Определение по дело №389/2019 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 юни 2019 г.
Съдия: Силвия Иванова Димитрова
Дело: 20197160700389
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 юни 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

198

 

гр.Перник, 10.06.2019 г.

 

Административен съд-Перник, в закрито заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: Силвия Димитрова

 

като разгледа адм.д 389/2019 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 60, ал.4 от АПК, във вр. чл. 186, ал.4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба на „****“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Радомир, ж.к. ***, представлявано от управителя Р.Н. В., против Разпореждане по чл.60, ал.1 от АПК за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 0392173/16.04.2019 г., издадена от Лазар Димитров - началник отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Финансов контрол“ при ЦУ на НАП, като моли същото да бъде отменено, както и да бъде спряно предварителното изпълнение на наложената ПАМ.

Със заповедта на жалбоподателя е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – магазин за облекло „***“, находящ се в гр. ***, стопанисван от „***“ ЕООД с ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. В заповедта е материализирано и разпореждане за нейното предварително изпълнение, основано на чл.60, ал.1 от АПК, във вр. чл.188 от .

Жалбоподателят твърди, че разпореждането за предварително изпълнение е незаконосъобразно и иска да бъде отменено.

В изпълнение на указания, дадени от Административен съд – Перник, ответникът по жалбата – началникът на отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Финансов контрол“ при ЦУ на НАП, представя административната преписка, ведно с Писмо вх. № 1921/10.06.2019 г. В последното моли за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна и недоказана, респ. за потвърждаване на ЗПАМ № 0392173/16.04.2019 г. и съдържащото се нея разпореждане за предварително изпълнение.

Административен съд - Перник като се запозна с искането, с което е сезиран и доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима – същата е подадена от субект, носител на правен интерес от оспорване на подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност административен акт. Жалбата е подадена в срока по чл. 60, ал. 4 АПК – заповедта, в която е инкорпорирано разпореждането за предварително изпълнение е връчена на жалбоподателя на 07.06.2019 г. (видно от приложената разписка), а жалбата е депозирана в съда на същата дата: 07.06.2019 г. – т.е. в рамките на преклузивния тридневен срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

От представения с преписката Протокол за извършена проверка серия АА, № 0392173 от 09.04.2019 г., изготвен от служители на орган по приходите при главна дирекция ЦУ на НАП се установява, че същите са извършили проверка на търговски обект – магазин за облекло „***“, находящ се в гр. ***, стопанисван от ***“ ЕООД с ЕИК ***. При извършена контролна покупка на един брой спортно яке на стойност 19,99 лв., заплатени в брой, на купувача не бил издаден фискален бон от намиращото се в обекта и работещо фискално устройство. Сумата била платена от П. И. Т. – инспектор по приходите в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, а била приета от И.Б.И. за сметка на „***“ ЕООД.

След като органите на НАП се легитимирали, от фискалното устройство бил отпечатан КЛЕН от дата 09.04.2019 г., в който били отразени всички извършени за деня продажби. В него обаче не била отразена сумата от 19,99 лв., заплатена за направената контролна покупка. При проверка на касовата наличност била констатирана разлика от 25,50 лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във фискалното устройство.

Въз основа на констатациите по-горе административният орган приел, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС. Извършеното нарушение е послужило и като основание за издаването на Заповед за налагане на ПАМ № № 0392173/16.04.2019 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС на дружеството е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „запечатване на търговски обект“ – магазин за облекло „***“, находящ се в гр. ***, стопанисван от ***“ ЕООД с ЕИК ***, и е забранен достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. С разпореждане, обективирано в заповедта, ответникът е допуснал и предварително изпълнение на наложената ПАМ.

Разпореждането е издадено от компетентен административен орган в условията на делегиране, извършено със заповед на изпълнителния директор на НАП /който факт е служебно известен на съда/, допустимо в съответствие с нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС.

В случай, че специален закон не допуска предварително изпълнение на индивидуален административен акт, органът, който го издава притежава компетентност да допусне предварителното му изпълнение при изрично мотивиране на разпореждането с някоя от изчерпателно изброените предпоставки, уредени в хипотезата на чл. 60, ал. 1 АПК - когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.

В процесния случай допуснатото предварително изпълнение е мотивирано със защита на особено важни държавни интереси, без да са посочени конкретни фактически основания, осъществяващи хипотезата на чл. 60, ал. 1 АПК. Органът е посочил, че предварителното изпълнение е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, с цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения, както и че съществува опасност изпълнението на акта да бъда осуетено или сериозно затруднено, а също така и че от закъснението на изпълнението могат да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета. Посоченият от ответника интерес на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения обект, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения е защитим чрез налагане на ПАМ, а не чрез допускане на предварително изпълнение на акта, с който ПАМ е наложена, поради което съдът приема, че тези мотиви не обосновават приложение на чл. 60, ал. 1 АПК.

Горното обуславя на самостоятелно основание незаконосъобразност на разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповедта.

Съдът констатира и второ, самостоятелно основание за незаконосъобразност на разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповедта.

