О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ II-1471 30.08.2017
година град
Бургас
Бургаският
окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в закрито заседание на тридесети
август през две хиляди и седемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ЕВТИМОВА
мл.с. СИЯНА ДИМИТРОВА
като
разгледа докладваното от съдията Темелкова ………………… гражданско дело № 195 по
описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.248 ГПК.
Постъпила
е молба от адв.М. ,процесуален представител на Х.Р.А. ,въззивник по делото,за допълване на постановеното решение по делото в
частта за разноските. Твърди се ,че съдът е уважил частично подадената въззивната
жалба , но не се е произнесъл по
въпроса за разноските , при направено изрично искане от страна на въззивника-ответник във въззивната
жалба . Моли да бъде допълнено решението, като се присъдят разноски пред
двете инстанции съобразно отхвърлената част от претенцията.
В срока
за отговор е постъпил такъв от въззиваемия М.Т.,чрез процесуален представител
адв.Д. ,в който молбата е оспорена като
частично неоснователна ,по следните съображения- счита, че следва да се
присъдят частично разноски, с оглед изхода от въззивното производство, а освен
това е направено възражение за прекомерност на поисканото адв.възнаграждение.
Молбата е
подадена в срока по чл.248 ГПК- съобщението
за изготвеното решение е получено на 21.07.2017 г от молителя, а молбата по чл.248 ГПК е
подадена на 04.08.2017 г, в рамките на едномесечния срок за касационно обжалване. Освен това ,тъй
като молбата е за допълване на решението
в частта за разноските, липсата на
списък за разноските по чл.80 ГПК не е пречка за допустимостта й. Наличието на
списък на разноските е условие за
допустимост само на молбата за изменение на решението в частта за разноските.
По
същество на молбата:
Производството
пред въззивния съд е образувано по въззивната жалба на молителя Х.А. против
постановеното първоинстанционно решение ,като в нея е направено искане за присъждане на направените разноски за всички инстанции.
Представен е договор за правна защита и съдействие , от
който се установява ,че е платен в брой уговорения адвокатски хонорар в размер
на 1000лв. Платена е и държавна такса в
размер на 50лв. С постановеното решение въззивната инстанция е отменила решението
на районния съд , като е уважила частично исковете на ищеца М.Р.
Т. за собственост – по чл.54,ал.2 ЗКИР и по чл.108 ЗС – при претендирани 100 кв.м. от страна на ищеца, като част от
дворно място, е уважен искът за 75 кв.м.
При уважена претенция -75% от претендираните
квадратни метри от имота, следва да се присъдят разноски за ответника за
отхвърлената претенция от 25 кв.м., т.е. 25% от направените разноски -чл.78,ал.3 ГПК. В
отговора на молбата по чл.248 ГПК е
направено възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на адв.М. от страна
на ищеца Т.. Това възражение е направено
несвоевременно и не следва да се разглежда, тъй като е преклудирано. Доказателството
за направените разноски от страна на молителя за адвокат е представено още с
въззивната жалба и насрещната страна е могла да се запознае с
него и да възрази до приключване на устните състезания по делото. Това
разбиране е израз на трайната съдебна практика по въпроса – определение
№372/16.05.2012г по ч.гр.д.№223/2012г на ІV г.о,определение № 88/28.04.2017г по
ч.гр.д.№1420/2017г на ІІ г.о. на ВКС. При това положение за въззивното
производство се дължат разноски в полза на въззивника в размер на 262, 50лв, съобразно
уважената част от въззивната жалба. По отношение на направените от
ответника-въззивник разноски пред районния съд, следва да се отбележи ,че са
налице доказателства за направени такива разноски – договор за правна защита и
съдействие ,в което е уговорено и заплатено в брой възнаграждение на адв.Габровски
в размер на 800лв., но до приключване на устните състезания пред районния съд
не е направено искане за присъждане на такива разноски, поради което искането за присъждане на разноски и пред
първата инстанция, съобразно отхвърлената част от иска е преклудирано и не следва да се уважава- т.11
от ТР № 6 / 6.11.2013г по т.д.№6 /2012г на ОСГТК на ВКС. Претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното
заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната
инстанция.
Мотивиран
от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ДОПЪЛВА решение № ІІ-39/18.07.2017г по
гр.д.№195/2017г на окръжен съд-Бургас, в частта за разноските, като :
ОСЪЖДА М.Р.Т.,с ЕГН **********,***, съдебен адрес:***Д.
да заплати на Х.Р.А., ЕГН **********,*** сумата
262,50лв, представляващи разноски по делото пред въззивната инстанция , съобразно
уважената част от жалбата.
Определението
подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: