№ 18163
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110132016 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Съдът е сезиран с предявен от „фирма“ ЕООД срещу Г. К. К. осъдителен
иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. чл.
9 от ЗПК, вр. чл. 99 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 500,00 лв., представляваща непогасена главница по Договор за
кредит № **********/11.11.2016 г., сключен между „фирма“ ЕООД (търговска
марка „фирма“) като заемодател и ответника като заемополучател, което
вземане е прехвърлено с Договор за прехвърляне на вземания (цесия) № BGF-
2018-033/23.11.2018 г., сключен между „фирма“ ЕООД като цедент и ищеца
като цесионер, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда – 07.06.2021 г., до окончателното
изплащане.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения. На 11.11.2016 г. между „фирма“ ЕООД, опериращо на пазара на
финансови услуги под търговската си марка „фирма“ и Г. К. К. бил сключен
Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Сключеният
договор бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ.
Процедурата по сключването на договора за кредит била подробно описана в
Общите условия на „фирма“ ЕООД и била в съответствие с ЗПФУР и
1
приложимото законодателство. Кредитополучателят следвало да подаде
заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „фирма“ на
интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената
страница „фирма“ предоставяло Общите си условия, които
кредитополучателят трябвало да приеме, както и Стандартен европейски
формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябвало да се
запознае, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на
заявката, проект за договора за кредит се предоставял на кредитополучателя
на интернет страницата на „фирма“. Кредитополучателят трябвало да
подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане на
бутона „Подпиши“ в уебсайта на кредитодателя. С натискането на бутона
„Подпиши“ от кредитополучателя се считало, че се подписва всяка страница
от договора и приложимите Общи условия, доколкото те са предоставени на
кредитополучателя на подсигурен PDF формат. С подписването на договора за
кредит, кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема условията на
Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че
желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява
последният да отпусне сумата по кредита по описаната във формуляра за
заявка банкова сметката или по избран алтернативен начин (превод чрез
Изипей). Кредитът бил отпуснат за период от 30 (тридесет) дни, с уговорена
падежна дата – 11.12.2016 г. (посочен на страница 1 от Специалните условия
към Договора за кредит - срещу графа „Дата на връщане на сумата“). В
заявката си Г. К. заявявил желание да му бъде отпусната сума в размер 350,00
лв. (триста и петдесет лева), като се възползва и от незадължителната,
допълнителна услуга за експресно разглеждане на заявката за кредит, за която,
съгласно т. 2.2 - 2.6. от Общите условия, се дължала пропорционална такса. В
изпълнение на заявката, сумата по кредита била отпусната още в същия ден –
11.11.2016 г., съгласно посочения в договора от кредитополучателя
предпочитан начин – посредством паричен превод чрез Изипей на името на г-
н К.. В основание на превода са посочени ЕГН на ответника и номер на
процесния договор.
На 14.11.2016 г., възползвайки се от възможността си, съгласно т. 8 и
следващи от Общите условия към Договора за кредит, Г. К. заявил
отпускането на още 200,00 лв. (двеста лева) по кредита, като отново се
възползвал от услугата за експресно разглеждане на искането за допълнителен
2
кредит. Съгласно Общите условия (т. 8 и следващи), кредитополучателят има
право да кандидатства за отпускането на допълнителни суми по кредита,
преди да е върнал първоначално отпуснатия кредит. При отпускане на
допълнителен кредит, съществуващият Договор за кредит се изменял чрез
подписване на нов договор, като всички условия по съществуващия договор, с
изключение на размера на дължимите суми, остават непроменени и се
прилагали съответно и за допълнителния кредит. Договорът за кредит бил
изменен на същата дата, а исканата допълнителна сума била отпусната в
рамките на същия ден – 14.11.2016 г., чрез паричен превод по Изипей, на
името на кредитополучателя.
Така, към падежната дата (11.12.2016 г.), кредитополучателят се задължил
да върне сума в общ размер на 641,23 лв., от които: 500,00 лв. – общ размер на
отпуснатите суми по кредита (главница); 124,90 лв. – общо дължими такси за
експресно разглеждане на заявките и договорна лихва за периода на ползване
на кредита – 16,33 лв.
Ответникът се възползвал и от правото си, съгласно договора, да удължи
срока за връщане на кредита. Съгласно т. 11 от Общите условия
кредитополучателят имал право да удължи срока за връщане на кредита със
съгласието на кредитодателя и съобразно Тарифата на Кредитора. След като г-
н К. неколкократно се възползва от възможността за удължаване на падежа, в
крайна сметка, срокът за връщане на кредита бил преместен до нова падежна
дата – 19.04.2017 г.
Ответникът не погасил дължимите суми на падежа и изпаднал в забава. В
този случай се начислявала наказателна лихва върху непогасената главница.
На 23.11.2018 г. „фирма“ ЕООД, в качеството му на цедент, сключва с
„фирма“ ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018- 033/23.11,2018г., по силата на който цедентьт
прехвърлил на цесионера вземанията си по по процесния договор.
Цесионерът бил изрично упълномощен да уведоми длъжника от името на
цедента за прехвърлянето на задълженията му. Ищецът изпратил уведомление
за цесията с препоръчано писмо чрез „Български пощи“ ЕАД до адреса,
посочен в договора за кредит, като пратката се върнала като „Непотърсена“ –
видно от отметката на известието за доставяне.
В срока по чл. 131 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба от
3
страна на ответниците.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.
Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен от лице с правен
интерес пред родово и местно компетентен съд.
В тежест на ищеца е било да докаже наличието на облигационно
правоотношение по валиден договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, предаването на заетата сума на ответната страна, уговорения
падеж на задължението, както и че е налице валиден договор за прехвърляне
на вземания, по силата на който ищецът е придобил претендираното вземане и
ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже положителния факт на плащането на претендираната сума.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателствата
– договор за кредит, общи условия, два броя платежни нареждания, договор за
цесия, ведно с приложението към него, потвърждаване за прехвърляне,
уведомление за прехвърляне на вземания и разписка за получаването му се
установява по безспорен начин, че всички факти обуславящи основателността
на исковата претенция са се осъществили. Същевременно ищецът претендира
само чистата стойност на кредита.
Изложеното следва и от процесуалното поведение на ответника, на който
редовно е връчен препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, не
е подал отговор на исковата молба, редовно е уведомен за насроченото
открито съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил процесуален
представител и не е заявил желание делото да се гледа в негово отсъствие. От
процесуалното поведение на ответника следва, че същият не оспорва исковата
претенция.
По делото не се събраха доказателства, от които да се установява, че
задължението е платено.
4
Ето защо, съдът намира исковата претенция за изцяло основателна,
същата се явява установена както по своето основание, така и по размер.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ищецът. Същият
претендира и доказва разноски в общ размер на 150,00 лв., от които 50,00 лв.
за държавна такса и 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение по чл. 78,
ал. 8 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. К. К., ЕГН ********** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 99 от ЗЗД дължи на „фирма“
ЕООД, ЕИК ********** следните суми: сумата от 500,00 лв., представляваща
непогасена главница по Договор за кредит № **********/11.11.2016 г.,
сключен между „фирма“ ЕООД (търговска марка „фирма“) като заемодател и
ответника като заемополучател, което вземане е прехвърлено с Договор за
прехвърляне на вземания (цесия) № BGF-2018-033/23.11.2018 г., сключен
между „фирма“ ЕООД като цедент и ищеца като цесионер, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в
съда – 07.06.2021 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г. К. К., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да
заплати на „фирма“ ЕООД, ЕИК ********** сумата от 150,00 лв.,
представляваща разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5