Решение по дело №9407/2016 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 април 2017 г. (в сила от 5 май 2017 г.)
Съдия: Мариана Костадинова Тодорова Досева
Дело: 20164430109407
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

***, 12.04.2017г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

        

         Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на  пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА

 

при секретаря М.Ц. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 9407 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.150, вр.чл.143, ал.2  СК.

         Производството по делото е образувано по подадена искова молба от П.С.П., ЕГН**********,*** против Б.А.П., ЕГН**********,***, в която се твърди, че  ответницата  Б.А.П. е майка на *** ЕГН **********. Твърди, че с решение № 387 от 28.01,2011 год. по гр.дело № 7323/2010 год.по описа на ПлРС същата е осъдена да изплаща на *** ежемесечна издръжка в размер на 80 лева чрез нейния баща и законен представител. Твърди, че от 2011 г., от когато е постановено решението на ПлРС по присъждане размера на издръжката, до сега се променили социално-икономическите условия на живот в страната. Твърди, че от това значително нарастнали и разходите, свързани с издръжката на детето. Твърди, че  *** е ученичка в *** "-*** и са необходими средства за задоволяване на нейните потребности, свързани с покриване на разходите за обучение, прехрана и издръжка. Твърди, че осигуряването на средства за издръжка, отглеждане и възпитание на детето в момента е поето изцяло от ищеца. Твърди, че той изпитва сериозни материални и финансови затруднения по отглеждането и осигуряване на издръжката. Твърди, че в момента с наличните му доходи едновременно следва да подсигури цялостната издръжка на семейството, да заплати ежемесечните необходими потребителски разходи /ел.енергия, водозахранване, отопление и др/. Моли да бъде увеличена определената с Решение на ПлРС по гр.д.№7323/2011 г. месечна издръжка от 80 на 150 лв., която да бъде заплащана чрез бащата на детето и негов законен представител, считано от подаване на исковата молба.

 

         В срока по чл.131 ГПК  не е постъпил писмен отговор от ответницата по делото.        

         Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните и се установява от Протокол от 28.01.2011г. по гр.д.№ 7323/2010г. по описа на РС-Плевен, че упражняването на родителските права  по отношение на детето *** е представено на бащата П.С.П., а майката *** се е задължила да заплаща на детето *** ежемесечна издръжка в размер на 80лв.

Видно от удостоверение за раждане по акт за раждане №01722/18.10.2005г., майка на детето *** ЕГН********** е ***, а негов баща е ***.

Установява се от удостоверение за раждане по акт № 0462/26.03.2017г., че П.С.П. е баща и на детето ***, чиято майка е Б.А. ***.

Установява се от Писмо изх.№ ВК-СИ-2216#1/29.03.2017г. на ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково, че Б.А.П. няма регистрирано движимо и недвижимо имущество, а от приложената справка за актуално състояние на всички трудови договори на Б.П. е видно, че към датата на изготвяне на справката 29.03.2017г. тя няма регистрирани действащи трудови правоотношения.

Установява се от Справка от ТД на НАП- В.Търново, офис Плевен, че П.С.П. няма регистрирани действащи трудови правоотношения към датата на изготвяне на справката 29.03.2017г.

 От приетия по делото социален доклад се установява, че детето *** е ученичка в ***,  3-ти клас. Детето живее в семейната среда на бащата П.П., в жилище, собственост на бабата и дядото по бащина линия. На адреса, то съжителства с бабата ***, която е безработна и бащата П.П.. Последния е собственик и управител на *** с предмет на дейност „производство на бързи закуски“. П.П. се осигурява на минималния осигурителен доход. В интерес на детето е да се увеличи определената издръжка, която да бъде съобразена с доходите на майката.

От изслушването на детето *** по реда на чл.15 ЗЗДет. се установява, че то учи в 3-ти клас в ***. Живее заедно с баща си. С майката се чува по телефона. Майката дава рядко подаръци и пари на детето. Средства за издръжката на детето осигурява бащата. Детето посещава допълнителни занимания в училище по пеене и рисуване, но за тях не се плаща допълнително. Бащата го води на училище и го прибира от там с кола.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

По делото безспорно е установено, и не се спори, че *** е дъщеря на ищеца и ответницата.

Имайки предвид правната квалификация на иска за увеличение на присъдена издръжка на ненавършило пълнолетие дете, а именно нормата на чл. 150, във връзка с чл. 143, ал. 2 СК, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, с оглед разпоредбата на чл. 154, ал.1 ГПК, ищецът следва да докаже следните предпоставки на така претендирания иск - че ответникът му е родител, нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер от 150.00 лева, материалната възможност на ответника  да дава такъв размер издръжка и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка (изразяващо се в нарастване на нуждите на правоимащия от издръжка в претендирания размер или увеличаване на материалните възможности на задължения родител). Не всяко изменение, обаче дава основание за промяна на размера на присъдената издръжка, а само това, което има траен и продължителен характер и по което може да се съди, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства. За допускане изменение на размера на издръжката е достатъчно да е налице някоя от тези предпоставки, като изменението на материалните възможности на задължените родители следва да бъде преценявано с оглед на това дали поисканото увеличение ще бъде основателно за целия претендиран размер, респ. е възможно и това увеличение да бъде поето от родителя, който полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на ненавършилото пълнолетие дете (когато са намалели материалните възможности на родителя, от когото се претендира увеличението на издръжката).

