Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
16.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Анелия Янева
мл. съдия Бетина Бошнакова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 14124 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 2.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 1534/ 2019 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 41 състав, по предявен от „Т.С.” ЕАД- *** установителен иск
по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ГПК е признато за установено, че Т.И.Д. /ЕГН **********/
дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК********/ сумата 2 716.66 лева, представляваща
цена на доставена до топлоснабден недвижим имот: апартамент № 152, находящ се в
гр.София, жк ****************с аб.№ 301768, цена на топлинна енергия за периода
от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК- 26.10.2018 г., до окончателното й изплащане,
като искът е отхвърлен за разликата над сумата 2 716.66 лева до пълния
предявен размер от 4/6 от 5 381.33 лева. С решението са отхвърлени и
предявените от „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК********/
срещу Т.И.Д. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за 4/6 от сумата 174.28 лева, представляваща
обезщетение за забава при плащане на главницата за доставена топлинна енергия за
периода от 15.09.2017 г. до 17.10.2018 г., за 4/6 от сумата 56.79 лв.- цена на
услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., и от
сумата 9.81 лв.- обезщетение за забава върху сумата за дялово разпределение за
периода от 15.09.2017 г. до 17.10.2018 г. Отхвърлени
са с цитираното решение и предявените от „Т.С.” ЕАД срещу И.В.И. /ЕГН **********/
и Б.В.Б. /ЕГН **********/- в качеството им на наследници на починалия в хода на
процеса В.Б.Д./ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за по 1/6 от сумата 5 381.33
лева- главница за доставена топлинна енергия до топлоснабден недвижим имот:
апартамент № 152, находящ се в гр. София, жк ****************с аб.№ 301768, за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., по 1/6 от сумата 174.28 лева,
представляваща обезщетение за забава при плащане на главницата за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 17.10.2018 г., по 1/6 от сумата
56.79 лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., и по 1/6 от сумата 9.81 лева- обезщетение за
забава върху сумата за дялово разпределение за периода от 15.09.2017 г. до
17.10.2018 г. На основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ответницата Т.И.Д. е осъдена
да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД сумата 325.93 лева- разноски за исковото
производство, и сумата 80.25 лева- разноски за заповедното производство.
Постъпила
е въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД- ***
/ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост
на постановеното от СРС отхвърлително решение по отношение на Б.В.Б.- като
законен наследник на починалия в хода на процеса В.Б.Д., с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване дължимостта
на посочената част /1/6 част/ от претендираните по делото суми- главници и
лихви за забава, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна Б.В.Б. /ответник по делото/- чрез назначения от съда особен представител
по чл.47 ГПК, оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно
в обжалваната част да бъде потвърдено.
Третото
лице- помагач „Т.” ООД- *** не изразява становище по повод жалбата на ищеца.
Предявени са установителни
искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е частично основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо- в обжалваната част.
По
същество постановеното от СРС решение в обжалваната част е частично неправилно
и следва да бъде отменено относно отхвърления иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 603.70 лв.- главница. За останалите претендирани от ищеца суми-
мораторни лихви и такса за дялово разпределение, решението следва да бъде
потвърдено.
Основателността на предявените по делото
установителни искове е предпоставена от установяване пасивната материално-
правна легитимация на ответника да отговаря по същите. Ищецът основава претенциите си към ответника Б.Б. на
твърдението, че е законен наследник на починалия в хода на първоинстанционното
производство ответник В.Б.Д./починал на 9.03.2019 г./, който притежавал
процесния имот при условията на съпружеска имуществена общност с ответницата Т.Д.,
в която връзка представя Договор за покупко- продажба на жилище, сключен по
реда на ЗОбС, от 4.09.1998 г., от който се установява придобиването на имота
при условията на СИО от посочените двама приобретатели. Установява се от събраните
доказателства и че след смъртта си на 9.03.2019 г. ответникът В.Б.Д.оставил за
законни наследници преживяла съпруга Т.И.Д. /ответница по делото/, син Б.В.Б.
/ответник и въззиваема страна в настоящото производство/ и дъщеря И.В.И., която
се отказала от наследството на своя баща, видно от представено по делото
удостоверение за вписан на 2.10.2019 г. в специалния регистър на СРС отказ от
наследство.
Установено
е следователно по делото наличието на договорно правоотношение за продажба на
топлинна енергия, обвързващо ответницата Т.Д. и наследодателя В.Д., в
качеството им на собственици на процесния топлоснабден имот- съгласно чл.153, ал.1
ЗЕ, която норма легитимира като
потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на
топлоснабдения имот, в който случай не е необходимо доказване на договорната
връзка чрез сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия по чл.149 ЗЕ.
