Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……………./
06.12.2019 г., гр.
София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на шести ноември през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ
НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 17342 по
описа за 2018
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 477104 от 26.08.2018 г. по
гр.д.№ 50680/20117 г. на СРС, 57 състав, е признато за установено по реда на
чл.422 от ГПК, че Агенция „П. И.“ дължи на ЗАД "Б.В.и.г.“, заплащането по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.02.2017г. по
ч.гр.д. № 9333/2017г. по описа на СРС, II го., 57- ми състав, както следва: на
основание чл. 411, ал. 1 КЗ във вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 277,10 лв.,
представляваща регресна претенция за платено застрахователно обезщетение за
причинени вреди на лек автомобил „БМВ 530 " с ДК № *******въз основа на
застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско" при настъпване
на 03.10.2016г. пътнотранспортно произшествие, поради попадане в необезопасена
и сигнализирана дупка /изрязан асфалт/ на пътното платно на републикански път
-Околвръстен път посока с. Казичене - бул. Ботевградско шосе, гр. София, ведно
със законната лихва върху главницата считано от 15.02.2017г. до окончателното й
изплащане. С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и относно
разноските, като е осъдил Агенция „П. И. да заплати на „Б.В.и.г."АД и
разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК - 239,00 лв. и 385,00 лв. за
заповедното производство по ч.гр.д. № 9333/2017 г. на СРС, 57- ми състав.
Срещу
решението е подадена въззивна
жалба от ответника Агенция „П. И.“. Във въззивната жалба се излагат доводи за
неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът твърди, че представеният протокол
за ПТП няма доказателствена стойност относно механизма на ПТП, тъй като
актосъставителят не е очевидец на произшествието, сочи се, че не е посочен и размера
на дупката, описание
на обстановката, и показанията на разпитания свидетел опровергавали този
протокол да е бил съставен на мястото на ПТП, при което и при твърдяно противоребие
между показанията на свидетеля и Протокола намира вторият да не се кредитира
като доказателство за тези факти за причинната връзка, също се позовава ина
противоречие на самите свидетелски показания с другите писмени доказателства по
делото, вкл. и частни такива. Възразява, че нямало снимков
материал, не е установена скоростта, с която се е движил водача. Посочва, че
ищцовото дружество не е доказало да е извършена проверка дали водачът е бил под
въздействието на алкохол или други, упойващи вещества, действал ли е умишлено,
попада ли вредата в общите изключения от общите условия, когато застрахователят
не изплаща обезщетение. Аргументира, че
щетата, за която е изплатено застрахователното обезщетение не е покрит
застрахователен риск, тъй като процесното МПС не е застраховано за допълнителен
риск – „гуми“. Посочва се, че не може да се установи скоростта, с която се е
движел водачът, като в тази връзка следвало да се има предвид, че той е
заинтересован да посочи, че се е движел със скорост, изключваща съпричиняване.
Възразява се, че заключението на САТЕ не
можело да служи категорично като доказателство за механизма и
причинно-следствената връзка, защото било изготвено на база описаното в ротокола за ПТП, който
ответникът оспорва да е съставен на място. Сочи също, че в описа на претенцията задължителните реквизити не
са попълнени и не е извършено удостоверяване, и че
на декларацията за настъпване на застрахователно събитие не е посочено име на застрахования и подпис. Твърди се, че не са представени актуалните
общи условия на застрахователя, приложими към договора за застраховка, също и че не било доказано
ответникът да им азадължение да поддържа пътя и че неизпълнение на това
задължение епричинило вредата и
ричинната връзка.моли решението да се отмени и иска отхвърли.
Въззиваемата страна-ответник ЗАД „Б.В.И.Г.”
АД оспорва същата с писмен отговор.Твърди се, че в разглеждания случай не е
налице нито една от хипотезите, при които застрахователят е следвало да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение, че механизмът на произшествието се
установява по безспорен начин от събраните доказателства, които си
кореспонпдирали, оспорва ищецът да има задължение да проверява преди изплащане
на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка дали не са били налице
някои от изключените рискове, посочени в
общите условия/ОУ/.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ищцата оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, вр. чл. 411 КЗ, вр. 49 ЗЗД.
В чл. 410 КЗ
е уредено едно специално суброгационно право, в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД,
тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не
изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение,
изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 410, ал.
1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Но
когато причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по
силата на чл. 49 ЗЗД,
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от
изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението. Макар в
правната норма, регламентирана в чл. 410, ал.