Съдът намира, че от определяне размера на предишната издръжка е  изминал един сравнително дълъг период от време – 6 години. Детето е пораснало с 6 години от предходното определяне на размера на издръжката. Вече е ученичка в 3-ти клас, поради което са се увеличили разходите за издръжката му. През този период са настъпили съществени изменения в социално - икономическите условия на живот в страната, които са довели до увеличаване на издръжката на живота понастоящем спрямо тази, към момента на предходното определяне на издръжката. Детето няма допълнителни разходи за извънкласни занимания и не страда от хронични заболявания, които да изискват допълнителни разходи.

Не се установи по делото двамата родители да дължат издръжка на други деца. Установи се, че двамата родители нямат регистрирани действащи трудови правоотношения. От социалния доклад е видно, че бащата осъществява търговска дейност като собственик и управител на търговско дружество и се осигурява на минималния осигурителен доход. От друга страна, следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, като и при иска за увеличение на издръжката се отчете и безусловния характер на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, за разлика от издръжката по чл. 144 СК. Предвид което следва извода, че на детето следва да бъдат осигурени такива битови условия и средства, които да му гарантират нормален живот и развитие, каквито то би имало, ако родителите му живееха заедно. При определяне размера на издръжката следва да бъде отчетена и нормата на чл. 142, ал. 2 СК, според която разпоредба независимо от предпоставките на чл. 142, ал. 1 СК (определен като функция на нуждите на правоимащия и възможностите на дължащия издръжката), при издръжката на дете се следва една минимална издръжка, която не може да бъде по-малък размер от една четвърт (1/4) от размера на минималната работна заплата. Тази материална разпоредба е с императивен характер и не подлежи на преценка от съда, каквито и да са материалните възможности на задължения родител.

Съдът приема, че необходима за издръжката на *** сума е в размер на 230 лв. месечно по следните съображения: По делото  бяха ангажирани доказателства за нарасналите  потребности на детето предвид увеличаването на неговата възраст. Установи се, че детето вече посещава училище и има разходи за транспорт до училище, тъй като бащата го води и взема с личния си автомобил. По отношение на другите разходи, съдът взема предвид статистическите данни за необходимите средства за издръжка на едно лице, адаптирани към възрастта на детето, както и съжителстването му в семейната среда на бащата. В тази връзка съдът съобрази и факта, че бащата следва да получава и детски добавки в размер на  37,00 лв. за детето.  По делото не се установи майката да има имущество, от което да реализира доходи, както и към момента няма регистрирано трудово правоотношение, по което да реализира трудови доходи.  Майката обаче е задължена да осигурява минималния размер на издръжката съгласно чл.142, ал.2 СК, въпреки че не се установи тя да има доходи. От друга страна, липсата на установени по делото доходи на ответницата води до извод, че тя не е в състояние да плаща издръжка в размер, по-голям от определения законов минимум. По изложените съображения съдът намира, че двамата родители следва да осигуряват равен размер на издръжката на детето от по 115,00 лв. Предвид изложеното искът следва да бъде уважен за сумата от  115 лв., а за разликата до претендирания размер от 150,00 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 На основание чл.242, ал.1 ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.

На основание чл.78, ал.1 ГПК,  ищеца има право на разноски, но не е направено искане за присъждане на такива  и няма доказателства за направени разноски от ищеца по делото, поради което съдът не дължи произнасяне.

На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на уважения иск в размер на 50,40 лв.

  Воден от горното, съдът

 

                                                        Р  Е  Ш  И  :

        

ИЗМЕНЯ размера на определената със Съдебна спогодба по   гр.д.№7323/2010г. по описа на РС-Плевен издръжка, която Б.А.П., ЕГН**********,***,  е осъденa да заплаща на детето ***, ЕГН**********, чрез  неговия баща и законен представител П.С.П., ЕГН**********,  като го УВЕЛИЧАВА от 80.00 лева на 115.00 /сто и петнадесет/ лева, считано от 13.12.2016г. ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко вземане до окончателното му изплащане, до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, като за разликата до предявения размер от 150,00 лв., отхвърля иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, Б.А.П., ЕГН**********, да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 50,40 лв.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.242, ал.1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски ОС в двуседмичен срок от 19.04.2017г.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: