№ 1402
гр. Перник, 25.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20251700500738 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 681 от 09.07.2025 г., постановено по гр.д. № 603/2025 г., Районен
съд - П. е признал за установено по предявените от „Водоснабдяване и канализация”
ООД - гр. П., ЕИК ********* срещу Г. Д. Г., ЕГН ********** обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в отношенията между страните ответникът дължи на
„Водоснабдяване и канализация” ООД - гр. П. сума в размер на 3049,35 лева –
главница за ползване на услугата доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване
на отпадни води за периода от 23.03.2022 г. до 23.05.2024 г. за водоснабден недвижим
имот на адрес: гр. П., *** с абонатен № ***, сумата 379,81 лева – лихва за забава върху
главницата за периода от 11.06.2022 г. до 10.07.2024 г. и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението /05.11.2024 г./ до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6337/2024 г. по описа на РС – П..
С решението съдът е обезсилил Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 07.11.2024 г. по ч.гр.д. № 6337/2024 г. по описа на РС - П., V
наказателен състав в частта за разликата над сумата 3049,35 лева до пълния присъден
размер 4065,81 лева. – главница за ползване на услугата доставка на питейна вода и
отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 23.03.2022 г. до 23.05.2024 г.
за водоснабден недвижим имот на адрес: гр. П., ***, с абонатен № ***, лв. мораторна
лихва за периода от 06.02.2020 г. до 11.03.2020 г., за разликата над сумата 379,81 лв. до
пълния присъден размер от 506,42 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от
11.06.2022 г. до 10.07.2024 г., както и за разликата над сумата 68,58 лв. до пълния
1
присъден размер 91,44 лева за държавна такса и за разликата над сумата 240 лева до
пълния присъден размер 634,33 лв. за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника са възложени разноските
по делото.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Г. Д.
Г., с която се атакува в цялост решението на първоинстанционния съд като се твърди,
че същото е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че неправилно районния съд е
достигнал до извод за наличие на облигационно отношение на страните в спора, като е
приел за доказателство в тази насока декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Жалбоподателят
допълва, че тази декларация не е подадена от него, а от трето неучастващо в спора
лице /Д. Г. Д./. В продължение сочи, че ищцовото дружество не е представило по
делото нотариален акт за собственост на процесното жилище, а представената
декларация намира за частен свидетелстващ документ, който удостоверява изцяло
изгодни факти и обстоятелства за издалата го страна. На следващо място се прави
оплакване, че никъде в първоинстанционният акт не е обсъдено възражението на
ответника, че ищцовото дружество не е доставяло реално твърдения обем от услуги и
не е извършвало реален отчет на водомерите. Не било обсъдено и възражението, че за
част от периода карнетите били на хартиен носител и същите не били подписани от
ответника. За неправилно се сочи и кредитирането на извършената съдебно-
счетоводна експертиза от страна на съда, като допълва, че нейното заключение се
основава единствено на данни от едностранно изготвени частни документи. Счита, че
ищецът в първоинстанционното производство не е успял да докаже, че реално е
доставял до процесния имот твърдения обем от услуги, както и че реално е отчитал
водомерите. Въз основа на изложените съображения се моли за отмяна на
постановеното от първата инстанция решение, като се постанови ново, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. С
въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
„Водоснабдяване и канализация” ООД - гр. П., чрез адв. Т. Н., с който въззивната
жалба се оспорва като необоснована и неоснователна, а атакуваното решение се сочи
за правилно, мотивирано и законосъобразно, постановено в синхрон с материалния и
процесуалния закон. За неоснователни се сочат твърденията на ответната страна, че по
делото не е доказано наличието на валидно облигационно отношение между страните
по делото. Твърди, че от събрания доказателствен материал по делото категорично се
установява, че ответникът е собственик на 6/8 ид. части от процесния водоснабден
имот. В тази връзка за неоснователни се сочат възраженията на въззивния
жалбоподател, че представената декларация по чл. 14 от ЗМДТ не може да служи като
доказателство за наличието на право на собственост и допълва, че процесуалният
закон не поставя изискване доказването на това право да се извършва единствено чрез
представяне на титул за собственост. В продължение отбелязва, че действително
декларацията по чл. 14 от ЗМДТ няма правопораждащо действие за придобиването
правото на собственост, но съдържа изявления на декларатора като данъчно задължено
лице пред административния орган за определени факти, в това число и такива
свързани с притежаването правото на собственост върху процесния недвижим имот.
На следващо място за доказано по делото се сочи и изпълнението на задълженията от
страна на ВиК оператора по предоставяне на услуги през процесния имот в
2
претендирания обем. Твърди, че това обстоятелство се доказва както от приетите и
представени по делото неплатени фактури /които били индивидуализирани с дата,
период, за който са дължими, техния размер и падеж на плащане/, карнети на
инкасатора и справки, така и от заключението по приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза. Моли се съда въззивнта жалба да бъде оставена без уважение
като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Прави се искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция
разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора към нея не е направено искане за събиране на
нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора към нея не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 17.12.2025 г. от 11.05
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане, а на жалбоподателя – препис отговора на насрещната страна.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3