№ 19089
гр. *****, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110114384 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Т.С.” ЕАД срещу И. С. Г. и Й.
Н. Л., с която са предявени обективно кумулативно и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответниците като собственици на процесния имот, възникнало въз основа на договор
за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане по
отношение на топлоснабден имот с адрес гр. *****, ж.к. „****** 1“, ***, вх. 2, ет. 5,
ап. 26, аб. № ******. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял до имота за
процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Иска се
от съда да постанови решение, с което да осъди всеки от двамата ответници поотделно
да му заплати следните суми: 895,96 лв., представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва
за забава от 13.03.2024 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 111,32 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2021 г. до 08.02.2024 г., сума в размер
на 22,53 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.01.2021
г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 13.03.2024 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 4,65 лв., представляваща мораторна лихва за
1
забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение, начислена за
периода от 18.03.2021 г. до 08.02.2024 г.
Ответниците И. С. Г. и Й. Н. Л. в срока по чл. 131 ГПК са подали отговор на
исковата молба, в който оспорват исковете по основание и размер. Оспорват наличието
на облигационно правоотношение с ответника въз основа на качеството собственик на
процесния имот. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Считат, че
исковете следва да бъдат отхвърлени.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на всеки от ответниците
да заплати претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна
енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за
погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на
обтоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по
см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
частично основателни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
2
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на
топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.
Видно от приложения по делото Нотариален акт за собственост на апартамент
(жилище) по чл. 55 г. от ЗПИНМ № 20, том XXVIII, дело № 5420/1974 г. се
установява, че С. М. Г.а и И. Л. Г. са придобили правото на собственост върху
апартамент № 26, находящ се в гр. *****, ж.к. „******“, бл. № 29, ет. 5.
Съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 53, том 257, дело №
49947/97 г. С. М. Г.а е дарила на малолетния си син И. С. Г. ½ ид.ч. от придопития през
време на брака с покойния си съпруг И. Л. Г. имот – апартамент № 26, находящ се в гр.
*****, ж.к. „******“, бл. № 29, ет. 5.
Впоследствие с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 128, том I, рег.
№ 4267, дело № 107 от 2007 г. И. С. Г. е прехвърлил обратно на С. М. Г.а собствената
3
си ½ ид. ч. от процесния имот.
По силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 50, том I, рег. №
6730, дело № 42 от 18.06.2019 г.С. М. Г.а е дарила на Й. Н. Л. ½ ид.ч. от собствения си
имот, представляващ процесния такъв.
От удостоверение за наследници на И. Л. Г. се установява, че същият е починал
на 28.08.1983 г. и е оставил свои законни наследници С. М. Г.а /съпруга/, починала на
23.05.2020 г., и дъщеря Д. И.ова Г.а, последната починала на 12.11.1991 г.
Следователно след смъртта на И. Л. Г. собствеността върху процесния имот вследствие
на наследственото правоприемство е притежавана при следните квоти; за С. М. Г.а –
3/4 ид.ч., за Д. И.ова Г.а – 1/4 ид.ч. Доколкото последната е разведена към момента на
смъртта си и няма деца, то нейната идеална част е придобита от майка й, с което С. М.
Г.а е станала изключителен собственик на имота. След дарението през 2019 г. на ½
ид.ч. от имота собствеността върху същия е притежавана при следните квоти – 1/2
ид.ч. за С. М. Г.а, ½ ид.ч. за Й. Л.. След смъртта на С. М. Г.а нейната идеална част е
придобита по наследство от сина й, с което ответникът И. С. Г. е придобил ½ ид.ч.
По делото е представен констативен протокол от 03.10.2008 г., съгласно който в
сградата на адрес ж.к. „****** 3“, ***, вх. 1 и 2 не съществува техническа възможност
за прилагане на дялово разпределение на топлинна енергия поради изградена
еднотръбна вътрешно-отоплителна инсталация.
От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установи още, че
имотът е присъединен към топлопреносната мрежа.
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение процесния обект.
С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено
обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти,
касаещи процесния период, са влезли в сила.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано,
изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на
поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно
същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се
отчитат ежемесечно. Вещото лице е установило, че за сградата, където се намира
процесният имот, няма техническа възможност за прилагане на системата за дялово
разпределение, тъй като има еднотръбна вътрешно отоплителна иснталация, съответно
няма сключен договор за дялово разпределение и не са монтирани индивидуално
топлоразпределители на радиаторите си. Разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сградата се извършва от „Т.С.“ ЕАД при спазване на чл. 61, ал. 2 от
Наредбата за топлоснабдяването. Вещото лице е установило още, че в процесното
жилище се ползва отопление, като пълният отопляем обем е 192 м3, а коригирания
такъв, на който се начислява топлинна енергия за имота, е 19 м3. Отчетът на
водомерите за топла вода е извършван от ищеца, по данни от който в имота има едно
отоплително тяло и два водомера за топла вода, по които се отчита разхода. В
процесния период са отчитани водомерите, с изключение на периода от 2022 – 2023 г.,
когато ответниците не са осигурили достъп. За периода от 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г.
4
разходът за топла вода се изчислява на база един брой потребител при норма 140
литра на потребител за денонощие. Въз основа на обема от 192 м3 е изчислена
енергията, отдадена за сградна инсталация.
Съгласно заключението на вещото лице размерът на начислената сума за главница
за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. възлиза на
сумата от 1768,20 лв., след отчитане на разликата между прогнозно начислената
стойност и действителната такава, изчислена по изравнителни сметки.
Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза стойността на
доставената топлинна енергия до имота за периода от м.05.2020 г. до м. 04.2023 г.
възлиза на сумата от 1791,92 лв., а стойността на услугата дялово разпределение – на
сумата от 45,07 лв.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума, което обуславя
основателност на исковите претенции за главница за доставена топлинна енергия
срещу всеки от ответниците.
Предвид гореизложените изводи исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия се
явяват доказани по основание.
На следващо място, при така установената основателност на иска по основание,
следва да се обсъди направеното с отговора на исковата молба възражение за
погасяване по давност на част от дълга за главница.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане
на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване
на падежа, определен в общите условия. В случая са приложими общите условия в
сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 Общите условия от 2016 г., клиентите са
длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Задълженията за заплащане на месечните
начислени суми са установени като срочни, като същите са изпълними от издаване на
фактурата за периода на съответното задължение, и изискуеми след изтичане на
определен срок след това (45 дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. "б", предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /
давността е спряна в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
В настоящия случай искът е предявен на 13.03.2024 г. Следователно в конкретния
случай давността е прекъсната и спряна, считано от тази дата, както е и спряна
давността за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., като това се отнася само до
вземанията, които не са погасени по давност, доколкото спиране и прекъсване на
давността е възможно само преди тя да е изтекла. Предвид приложимост на
5
специалната 3-годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност
са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 13.03.2021 г., а
непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след тази дата. В случая
погасени по давност са всички вземания за периода 01.05.2020 г. – 31.12.2020 г., а
непогасени по давност са вземанията за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г.
Според таблица № 5 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
начислените суми за главница за топлинна енергия за периода 01.01.2021 г. –
30.04.2023 г. са в размер на 1579,55 лв.
Предвид гореизложените изводи и предвид установените квоти в съсобствеността
– съответно по ½ идеална част за всеки от ответниците, исковете за главница следва да
бъдат уважени за сумата от 789,78 лв., представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода от 01.01.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва
за забава от 13.03.2024 г. до изплащане на вземането, като за разликата над сумата от
789,78 лв. до пълния предявен размер от 895,96 лв. и за периода от 01.05.2020 г. до
31.12.2020 г. следва да се отхвърлят като погасени по давност.
По делото ищецът претендира от всеки от ответниците и вземане за
възнаграждение за дялово разпределение.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът срещу
всеки от ответниците е основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през
процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него. От
таблица № 3 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
начислената сума за услугата дялово разпределение за периода 01.01.2021 г. –
30.04.2024 г. е в размер на 45,07 лв.
По делото не се твърди и не се установява посочените суми да са погасени чрез
плащане. Същите не са и погасена по давност предвид изложените по-горе
съображения.
Съобразно квотите в съсобствеността всеки от ответниците дължи по 22,53 лв.,
следователно исковете следва да се уважат в пълните предявени размери.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху непогасената главница
6
за топлинна енергия съдът взе предвид, че в този период са приложими Общите
условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.“ ЕАД на битови клиенти в гр. *****, в
сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи
лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй
като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи
условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени
ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
На първо място на основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане по
давност се погасяват и акцесорните вземания, произтичащи от него. Ето защо, по
отношение на погасените по давност вземания за главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г. не се дължи мораторна лихва на
основание чл. 119 ЗЗД. Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза
(таблица № 5), мораторната лихва върху задълженията за периода от 01.01.2021 г. до
м. 04.2023 г., изчислена за заявения период, възлиза на сумата от 173,95 лв.
По делото не се твърди от ответниците, а и от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза не се установява дължимата мораторна лихва, начислена
върху главницата за доставена топлинна енергия, да е погасена чрез плащане.
Предвид изложеното по-горе, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу
всеки от ответниците следва да се уважи частично за сумата от 86,98 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от за периода от 15.09.2021 г. до
08.02.2024 г., като за разликата над сумата от 86,98 лв. до пълния предявен размер от
111,32 лв. да се отхвърли като погасен по давност.
Искът за мораторна лихва върху възнаграждението за дялово разпределение,
следва да се отхвърли като неоснователен по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана втората
предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът е
изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По изложените съображения, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
обезщетение за забава в плащането на цената за услугата дялово разпределение следва
да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора и предвид направеното искане за присъждане на
разноски, право на такива има ищецът и ответниците.
Ищецът претендира разноски, като представя доказателство за заплащане на
82,76 лв. държавна такса, 5 лв. за съдебни удостоверения, 500 лв. депозити за
експертизи, 507 лв. депозит за особен представител, като следва да му бъде признато и
7
вземане за сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по
реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ – в общ размер от 1194,76 лв. Съразмерно на уважената част от
исковете ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 1038,64
лв. разноски по делото. Доколкото разноските са направени общо по исковете срещу
двамата другари в процеса, то отговорността срещу тях следва да се разпредели
поравно, като предвид уважената част от исковете срещу всеки от ответниците, всеки
от тях следва да заплати на ищеца сумата от 519,32 лв., представляваща разноски за
исковото производство.
Ответниците са представлявани от особен представител и не са извършили
разноски, поради което такива не следва да им бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. С. Г., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул.
„********“ 23 Б следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 789,78 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.01.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 13.03.2024 г. до
изплащане на вземането;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 22,53 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.01.2021 г. –
30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 13.03.2024 г. до изплащане на
вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 86,98 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от за периода от 15.09.2021 г. до 08.02.2024 г.,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, ул. ***** № 51,
вх. А, ет. 4, ап. 11, аб. № ******.
ОСЪЖДА Й. Н. Л., ЕГН ********** , да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:
*********, ул. „********“ 23 Б следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 789,78 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.01.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 13.03.2024 г. до
изплащане на вземането;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 22,53 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.01.2021 г. –
30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 13.03.2024 г. до изплащане на
вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 86,98 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от за периода от 15.09.2021 г. до 08.02.2024 г.,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, ул. ***** № 51,
вх. А, ет. 4, ап. 11, аб. № ******.
8
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „********“ 23 Б
срещу И. С. Г., ЕГН **********, искове:
- с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата над
сумата от 789,78 лв. до пълния предявен размер от 895,96 лв. и за периода от
01.05.2020 г. до 31.12.2020 г., като погасен по давност;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 86,98 лв. до
пълния предявен размер от 111,32 лв., претендиран като мораторна лихва за забава
върху главницата за реално доставена топлинна енергия, като погасен по давност;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4,65 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение,
начислена за периода от 18.03.2021 г. до 08.02.2024 г., като неоснователен,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, ул. ***** № 51,
вх. А, ет. 4, ап. 11, аб. № ******.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „********“ 23 Б
срещу Й. Н. Л., ЕГН ********** , искове:
- с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата над
сумата от 789,78 лв. до пълния предявен размер от 895,96 лв. и за периода от
01.05.2020 г. до 31.12.2020 г., като погасен по давност;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 86,98 лв. до
пълния предявен размер от 111,32 лв., претендиран като мораторна лихва за забава
върху главницата за реално доставена топлинна енергия, като погасен по давност;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4,65 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение,
начислена за периода от 18.03.2021 г. до 08.02.2024 г., като неоснователен,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, ул. ***** № 51,
вх. А, ет. 4, ап. 11, аб. № ******.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. С. Г., ЕГН ********** да заплати
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ********* разноски в размер на 519,32 лв., представляваща
разноски в производство съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Й. Н. Л., ЕГН ********** да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ********* разноски в размер на 519,32 лв.,
представляваща разноски в производство съразмерно на уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10