Решение по дело №1172/2023 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 193
Дата: 7 април 2025 г.
Съдия: Милена Стоянова Стоянова
Дело: 20231320101172
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. Видин, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20231320101172 по описа за 2023 година
Искът е с правно основание чл. 34 от ЗС.
Делото е във фаза по извършване на делбата.
С решение № 349 от 06.06.2024г. съдът е допуснал да бъде извършена съдебна делба
между С. Б. И. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ж.к. ****** и О. О. Г. с ЕГН
********** с адрес: гр. ******, ж.к. ****** на следния недвижим имот, притежаван от
съдЕ.тЕ.те , а именно:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10971.502.762.2.6, представляващ
апартамент № 6, находящ се на втори етаж, вх. А на жилищна сграда с идентификатор
10971.502.762.2, построена в поземлен имот с идентификатор 10971.502.762 по КККР на гр.
******, ж.к. ******, с административен адрес: гр. ******, ж.к. ****** с площ от 58.40 кв.м.,
ведно с изба № 6 от 3.27 кв.м., ведно с 1.207% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, с права по ½ ид.ч. за всяка от страните.
Приети за съвместно разглеждане в настоящото производство са исканията на всяка
от страните за възлагане на имота на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК за съдЕ.теля С. И. и на
основание чл. 349, ал. 1 от ГПК за съдЕ.теля О. Г...
Приета е за съвместно разглеждане в настоящото производство на основание чл. 346
от ГПК предявената претенция по сметки от С. Б. И. против О. О. Г. за заплащане на:
сумата от 95 лв. - ½ от местен данък и такса смет за процесния имот за периода от
2020 г. до 2024 г. вкл.;
на сумата от 1000 лв. - капаро, заплатено при сключване на предварителния договор
за за ПП на 13.03.2018 г.;
1
на сумата 1000 лв. - климатик FIJUTSU GENERAL;
на сумата 500 лв. - пералня GORENIE;
на сумата 1000 лв. - представляващи ½ от разходите за ток, вода, телефони, вътрешни
разходи и храна, плащани месечно от ищеца за периода от 18.04.2018 г. до 17.06.2020 г. за
общо 22 месеца.
на сумата от 1 040.00 лв., представляваща направени подобрения в процесния имот
за ремонт на тераса: мазилка - 300.00 лв. /15 кв.м. по 20.00 лв./, и за ремонт на кухня:
мазилка, грунд и боя - 500.00 лв. /20 кв.м. по 25.00 лв./, с включен труд 240.00 лв.;
на сумата от 3 600 лв., представляваща обезщетение в размер на 100 лева,
представляващ ½ ид.ч. от средния месечен пазарен наем за периода от 17.06.2020 г. до
17.06.2022 г., в който период ищецът е бил лишен от ползването на процесния имот и наеми.
Приета е за съвместно разглеждане в настоящото производство на основание чл. 346
от ГПК предявената претенция по сметки от О. О. Г. против С. Б. И. за заплащане на:
сумата от 3055,84 лева във връзка с недвижимия имот, предмет на делбата,
представляващи половината от заплатените от съдЕ.телката месечни вноски по банков
ипотечен договор за кредит с пълна отговорност на физическо лице № 572/0045/82856021 от
17.04.2018г. с „Уникредит Булбанк“ АД за периода от м. март 2022 г. до м. октомври 2024 г.
включително, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на претенцията до
окончателното изплащане на сумите;
сумата от 1997,84 лева, във връзка с недвижимия имот, предмет на делбата,
представляващи половината от заплатените от съдЕ.телката месечни вноски по Договор за
потребителски паричен кредит № 3178540 от 17.04.2018 г. с „Уникредит Булбанк“ АД за
периода от м. март 2022 г. до м. октомври 2024 г. включително, ведно със законната лихва
върху тази сума от предявяване на претенцията до окончателното изплащане на сумите.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице е
изготвило заключение относно пазарната стойност и поделяемостта на процесния имот. От
заключението се установява, че пазарната стойност на процесния недвижим имот е 67 000.00
лева. Според вещото лице имотът е неподеляем.
Съдът приема заключението на вещото лице за обективно и компетентно изготвено,
поради което го кредитира изцяло.
Предвид така събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност,
съдът намира следното от правна страна:
В делбеното производство, съсобствеността се ликвидира чрез следните способи:
възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 и 2 от ГПК, чрез теглене на жребий и чрез разпределение
на имотите по реда на чл. 353 от ГПК. Когато не са налице предпоставките за извършване на
делбата посредством някой от посочените способи, имотът се изнася на публична продан –
2
чл. 348 от ГПК.
В настоящия случай всяка от страните своевременно в първото заседание след
допускане на делбата е поискала възлагане на процесния имот, поради което искането е
допустимо. Разгледано по същество обаче е неоснователно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 1 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище,
което е било съпружеска имуществена общност, прекратена с развод и бившият съпруг, на
когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от
брака няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като
уравнява дяловете на останалите съдЕ.тЕ. с други имоти или с пари.
Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище,
всеки от съдЕ.тЕ.те, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава
друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на
останалите съдЕ.тЕ. се уравнят с друг имот или с пари.
По делото безспорно е установено, че съсобствеността на страните е възникнала на
основание покупко-продажба като ищецът притежава ½ ид.ч. от имота, а ответницата
притежава 1/2 ид.ч. от имота.
При това положение, както ищецът, така и ответницата не отговарят на
изискванията съответно на чл. 349, ал. 2 от ГПК, и на чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагане на
делбения имот, тъй като не са налице изборените в двете хипотези кумулативни
предпоставки за това. Процесният имот не е придобит в режим на СИО, тъй като страните
не са имали сключен граждански брак. Ответницата има родено дете, но ищецът не е негов
баща, поради което и визираните в разпоредбата на чл. 349, ал. 1 от ГПК предпоставки за
възлагане на имота са не приложими в случая.
С оглед на гореизложеното, единствената правна възможност е недвижимият имот да
бъде изнесен на публична продан на основание чл. 348 от ГПК за удовлетворяване
претенциите на съдЕ.тЕ.те, съобразно частите им от допуснатия до делба имот.
По исканията по сметки на ищеца.
Ищецът С. Б. И. е предявил против ответницата О. О. Г. претенции по сметки чл.
346 от ГПК за заплащане на:
сумата от 95 лв. - ½ от местен данък и такса смет за процесния имот за периода от
2020 г. до 2024 г. вкл.;
сумата от 1000 лв. - капаро, заплатено при сключване на предварителния договор за
за ПП на 13.03.2018 г.;
сумата 1000 лв. - климатик FIJUTSU GENERAL;
сумата 500 лв. - пералня GORENIE;
сумата 1000 лв. - представляващи ½ от разходите за ток, вода, телефони, вътрешни
разходи и храна, плащани месечно от ищеца за периода от 18.04.2018 г. до 17.06.2020 г. за
общо 22 месеца.
3
сумата от 1 040.00 лв., представляваща направени подобрения в процесния имот за
ремонт на тераса: мазилка - 300.00 лв. /15 кв.м. по 20.00 лв./, и за ремонт на кухня: мазилка,
грунд и боя - 500.00 лв. /20 кв.м. по 25.00 лв./, с включен труд 240.00 лв.;
сумата от 3 600 лв., представляваща обезщетение в размер на 100 лева,
представляващ ½ ид.ч. от средния месечен пазарен наем за периода от 17.06.2020 г. до
17.06.2022 г., в който период ищецът е бил лишен от ползването на процесния имот и наеми.
Съдът намира исканията за заплащане на сумата от 95 лв. - ½ от местен данък и такса
смет за процесния имот за периода от 2020 г. до 2024 г. вкл.; на сумата от 1000 лв. - капаро,
заплатено при сключване на предварителния договор на 13.03.2018 г. и на сумата 1000 лв. -
представляващи ½ от разходите за ток, вода, телефони, вътрешни разходи и храна, плащани
месечно от ищеца за периода от 18.04.2018 г. до 17.06.2020 г. за общо 22 месеца, за
неоснователни. Ищецът не е представил никакви доказателства в подкрепа на твърденията
си, че е заплатил посочените суми. От представеното извлечение от банковата му сметка
няма данни за твърдените извършени плащания.
Искането за заплащане на сумата 1000 лева за климатик FIJUTSU GENERAL и на
сумата 500 лева за пералня GORENIE също е неоснователно. Не са представени никакви
доказателства, че ищецът е закупил тези вещи, нито че същите се намират в делбения имот.
Дори и твърденията му да са верни, то закупуването на движими вещи, които не са трайно
прикрепени към имота пък въобще не представляват необходими разноски и подобрения.
Неоснователна се явява и претенцията за заплащане на сумата от 1 040.00 лева,
представляваща направени подобрения в процесния имот за ремонт на тераса: мазилка -
300.00 лева и за ремонт на кухня: мазилка, грунд и боя - 500.00 лева, с включен труд 240.00
лева.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-техническа експертиза е
дало заключение, че в жилището няма извършени подобрения. В обстоятелствената част на
експертизата подробно е посочено състоянието на жилището, а именно терасата на кухнята
е усвоена, а терасата на дневната е остъклена с ПВЦ дограма, но незавършена. Посочено е
също, че стените в жилището са със стари замърсени тапети , частично с латекс също
замърсен. Разпитаният по делото свидетел Татяна Г. – майка на ответницата посочва, че е
извършен само един козметичен ремонт на усвоената тераса на кухнята -боядисано е и леко
измазано, защото е имало теч и се е появил мухъл. Не е плащано за ремонт, защото
майсторът е бил намерен от роднина от майсторите, които по това време са работили по
програма за саниране на блока. Свидетелката посочва, че е сменена дограма, но това е по
програмата за саниране. Други подобрения не са извършвани в жилището.
Съдът кредитира показанията на свидетелката въпреки близката родствена връзка с
ответницата, тъй като същите не противоречат на останалите събрани по делото
доказателства, в т.ч. на заключението на СТЕ.
Поради горното, съдът намира че ще следва да отхвърли като неоснователна
претенцията на ищеца против ответницата за заплащане на сумата от 1 040.00 лева,
4
представляваща направени подобрения в процесния имот за ремонт на тераса.
Претенцията за сумата от 3 600 лв., представляваща обезщетение в размер на 100
лева, представляващ ½ ид.ч. от средния месечен пазарен наем за периода от 17.06.2020 г. до
17.06.2022 г., в който период ищецът е бил лишен от ползването на процесния имот и наеми,
съдът квалифицира по чл. 31, ал. 2 ЗС.
Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС, всеки от съсобствениците може да си служи изцяло с
общата вещ по предназначението и по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата им. Когато общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от
деня на писменото поискване -, ал. 2 на същия член. Фактическият състав на обезщетението
по чл. 31, ал. 2 ЗС включва следните кумулативни предпоставки: 1) съсобственост върху
вещта; 2) лично ползване на вещта от единия съсобственик; 3) писмена покана за заплащане
на обезщетение от неползващия вещта съсобственик. Съгласно Тълкувателно решение №
7/02.11.2012 г. по тълк.д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС, "лично ползване" по смисъла на чл. 31
ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, без да се събират добиви и
граждански плодове.
В разглеждания случай по делото е доказано, че по отношение на процесния
недвижим е налице съсобственост, като страните са с равни права по ½ ид.ч. Безспорно е, че
през исковия период съсобствеността по отношение на процесния имот не е била
прекратена.
