДП
чрез прочитането им. Свидетелят А. М. потвърждава изложеното от свидетеля И. М., че през
лятото на **** г. подсъдимият и съпругата му са работили за кратък период в ресторант
„К.“, находящ се в кв. „С.“ в гр. Бургас. Относно основният факт на доказване по делото, а
именно отнемане на процесната парична сума, показанията на свидетеля А. М. не са пряк
информационнен носител, тъй като свидетелят споделя, че е разбрал за отнемането на
парите от сина си – свидетеля И. М..
На следващо място при установяване на фактите по делото съдът се доверява на
показанията на свидетеля А. С.. Свидетелят излага сведения, че е бил изпратен на ********
г. около 02:45 часа като водач на таксиметров автомобил на подадена заявка в кв. „С.“ в
близост до заведението „К.“, като качил мъж и жена със сак, които откарал до жп гарата в гр.
Бургас.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите И. М., А. М. и А. С..
Показанията на тримата свидетели са безпротиворечиви и изцяло си кореспондират. Съдът
се доверява на изложените от тримата свидетели фактически твърдения, като приема
показанията им за достоверен източник на информация по делото. В хода на производството
не са събрани доказателства, които да разколебават този извод на съда.
Фактическата обстановка се подкрепя и от събраните и приобщени писмени
доказателства, които в съвкупност с гласните такива допринасят за категорично
установяване на гореописаните факти.
Всички изброени по-горе доказателства, на които съдът се позовава, са достоверни,
непротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно
авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението.

От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 194, ал. 1
НК.
От обективна страна безспорно по делото се установи, че предмет на престъплението
са чужди движими вещи собственост на свидетеля И. М.–сумата от 3500 лева, които са били
отнети от подсъдимия, без съгласието на собственика с намерение да се присвоят.
Паричните средства не са се следвали на законно правно основание на подсъдимия М.. Чрез
извършване на изпълнителното деяние - отнемане на предмета на престъплението,
3

подсъдимият е преустановил упражняваната дотогава фактическата власт от пострадалия
относно вещите и е установил своя.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, като подсъдимият е
съзнавал, че отнема чужди движими вещи – парични средства, които не му се следват на
правно основание, без съгласието на лицето, упражняващо фактическа власт върху тях.
Подсъдимият е целял противозаконно да присвои чуждите движими вещи, като е влязъл в
ресторанта през нощта и е отнел портмонето с наличната в него парична сума от 3500 лева.
Подсъдимият е отнел процесните вещи, като напълно е съзнавал, че те не са негова
собственост, а на свидетеля И. М.. При осъществяване на деянието подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното и общественоопасните му последици, като е
целял тяхното настъпване.
Тук следва да се обсъди поддържаната от служебния защитник на подсъдимия
защитна теза, че отнетата от подсъдимия парична сума му се е дължала от свидетеля М. за
положения в заведението труд. Съдът не споделя възраженията на защитата, с които се
аргументира липсата на субективния елемент от състава на престъплението кражба, а
именно – своителното намерение. Без значение е съществуващият между подсъдимия и
пострадалия спор за дължимост на пари, тъй като престъплението кражба е налице и тогава,
когато отнемането на вещ се извършва с цел пострадалият да бъде принуден да изпълни свое
задължение, или заради непогасено парично задължение на пострадалия към дееца.
Вземането на чужда вещ под такова условие също сочи за своително намерение до
извършване на определеното действие от страна на пострадалия. В този смисъл е и
практиката на ВС и на ВКС, съответно обективирана в Решение № 603/1999г. на ІІ НО. и
Решение № 18/1998г. на ІІ НО.

По изложените съображения съдът призна подсъдимият С. Д. М. за виновен в
извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинението в настоящото
производство.

По вида и размера на наказанието:
При индивидуализация на наказанието съдът взе предвид, че за извършеното от
подсъдимия престъпление по чл. 194, ал. 1 НК се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ до осем години.
При определяне на размера на наказанието „лишаване от свобода“ настоящият състав
отчете като смекчаващо обстоятелство оказаното от подсъдимия съдействие на
разследващите органи за разкриване на извършеното престъпление, а именно направеното
признание от подсъдимия пред органите на досъдебното производство. Съдът възприе като
отегчаващо обстоятелство размера на отнетата парична сума от 3500 лева, който не може да
се определи като нисък или незначителен предвид размера на минималната работна заплата
през **** г. (годината на деянието), която е била 710 лева. Следователно размерът на
отнетите парични средства от 3500 лева представлява сбора на почти пет минимални
работни заплати. По тези съображения съдът прецени, че наказанието „лишаване от
свобода“ следва да се определи при приложението на чл. 54, ал. 1 НК в размер на 10 месеца,
като съдът прие, че наказание в този размер е съответно на обществената опасност на
деянието и дееца, които не се характеризират с висока обществена опасност. Подсъдимият е
реабилитиран за две престъпления, извършени преди продължителен период от време (през
2006 г. и 2010 г.), като по делото не са налични данни за други противообществени прояви на
подсъдимия след този период до настоящото деяние през **** г. Това обстоятелство според
съда определя личността на подсъдимия като такава с по-ниска степен на обществена
4

опасност, както и извършеното от него настоящо деяние, което не е засегнало с по-голям
интензитет и степен обективната действителност, поради което причинените вреди са
обичайните съставомерни последици на престъплението „кражба“. Съдът счете, че с така
наложеното наказание („лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца) ще бъдат постигнати
предвидените в чл. 36 НК цели.
По отношение на изпълнение на наказанието в случая съдът приложи
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК и отложи изпълнението на наказанието за срок от три
години. Към датата на извършване на процесното деяние подсъдимият не е бил осъждан на
лишаване от свобода, наложеното наказание лишаване от свобода е в размер под три години,
както и съдът намери, че за постигане целите, предвидени в чл. 36 НК, не е наложително
подсъдимият да изтърпи наказанието.

По веществените доказателства:
Съдът постанови вещественото доказателство – 1 бр. диск да остане по делото и да се
унищожи с делото.

По разноските:

С оглед признаването на подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение, на основание чл. 189, ал. 3 НПК в негова тежест бяха
възложени и разноските по делото.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
5

Номер на акта:	89
Дата:	4 юни 2025 г.
Съдия:	Пламена Николова Събева

Дело:	20242120203377
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 август 2024 г.

Присъда по дело №3377/2024 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите