Присъда по дело №122/2021 на Районен съд - Левски

Мотиви към Присъда №3 от 01.02.2022г., постановена по НОХД
№122/2021г. по описа на РС - Левски.
Производството по делото е образувано по внесен от Районна
прокуратура – Плевен обвинителен акт, с който по отношение на Р. Д. Д. ,
ЕГН **********, от гр.Б. и А. Ц. М., ЕГН ********** е повдигнато
обвинение за това, че на 20.06.2020г. в гр. Б., обл. П., в съучастие, като
извършители причинили средна телесна повреда на Б.Б. от с.гр., изразяваща
се в черепно – мозъчна травма – мозъчно сътресение, протекло със загуба на
съзнание /травматична кома/, което представлява разстройство на здравето,
временно опасно за живота– престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1, във
вр. с чл. 20, ал.2 от НК.
В разпоредително съдебно заседание съдът е приел за съвместно
разглеждане граждански иск, предявен от пострадалия Б. ИВ. Б.,
ЕГН**********, солидарно срещу подсъдимите Р. Д. Д., и А. Ц. М. с правно
основание чл.45 ЗЗД за осъждане на последния да заплати сумата в размер на
25000 лв., представляваща обезщетение за причинените на Б. ИВ. Б.
неимуществени вреди от престъплението по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК,
предмет на повдигнатото обвинение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от деня на увреждането – 20.06.2020г. до окончателното
изплащане на вземането.
В същото съдебно заседание пострадалият Б. ИВ. Б. е конституиран
като граждански ищец и частен обвинител.
С протоколно Определение №14 от 01.02.2022г., в сила от 01.02.2022г.,
съдът е одобрил постигнато между прокурора, подсъдимите и защитниците
им, със съгласието на гражданския ищец и частен обвинител, споразумение за
решаване на делото по реда на чл.384 НПК. По силата на одобреното от съда
споразумение подсъдимите Р. Д. Д., и А. Ц. М. са се признали за виновни в
извършване на престъплението по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, предмет на
повдигнатото обвинение, като на същите е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца, изтърпяването на което е отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.
След одобряване на споразумението и прекратяване на делото в
наказателно правната му част, производството по делото е продължило за
произнасяне по приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск за обезщетение за причинените от престъплението
неимуществени вреди.
Представителят на Районна прокуратура – Плевен пледира, че от
пострадалия са претърпени неимуществени вреди и да бъде уважен в размер
съобразно константната съдебна практика.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител адв.М.С. –
ПлАК излага доводи, че гражданският иск е доказан по основание, предвид
сключеното споразумение, както и по своя размер.
Гражданският ищец и частен обвинител Б. ИВ. Б. поддържа заявеното
от повереника.
Защитникът на подсъдимия Р. Д. Д. – адв. Б.Г. – АКВТ, изразява
1

становище за прекомерност на претенцията за гражданския иск. Излага
съображения, че загубата на съзнание в рамките на половин минута не сочи
големи травматични увреждания. Счита, че сумата от 3000 лв. би била
подходяща за репарирането на пострадалия, но моли съдът да вземе предвид
съпричиняването на вредоносния резултат. Пледира съдът след като определи
размера от 3000 лв., да счете, че съпричиняването е в рамките на 50% и
двамата подсъдими да бъдат осъдени да заплатят солидарно сумата от 1500
лв.
Подсъдимият Р. Д. Д. поддържа изложеното от защитника. При
упражняване на предоставеното му от съда право на последна дума заявява,
че няма какво да каже.
Защитникът на подсъдимия А. Ц. М. – адв. Л.Г. – ПлАК, пледира съдът
да отчете всички факти, както и грубото и арогантно поведение на
пострадалия. Изразява становище, че травматичното увреждане за минути не
е довело до някакви последствия във времето до други увреждания и че
предявеният иск в този размер следва да бъде оставен без уважение.
Подсъдимият А. Ц. М. поддържа изложеното от защитника. При
упражняване на предоставеното му от съда право на последна дума заявява,
че няма какво да каже.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и
доводите на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият Р. Д. Д. е роден на ***г. в гр. П., с постоянен и настоящ
адрес: ****, българин, с българско гражданство, със средно образование,
неженен, работи, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият А. Ц. М. е роден на ***г. в гр. ., с постоянен адрес: ****,
българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен, работи,
неосъждан, с ЕГН:**********.
С протоколно Определение №14 от 01.02.2022г., в сила от 01.02.2022г.,
съдът е одобрил постигнато между прокурора, подсъдимите и защитниците
им, със съгласието на гражданския ищец и частен обвинител, споразумение за
решаване на делото по реда на чл.384 НПК. По силата на одобреното от съда
споразумение подсъдимите Р. Д. Д., и А. Ц. М. са се признали за виновни в
това, че на 20.06.2020г. в гр. Б., обл. П., в съучастие, като извършители
причинили средна телесна повреда на Б.Б. от с.гр., изразяваща се в черепно –
мозъчна травма – мозъчно сътресение, протекло със загуба на съзнание
/травматична кома/, което представлява разстройство на здравето, временно
опасно за живота– престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.
20, ал.2 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.383, ал.3 от НПК одобреното от съда
споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила
присъда.
На основание чл.88, ал.1 от НПК при разглеждане на предявения в
наказателното производство граждански иск е приложима разпоредбата на чл.
300 от ГПК, съгласно която влязлата в сила присъда е задължителна при
разглеждане на гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
2