Съгласно нормата на чл. 31, ал. 2 ЗС, за да се породи претендираното право следва да
е отправено писмено искане до другия съсобственик. Касае се за формално адресно
волеизявление. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във
времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. То
следва да е извършено в писмена форма за действителност и да е достигнало до знанието на
другата страна. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на покана по чл. 84,
ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава, от който и момент той
дължи обезщетение.
В съдебната практика се приема за отправено такова искане и подадената искова
молба за делба, в която се съдържа волеизявление за плащане на обезщетение за ползването
на съсобствения имот от ответника. В този случай ответникът дължи обезщетение за
периода от датата на получаване на тази искова молба за делба, т.е. от деня на писменото
поискване, до датата на предявяване на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС в делбеното производство по
реда на чл. 346 ГПК. В конкретния случай, представената покана чрез телепоща не съдържа
данни за изпращане и получаване. Поради това съдът приема, че ищецът е отправил
писмена покана до ответницата за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на
делбения имот с исковата молба, в която е направено изрично такова искане. Същата е
получена от ответницата на 15.08.2023г. и ищецът би могъл да претендира обезщетение за
лишаване от ползване на имота от този момент. Претенцията му обаче е за минал период
5
преди 15.08.2023г., към който момент липсват доказателства да е отправяна покана от ищеца
до ответницата. Поради това, съдът приема, че липсва надлежна писмена покана до
ответницата за претендирания период от 17.06.2020 г. до 17.06.2022г. и претенциите му по
сметки ще следва да се отхвърлят като неоснователни.
По исканията по сметки на ответницата.
Ответницата О. О. Г. е предявила против ищеца С. Б. И. претенции по сметки за
заплащане на:
сумата от 3055,84 лева във връзка с недвижимия имот, предмет на делбата,
представляващи половината от заплатените от съдЕ.телката месечни вноски по банков
ипотечен договор за кредит с пълна отговорност на физическо лице № 572/0045/82856021 от
17.04.2018г. с „Уникредит Булбанк“ АД за периода от м. март 2022 г. до м. октомври 2024 г.
включително, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на претенцията до
окончателното изплащане на сумите;
сумата от 1997,84 лева, във връзка с недвижимия имот, предмет на делбата,
представляващи половината от заплатените от съдЕ.телката месечни вноски по Договор за
потребителски паричен кредит № 3178540 от 17.04.2018 г. с „Уникредит Булбанк“ АД за
периода от м. март 2022 г. до м. октомври 2024 г. включително, ведно със законната лихва
върху тази сума от предявяване на претенцията до окончателното изплащане на сумите.
По делото е представен Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на
физическо лице от 17.04.2018г. , сключен между „УниКредит Булбнак“АД като кредитор и
ответницата като кредитополучател 1, и ищецът като кредитополучател 2, както и с
поръчител – трето физическо лице. Съгласно договореното, банката е отпуснала кредит в
размер на 38 400.00 лева за закупуване на недвижим имот с приложен погасителен план със
срок на усвояване на кредита – 17.07.2018г. и срок на погасяване – 17.04.2048г. Видно е от
договора, че кредита е обезпечен с вписване на първа по ред законна ипотека върху
недвижим имот – процесния имот. КредитополучатЕ.те – страните по делото са солидарни
длъжници по договора за кредит.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно – икономическа експертиза, е
видно че месечните вноски по ипотечния кредит са в размер на 194.12 лева с включена сума
за главница, лихва, такси и застрахователна премия. Вещото лице е посочило, че вноските по
кредита са погасявани от ответницата О. Г., като считано от м.март 2022г. до м.12 2022г.
