Р Е
Ш Е Н
И Е № 82
Гр. Кубрат, 26.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в
публично заседание на двадесет и шести май, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Албена Великова
при секретаря В.Д.като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 20 по описа на РСКт за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Образувано по искова молба от Н.Р.Н. против Областна дирекция на МВР гр. Разград, в която, в условията на обективно, кумулативно съединение, са
предявени осъдителни искове на
основание чл. 178, ал.
1, т. 3, вр. чл. 187, ал.
5, т. 2, във вр. с ал. 6 ЗМВР и чл.86 ЗЗД, а в условията на евентуалност – при отхвърляне на исковата претенция за плащане на извънреден труд, предявени искови
претенции на основание чл. 179, ал. 1 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
Ищецът Н.Р.Н., ЕГН ********** с пост. адрес *** чрез пълномощника
си а.Н. *** твърди, че от 2007 год. е служител в МВР като понастоящем работи на
длъжност младши автоконстрольор в РУ–Кубрат при ОДМВР – Разград. Заявява, че
осъществява служебните си задължения на 12-часови смени по график, включително
и за времето от 22:00 часа до 06:00 часа, т. е. и през нощта. За периода от
01.10.2016 г. до 31.12.2019 г. е положил общо 211 смени от 20:30 часа до 08:30
часа или 1688 часа нощен труд по предварително утвърден месечен график. Твърди,
че работното време се изчислява в часове за отчетен период, който е тримесечен.
Нормата на работното време за тримесечие се образува като броя на работните дни
в съответното тримесечие се умножи с цифрата осем, колкото е нормалната
продължителност на един работен ден в страната и се редуцира с дните на
ползваните отпуски, умножени по осем часа, ако такива са ползвани. При
превишаване на нормата часове за тримесечието, следва че полага извънреден
труд, който следва да бъде заплатен от работодателя с допълнително
възнаграждение, съгласно чл. 187, ал. 5 от ЗМВР. Заявява, че съгласно
разпоредбата на чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР допълнителното възнаграждение за
извънреден труд при работещите на смени не се компенсира с допълнителен платен
отпуск. Твърди, че нощният труд следва да се преобразува при изчисляване
на работното време, но след въвеждане на нова наредба относно работното време,
тази методика е останала неуредена със специална норма и се прилага общата такава,
а именно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).
Твърди че за периода от 01.10.2016 г. до 31.12.2019 г. е положил общо 1688 часа
нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 1929.384 часа,
респ., че извънредният труд е 241.384 часа, който следва да бъде допълнително
заплатен от ответника. Поради това моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника ОДМВР – Разград да му заплати възнаграждение за 241.384 часа
положен извънреден труд, резултат на преобразуване на нощен към дневен труд, за
периода от 01.10.2016 г. до 31.12.2019 г. в размер на 2014.05 лв., ведно със
законната лихва считано от датата на предявяване на иска – 15.01.2020 год. В
условията на евентуалност, ако съдът приеме, че неизчислената и неплатена
разлика положен от ищеца труд в размер на 241.384 часа не е извънреден, моли
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 1 342.70 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен труд в размер
на 241.384 часа, в резултат на преобразуване на нощен към дневен труд, за
периода от 01.10.2016 г. до 31.12.2019 г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 15.01.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ответникът ОДМВР – Разград, представлявана от старши комисар И.Й. – директор чрез пълномощник гл. юрк. С.Й.М. депозира писмен отговор, с който заявява
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Признава,
че ищецът е бил в служебни правоотношения в този период и изпълнява длъжността
мл. Автоконтрольор в РУ – Кубрат при ОД на МВР Разград. Твърди, че работното
време се организира на 12- часови смени по график съгл. заповеди, като ищецът е
работил и полагал труд и през нощта. Твърди, че за ищеца са неприложими нормите
на общото законодателство, като ЗДСл и КТ, респ. че не е налице законен акт, с
който да се допуска преизчисляването на положения нощен труд с коефициент
1,143. НСОРЗ според ответника е приложима за работниците и служителите по трудово
правоотношение, а условията, редът и максималните размери за изплащане на
допълнителното възнаграждение на държавни служители в МВР по чл.179 от ЗМВР се
определя с наредба от министъра на вътрешните работи, а определянето на
конкретния размер със заповед на съответния ръководител. Сочи, че в процесния
период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда и организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режим на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в сила от 02.08.2016 г. Съответно заповедите,
с които се определя размера на допълнително възнаграждение за нощен труд са от
28.10.2014 г. и от 23.11.2017 г. - за всеки отработен нощен час между 22:00 ч.