Предвиденото в нормата на чл. 60, ал. 1 от АПК условие (защита на важен обществен интерес) е предпоставено от целта защитата на обуславящия предварителното изпълнение интерес да се намира в причинна връзка с момента на изпълнение на административния акт по начин, че по-късното му осъществяване да накърнява охранявания интерес.

Липсата на доказателства, сочещи на наличие на някое от основанията по чл. 60, ал. 1 АПК, при носена от ответника доказателствена тежест за провеждане на главно и пълно доказване, обвързва съда да приеме за ненастъпили онези правни последици, чийто юридически факт е недоказан. Липсват доказателства, че от закъснялото изпълнение на ПАМ могат да настъпят значително или трудно поправими вреди. Хипотетичните твърдения в тази посока без да се посочват конкретни вредоносни последици при отчитането на дневните обороти в търговския обект категорично не обосновават наличието на важен държавен интерес или обществен интерес, който следва да бъде защитен посредством допускане на предварително изпълнение на процесната заповед. Напротив, обосновават липсата на държавен или обществен интерес от препятстване стопанската дейност на регистриран търговец. Следва да се посочи, че както принудителната административна мярка, така и допускането на нейното предварително изпълнение, трябва да бъдат необходими за постигане на целта на закона, но и да са съразмерни по тежест с установените факти и преследваната цел. От изложените към разпореждането по чл. 60 от АПК мотиви в процесния акт не става ясно как към момента на издаването на заповедта се обосновава особено важният държавен и обществен интерес в конкретния случай и защо административният орган счита, че изпълнението на акта ще бъде осуетено или сериозно затруднено и че от закъснение на изпълнението могат да последват значителни и трудно поправими вреди. В този смисъл, основателно е оплакването на жалбоподателя, че в случая не са налице предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК, при наличието на които се издава разпореждане за допускане на предварително изпълнение.

Законодателят не е приел, че е налице особено важен държавен интерес във всеки случай, когато се констатират нарушения при регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство и се налага принудителна административна мярка по чл. 186 от ЗДДС, тъй като не е предвидил предварително изпълнение на мярката по силата на закона. Затова при допускане на предварително изпълнение в тежест на административния орган е да прецени всяко конкретно обстоятелство и да посочи конкретните фактически основания, обусловили допускането на предварителното изпълнение на акта, което в настоящия случай не е сторено.

Както принудителната административна мярка, така и допускането на нейното изпълнение трябва да бъдат необходими за постигане на целта на закона, но и да са съразмерни по тежест с установените факти и преследваната цел (чл.6, ал.2 от АПК). От предварителното запечатване на обекта преди влизане в сила на заповедта за принудителната административна мярка за период от 14 дни, биха могли да произтекат по-големи вреди за търговеца, за държавата и обществото, чрез преустановяване на дейността му, отколкото да бъде значително ощетен бюджета или да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, в това число било на фиска, било на потребителите, сред чийто интерес е и достъп до търговските обекти и предлаганите в тях стоки.

По изложените съображения съдът намира, че оспореното разпореждане противоречи на материалния закон, тъй като не е налице никоя от предвидените по чл. 60 от АПК предпоставки за предварително изпълнение на процесната заповед за прилагане на ПАМ. Жалбата в тази част е основателна и следва да бъде уважена.

Относно второто искане на жалбоподателя: за спиране на предварителното изпълнение на принудителната административна мярка, наложена със ЗПАМ № 0392173/16.04.2019 г., съдът намира следното:

С оглед на изложените в жалбата обстоятелства, искането е с правно основание чл. 166, ал. 2 от АПК. В нормата е разписано, че  при всяко положение на делото до влизане в сила на решението по искане на оспорващия, съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. За да е допустимо искане за спиране с правно основание чл. 166, ал. 2 от АПК, следва да е налице влязло в сила разпореждане на административния орган, издал акта по чл. 60, ал. 1 от АПК. В случая разпореждането, издадено на основание чл. 188 от за допускане предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, е обжалвано по реда на чл. 60, ал. 4 и сл. АПК и съобразно изводите по-горе същото следва да бъде отменено, т.е. към момента на постановяване на атакуваното определение то не е влязло в сила.

Предвид горното, искането ще следва да бъде оставено без разглеждане, а производството в тази му част – прекратено.

С оглед липсата на претенции за присъждане на разноски и по аргумент от нормата на чл. 81 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК този въпрос съдът не обсъжда.

Мотивиран от горното и на основание чл. 60, ал. 5 от АПК във връзка с чл. 188 от ЗДДС и чл. 166, ал. 2 от АПК, Административен съд Перник

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на „***“ ЕООД – гр. Радомир, Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 0392173/16.04.2019 г., издадена от Лазар Димитров - началник отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Финансов контрол“ при ЦУ на НАП.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „***“ ЕООД – гр. Р. за спиране на предварителното изпълнение на принудителна административна мярка, наложена със Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 0392173/16.04.2019 г., издадена от Лазар Димитров - началник отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Финансов контрол“ при ЦУ на НАП и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България, подадена чрез Административен съд Перник в 7-дневен срок от получаване на съобщението.                                       

 

 

СЪДИЯ:/п/