общият размер на направените вноски е 1758.44 лева, за 2023г. общият размер на
направените вноски е 2139.44 лева, а за периода от м.01.2024г. до м. октомври 2024г. общият
размер на направените вноски е 2960.14 лева или общият размер на направените от
ответницата вноски за претендирания период е 6858.02 лева. Половината от тази сума
възлиза на 3429.01 лева. Безспорно е, че със заплащането на вноските по ипотечния кредит
ответницата е поела и задължението на ищеца като кредитополучател и съдлъжник по този
кредит. Безспорно е също, че кредитът е сключен във връзка със закупуването на делбения
имот. Като е платила и задължението на ищеца, ответницата е обедняла със сумата от
3429.01 лева, а ищецът като не е извършил погасявания съразмерни на притежаваната от
6
него идеална част от имота, се е обогатил за сметка на ответницата. Поради това, тази
претенция по сметки се явява основателна.
Ищецът ще следва да заплати на ответницата сумата от 3055,84 лева, представляващи
половината от заплатените от съдЕ.телката месечни вноски по банков ипотечен договор за
кредит с пълна отговорност на физическо лице № 572/0045/82856021 от 17.04.2018г. с
„Уникредит Булбанк“ АД за периода от м. март 2022 г. до м. октомври 2024 г. включително,
ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на претенцията – 11.12.2024г. до
окончателното изплащане на сумите.
Съдът намира за неоснователна претенцията на ответницата за сумата от 1997,84
лева, представляващи половината от заплатените от съдЕ.телката месечни вноски по
Договор за потребителски паричен кредит № 3178540 от 17.04.2018 г. с „Уникредит
Булбанк“ АД за периода от м. март 2022 г. до м. октомври 2024 г. включително, ведно със
законната лихва върху тази сума от предявяване на претенцията до окончателното
изплащане на сумите. Ответницата твърди, че този кредит е изтеглен от нея във връзка със
закупуване на процесния недвижим имот. Видно е от представения договор за
потребителски кредит, че ответницата като кредитополучател е получила в заем от
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ сумата от 9000.00 лева. Този кредит е обезпечен с
поръчителството на ищеца С. Б. И.. По делото не се събраха доказателства, от които да се
направи категоричния извод, че отпуснатия потребителки кредит на ответницата съдЕ.тел е
бил изразходван във връзка със закупуване на недвижимия имот. Свидетелят Цветан
Георгиев – брат на ответницата посочва, че сестра му изтеглила потребителския кредит за
закупуване на недвижимия имот за заплащане на самоучастие около 6000 -7000 лева. В
нотариалния акт също е записано, че купувачите са заплатили сумата от 6600.00 лева на
пълномощника на продавача в брой, но предвид на това, че се касае за суми над 5000.00
лева, свидетелските показания за установяване на такива съглашения, са недопустими освен
със съгласието на другата страна. В случая насрещната страна не е дала съгласие за
установяване на тези обстоятелства със свидетелски показания, поради което съдът не взема
предвид показанията на свидетеля в тази им част. С оглед на това, че съдЕ.телката не
ангажира безспорни и категорични доказателства относно твърденията й, че е изразходвала
исковата сума във връзка с процесния недвижим имот, тази претенция по сметки като
неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.
По разноските.
По отношение на претенциите по сметки, предявени във втората фаза на делбата и с
оглед изхода им, съдЕ.тЕ.те ще следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса по
сметка на съда. Ищецът С. Б. И. ще следва да заплати държавна такса в размер на 329.40
лева, както и държавна такса върху уважената част от претенциите по сметки на
ответницата в размер на 122.23 лева. Ответницата О. О. Г. ще следва да заплати държавна
такса върху отхвърлената част от претенциите по сметки в размер на в размер на 79.91
лева.
На основание чл. 355 от ГПК, страните следва да бъдат осъдени да заплатят държавна
7
такса върху стойността на дела си в размер на 4% или всеки по 1340.00 лева.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на С. Б. И. с ЕГН ********** за възлагане на процесния
имот на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, като неоснователно.