и 06:00 ч. се изплаща допълнително за нощен труд в размер на 0.25 лв. Твърди,
че за положения от ищеца нощен труд, той е получил допълнително заплащане,
както и, че НСОРЗ е неприложима за дежурствата на полицейските служители.
Обосновава това с обстоятелството, че в МВР е разрешено полагане на 8 ч.
нощен труд, което води до неприложимост на посочения коефициент, т. к. същият
се получава от съотношението на 8 ч. дневен труд към 7 ч. нощен. Твърди,
че искането за заплащане на нощен труд като извънреден е неоснователно, предвид
чл. 178, т. 3 ЗМВР, където е посочено възнаграждението за извънреден труд, като
се прави ясно разграничение между извънреден и нощен труд, като регламентацията
за заплащане на нощен труд е в чл.179 ал.1 ЗМВР, а в ал.2 сочи, че
допълнителните възнаграждения за нощен труд се определят със заповед на
министъра на вътрешните работи, а размерът на извънредния труд е в чл. 187, ал.
6 ЗМВР. Също така твърди, че ищецът не може да избира едновременно да иска
допълнителни часове (извънреден труд) поради трансформиране на нощния труд като
дневен и след това да получава за същия и допълнително заплащане като за нощен.
С оглед изложеното моли съдът да отхвърли главните искови претенции като
неоснователни, а поради това и претенцията за законна лихва. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
СЪДЪТ, преценявайки
събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните
по делото, че в процесния период – от 2007 г. и понастоящем, ищецът е в служебно правоотношение с МВР, по
което работи на длъжност „Младши автоконтрольор“ в ОДМВР, РУ –
Кубрат, и е полагал нощен труд, като е работил на 12-часови смени, вкл. и през нощта за времето от 22:00 до 06:00 часа.
Със заповеди от 28.10.2014 г., 23.11.2017 г., 26.08.2016 г., 13.01.2017
г, 16.04.2018 г. е регламентирано заплащането за отработените нощни часове,
изготвянето на графиците, организацията и отчитането на отработеното време. В
т.VIII от Заповед №330з-1682/26.08.2016 г. изрично е посочено, че положеният
труд по време на дежурство се компенсира според часовете, които
надхвърлят редовното работно време. Съответно в т.VII.5 на Заповед
№330з-88/13.01.2017 г. е посочено, че при сумирано отчитане на работното време
общият брой на отработените часове по график се сравнява с нормата
работни часове за отчетения период, получена от брой календарни работни дни за
периода, умножени по цифрата осем. Получените часове над тази норма се отчитат
като положен труд извън редовното работно време. В тези заповеди няма изрично
регламентиране на превръщането на отработените нощни часове в дневни.
