№ 2680
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110159276 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. № с вх.
№ 315781/08.10.2024 г, с която от името на „т“ ЕАД, ЕИК *** против
наследниците на А. Д. Д., ЕГН **********, са предявени искове с правно
основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – осъдителни искове за вземания за плащане на стойност
на доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна
собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за
възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на същото.
С молба вх. № 353355 от 05.11.2024 г. ищецът е уточнил подадената
искова молба, като е посочил, че исковете са предявени срещу наследниците
на А. Д. Д., ЕГН **********, а именно: М. Д. С., ЕГН **********, като е
направено искане съдът да осъди ответницата да заплати в полза на ищеца
суми, както следва: 1/ сумата от 2170,93 лева, представляваща стойност на
доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ
*, находящ се в ***, аб. № ** за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 08.10.2024 г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 427,82 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2022 г. –
1
26.09.2024 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/
сумата от 30,53 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово
разпределение за топлоснабден имот, представляващ *, находящ се в ***, аб.
№ ** за периода 01.08.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 08.10.2024 г. до окончателното й изплащане;
4/ сумата от 7,93 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 16.10.2021 г. – 26.09.2024 г., върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение.
С определение № 45047/05.11.2024 г., постановено по гр.д. №
46291/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е конситуирал като
ответник по гр.д. № 46291/2021 г. по описа на СРС, 160 състав – М. Д. С., ЕГН
**********.
В исковата си молба ищецът „т“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответницата /респективно е имал такива с нейния наследодател /.
Поддържа, че същата /респективно нейния наследодател/ имат качеството
клиенти на топлинна енергия за битови нужди за следния недвижим имот: *,
находящ се в ***, аб. № **.
Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се
намира процесният имот, е сключила договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис“ ЕООД, като в
тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за
топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни
сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
Поддържа, че ответницата /респективно нейния наследодател/ са
използвали доставяна топлинна енергия през заявения в исковата молба
период и не са погасили задължението си на посочения в приложимите за
периода ОУ падеж, поради което същото следвало да се погаси, ведно с лихва
за забава. Не било изпълнено и задължението за заплащане на услугата
дялово разпределение, поради което и то следвало да се погаси, ведно с лихва
за забава.
Моли, да бъде постановено решение, с което ответницата да бъде
2
осъдена да заплати в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 2170,93
лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ *, находящ се в ***, аб. № ** за периода
01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 08.10.2024 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от
427,82 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 15.09.2022 г. – 26.09.2024 г. върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 30,53 лева, представляваща
главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот,
представляващ *, находящ се в ***, аб. № ** за периода 01.08.2021 г. –
30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
08.10.2024 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 7,93 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
16.10.2021 г. – 26.09.2024 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещните страни в
производството адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от ответницата М. Д. С., ЕГН **********, с който предявените
срещу този ответник обективно кумулативно съединени искове се оспорват,
като недопустими, а в условията на евентуалност и като неоснователни.
Оспорва се наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника М.
Д. С., ЕГН **********, с предмет доставка на топлинна енергия до посочения
в исковата молба имот. Поддържа се, че ответницата М. Д. С., ЕГН
********** се е отказала от наследството на брат си А. Д. Д., ЕГН **********
– наследодател на същата, поради което и не следвало да отговаря по
предявените срещу нея искове. Оспорва се и претенцията за главница за цена
на предоставена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия по
подробно изложени в отговора на исковата молба съображения, както и
акцесорните претенции за лихва за забава.
Ответницата М. Д. С., ЕГН **********, моли, за прекратяване на
производството срещу нея, в условията на евентуалност за отхвърляне на
предявените срещу нея искове. Претендират се разноски.
3
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката
(ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
По от отношение наведеното от името на ответника М. Д. С., ЕГН
********** възражение за недопустимост на предявените против него
обективно кумулативно съединени искове, с оглед извършения от него отказ
от наследството на А. Д. Д., ЕГН **********, настоящият съдебен състав
намира същото за неоснователно. Както се посочи по-горе, производството е
образувано въз основа на искова молба с вх. № 315781/08.10.2024 г, с която от
името на „т“ ЕАД, ЕИК *** против наследниците на А. Д. Д., ЕГН
**********, са предявени искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и
чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно задължителните за съдилищата разрешения, дадени с
Тълкувателно решение № № 1/2017 г. от 09.07.2019 г., постановено по тълк.
дело № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, процесуалната правоспособност е
абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск, като
исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е
починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на
прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с която да се
учреди валидно процесуално правоотношение. В настоящия случай, исковете
са предявени против наследниците на А. Д. Д., ЕГН ********** и са
процесуално допустими, доколкото ищецът не разполага с възможност да
издири и посочи надлежно лицата, които счита, че са материалноправно
легитимирани да отговарят по предявените претенции. В случая, с молба от
05.11.2024 г. ищецът е уточнил подадената искова молба, като е посочил като
ответник по делото М. Д. С., ЕГН **********, като е посочил, че същите, в
качеството си на клиенти на топлинна енергия, са били в облигационно
правоотношение с ищцовото дружество през процесния период и дължат
заплащане на стойността на потребената в посочения в исковата молба
недвижим имот топлинна енергия. Следователно се налага извод, че ищецът е
изложил твърдения, които обуславят наличието на процесуална легитимация
4
за ответницата да отговаря по предявените искове, като наличието на
материалноправна легитимация касае съществото на спора, т.е.