1 КЗ, да не е предвидена правната възможност заплатилият по
имуществено застраховане обезщетение застраховател да встъпи в правата на
увредения срещу носещия гаранционна обезпечителна отговорност възложител на
виновното лице за причиняване на вредоносния резултат, в т. 15 от ППВС № 7/1977
г. се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност
той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47
- 49 ЗЗД,
когато са налице основания за нея. Макар и тези тълкувателни разяснения да са
дадени при действието на отменени правни разпоредби, те са приложими и при
тълкуването на чл. 410, ал.
1 КЗ.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму
извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни
действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.
Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на
лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.
От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се
установява, че той е предявил иск за установяване на вземане спрямо ответника
по спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени
физически лица, на които Агенция „П. И.” (АПИ) е възложила да поддържат в
изправност пътища – част от републиканската П. мрежа, и носи отговорност за
бездействията на тези лица.
За да възникне регресното притезателно право на
застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените
вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа,
трябва в обективната действителност да бъдат осъществени
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения да е
възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на
вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.
е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно
поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на
изпълнение на възложената работа; 4) застрахователят по имущественото застраховане
да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на
застрахованата вещ.
С отговорът на исковата молба ответникът АПИ е оспорил
наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността му на предявеното
с иска основание, вкл. и възражения за липса на покрит застрахователен риск,
при което въззивният съд следва да обсъди и наведените в тази насока оплаквания
по въззивната жалба и да прецени дали събраните пред първата инстанция
доказателства/при липсата на събрани нови такива пред въззивния съд/ установят
наличето на основание за заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца на
увредения собственик, също и на основания за регресното му вземане срещу АПИ.
Установява се от събраните писмени доказателства, че към
03.10.2016 г. за автомобил „БМВ 530 " с ДК № *******е имало сключена
застраховка между собственика и ищцовото
дружество при Общи условия Каско Стандарт, в сила застрах.полица от 29.01.2016
г. до 29.01.2017 г. В раздел застрахователно покритие по полицата е отбелязано,
че същата е за „пълно каско“ като основно покритие, също и за допълнителни
покрития: „помощ на пътя“ и „доверен сервиз“. Към датата на сключване на
застрахователния договор в изискуемата писмена форма, са в сила ОУ на ищеца,
приети с решение на УС на 05.12.20111г., изм. с решение на УС от 22.05.2014 г. и в сила от
09.06.2014 г., текстът на които ОУ е
приет по делото. Другите събрани писмени доказателства сочат, че на 03.10.2016
г. водачът на застрахованото МПС –С.Я. е попаднал в дупка-изрязан асфалт на
пътя, на околовръстен път, София, 200 м.
преди разклона за Казичене, за което е съставен протокол за ПТП от същата дата,
а на другия ден водачът е подал и заявление за щета при ищцовото дружество, и
по образуваната преписка по щета е определено и заплатено на собственика на МПС
застрахователно обезщетение в размер на 277,10 лв. за подмяна на 1 бр. гума и
ремонт на джанта. Увреждането на предната лява гума с джантата на лекия
автомобил е отразено в протокола за ПТП и в заявлението на водача до
застрахователя.
Приетата по делото САТЕ сочи за наличие на причинна
връзка между заявеното увреждане на посоченото МПС и начина на попадане на
същото МПС в дупка-изрязан асфалт, също и за съответност на платеното
обезщетение с действителната вреда, като базира заключението на протокола за
ПТП и документацията при застрахователя-ищец. САТЕ не дава отговор на
поставените въпроси, касаещи поведението на водача на МПС, възможността да се
избегне дупката, поради липсата на данни за скорост на движение, място и
размери на дупката, и др.характеристики на пътя, нито данни за вида на гумата.
Околовръстен път София е републикански път – втори
клас, № 18, съгласно Приложение № 1 към Решение № 315 от 28 април 2016 г. за
обявяване на път - публична общинска собственост, за път - публична държавна
собственост, и за промяна в списъка на общинските пътища и в списъка на
републиканските пътища, и се управлява/ вкл. и поддържа/ от АПИ на основание
чл.19 от Закона за пътищата/ЗП/. Така ответникът АПИ би отговарял за вреди,
произлезли от неизпълнение на поддържа републикански път съгласно чл.19, ал.2,
т.1 от ЗП, на основание чл.49 от ЗЗД, ако се установят предпоставките за това
по ЗЗД.