От заключението на извършената съдебносчетоводна експертиза, която съдът кредитира като относима към правния спор,
обоснована, компетентно извършена и неоспорена от страните, се установява, че за процесния период, ищецът в
изпълнение на служебно правоотношение с МВР като „Младши автоконтрольор“ в РУ Кубрат, е работил на 12 часови смени (от 08:30 до 20:30 часа и/или от 20:30 до 08:30 часа); в тези смени, трудът
положен от него в периода от 22.00 до 06.00 часа се е отчитал на основание
чл.140 ал.2 от КТ за положен нощен труд и в изпълнение на приложена от
ответника Заповед № 8121з-791/
28.10.2014 г. на министъра на МВР, на ищеца е плащано по 0.25 лева допълнително
възнаграждение за всеки час, положен нощен труд; от счетоводните справки
установил, че ответното учреждение не е преизчислявало положения през нощта
труд към дневен с цитирания коефицент 1,143. В отговор на поставените от
страните и съда въпроси, заключава, че 1/ Общият брой отработени и заплатени на
ищеца часове нощен труд, за периода от 01.10.2016 г. – 31.12.2019 г. е 1 688 часа.;
2/ Преизчислени с коефициент 1.143 часовете нощен труд
възлизат на 1929 часа; 3/ Разликата от преизчисления нощен труд не е
отчитана в протоколите за положен труд, и съответно не е начислявана и
заплащана от ОДМВР – гр. Разград -
основно, допълнително, вкл. и за извънреден труд; 4/ Само за разликата от преизчислените 241 часа,
евентуално дължимото възнаграждение, с 50% увеличение, за периода ще
е, както следва:
2016 г. – 51 часа х 9.02 = 460.02 лева
2017 г. – 121 часа х 9.17 = 1109.57 лева
2018 г. – 47 часа х 10.97 = 515.59 лева
2019 г. – 22 часа х 12.06 = 265.32 лева, или общо за периода 2 350.50 лева за 241 часа.
5/ Само за разликата от
преизчислените 241 часа, евентуално
дължимото възнаграждение, без 50% увеличение, за периода ще е както следва:
2016 г. – 51 часа х 6.01 = 306.51 лева
2017 г. – 121 часа х 6.11 = 739.31 лева
2018 г. – 47 часа х 7.31 = 343.57 лева
2019 г. – 22 часа х 8.04 = 176.88 лева, или общо за
периода 1 566.27 лева за 241 часа;
7/ Няма месеци, съответно
тримесечия, с превишаване на нормалното работно време за работилия на смени
ищец.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът
приема следното:
Съгласно легалната дефиниция, изложена в чл. 143, ал. от КТ, извънреден
е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя, извън установеното за него работно време, т.е. законът счита за
извънреден всеки труд, който е положен в повече от работните часове, определени
в трудовия договор или в заповедта за назначаване в държавната администрация,
било в изпълнение на писмена заповед на началника, било с неговото изрично
съгласие.
ЗМВР е специален и в него е уреден изчерпателно статутът на държавните
служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР, както и
организацията на работното време и неговото заплащане, предвид специфичната
дейност, извършвана от служителите в МВР. Според чл. 187, ал. 3 от Закона,
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и
6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24 - часов период.
От анализа на разпоредбата, следва извода, че законът допуска нормалната
продължителност на положения нощен труд да е 8 часа. При това тази законова
уредба, относно организацията на работното време и неговата продължителност в
системата на МВР, е в синхрон с общите правила, залегнали в чл.8 б.а) от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г.
относно някои аспекти на организацията на работното време, съгласно който
нормалната продължителност на работното време на работниците, които полагат
нощен труд, не следва да надвишава средно осем часа за всеки 24-часов период. В този смисъл и решения по в. гр. д. № 38/2020 г. и
по в. гр. д. № 45/2020 г., и двете по описа на ОС–Разград.
Предвид изложеното, съдът приема, че претендираната разлика от 241 часа между номиналния брой часове нощен труд за
тримесечен отчетен период, която се получава при положен нощен труд 8 часа и
респ. 7 часа, каквато според твърденията на ищеца следва да е нормалната
продължителност на работното време през нощта, съгл. чл. 140, ал. 1 от КТ, не
представлява извънреден труд по смисъла на чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.
Не е налице празнота в закона,
която да налага приложение на нормата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ по аналогия.
Разпоредбата на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, указваща, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, е неотносима. Съдържащата се в наредбата методология е само с
оглед установения по законодателен път начин за отчитане на нормата фактически
положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане
на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове
се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд, а не за извънреден
труд.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Въз основа
на посочената законова делегация в процесния период от министъра на вътрешните работи
са били издадени Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г.
/отм. ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г., с Решение № 1512 от 11.02.2016 г.,
постановено по адм. д. № 7493 по описа за 2015 г. на ВАС, IV o. и Решение №
8585 от 11.07.2016 г., постановено по адм. д. № 5450 от 2016 г. на ВАС, V- чл.
състав/ и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. /отм. ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г.