Според събраните по делото доказателства
конституираният в хода на първоинстанционното производство ответник Б.Б. е придобил
права върху оставеното от починалия на 9.03.2019 г. ответник В.Д. наследствено
имущество, включващо активи и пасиви на наследството, поради което и дължи
плащане на съответна част от възникналия приживе на наследодателя дълг за
заплащане цената на доставената в процесния имот през периода 1.05.2016 г. до
30.04.2018 г. топлинна енергия. Независимо, че задължението произтича от
наследяването на дълга, а не от наследяването на част от топлоснабдения имот, в
който случай делът на Б. е различен, 1/6 от цената на потребената в имота
топлинна енергия, която според уточнената претенция на ищеца /о.с.з. 24.06.2020
г./ и приетото като неоспорено от страните експертно заключение на вещото лице
Делчева /вкл. дадените в о.с.з. на 24.06.2020 г. обяснения/ възлиза на 3 838.12
лв., а според приетото в мотивите на обжалваното първоинстанционно решение
възлиза на 3 622.21 лв. /след приспадане на извършените в хода на делото
плащания в общ размер на 2 000 лв./, следва да бъде призната за дължима от
ответника Б.- като законен наследник на В.Д..
Не могат да бъдат
споделени изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените
от ищеца- топлопреносно предприятие срещу ответника Б.Б., конституиран като
законен наследник на В.Д. по чл.227 ГПК, установителни искове по чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, основани на съображения, че по делото
„отсъстват твърдения и данни, че последният е приел наследството на покойния Д.,
като не би могло да става дума за изрично приемане по чл.49, ал.1 ЗН на
наследството, поради което необходимо се явява да бъде изследван въпроса за
това дали е налице приемане на наследството чрез конклудентни действия“, тъй
като „наследството не се придобива автоматично от момента на откриване на
наследството“. Напротив- тъй като наследството се
открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия- съгласно чл.1 ЗН, и наследството се придобива с приемането му, като приемането произвежда
действие от откриването на наследството- съгласно чл.48 ЗН, в момента на
смъртта на наследодателя настъпва както материалноправно, така и процесуалноправно
наследствено правоприемство, от което именно произтича и задължението на съда
да конституира законните наследници на починалия при условията на чл.227 ГПК.
При изложените в обжалваното решение разсъждения относно правното значение на
приемането на наследството съдът не би следвало и да конституира законните
наследници като страни по делото, тъй като процесуално- правната им легитимация
по чл.227 ГПК се извежда от наследяването, което не би могло да бъде отречено на
посоченото от районния съд в обжалваното решение формално основание. В случай,
че наследството не е прието и призованият към наследяване наследник се е
отказал от него, той дължи доказване на това релевантно обстоятелство, за което
следва да е направил и съответно фактическо твърдение. Наследникът не дължи
доказване на приемане на наследството, нито има правен институт „неприемане“ на
наследството. „Неприемането“ на наследството се извършва с отказ от същото,
който следва да отговаря на формалните изисквания на чл.52 вр. чл.49, ал.1 ЗН и
подлежи на доказване от отказалия се, който черпи изгодни за себе си от така
извършеното правно действие последици.
Следователно по предявения от „Т.С.“ ЕАД
срещу Б.Б. установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД следва да бъде
призната за дължима сумата 603.70 лв., представляваща 1/6 от сумата
3 622.21 лв.- цена на потребена в имота през процесния период топлинна
енергия /главница/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
Неоснователно е своевременно направеното от
ответника Б.- чрез особен представител по чл.47 ГПК, възражение за изтекла
погасителна давност на процесните вземания, тъй като заявлението по чл.410 ГПК
е подадено на 26.10.2018 г., а началната дата на процесния период, за който
ищецът претендира стойност на топлинна енергия, е 1.05.2016 г., т.е. касае се
за период, по- кратък от 3 години, през който специалният давностен срок по
чл.111, б.“в“ ЗЗД /Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/
2011 г. на ОСГТК на ВКС/ не е изтекъл.
Други задължения с настоящото въззивно
решение не следва да бъдат признати в полза на ищеца, тъй като при зачитане на
извършеното в хода на делото плащане на сумата 2 000 лв. общо за тях е
постановено отхвърлително решение от СРС, което по отношение на ответницата Т.Д.
е влязло в сила, вследствие на което относно неоснователността на претенцията
за главница за дялово разпределение и на акцесорните претенции за мораторни
лихви е формирана сила на присъдено нещо /СПН/.
При
тези съображения, поради частично несъвпадане изводите на двете съдебни
инстанции по основателността на предявения от „Т.С.“ ЕАД срещу ответника Б.Б.-
като законен наследник на починалия ответник В.Д., установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, решението в тази обжалвана част като неправилно следва
да бъде отменено и вместо това да бъде призната дължимостта на сумата 603.70
лв.- главница /стойност на топлинна енергия/, ведно със законната лихва от
26.10.2018 г. до окончателното й изплащане, от ответника Б.Б. на ищеца „Т.С.“
ЕАД. В останалата обжалвана част- за горницата над сумата 603.70 лв. до размер
на сумата 896.89 лв., представляваща 1/6 от главницата от 5 381.33 лв.-
главница, за 1/6 от сумата 174.28 лева- обезщетение за забава при плащане на
главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до
17.10.2018 г., за 1/6 от сумата 56.79 лева- цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., и за 1/6 от сумата
9.81 лева- обезщетение за забава върху сумата за дялово разпределение за
периода от 15.09.2017 г. до 17.10.2018 г., решението на СРС следва да бъде
потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК
ответникът Б.- въззиваема страна, дължи да заплати на ищеца- въззивник сумата
81.48 лв.- разноски за първоинстанционното производство, сумата 20.06 лв.-
разноски за заповедното производство, и сумата 295.18 лв.- разноски за
въззивното производство /50 лв.- държ. такса, 100 лв.- юрис-консултско
възнаграждение, и 300 лв.- възнаграждение за особен представител/.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 2.07.2020
г., постановено по гр.д.№ 1534/ 2019 г. на Софийски районен съд, І ГО, 41
състав, в обжалваната част, в която
предявеният от „Т.С.” ЕАД- *** срещу Б.В.Б. /ЕГН **********/, конституиран като
законен наследник на починалия в хода на процеса ответник В.Б.Д./ЕГН **********/,
установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ГПК е отхвърлен за сумата
603.70 лв., представляваща цена на доставена в топлоснабден имот: апартамент №
152, находящ се в гр. София, жк ****************с аб.№ 301768, през периода от
1.05.2016 г. до 30.04.2018 г. топлинна енергия, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
по предявения от „Т.С.” ЕАД- *** срещу Б.В.Б. /ЕГН **********/ установителен
иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ГПК, че Б.В.Б. /ЕГН **********/- в качеството
на законен наследник на починалия в хода на процеса ответник В.Б.Д./поч.
9.03.2019 г./, дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК********/ сумата 603.70 лв. /шестстотин и три лева и 70 ст./, представляваща
цена на доставена в топлоснабден имот: апартамент № 152, находящ се в гр.
София, жк ****************с аб.№ 301768, през периода 1.05.2016 г.- 30.04.2018
г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от 26.10.2018 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по гр.д.№ 68955/ 2018 г. на CPC, I ГО, 41 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 2.07.2020
г., постановено по гр.д.№ 1534/ 2019 г. на Софийски районен съд, І ГО, 41
състав, в останалата обжалвана част,
в която предявеният от „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК********/ срещу Б.В.Б. /ЕГН **********/,
конституиран като законен наследник на починалия в хода на процеса ответник В.Б.Д./ЕГН
**********/, установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ГПК е отхвърлен за
горницата над сумата 603.70 лв. до предявения размер от 896.89 лв. /главница/,
представляваща 1/6 от сумата 5 381.33 лв. /главница/, претендирана като
цена на доставена в топлоснабден имот: апартамент № 152, находящ се в гр.
София, жк ****************с аб.№ 301768, през периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2018 г. топлинна енергия, и са отхвърлени установителните искове по
чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта на 1/6
от сумата 174.28 лева- обезщетение за забава при плащане на главницата за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 17.10.2018 г., на 1/6
от сумата 56.79 лева- цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., и на 1/6 от сумата 9.81 лева- обезщетение за
забава върху сумата за дялово разпределение за периода от 15.09.2017 г. до
17.10.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
гр.д.№ 68955/ 2018 г. на CPC, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА Б.В.Б. /ЕГН **********/
да заплати на „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК********/
сумата 81.48 лв. /осемдесет и един лева и 48 ст./- разноски за първоинстанционното производство, и сумата 20.06 лв. /двадесет лева и 06
ст./- разноски за заповедното
производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК, а също и сумата 295.18 лв. /двеста деветдесет и пет лева и 18 ст./- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
от 2.07.2020 г. по гр.д.№ 1534/ 2019 г. на СРС, І ГО, 41 състав, като
необжалвано е влязло в сила в
останалата му част.
Решението е постановено при участието на „Т.“
ООД- ***, като трето лице- помагач на „Т.С." ЕАД- *** в производството по
делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.