Ответникът с отговора на исковата молба е възразил
протоколът на ПТП да се ползва с официална удостоверителна сила относно
причината за ПТП и местонахождението и размерите на препятствието-
дупката-изрязване на сфалта, тъй като намира, че протоколът е непълен при
отразяване на тези обстоятелства и възпроизвеждал сведения, дадени от водача на
МПС-о. От съдържанието на същия Протокол за ПТП, се установява, че той е
съставен от длъжностно лице и по Приложение № 2 към чл.4 от 1 от Наредба № I3-41 от 12
януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния, при
което се ползва със силата на официален документ за факти, възприети от
съставителя му, и за други факти, удостоверени от него, а именно че протоколът
е съставен при посещение на място. В показанията си пред СРС свидетелят Я.
сочи, че при посещението на служителите на МВР, управляваното МПС е било вече
изтеглено от мястото на инцидента, на намираща се наблизо бензиностанция. В процеса истиността на протокола за ПТНП не
е била оспорена по реда на чл.193 от ГПК, при което съдът е длъжен да приеме,
че съставителят е възприел лично отразените от него обстоятелства в протокола
за ПТП, и се ползва с официална удостоверителна сила. В случая се съобрази и
забраната по чл.164, т.2 от ГПК. За основателно обаче съдът приема възражението
на ответника за непълнота на протокола за ПТП, доколкото в него не е отразено
точното разположение и размерите на дупката на пътя, показана на скицата по
протокола за ПТП, като не може да се приеме също, че този протокол удостоверява
и механизма на ПТП, тъй като съставителят му не е присъствал по време на
инцидента, следователно протоколът възпроизвежда казаното от водача и не се
ползва с удостоверителна сила на официален документ за начина, по който водачът
е попаднал в дупката на пътя. Протоколът удостоверява с обвързваща сила на
официален документ наличието на дупка на пътя и повредите по предната лява гума
на процесното МПС на посоченото място и време, възприети лично от съставителя.
Относно механизма на ПТП, съдът приема, че той се установява с показанията на разпитания свидетел Я., които
сочат обаче само на спукване на гума, но не и на увреждане на джанта на МПС,
макар такова увреждане да е било установено от съставителя на протокола за ПТП.
Ето защо съдът приема, че не е доказано по убедителен начин, че повредата на
джантата на процесното МПС е настъпила именно при попадане в дупка на републикански
път-околовръстно шосе София, на 03.10.2016 г. , както се сочи с исковата молба.
Относно довода на въззивника за съпричиняване на
вредоносния резултат от водача на автомобила, съдът счита, че за да се определи
дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат, респ. степента на участие
на водача на автомобила в цялостния съпричинителен процес, е необходимо да се
изследва механизма на настъпване на процесното ПТП. Намаляването на
обезщетението за вреди би било допустимо само при наличието на категорични
доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха настъпили, в случай че по
време на произшествието водачът на автомобила е спазил правилата за движение по
пътищата. Доказателствената тежест за установяването на този правнорелевантен
факт принадлежи на страната, която навежда това възражение, като доказването
трябва да е пълно и главно съобразно правилата, предписани в правната норма на
чл. 154, ал. 1 ГПК. В настоящия случай са недоказани твърденията на въззивника
за несъобразяването на водача с П.та обстановка.
Неотносимо към предмета на делото е липсата на снимков
материал от произшествието. В закона няма ограничение на доказателствените
средства, които могат да се използват за установяване на пртоивоправно
поведение, вреди и причинно-следствена връзка.
Обстоятелството, че не се установява по делото
скоростта на движение на водача на лекия автомобил не води до извод, че същият
е карал с превишена или несъобразена скорост, с което да е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат. С отговора на въззивната жалба е направено
възражение за съпричиняване, което въззивният съд счита, че се поддържа с
въззивната жалба с оглед твърдението за недоказана скорост на движение на
процесния авомобил. Възражението за съпричиняване е недоказано по делото.
Въззивният съд намира твърдението, че не са
представени актуалните Общи условия на застрахователя за неоснователно. Същото
не е подкрепено с доказателства по делото. Видно от представените и приети по
делото Общи условия същите са променени с решение на Управителния съвет на
23.03.2016 г., а процесното ПТП е настъпило след тази дата, поради което представените
по делото общи условия са актуалните към датата на настъпване на
застрахователното събитие.