и бр. 4 от 14.01.2020 г. с Решение № 16766 от 10.12.2019 г., постановено по
адм. д. № 8601 по описа за 2019 г. на ВАС, V- чл. състав, I-ва колегия/. От
това следва, че с издадените въз основа на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР наредби е дадена
изчерпателна регламентация на отчитането и компенсирането на положения от
държавните служители на МВР извънреден труд и няма празнота в закона. Според
чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22:00 до 6:00 ч., за което
страните не спорят, че е заплатено на ищеца. Същото, както и обстоятелството,
че няма месеци, съответно тримесечия, в
които работещия на смени ищец, да е работил с превишаване на нормалното работно
време, се установява и от заключението на приетата по делото ССчЕ.
Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 178, ал. 1,
т.3, във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2, във вр. с ал. 6 ЗМВР, е неоснователен.
От неоснователността на исковата претенция по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2, във вр. с ал. 6 ЗМВР,
следва неоснователност и на съединената с нея искова претенция по чл. 86 ЗЗД –
за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на законна лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска – 15.01.2020 г., до
окончателното изплащане на сумата.
При наличие на поставеното от страната условие - ако съдът счете, че
неизчислената и неплатена разлика положен от ищеца труд в размер на 241.384 часа не е
извънреден, съдът следва да се произнесе по предявения от ищеца в условията на
евенуалност искова претенция – да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата 1342.70 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за положен труд в размер на 241.384 часа, в резултат
на преобразуване на нощен към дневен труд, за периода от 01.10.2016 г. до 31.12.2019 г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 15.01.2020 г., до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 179, ал. 1 ЗМВР.
И този иск е неоснователен по
изложените подробно по – горе съображения. Съдът, в настоящия си състав, като
отрича възможността полагания от ищеца през нощта труд да се преизчислява към
дневен по правилото на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, и
въз основа на заключението на приетата по делото ССчЕ приемайки, че на ищеца са
платени всички дължими му се за процесния период допълнителни възнаграждения за
полагане на труд през нощта от 22:00 до 6:00 ч., в съответствие с с издадените
въз основа на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР наредби,
цитирани по – горе, намира исковата претенция за неоснователна, тъй като за
действително отработеното работно време той е получил дължимото му се по
цитираните правила трудово възнаграждение.
От неоснователността на исковата
претенция по чл. 179, ал. 1 ЗМВР3, следва неоснователност и на
съединената с нея искова претенция по чл. 86 ЗЗД – за присъждане на обезщетение
за забавено изпълнение в размер на законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 15.01.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищецът следва да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер на 100.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство. Поради
обстоятелството, че ищецът съгласно чл. 83, ал.1, т.1 ГПК, е освободен от задължение за внасяне на такси и разноски по делото, то за сметка на бюджета на съда остават разноските за възнаграждение на вещото лице в размер на 100.00
лева.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Р.Н., ЕГН **********
с пост. адрес ***
чрез пълномощник адв. Мариана Николова от АК – Разград срещу
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, Булстат –
BG129009888, гр. Разград, ул. „Кирил и Методий” № 8, представлявано от
директора ст. комисар И. Й., искове: с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2, във вр. с ал. 6 ЗМВР
- да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата 2014.05 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 241.384 часа за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г., получен в резултат на
преизчисление на положения нощен труд от 1 688 часа в дневен, с
коефициент 1. 143, с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение, както и в условията на
евентуалност, на основание чл. 179, ал.1 ЗМВР -
да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата 1342.70 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен труд в размер на 241.384 часа, в резултат на преобразуване на нощен към дневен
труд, за периода от 01.10.2016 г. до 31.12.2019
г., ведно със законна лихва върху главниците, на основание чл. 86 ЗЗД, от
датата на предявяване на исковете – 15.01.2020 г., до окончателното изплащане
на сумата, като неоснователни.
ОСЪЖДА Н.Р.Н., ЕГН **********
с пост. адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, да заплати на
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, Булстат – BG129009888,
гр. Разград, ул. „Кирил и Методий” № 8, представлявано от директора ст. комисар
Ив. Й., за разноски по делото
100.00 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд – Разград.
Председател: /П/ Ал. Великова