№ 13377
гр. София, 20.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110152451 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. Д. Н., чрез адвокат В. Т. /пълномощно на л. 7-8
по делото/, срещу Е. В. Б. – И..
В законоустановения срок по чл. 131 е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответницата Е. В. Б. – И., чрез адвокат Я. С. /с пълномощно на л. 34 от делото/.
В писмения отговор по чл. 131 ГПК се прави искане за приемане за съвместно
разглеждане на възражение за прихващане със сумата от 15 000 лева – дължимо
възнаграждение на съпруга на ищцата за изработка и монтаж на кухня в апартамент на
ищеца. Съдът намира, че не следва да приема за съвместно разглеждане в производството
така направеното възражение за прихващане. От една страна, ответницата навежда
възражение за прихващане със сума, за която твърди, че се дължи в полза на трето за
настоящия спор лице, с което по същество тя упражнява чужди права пред съд, което е
принципно недопустимо. От друга страна, в разглеждания случай е невъзможно
настъпването на условието за разглеждането на наведеното възражение, доколкото доводите
по съществото на претенцията на ответницата съвпадат напълно с направеното при
условията на евентуалност възражение за прихващане. Ответницата се опитва да въведе в
процеса едни и същи възражения, един път под формата на възражения, касаещи
основателността на претенцията на ищеца /неоснователност на предявения иск поради
наличие на основание за получаване и задържане на сумата от 15 000 лева/, и втори път като
възражение за прихващане. Ето защо, възражението за прихващане не следва да се приема и
разглежда от настоящия съд.
Определението, с което не се приема за съвместно разглеждане възражението за
прихващане не прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което и същото не
подлежи на обжалване
На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане в производството възражение за прихващане
на Е. В. Б. – И. за сумата от 15 000 лева – дължимо възнаграждение на съпруга й В. Л. И. за
изработка и монтаж на кухня в апартамент на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
1
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.05.2025 г., от
14:30 часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 15 000 лева, представляваща
недължимо преведена от ищеца по банковата сметка на ответницата сума с платежно
нареждане № /26.06.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 04.09.2024 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 26.06.2024 г. Н. Д. Н. е извършил паричен превод
на сумата от 15 000 лева по личната банкова сметка на ответницата Е. В. Б. – И., открита в
„ОББ“ АД – банкова сметка с IBAN .. Посочва, че с лицето Е. В. Б. – И. не се познават,
никога не са се виждали, нямат договорни правоотношения помежду си, поради което и
няма правно и фактическо основание за получаване на сумата от ответната страна по делото.
Предвид изложеното, поддържа, че последната се е обогатила неоснователно с посочената
сума при начална липса на основание за това. Моли за постановяване на съдебно решение, с
което искът му да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Е. В. Б. – И. е депозирала писмен отговор
на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основателност. Оспорва твърденията в
исковата молба, че страните по делото не се познават, никога не са се виждали и не
съществува правно и фактическо основание за получаването на процесната сума. Излага
твърдения, че ищецът и ответницата се познават от есента на 2023 г., като познанството
между двамата е в резултат на бизнес отношения между ищеца и съпруга на ответницата –
В. Л. И.. Твърди, че ищецът бил възложил на съпруга й В. И. изготвянето на проект за
обзавеждане на новото му жилище, вкл. изработка и монтаж на кухня в апартамент на
ищеца. В началото на 2024 г. последните двама се срещнали, като Н. възложил на И. да
ползва услугите на негова близка дизайнерка и да му представи ЗD проект на обзавеждане
на цялото жилище, находящо се в гр. София, бул. П. Ю. Т., бл., вх.,, ет.. Н. бил уведомен, че
проектът не е безплатен и същият следва да бъде заплатен на дизайнера, за което той се
съгласил. Проектът за обзавеждане на жилището бил изработен и показан на Н. и съпругата
му П. А.. В продължение на няколко месеца от началото на 2024 г. ищецът Н. и А. внасяли
промени в проекта за обзавеждане на жилището. И. и Н. се споразумели цената за
изработване и монтаж на кухнята да възлиза на сумата от 15 400 лева. Уговорката им била,
преди започване изработването на кухненските шкафове, Н. да предостави капаро за
закупуване на материали. На 21.04.2024 г. Н. предоставил на ръка на В. И. сума в размер на
9 000 лева, като капаро за изработване на кухня, за което двамата разписали анекс – разписка
за получаване на сумата. И. закупил материалите за кухнята и я изработил, а впоследствие я
монтирал в жилището на ищеца. На 17.06.2024 г. Н. поискал от И. чрез Вайбър съобщение
да му посочи банкова сметка, на която да му преведе остатъкът от сумата за изработената
кухня, а именно сумата от 15 000 лева. И. посочил банковата сметка на съпругата си, тъй
като не разполагал с данни за неговата към момента на комуникацията им. На 26.06.2024 г.
Н. превел по банковата сметка на ответницата Е. И. сумата от 15 000 лева, която била
остатък от неплатената цена за монтаж и материали за кухнята. Така ищецът Н. заплатил
общо на В. И. сума в размер на 24 000 лева – 9 000 лева на ръка и 15 000 лева по банков път
на 26.06.2024 г. Крайната цена на кухнята била 19 095 лева. Влошените отношения между
страните по повод на постоянните промени в интериора на жилището, мотивирали И. да
откаже на семейството на ищеца Н., да изработи останалите мебели за жилището им. На
07.08.2024 г. В. И. изпратил на Н. в табличен вид цените на възложената и изработена кухня,
в това число цената за ЗD проекта, допълнителните промени, които не били отчетени при
първоначалните уговорки, като от общо платената от ищеца сума от 24 000 лева В. И.
следвало да му възстанови сума в размер на 4 905 лева, поради прекратяване на
2
отношенията им. На 07.08.2024 г. от същата банкова сметка, на която ищецът бил превел
сумата от 15 000 лева, с титуляр Е. В. Б. - И., ответницата извършила превод на сума в
размер на 4 905 лева на Н.. При така изложеното, ответницата оспорва твърденията в
исковата молба, че сумата от 15 000 лева е получена без основание и твърди, че причина за
превеждането на сумата по нейната банкова сметка са именно договорките за изработка и
доставка на кухня за жилище, собственост на ищеца и неговото семейство, поради което със
заплащане на горепосочената сума ответницата не се е обогатил неоснователно. Моли за
постановяване на съдебно решение, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест за установяване при условията
на пълно и главно доказване извършеното от него превеждане по банковата сметка на
ответницата на сумата от 15 000 лева.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже: наличието на правно
основание за получаване и задържане на процесната сума, вкл. наличието на уговорка
между ищеца и съпруга на ответницата плащането на възнаграждение на последния по
договор за изработка и монтаж на кухня да бъде извършено по банковата сметка на
ответницата и размер на уговореното възнаграждение.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 153 ГПК, във вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като
безспорно и ненуждаещо се от доказване следното обстоятелство: че на 26.06.2024 г. ищецът
е превел по банковата сметка на ответницата сумата от 15 000 лева.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата
молба документи като писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за събиране на гласни доказателства,
предвид липсата на ясна конкретизация на обстоятелствата, които страната цели да установи
чрез изслушване на поисканите свидетели.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изслушване на съдебно-
счетоводна експертиза, като ненеобходимо.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства на страната на ответницата чрез разпит
на двама свидетели при режим на довеждане за датата на първото по делото съдебно
заседание за установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3