Доводът на въззивника, обаче, че застраховка „Пълно
Каско“ е сключена без допълнително покритие „Гуми“ и последното не е
допълнително уговорено, поради което и обезщетение не се дължи за наранената
гума, съдът намира за основателен. В представената застрахователна полица не е
отбелязано сключената застраховка да обхваща и допълнително покритие „Гуми“,
нито ищецът е установил за е заплатена и допълнителна застрахователна премия за
това. Съгласно т. 8, гл. Втора на раздел „Каско“ на Общите условия на Булстрад
Каско Стандарт, покритието „Гуми“ се предоставя в изрично предвидените случаи и
при заплащане на допълнителна премия, отделно от покритието по клауза „Пълно
каско“. Според т. 1.1 от раздел IV на Допълнение „Гуми“ срещу допълнително
платена застрахователна премия застрахователят ще обезщети застрахования за
щети по гумите на МПС, причинени от внезапна повреда, деформации, спукване или
пробиване на гумата от дупки или предмети на пътя. При анализа на цитираните
разпоредби от Общите условия на застраховка „Каско Стандарт“ може да се направи
извода, че застрахователни събития, свързани с гумите на застрахованите
автомобили, се обезщетяват при допълнително заплатено покритие на
застраховката, за което в случая няма данни по делото и това покритие е
изключено от застрахователните рискове по сключената застраховка. При това
положение съдът приема, че повредата, причинена на гумата на автомобила, не
представлява в случая покрит застрахователен риск и същата не е следвало да
бъде обезщетявана, съответно изплащането ѝ от застрахователя е било по
негова преценка и за това не следва да носи отговорност АПИ. Ищецът като застраховател по имуществена
застраховка на МПС е определи и платил застрахователно обезщетение на
собственика на увреденото МПС в размер на 268,30 лв. за подмяна на увредената
гума, , при което и доколкото обезщетяване за повреда по гумата в случая не
представлява покрит застрахователен риск, то иск на платилия застраховател
срещу делинквента се явява неоснователен, и подлежи на отхвърляне, тъй като
делинквента не носи отговорност за платена сума при липса на основание за това
по договора за застраховка. По вече изложените по-горе съображения за
недоказаност увреждане на джантата при процесното ПТП, платената от ищеца сума
за обезщетение за ремонтирането й от 8,80 лв.
също не може да бъде претендирана за дължима от ответника поради липсата
на доказателства това увреждане на джантата да е било причинено именно от процесното
попадане в дупка на републикански път на 03.10.2016 г. на процесното МПС,
застраховано при ищеца. Искът за главница от 277, 10лв. се явява изцяло
недоказан и подлежи на отхвърляне,
Съобразно изложеното обжалваното решение следва да
бъде отменено и искът бъде отхвърлен, вкл. и отменено решението и в частта за
разноските като последица от отхвърляне на иска.
При този изход на спора и заявеното искане за разноски,
ищецът дължи на ответника разноски за първата инстанция в размер на 100 лв. за
защита от юрисконсулт съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.25, ал.1 от Наредбата
за правната помощ, при липсата на фактическа и правна сложност на спора, което възнаграждение
се определя от съда, и 170 лв. за АТЕ, и за въззивната инстанция 25 лв. за
държавна такса и 100 лв. за защита от юрисконсулт, поради уважаване изцяло на
жалбата.
Ищецът-въззиваем няма право на разноски поради
отхвърляне на иска.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 477104
от 26.08.2018 г. по гр.д.№ 50680/2017 г. на СРС, 57 състав, ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от от „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, седалище ***, срещу Агенция „П. И.“, Булстат ********гр.София,
пл. ********, седалище ***, пл.********, за признаване за установено по реда на
чл.422 от ГПК, че Агенция „П. И.“ дължи на ЗАД "Б.В.и.г.“, заплащането по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.02.2017г. по
ч.гр.д. № 9333/2017г. по описа на СРС, II го., 57- ми състав, на сумата от
277,10 лв. на основание чл. 411, ал. 1 КЗ във вр. чл. 49 ЗЗД представляваща
регресна претенция за платено застрахователно обезщетение за причинени вреди на
лек автомобил „БМВ 530 " с ДК № *******въз основа на застрахователен
договор по имуществена застраховка „Каско" при настъпване на 03.10.2016г.
пътнотранспортно произшествие -попадане в несигнализирано препятствие дупка
/изрязан асфалт/ на пътното платно на републикански път -Околвръстен път,
посока с. Казичене - бул. Ботевградско шосе, гр. София, ведно със законната
лихва върху главницата считано от 15.02.2017г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
„ЗАД
Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, да заплати на Агенция „П. И.“, Булстат ********, с горепосочените адреси,
на основание чл.78, ал.3и ал.8 от ГПК сумата 270 лв. разноски за първата
инстанция, и сумата 125 лв. разноски за
въззивната инстанция
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно
чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.