основателността на предявените искове, но не и тяхната допустимост. В
процесния случай не се касае за настъпило в хода на процеса наследствено
правоприемство, а исковете са насочени директно не срещу наследодателя, а
срещу ответницата М. Д. С., ЕГН **********, като са изложени твърдения, че
именно същата, в качеството си на собственик на процесния имот, е имала
качеството клиент на топлинна енергия, през заявения в исковата молба
период, което обуславя и процесуалноправната им легитимация да отговарят
по предявените за разглеждане в настоящото производство искове.
Следователно, предявените в настоящото производство обективно
кумулативно съединени искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ.
за ангажиране отговорността на ответниците, ищецът следва да докаже
съществуването на договорни отношения между него и ответника
/респективно негови наследодатели/ с предмет доставка на топлинна енергия,
в това число и качеството им клиент на топлинна енергия, обема на реално
доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че
нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на
вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за
ответника /респективно негови наследодатели/ да е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, както и
изпадането на ответника в забава за заплащане на дължимите главници,
периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава..
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
5
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.
149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
6
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са
и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по
тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба.
Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
7
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на
чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "т" ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, в редакцията си
актуална към процесния период - "Битов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди.
По отношение на първата предпоставка за уважаване на предявените
искове, а именно, че между страните по спора са съществували договорни
отношения с предмет доставката на топлинна енергия в процесния имот за
претендирания период, в това число и качеството клиент на топлинна енергия
на ответницата по делото /респективно нейния наследодател/, настоящият
съдебен състав намира, че не е проведено пълно и главно доказване на
горепосочените обстоятелства от страна на ищцовото дружество, върху което
тежи доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства.
От събраните в производството доказателства се установи, че процесния
недвижим имот е бил собственост на А. Д. Д., ЕГН **********, както и че
същия е починал на 12.05.2024 г., като е оставил за наследник по закон
едноутробната си сестра М. Д. С., ЕГН ********** – ответник в настоящото
производство.
Същевременно, по делото е представено и приобщено към
доказателствения материал, удостоверение изх. № 64029/28.06.2024 г.,
издадено от СРС, ГО, 80 състав, от което се установява, че ответницата М. Д.
С., ЕГН ********** се е отказала от наследството на починалия си
наследодател А. Д. Д., ЕГН **********. Следователно между А. Д. Д., ЕГН
********** и М. Д. С., ЕГН ********** не е настъпило наследствено
8
правоприемство, последната не е придобила собствеността върху процесния
недвижим имот, по реда на наследственото правоприемството от А. Д. Д.,
ЕГН **********, респективно, не е била клиент на доставена и потребена
топлинна енергия в имот, *, находящ се в ***, аб. № ** за периода 01.05.2021 г.
– 30.04.2023 г.
Предвид горното, предявените искове се явяват неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
има ответницата.
От името на ответника М. Д. С., ЕГН ********** е направено искане за
присъждане на разноски в исковото производство по гр.д. № 59276/2024 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, а именно за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лева.
От името на ищеца /в исковата молба/ е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за неоснователно. От името
на ответницата се претендира адвокатско възнаграждение в минимален
размер, съобразно съответния вид работа, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същевременно
процесуалният представител на ответницата е извършил активни процесуални
действия, изразяващи както в депозиране на отговор на исковата молба, така и
на процесуално представителство в проведеното по делото открито съдебно
заседание.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК т ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ** следва да бъде осъдено да
заплати в полза на против М. Д. С., ЕГН **********, с адрес: в ***, сумата от
400,00 лева, представляваща разноски в исковото производство по гр. д. №
59276/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на т ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
9
адрес на управление: ** против М. Д. С., ЕГН **********, с адрес: в ***,
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание с
чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД, за осъждането на М. Д. С., ЕГН ********** да заплати в полза на т
ЕАД, ЕИК ***, суми, както следва: 1/ сумата от 2170,93 лева, представляваща
стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот,
представляващ *, находящ се в ***, аб. № ** за периода 01.05.2021 г. –
30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
08.10.2024 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 427,82 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.09.2022 г. – 26.09.2024 г. върху главницата за доставена и потребена
топлинна енергия; 3/ сумата от 30,53 лева, представляваща главница за цена
на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ *,
находящ се в ***, аб. № ** за периода 01.08.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 08.10.2024 г. до
окончателното й изплащане; 4/ сумата от 7,93 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 16.10.2021 г. –
26.09.2024 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА т ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: **
следва да бъде осъдено да заплати в полза на против М. Д. С., ЕГН
**********, с адрес: в ***, сумата от 400,00 лева, представляваща разноски в
исковото производство по гр. д. № 59276/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10