Поради изложените доводи и предвид одобреното от съда и влязло в
сила споразумение относно престъплението, представляващо деликта, чиято
обезвреда се търси с предявения граждански иск, деянието се явява доказано
от обективна и субективна страна. От заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-медицинска експертиза безспорно се установява, че в
резултат на осъщественото от подсъдимите деяние, на Б. ИВ. Б. е причинена
черепно – мозъчна травма – натъртвания (контузии) на главата с
кръвонасядане на левите клепачи, оток и кръвонасядане в областта на лявата
буза, оток в лявата слепоочна болест, охлузване на тила в дясно, мозъчно
сътресение. Уврежданията са резултат на тъпи травми, морфологичните им
особености съответстват да са получени по съобщения от свидетелите начин:
- уврежданията по лицето и в лявата слепоочна област – от удари с
ръце;
- охлузването по тила – от удар на главата върху плочките, при
прехвърляне на пострадалия на земята.
Установява се от заключението, причиненото на пострадалия мозъчно
сътресение е протекло със загуба на съзнание (мускулна отпуснатост; липса
на реакция на силни болкови дразнители). Мозъчното сътресение на
протичащо със загуба на съзнание (травматична кома) представлява
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Вещото лице
разяснява, че най – вероятно загубата на съзнание и респ. опасността за
живота са в резултат на удара на тилната част на главата върху земята, но
ударите с ръце в главата (предшестващи и последващи) са допринесли за
ранимостта на мозъка и тежестта на клиничните прояви (липса на спомен,
главоболие, оглушеност, емоционална лабилност) останалите увреждания
(отоци, кръвонасядания, охлузване) са довели до болка и страдание.
Досежно размера на предявения граждански иск, съдът намери, че
гражданският иск е основателен до сумата в размер на 7000 лв.
На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане. В случая
претенцията е за неимуществени вреди под формата на болки и страдания от
непозволеното увреждане.
Предявеният иск е доказан по своето основание, но е предявен в
завишен размер. Тази вреда е без паричен еквивалент, поради което
определянето на размера на обезщетението става въз основа на принципите на
справедливостта, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като съдът ги
прилага по вътрешно убеждение, на базата на конкретните обстоятелства,
като се ръководи най – вече от характера на увреждането и степента на
страданието.
Съобразно константната съдебна практика в понятието
„неимуществени вреди“ се включват всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на
увреденото лице, намиращи не само отражение върху психиката, но
създаващи социален дискомфорт за определен период от време и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви на здравословното му
3

състояние. При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъдат отчетени характера и степента на физическото
увреждане, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, възрастта на увреденото лице, отраженията в психиката му и
моралните страдания, икономическата обстановка и др.
Не е без значение и продължителността на лечението и извършените
медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възраст на
увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се
социализира. Принципът за справедливост изисква в най – пълна степен да се
постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидим в
бъдещето болки и страдания, настъпили в резултат на вредоносното действие.
По делото е установено, че подсъдимите са нанесли удари с ръка със
свита длан в юмрук в лицето на пострадалия.
Така при процесния инцидент на пострадалия е причинена черепно –
мозъчна травма – натъртвания (контузии) на главата с кръвонасядане на
левите клепачи, оток и кръвонасядане в областта на лявата буза, оток в лявата
слепоочна болест, охлузване на тила в дясно, мозъчно сътресение.
Причиненото на пострадалия мозъчно сътресение е протекло със загуба на
съзнание.
Съдът прецени причинените болки и страдания от получената черепно -
мозъчна травма, както и липсата на трайни усложнения, които да се отразят
на качеството на живот.
Като съобрази събраните по делото доказателства, моментът на
осъществяване на деликта, и като взе предвид телесните увреждания и
претърпените от пострадалия болки и страдания, съдът намира, че сума в
размер на 7000 лв. е справедлива по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране
на неимуществените вреди, претърпени от гражданския ищец и която сума е
справедлив еквивалент за причинените от страна на подсъдимите болки и
страдания.
С така определения размер съдът намира, че напълно адекватно се
възмездяват всички претърпени от пострадалия неимуществени вреди.
Гражданската отговорност на двамата подсъдимия е солидарна, тъй
като произходът на задължението е причиняване на вреда чрез
съизвършителство.
Поради изложеното съдът осъди двамата подсъдими да заплатят
солидарно на гражданския ищец като дължимо обезщетение за
неимуществени вреди сумата от 7000 лв. В останалата част за разликата до
предявения иск от 25 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Върху уважената претенция за неимуществени вреди в размер на 7000
лв. съдът присъди законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането – 20.06.2020г.
С оглед на изложеното съдът осъди двамата подсъдими солидарно да
заплатят на гражданския ищец направените деловодни разноски в размер на
1200 лв. адвокатско възнаграждение.
Съдът осъди всеки от подсъдимите да заплатят по сметка на РС –
4

Левски всеки от тях по 280 лв.
Предвид на изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
5

Номер на акта:	3
Дата:	1 февруари 2022 г. (в сила от 13 април 2022 г.)
Съдия:	Стойка Георгиева Манолова Стойкова

Дело:	20214410200122
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 април 2021 г.

Присъда по дело №122/2021 на Районен съд - Левски

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите