№ 485
гр. Враца, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петър Н. Петров
при участието на секретаря Валя П. Апостолова
като разгледа докладваното от Петър Н. Петров Гражданско дело №
20231420102962 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена от "Мъни плюс корп" ЕАД (с предишно наименование
"Състейнъбъл бизнес солюшънс"), ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
"Рачо Петров Казанджията" № 4, вх. "А", ет. 5 срещу Ц. И. Й., ЕГН **********, с адрес:
гр***** искова молба с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл.
146, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 42,00 лева - главница,
представляваща незаплатена сума по договор за продажба на изплащане № ********* от
29.01.2020 год., сключен между "А1 България" ЕАД (с предишно наименование "Мобилтел"
ЕАД) и ответника Ц. И. Й., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявление по чл. 410 ГПК и сумата от 7,30 лева - мораторна лихва върху
главното задължение за периода от 03.11.2021 год. до 21.07.2023 год., за които суми е
издадена Заповед № 1022 от 27.07.2023 год. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. дело № 1859/2023 год. по описа на Районен съд - Враца.
В исковата молба се твърди, че на 29.01.2020 год. между "А1 България" ЕАД (с предишно
наименование "Мобилтел" ЕАД), в качеството му на продавач и ответника Ц. И. Й., в
качеството му на купувач бил сключен договор за продажба на изплащане № *********. На
основание т. 1 и т. 2 от Договора, с неговото подписване ответникът закупил и станал
собственик на устройство Handset Lenovo A6 Note Blue+HF Rio със сериен №
866410040914784.
Съгласно т. 10.2.1 от Договора ответникът - купувач се задължил да заплати на "А1
България" ЕАД (с предишно наименование "Мобилтел" ЕАД) продажната цена на вещта,
1
съобразно погасителен план към Договора.
Поради неплащане в срок, Договор № ********* от 29.01.2020 год. бил прекратен
предсрочно на основание т. 12.3 от същия. Незаплатената сума до края на срока на договора
за продажба на изплащане, в размер на 42,00 лева станала предсрочно изискуема на
основание чл. 12.3 от договора.
На 07.11.2014 г. между „А1 България“ ЕАД с ЕИК ********* и „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД с **** (с ново име „Мъни плюс корп” ЕАД) е сключен договор за
поръчителство. На основание т. 3 от договора за поръчителство „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД се задължило, в качеството си на поръчител, да обезпечи задълженията на
абонати, сключили с „А1 България” ЕАД договор за продажба на изплащане. Поради липса
на доброволно плащане от страна на ответника и на основание чл. 2.2.3 от договора за
поръчителство от 07.11.2014 г., „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД заплатило на „А1
България“ ЕАД на 03.11.2021 г. сумата 42,00 лева, представляваща дължимата от ответника
сума по договор № ********* от 29.01.2020 год. Плащането на сумата било извършено след
отправена покана от страна на кредитора към поръчителя, съгласно т. 2.2.3 от договора за
поръчителство. Съгласно последния договор поканата следва да се отправи посредством
предявяването на справка (приемо-предавателен протокол), а именно приемо – предавателен
протокол № 354/14.07.2021 год., представляващ справка по т.2.2.3 от договора за
поръчителство. Протоколът съдържал списък с абонатите и размера на просрочените
задължения, произтичащи от договори, гарантирани чрез поръчителство от ищеца.
Ответникът присъствал на стр. 2 от горепосочения протокол. Съгласно т. 2.2.6 от Договора за
поръчителство след извършеното плащане се съставяла справка (приемо-предавателен
протокол), който съдържал списък с абонатите, за които на 03.11.2021 г. „Състейнъбъл
бизнес солюшънс” АД, в качеството си на поръчител, е изпълнил вместо тях задълженията
им към „А1 България” ЕАД по договори за продажба на изплащане, гарантирани чрез
поръчителство. В случая бил съставен приемо-предавателен протокол № 367/16.11.2021 год.,
като ответникът присъствал на стр. 2 от същия протокол. До ответника било изпратено
уведомление за встъпване в дълг по чл. 146 от ЗЗД, с което ответникът бил уведомен, че
считано от 03.11.2021 г. задълженията му към „А1 България” ЕАД по договор за продажба
на изплащане № ********* от 29.01.2020 год. са били прехвърлени на „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД (с ново име „Мъни плюс корп” ЕАД). На 28.07.2022г. между „Мъни плюс
корп ” ЕАД и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД бил
сключен договор за встъпване в дълг. Съгласно договора кредитора „Мъни плюс корп ” ЕАД
приел поемателя „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД като
съдлъжник за заплащане задълженията на длъжниците-физически лица, произтичащи от
договора за поръчителство, сключен на 07.11.2014г. между „А1 България” ЕАД и „Мъни
плюс корп ” ЕАД. Поемателят „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“
ЕООД се задължил да заплати задълженията на длъжниците-физически лица, произтичащи
от договора за поръчителство от 07.11.2014г., включително и на ответника, посочен под №
1312 в Приложение № 1 към договора, в срок от един месец от подписване на договора за
встъпване в дълг. Поддържа се, че към момента на предявяване на исковата молба
2
поемателят „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД не е заплатил
задължението на ответника, но по отношение на „Фонд за гарантиране на задълженията на
физически лица“ ЕООД заповедта за изпълнение е влязла в сила, поради което искът не е
насочен към този ответник. В заповедното производство по ч. гр. дело № 1859/2023 год. по
описа на Районен съд - Враца, образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от „Мъни плюс корп” ЕАД, по което е издадена заповед № 1022
от 27.07.2023 год. длъжникът Ц. И. Й. е подал възражение по чл. 414 ГПК, с което не са
наведени правопогасяващи и правоизключващи възражения. Претендират се разноски.
С влязло в законна сила Определение № 456 от 14.03.2024 год. съдът е прекратил на
основание чл. 232 ГПК, поради оттегляне на исковата молба, производството по делото в
частта по отношение на предявения акцесорен установителен иск за мораторна лихва в
размер на 7,30 лева, с оглед на което установяването на дължимостта на мораторната лихва
в горепосочения размер не е предмет на настоящото дело.
В срока по чл.131 ГПК от ответника Ц. И. Й. не е постъпил отговор.
В хода на производството по делото е постъпила молба вх. № 9420/05.07.2024 год. от
ищцовото дружество, чрез процесуален представител адв. И. Л. е поискано постановяване
на неприсъствено решение.
Съдът намира искането за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 и чл.
239 ГПК за основателно.
Налице са предвидените в закона кумулативни предпоставки за постановяването му.
На 29.04.2024 год. год. на ответника са връчени разпореждане на съда по реда на чл. 131
ГПК и препис от исковата молба, ведно с доказателствата към нея.
С разпореждането на ответника Ц. И. Й. са указани последиците от неспазване на сроковете
за размяна на книжа, непредставяне на писмен отговор и неявяване в първото по делото
съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие,
включително и възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу нея.
Ответникът е редовно призован за първото по делото открито съдебно заседание, насрочено
за 17.07.2024 год., на 17.06.2024 год.
Ответникът Ц. И. Й. не е представил писмен отговор, не се явява в първото по делото
съдебно заседание, проведено на 17.07.2024 год. и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
Съдът приема, че е налице и втората предпоставка по смисъла на чл. 239 - предявеният иск
се явява вероятно основателен /чл. 239, ал. 1, т. 2, предлож. първо/.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че следва да се постанови неприсъствено решение,
с което да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Ц. И. Й.,
ЕГН **********, с адрес: гр***** дължи на ищеца "Мъни плюс корп" ЕАД (с предишно
наименование "Състейнъбъл бизнес солюшънс"), ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. "Рачо Петров Казанджията" № 4, вх. "А", ет. 5 сумата от 42,00 лева - главница,
представляваща незаплатена сума по договор за продажба на изплащане № ********* от
29.01.2020 год., сключен между "А1 България" ЕАД (с предишно наименование "Мобилтел"
ЕАД) и ответника Ц. И. Й., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
3
подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното му изплащане, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1022 от 27.07.2023 год. по ч. гр. дело №
1859/2024 год. по описа на Районен съд - Враца.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят сторените разноски на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно отправеното искане в размер на 25,00 лева, заплатена държавна
такса в настоящото производство и 400,00 лева за адвокатско възнаграждение.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г.
по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да разпредели
отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от спора, с
оглед на което на ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство
разноски, както следва: 25,00 лева - държавна такса и 400,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ц. И. Й., ЕГН **********,
с адрес: гр***** дължи на ищеца "Мъни плюс корп" ЕАД (с предишно наименование
"Състейнъбъл бизнес солюшънс"), ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
"Рачо Петров Казанджията" № 4, вх. "А", ет. 5 сумата от 42,00 лева - главница,
представляваща незаплатена сума по договор за продажба на изплащане № ********* от
29.01.2020 год., сключен между "А1 България" ЕАД (с предишно наименование "Мобилтел"
ЕАД) и Ц. И. Й., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК - 24.07.2023 год. до окончателното му изплащане, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1022 от 27.07.2023 год. по ч. гр. дело №
1859/2024 год. по описа на Районен съд - Враца.
ОСЪЖДА Ц. И. Й., ЕГН **********, с адрес: гр***** да заплати на "Мъни плюс корп" ЕАД
(с предишно наименование "Състейнъбъл бизнес солюшънс"), ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. "Рачо Петров Казанджията" № 4, вх. "А", ет. 5 сумата от 425,00
лева, представляваща сторени в настоящото производство разноски на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
ОСЪЖДА Ц. И. Й., ЕГН **********, с адрес: гр***** да заплати на "Мъни плюс корп" ЕАД
(с предишно наименование "Състейнъбъл бизнес солюшънс"), ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. "Рачо Петров Казанджията" № 4, вх. "А", ет. 5 сумата от 425,00
лева, представляваща сторени разноски в производство по ч. гр. дело № 1859/2023 год. по
описа на Районен съд - Враца.
4
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5