Решение по адм. дело №1604/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84 във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците и е образувано е по жалба от А. А. Х., [държава], с посочен по делото адрес и по рег.карта – Харманли, срещу Решение №4616/26.08.2025г. на Председател Държавната агенция за бежанците при МС. Твърди се, че оспореното решение е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Административният орган формално цитирал информация за ситуацията в [държава], но пропуснал да обсъди приложимостта на хипотезата на чл.8, ал.6 от ЗУБ. Не било обсъдено дали опасенията от преследване се основават на събития, настъпили, след като чужденецът напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, и дали тези опасения обосновават основателното предположението, че спрямо молителя няма да бъде осъществено и преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, при развитието на събитията в [държава]. Влошената обстановка в [държава] била ноторно известно обстоятелство и за случващото се там ежедневно се изнасяла нова информация. Светкавичното настъпление на бунтовниците начело с движението „Хаят Тахрир аш-Шам“, превземането на редица ключови градове в цяла [държава] и свалянето на президента Б. А., довели до хиляди жертви от страна на цивилното население. По данни на правозащитници, в [държава] били загинали над 1000 души в сражения между сирийските сили за сигурност и привърженици на диктатора А., повечето от които цивилни граждани. Поради актуалната обстановка в [държава] и ескалацията на насилието, евентуалното връщане там щяло да застраши пряко основни неотменими права на жалбоподателя като правото на живот и свобода, щял да бъде изложен на риск от тежки посегателства. Освен това претърпял неуспешна операция в [държава], като продължавал да има здравни проблеми и искал да проведе лечение в България. Връщането на човек със сериозно заболяване в държава, където няма адекватна грижа нарушавало чл.3 от ЕКПЧ. Неоснователни били съображенията на административния орган по приложението на чл.8, ал.8 и чл.9, ал.5 от ЗУБ, според които закрила можело да не се предостави, когато в част от държавата по произход не са налице причини за основателно опасение от преследване спрямо чужденеца, респ. когато в една част на държавата по произход не съществувал реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той можел сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и можело основателно да се очаква да се установи там. В тази част решението не съдържало позоваване на относима информация относно държавата на произход, въз основа на която да се преценят част от кумулативните изисквания, транспонирани от член 8, параграф 1 от Директива 2011/95/ЕС. Актуалната информация относно [държава] след 27 ноември 2024г. и падането на режима на президента Б. А., опровергавали приложението на чл.8, ал.8 и чл.9, ал.5 от ЗУБ. Към 16 декември 2024 г. ВКБООН продължавал да призовава държавите да не връщат насилствено сирийски граждани и бивши обичайни жители на [държава]. Актуалната ситуация в тази страна отговаряла на тълкуването, дадено Решение на СЕС от 30 януари 2014г. по дело С-285/12, като в идентичен смисъл била позицията на ВКБООН от 16 декември 2024г., с която България следвало да се съобрази по силата на чл.3, ал.1 от ЗУБ. Следвало да се вземе предвид и най-новата практика на СЕС, в решение по дело С-406/22, съгласно която член 37 от Директива 2013/32 трябвало да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност трета страна да бъде определена като сигурна страна на произход, когато някои части от територията й не отговаряли на материалноправните условия за такова определяне, посочени в приложение I към тази директива. В разглеждания казус следвало да се приеме, че дори някои части на [държава] да били определени като сигурни, връщането на търсещи закрила в тези части не можело да бъде осъществено, защото в други части на страната съществували заплахи за живота на цивилното население поради продължаващите въоръжени конфликти. Отказът за предоставяне на закрила бил обоснован с наличие на хипотеза по чл.28 от Директива 2013/32/ЕС на ЕП и съвета относно общите процедури по предоставяне и отнемане на международна закрила. В случая органът твърдял, че напуснал без разрешение мястото, където е настанен да живее РПЦ Харманли и не били известни обстоятелства, които да са извън неговия контрол и да са му попречили да стори това по установения ред. Но за жалбоподателя не било известно и не му било обяснено, че не може да живее на друг адрес, поради което напуснал РПЦ преждевременно, а това бил направил защото се нуждаел от средства за живот и си намерил работа. Не проявил незаинтересованост и не бил бездействал, поради което органът да приеме, че негласно оттеглил молбата си и се отказал от нея. Привежда като аргумент, че решението било изготвено на 26.08.2025г. и било връчено лично на 09.09.2025г. Административният орган не спазил и императивното изискване на чл.75, ал.2 от ЗУБ, във връзка с чл.7, ал.2 от АПК – да обсъди всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение молителя или с държавата му по произход, или с възможността му да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство той можел да придобие, включително и дали упражнявал дейности, чиято единствена цел била да получи международна закрила. Като не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства, и не съобразил връзката между конкретното местоживеене на търсещия закрила с общата обстановка в [държава], административният орган произнесъл своето решение при липса на мотиви и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В него бил изложен преразказ на известни факти, но изведените въз основа на тях изводи били напълно формални.

Иска се отмяна на оспореното решение.

Ответната страна – Председател на Държавна агенция за бежанците, счита, че жалбата е неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита, че жалбата не е основателна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх.№105450-3397/02.07.2024г. по описа на ДАБ О. Х. А. е поискал закрила в Република България, като е съставен регистрационен лист.

Приложени са в копие декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични данни от 09.07.2024г., както и покана за провеждане на интервю, регистрационен лист и приложение към регистрационен лист, съставена е дактилоскопна карта. Подписана е декларация на основание чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ. На жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ, както и информация относно предоставянето на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут и за реда за подаване на молба за международна закрила, както и за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в РБ, като в п.ІІІ – Връчване на решенията, Права и задължения, т.1-2 изрично се сочи, че имат право да останат на територията на РБ и да се движат в рамките на определената територия, но в т.5, 8 и 9 е разяснено, че по време на производството чужденецът е длъжен да не променя определения адрес без разрешение на ДАБ, да не напуска територията на РБ и определената зона без разрешение на ДАБ. За запознаване с правата и задълженията има положен подпис от чужденеца, като това е станало в присъствието на преводач, който също положил подпис за извършения превод.

С писмо рег.№М-23739/29.11.2022г. е постъпил отговор от ДАНС, че не се възразява относно предоставяне на закрила за лицето.

На 16.09.2024г. с Решение №9701 на Заместник-председател на ДАБ производството по предоставяне на закрила е било прекратено, тъй като чужденецът не се е явил за провеждане на интервю, за което бил поканен с приложена в преписката покана, подписана от него. Изрично се сочи липсата на информация за наличие на обективни причини, които да са попречили на чужденеца да се яви, поради което било прието, че напускането на РПЦ било самоволно, а и нямало постъпило искане за разрешение да пребивава на друг адрес.

На 09.05.2025г. О. Х. А. е подал молба за възобновяване на производството съгласно чл.77, ал.3 от ЗУБ, поради което отново е връчена покана за интервю.

На 14.05.2025г. с кандидата било проведено интервю, за което е съставен представен по делото протокол – жалбоподателят заявил, че бил роден 2007г., а не както първоначално казал 2002г. Имал брат в Германия от три години със статут. Напуснал [държава] през февруари 2024г., когато отишъл в Турция, но останал само 1 седмица в Одрин и влезнал в България нелегално през март 2024г. В първото българско село ги задържали и бил закаран в лагер от затворен тип. Цел на пътуването била Австрия, защото там имал близки и един работел в болница, а му било необходимо лечение – проблеми в мускулите на гърба. Напуснал РПЦ Баня на 15.07.2024г. след регистрация на 09.07.2024г. и отишъл с трафикант на сръбската граница, преминал, но го хванала и върнали обратно. При вотрия опит успял да влезе в Сърбия, два дни бил в Босна, минал в Хърватска с лодка, а след това с коли до Словения и после в Австрия. Сам се предал на полицаите в Австрия и останал в лагер две седмици, отишъл при близките си и те го завели в болница за 3 дни, оправил се и отишъл при приятел за два дни, а после се върнал в лагера. Там бил 4 месеца, но дошли немски полицаи и му дали възможност или да се върне в България, или да излезе на външен адрес. Отишъл на външен адрес, но след 14 дни дошли полицаите и го завели в затворен лагер и после на летището и в България. Не искал да се връща в България, но сега искал да остане в България. Отишъл в Австрия само да се лекува. Имал усложнения и затова останал повече време там. В България нямало такава апаратура, с която да се лекува. Документите от лечението били в Австрия. Подал молба за закрила в Австрия, защото трябвало да се лекува. В [държава] бил арестуван заради катастрофа през 2023г. Не бил осъждан, нямал проблеми заради етноса или религията си, не членувал в политическа партия или въоръжена групировка. Не бил заплашван, не му било оказвано насилие, живял в Идлиб и не бил виждал военни действия. Но пък били близо до Латакия, където били алауитите. Учил до 9-ти клас и работел като автомонтьор. Напуснал заради сигурността и трудния начин на живот в [държава]. През 2023г. негов племенник загинал от случаен куршум и така станало и с братовчед му. Самият него го закачил куршум леко. В затвора свободната армия го биела с палки и маркучи.

Съгласно докладни №РПЦБ-01-185 от 20.05.2025г. и рег.№[рег. номер] 16.05.2025г. след представяне на документ за самоличност била извършена корекция на имената на чужденеца А. А. Х..

Видно от ДЗ от 03.07.2025г. и след извършена корекция на датата на раждане на 01.07.2025г. А. А. Х. е навършил пълнолетие.

С писмо рег.№М-8277/24.07.2025г. е постъпил отговор от ДАНС, че не се възразява относно предоставяне на закрила за лицето.

С Решение №4616/26.08.2025г. на Председател на ДАБ при МС на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ е отхвърлена молбата от А. А. Х. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като същото е съобщено на жалбоподателя на 09.09.2025г. и той бил запознат със съдържанието му на език, разбираем за него.

Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на 10.09.2025г.

Представена е Справка №МД-02-367 от 01.07.2025г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава].

С писмен отговор на жалбата се представя Справка №МД-02-483 от 10.09.2025г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава] към посочената дата.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.87 от ЗУБ.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ.

Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага подробни съображения относно приетото от него, че на жалбоподателя не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдена обстановката в страната на произход – [държава]. Обективираните в решението фактически съображения имат подробна мотивировка, ясни са, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на жалбоподателя да разбере какви са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което му се отказва предоставяне на исканата международна закрила. Административният орган е изследвал в мотивите си и данните, изложени в интервюто, като е посочил, че не са изложени факти и обстоятелства, релевантни към молбата за международна закрила, които да бъдат обсъждани. Няма нарушение на правилото на чл.75, ал.2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Обследвани са всички заявени от търсещия закрила факти от личната му бежанска история, същите подробно са анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната по произход. Аргументирано е прието, че чужденецът не е лице, нуждаещо се от международна закрила, а лице, търсещо по-добър живот, напуснал страната си по икономически причини. Обсъдено е и че чужденецът е напуснал РПЦ без да уведоми ДАБ за промяна на адреса си, както и нямало обстоятелства, които да му попречат да уведоми за напускането ДАБ. Прието, че така има сериозни основания да се счита, че кандидатът негласно е оттеглил „жалбата“, т.е. молбата, си или негласно се е отказал от нея по смисъла на чл.28 от Директива 2013/32/ЕС. В този смисъл административният орган е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за статут на бежанец и хуманитарен статут да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти - включително предходно произнасяне за прекратяване на производството поради неявяване на насроченото интервю, и на всички декларации или документи, свързани с личното положение на чужденците с държавата по произход – включително корекцията на имената и дата на раждане, поради което съдът приема, че няма допуснато съществено процесуално нарушение.

Съдът намира така постановеното решение за съответно на материалния закон.

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са предвидени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Самият оспорващ сочи, че спрямо него няма осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване, вкл. и тези за евентуално влизане в казарма. В този смисъл е правилен и законосъобразен изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на А. А. Х..

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква „д“ от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от Решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като изложената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] съществува конфликт достигащ до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в [държава], в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Ответникът е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ въз основа на обективираната в Справка №МД-02-367 от 01.07.2025г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ, информация относно [държава], като е приел, че се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация. Отчетено е обстоятелството за влиянието на международни организации на територията на страната, предлагащи услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемащи общности. Съгласно изложеното в справката правилно е изведено, че има реалистични очаквания за затихване на конфликта в [държава] и било видно, че много хора се завръщали в родината и по родните си места. В страната на произход на молителя не бил наличен въоръжен конфликт, при който насилието да било на толкова високо ниво че да съществувала разумна вероятност да генерира общ риск от. тежки посегателства за живота и сигурността на всяко лице, независимо от самоличността му, единствено поради физическото му присъствие на тази територия. В конкретния случай е направен извод, че няма добре обоснован страх от преследване, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. За наличието им безогледното насилие в [държава] следвало да е изключително, каквото то не било. Административният орган сочи и че завръщането на молителя в родината му е законно, физически достъпно, релевантно и разумно, и там той можел да се адаптира отново в обществото.

Съдът споделя изложените от административния орган съображения и ги намира за обосновани, тъй като са изцяло съобразени с изложената пред него бежанска история. Същата е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава].

От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там.

По изложените съображения, съдът намира за обоснован извода на административния орган, че за лицето не се установява наличие на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Това се потвърждава от информацията в справките за актуалната обстановка в [държава]. От същите следва извода, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен е фактът на високия брой вътрешно разселени лица в [държава]. Запазва се и тенденцията за завръщане на сирийските граждани в страната им, като техният брой също расте.

Във връзка възможна военна мобилизация, следва да се отчете, че към настоящия момент с оглед обстановката няма възможност жалбоподателят да бъде призован реално да отбие военната служба/запас или да бъде привлечен от бунтовническите сили за участие във въоръжен конфликт. Още повече и не се сочи да е получавана призовка за мобилизация. В този смисъл не може да се смята, че при завръщането си в страната на произход само поради факта, че е лице от мъжки пол на определена възраст, кандидатът за закрила ще бъде взет на военна служба, както и че ще бъде третиран по различен начин при изпълнението на военен дълг в сравнение с другите лица, отзовали се на призовки. Понастоящем данните не сочат да има извършвана мобилизация с оглед участие във военните действия.

Относно изложеното в жалбата, че няма основание да се приеме наличие на хипотезата на чл.28 от Директива 2013/32/ЕС следва да се има предвид, че това е било основание за отказ, наред с другите изложени до тук, като е доказано с представените в преписката указания, подписани от жалбоподателя в присъствието и на преводач, също положил подпис за извършен превод, че кандидатът е изрично уведомен за правото да се движи в рамките на определената територия, както и задълженията да не променя определяния му адрес без разрешение на ДАБ, да не напуска територията на РБ без разрешение на ДАБ, да не напуска определената зона – указания на л.97—101; допълнение към указания – л.94.

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. Х., [държава], срещу Решение №4616/26.08.2025г. на Председател Държавната агенция за бежанците при МС.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.