ОТХВЪРЛЯ искането на О. О. Г. с ЕГН ********** за възлагане на процесния
имот на основание чл. 349, ал. 1 от ГПК, като неоснователно.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10971.502.762.2.6, представляващ
апартамент № 6, находящ се на втори етаж, вх. А на жилищна сграда с идентификатор
10971.502.762.2, построена в поземлен имот с идентификатор 10971.502.762 по КККР на гр.
******, ж.к. ******, с административен адрес: гр. ******, ж.к. ****** с площ от 58.40 кв.м.,
ведно с изба № 6 от 3.27 кв.м., ведно с 1.207% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, с пазарна стойност в размер на 67 000.00 лева права на
съдЕ.тЕ.те, както следва:
за С. Б. И. – 1/2 ид.ч. от процесния имот
за О. О. Г. – 1/2 ид.ч. от процесния имот.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Б. И. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ж.к.
****** против О. О. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ж.к. ****** искове за
заплащане на:
сумата от 95 лв. - ½ от местен данък и такса смет за процесния имот за периода от
2020 г. до 2024 г. вкл.;
сумата от 1000 лв. - капаро, заплатено при сключване на предварителния договор на
13.03.2018 г.;
сумата 1000 лв. - климатик FIJUTSU GENERAL;
сумата 500 лв. - пералня GORENIE;
сумата 1000 лв. - представляващи ½ от разходите за ток, вода, телефони, вътрешни
разходи и храна, плащани месечно от ищеца за периода от 18.04.2018 г. до 17.06.2020 г. за
общо 22 месеца.
сумата от 1 040.00 лв., представляваща направени подобрения в процесния имот за
ремонт на тераса: мазилка - 300.00 лв. /15 кв.м. по 20.00 лв./, и за ремонт на кухня: мазилка,
грунд и боя - 500.00 лв. /20 кв.м. по 25.00 лв./, с включен труд 240.00 лв.;
сумата от 3 600 лв., представляваща обезщетение в размер на 100 лева,
представляващ ½ ид.ч. от средния месечен пазарен наем за периода от 17.06.2020 г. до
17.06.2022 г., в който период ищецът е бил лишен от ползването на процесния имот и наеми,
като неоснователни.
8
ОСЪЖДА С. Б. И. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ж.к. ****** да заплати на
О. О. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ж.к. ****** сумата от 3055,84 лева,
представляващи половината от заплатените от съдЕ.телката месечни вноски по банков
ипотечен договор за кредит с пълна отговорност на физическо лице № 572/0045/82856021 от
17.04.2018г. с „Уникредит Булбанк“ АД за периода от м. март 2022 г. до м. октомври 2024 г.
включително, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на претенцията –
11.12.2024г. до окончателното изплащане на сумите.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от О. О. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ж.к.
****** против С. Б. И. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ж.к. ****** иск за заплащане
на сумата от 1997,84 лева, представляващи половината от заплатените от съдЕ.телката
месечни вноски по Договор за потребителски паричен кредит № 3178540 от 17.04.2018 г. с
„Уникредит Булбанк“ АД за периода от м. март 2022 г. до м. октомври 2024 г. включително,
ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на претенцията до окончателното
изплащане на сумите, като неоснователен.
ОСЪЖДА С. Б. И. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ж.к. ****** да заплати по
сметка на Районен съд – ****** държавна такса по претенциите по сметки в общ размер от
451.63 лева, както и 5.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА О. О. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ж.к. ****** да заплати по
сметка на Районен съд – ****** държавна такса по отхвърлената претенция по сметки в
размер на 79.91 лева както и 5.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА С. Б. И. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ж.к. ****** да заплати по
сметка на Районен съд – ****** държавна такса върху стойността на дела си в размер на
1340.00 лева както и 5.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА О. О. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ж.к. ****** да заплати по
сметка на Районен съд – Видин държавна такса върху стойността на дела си в размер на
1340.00 лева както и 5.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
9